терминът ми е след 6 дни , а аз незнам какво да очаквам

тя болницата предлага на бащата да присъства ама на таткото хич не му се иска 

та взеха ме в болницата на 29 за преносване , лепнаха ми и диагноза преекламсия  защото кръвното ми беше 140/90 , а то си беше такова защото преди това доста ме бяха изплашили , държаха ме 4 дни през които аз изобщо неможех да си отпочина там и кръвното ми ставаше все по кофти ( 150/90 ) + това още при приемането ми лекарят който ме прегледа каза че нямам никакво разкритие и че според него изобщо не преносвам, накрая не издържах и ги накарах да ме изпишат на моя отговорност и сега си седя в нас и си чакам да ми изтекат водите .. идея си нямам кога може да стане вече ... защото ако сме обуркали датата на термина другата вероятна е 12 февруари

надявам се поне ходиш всеки ден на запис на тоновете.

Morlane, т.нар. преекламсия е опасно състояние както за бебето така и за майката.
А в момента кръвното ви какво е? Гледаха ли ви на ехограф?
И аз бях с преекламсия и хич не исках да раждам, но уви синът ми избърза. Поне при вас няма опасност да родите недоносено дете.

знам че преекламсията е доста сериозна диагноза, но тя е придружена с главоболие, високо кръвно , подути крака и ръце, замъглено виждане и прочие а аз се чувствам добре сега просто си седя в нас и чакам както ми каза акушерката да ми изтекат водите, бебчо си ме рита а кръвното ми не надвишава 130/80 за разлика от това което вдигах в болницата от преумора и нерви (150/90)

Morlane, искренно се надявам всичките ти тревоги и притеснения да са отминали, раждането да е минало леко и вече да се радваш на 1 здраво бебче!

все още си чакаме бебчето

Надявам се ходиш на наблюдение всеки ден. 11 дена не са никак малко дори и да е сгрешен термина

Morlane ,не се притеснявай то си знае кога да дойде.
Пожелавам ти леко раждане и пиши как е минало всичко. Стискам палци и късмет! 

приеха ме с много чести контракции , но според тях леки ( болките ми бяха адски силни но в кръста предимно, той кръста и сега си ме боли и едвам ставам..)... оставиха ме в патологична бременност докато получа разкритие , за 8 часа получих 3 см ..след още 3 стигнах до 6 см , мехурът ми не беше изтекъл(оказа се че водите ми са миризливи и мътни) и вместо да го спукат решиха да го оставят на другата смяна  , сложиха ме на система и след около 30 мин вече имах пълно разкритие.като ме преместиха на стола помолих за мокра кърпа защото имах температура и нямах сили даже да говоря какво оставаше да напъвам (бях болна от грип ) но ми заявиха '' сега ти не си важна '' та поех си въздух но ми стигаше само за 3 напъна (нормално като дробовете ми са пълни с гноной ) и при 4-я започвах да се пуля и изкрещях , изкрещях точно 3 пъти - за всеки един вик получавах шамар от лекаря .... , родих бебчо за не повече от 10 мин. даже не усетих кога излезе, акушерката ми заяви ''на ето ти го бебето'' , аз очаквах да изреве веднага но му отне някви 30  секунди и я попитах защо не плаче а тя ми заяви '' ами как ще плаче , ти толкова го измъчи, виж го как се бели , виж колко време си го преносила, ти си виновна'' ... направиха ми 24 шева като външните 4 бяха без упойка... като помолих за месна упойка лекаря ми каза ''трай сега , и на мен не ми се занимава да те шия един час, ако мръднеш ще те зашия зле и ще седиш един месец по лекарските кабинети  ''  и за капак на всичко след като ме зашиха попитаха дали има кой да дойде и да ги почерпи - понеже  не видяли някой да чака пред родилната зала ... та от всичките разговори се оказа че гадното им отношение е защото - нямам сключен брак, на 19 съм и съм ученичка (тва че уча нз колко пъти го повториха) а това че пред родилната зала няма никой значело за тях че сигурно раждам тайно от родителите си ..    а там нямаше никой защото от патологична бременност казаха на таткото да си ходи защото вероятно ще родя след ден ... когато успях да се добера до телефона се обадих на таткото и поръчах 3-те бутилки ракия който искаха лекарите ...


в следродилното отделение беше друго , безкрайно благодарна съм на персонала там , наистина са загрижени за родилките и бебенцата , макар че детските сестри не си правят труда да дойдат поне за 5 мин да ти покажат какво да правиш .. на мен това не ми беше проблем , в момента в който бебчо заплака забравих що е страх , изкъпах го , нахраних го макар да ми беше трудно сядането и изобщо да седя изправена защото бях на антибиотик и ръцете не ме държаха а в момента в който се изпавех ми причерняваше , но  тва още щом напълни първия памперс бях толкова щастлива че нямах търпение да дойде време за следващия 


 ето го и бебчо 

Честито бебче. Да е живо и здраво.
Интересно ми е, това безумие в коя болница в Пловдив се разигра?

Не мога да повярвам, че все още има такова отношение в болниците, много се ядосах докато четях, а ти даже си ги и почерпила. Но както и да е, минало е, най - важното е да сте здрави, другото се забравя 

Честито бебче:) А на теб ти пожелавам бързо възстановяване.
Нечовешкото отношение на персонала няма да го коментирам

МБАЛ ПЛОВДИВ .. държа да отбележа че в патологична бременност и следродилното отделение работят хора , а не касапи като в родилното ..  утре ще ида да ми свалят конците , надявам се да е наред всичко , взимам си душ след всяко ходене до тоалетната и се пръскам с лекарство , но от 2 дни много ми опъват конците .. майка ми погледна и се шашна , каза че все едно са шили крава във ветеринарна клиника...    а за почерпката нищо работа ... аз взех че се извиних на санитарката щот се оплакваше че стола бил в кръв

след мен имаше секцио, не ми се мисли как е жената защото бяха недоволни че секциото е по клинична пътека и няма да получат повече пари   вижте обаче другата родилка (жената на педиатър) през 2-та часа в който чаках да ме преместят единственото което прави бе да крещи а те да и слагат болкообезболяващи които аз намирам за ненужни , защото бусколизинът който слагат е направо подигравка

Честита радост!  Жалко за това отношение, дано бебчо те накара бързо да забравиш тази дебилщина!

вече го направи, няма нищо по хубаво от усмивките му докато спинка