Публикувана: 26 ян. 2011, 00:56 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2011, 19:48 ч.

Доколко е морално бащата да не научи, че има дете?

4 934
82
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правя, ако съм бременна и не съм сигурна дали да кажа на бащата на детето?
Защо не изчакате малко и не го родите първо?
Имам ли право да скрия от бащата, че ще става родител?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правя, ако съм бременна и не съм сигурна дали да кажа на бащата на детето?
  
  Важно е да вземете предвид вашите лични убеждения и възможностите си за отглеждане на детето. Независимо от решението ви, важно е да информирате бащата за детето му, тъй като той има право да знае. От морална гледна точка честността и откритостта в отношенията са от съществено значение.
- Защо не изчакате малко и не го родите първо?
  
  Решението да се информира бащата е лично, но е важно да се подготвите за бременността и бъдещето на детето. Независимо от избора, вземете предвид вашите лични убеждения и възможностите си за отглеждане на детето.
- Имам ли право да скрия от бащата, че ще става родител?
  
  От морална гледна точка е важно да се подчертае значението на откритата комуникация и честността в отношенията. Трябва да вземете предвид собствените си убеждения и възможностите си за отглеждане на детето. Независимо от решението, информирането на бащата е от съществено значение, тъй като той има правото да знае за детето.
- Какви могат да бъдат последствията, ако не съобщя на бащата за бременността си?
- Какво е мнението на форума относно информирането на бащата за бременността и какво да очаква?

26 ян. 2011, 00:56 ч.

София
Мнения: 35

  Здравейте, при мен историята е малко странна- таткото е един вид "пришълец" в живота ми. Запознахме се чрез общи приятели, имахме няколко излизания, постоянно ми се обаждаше и пишеше СМС-и, но след като мина през леглото ми, той не ме потърси повече. Знам, че не звучи добре, но не е било планирано- така се получиха нещата. Донякъде и аз съжалявам, че постъпих толкова лекомислено, но нищо не може да се върне назад. Всъщност си мислех, че с този човек може да се получи нещо, но вероятно съм била поредната бройка.....
  Сега разбрах, че съм бременна. Нямам никакви съмнения, че искам това дете и че ще мога да отгледам сама. Имам и физическата и финансовата стабилност да се справя, както съм сигурна и че ще получа подкрепа от близките си. Единствените ми притеснения са дали да го уведомя, че ще става баща. Страх ме е, че ще поиска или да направя аборт или да отгледаме детето заедно- такова му е възпитанието, че няма да ме остави сама да гледам детето му, просто ще трябва насила да се съберем. За аборт е изключено, а за живот с него- не съм сигурна, че ще се справим и двамата. Ще се намразим, заради принудата. А и той не е българин и едва ли ще иска да остане да живее тук заради детето си.
  Има реална възможност никога повече да не се срещнем и съответно той изобщо да не разбере, но ме притеснява по-скоро моралната страна на въпроса- имам ли право да скрия от един човек, че ще става родител?? Знам, че много хора ще ме упрекнат, но наистина съм много объркана. Ако не му кажа всичко ми изглежда толкова по-лесно и удобно и за мен и за детето ми, а ако му кажа - цялото ни бъдеще става неясно и ставаме зависими от чужди решения и искания.... Под голям стрес съм и като че ли все повече клоня към решението да скрия от него, колкото и да звучи жестоко. От друга страна как ще обясня един ден на детето си, че е имало възможност да си има татко, а аз съм я проиграла??? Sad

Моля ви за съвети, просто имам нужда от други мнения, на ръба на нервна криза съм и не мога да спя, постоянно обмислям всички възможности.....

Последна редакция: ср, 26 яну 2011, 01:30 от Black_Dahlia

# 1 26 ян. 2011, 04:27 ч.

Мнения: 65

Защо не оставиш нещата засега така и не го родиш първо? В момента е много трудно да се вземе решение, пък и няма нужда. Щом си преценила, че ще гледаш, дори и сама, мнението на таткото надали ще повлияе особено.
Гледай си засега здравето, подготвяй се за малкото човече, пък по-нататък ще го мислиш пак.

# 2 26 ян. 2011, 10:56 ч.

София
Мнения: 19 568

Аз май бих казала, като бих подчертала, че не очаквам нищо от него, само за пред чистата си съвест му казвам.
Какво значи ще трябва да се съберем насила или ще ме накара да направя аборт - никой не може да те накара нищо да направиш, как точно го виждаш това събиране Simple Smile

Мисля, че на страха очите са големи и затова така си се притеснила.
Не знам, все си мисля, че човек трябва да знае, че има дете.

# 3 26 ян. 2011, 11:12 ч.

Мнения: 2 011

И аз мисля, че човек трябва да знае , че има дете ! Но това е сложен казус и на първо време те съветвам да помислиш повече за бременността си ! Peace

# 4 26 ян. 2011, 11:22 ч.

Мнения: 2 123

абе...остави морално неморално .... подскачам като чуя тези оценки. Просто ми се струва, че не е честно ... нито спрямо детето, нито спрямо бащата.

