Аз съм била свидетел на деца без надзор, те играят в стаята, учителката на лаф моабет с колежките на спец. пригодена за случая масичка в общия коридор, където ще бъдеш смъмрен ако звъннеш на звънеца. За сън няма приказки, ала -бала, има :ШШШШШТ, тихо!" и то не от кой да е , а от леличката, тя въдворява ред, защото у-лката пак е на по кафе. Не, че не седят и в групата, но не организират кой знае какви занятия. Наобяд се строяват децата в колонка и под команда всеки си взима купичката и сяда на масата. Мълчанието е абсолютно задължително! Не, че не трябва да има контрол, знам, че трудно се овладяват много деца, когато им пуснеш дори малко фандък, но нека не бъде като в казарма, после защо нямали желание. А пък като чуха, че идват на проверка от ХЕИ, като взе леличката един парцал и направо от бутилката белина по масите, по земята, строиха децата да не мърдат..... и така. Но има градини и градини, хора и хора, дано и времената са се променили, защото моите спомени са отпреди 10 години! Случаи много, дано добрите са повече вече, крайно време е!





Надявам се това да не е преднамерено и провокирано от нас. Нали?


Тогава, аз повторих около 5 пъти да си отиде в стаята, но тя отказа. Накрая й взех шишето и го вдигнах, тя започна да се тръшка да реве-искам гооо. Попитах я около 10 пъти дали, ако й дам шишето ще си отиде в стаята, но отговор не получих, накрая ми каза-НЕ! Накрая я заведох насила в стаята й. Знам, че е грешно това, но повярвайте ми нервите ми не издържат. Имам чувстово, че с всеки изминал ден губя контрол над нея, провалям се като родите, а това ме съсипва. Държа да отбележа, че когато сме двете тя е изключително спокойна, изслушвам я, отделям й време, колкото ми позволяват и другите фактори наоколо. Също така не я удраме, аз гледа да не викам прекалено, но види ли други хора и ви казвам сякаш е друго дете, а не моето. Къде бъркам, какво правя не знам, знам, че на моменти съм безсилна.