Няма значение неговото отношение към случката, защото ти решението си си го взела ... Убедена съм че имаш право на това да решиш, но трябва да кажеш ...мое мнение

# 5 26 ян. 2011, 12:27 ч.

Мнения: 7 325

По важното е че ти си на ясно със себе си - искаш да родиш и можеш да се справиш сама ( най вече финансово ). На бащата е редно да му кажеш както и да подчераеш че нямаш намерение да го задължаваш с нищо той да избере под каква форма да съществува в живота на детето си, или да не съществува изобщо. Представяш ли си след години детето и създателя му да разберат по някаква случайност един за друг и да се окаже че той не е ставал за съпруг за теб но пък е могъл да бъде страхотен баща ако му е била дадена тази възможност какъв шок и колко обвинения ще има.

# 6 26 ян. 2011, 12:33 ч.

Мнения: 2 931

Цитат на: Black_Dahlia в ср, 26 яну 2011, 00:56

Страх ме е, че ще поиска или да направя аборт или да отгледаме детето заедно- такова му е възпитанието, че няма да ме остави сама да гледам детето му, просто ще трябва насила да се съберем.

Никой не може да те принуди със сила да живееш с него, или да направиш аборт.
Мисля, че заради детенцето, трябва да информираш таткото. Ако реши да участва с контакти и помощ във възпитанието, без да живеете заедно, чудесно. Детенцето ти ще си има и татко, и щом е възпитан човек, няма по-добро за него. Ако откаже, с нищо не си в състояние да го принудиш и нещата ще се развият точно както желаеш.

# 7 26 ян. 2011, 12:36 ч.

Мнения: 317

Цитат на: Black_Dahlia в ср, 26 яну 2011, 00:56

Запознахме се чрез общи приятели,

Мисля, че рано или късно тези общи приятели ще го осведомят, ако не го направиш ти.

Колкото до дилемата аборт или съвместно съжителство-познато ми е Wink

.
Но има и трети вариант - живееш си сама с детето, а ако той иска да се докаже като родител и партньор, да го направи.
За това не е задължително да живеете под един покрив.
Ако с течение на времето се убедиш, че се справя и не сте си безразлични - ок, съберете се.
Ако иска да е само баща, позволи му. (може и да му омръзне бързо)
Ако не иска да чуе за теб и детето - ок, ще се справиш сама.

Определено неяснотата създава само напрежение, което само ще ти навреди на състоянието.
Съгласна съм с

Цитат на: I.Hr в ср, 26 яну 2011, 12:27

На бащата е редно да му кажеш както и да подчераеш че нямаш намерение да го задължаваш с нищо /quote]
и с Хърмаяни сме писали заедно Peace

# 8 26 ян. 2011, 13:25 ч.

Мнения: 164

Подкрепям становището, че бащата трябва да научи.

# 9 26 ян. 2011, 13:54 ч.

Мнения: 270

Решението е лично твое. Ти чувстваш най добре нещата, и ти най добре можеш да прецениш кое е добро и кое е лошо.
Лично за мен, беше една голяма грешка, че му казах.Сега си плащам за това.

# 10 26 ян. 2011, 15:06 ч.

Мнения: 1 809

И аз мисля,че бащата трябва да знае.И не защото така трябва и защото е морално,а защото така е честно спрямо детето!Т.е. това решение сега ще го вземеш ти,но последствията ще бъдат понесени от детето.Готова ли си да поемеш тази отговорност?

# 11 26 ян. 2011, 15:09 ч.

Мнения: 28

Здравейте,
Личното ми мнение е, че е абсолютно нормално да знае, че ще се роди дете, което ще носи частица от него. Какви отговорности ще поеме за него е въпрос на негов личен избор, но по никакъв начин не бива и не може да те принуди да направиш нещо против волята ти. Все пак ти си майка на детето, щом си финансово и емоционално готова да отгледаш сама детето си, не би следвало и да ти е трудно да му кажеш, че ще има дете. Най-малкото трябва да знае за това, дори и да не иска да Ви види никога. Това ще е негов избор не твой.

Цитат на: simon9 в ср, 26 яну 2011, 13:54

Лично за мен, беше една голяма грешка, че му казах.Сега си плащам за това.

Сигурна съм, че е много трудно. И с цялата си отговорност на майка и психолог ти казвам, че си постъпила правилно. Когато се решаваме да отглеждаме сами децата си и да постъпваме правилно често на пръв поглед изглежда, че "плащаме" нещо някому. Постъпила са отговорно и достойно, както би постъпил всеки здравомислещ и уважаващ себе си човек. Просто казано поела си отговорността на действията си без да ги прехвърляш на следващия, който е детето.
За съжаление неотработените проблеми между родителите се сгромолясват върху децата.

# 12 26 ян. 2011, 15:37 ч.

София
Мнения: 35

Първо искам да благодаря на всички за отзивчивостта и за съветите. Hug

Аз в никакъв случай не искам умишлено да лиша детето си от баща, просто при мен определящ е страха от това, което може да стане. За да поясня какво искам да кажа- бащата е от Турция, произхожда от семейство, в което традициите са определящи. Просто държат на семейството и на децата. Затова вариантите са или насила да сме заедно или да търпя постоянни заплахи- просто съм сигурна, че тези хора няма да ме оставят на мира да си отгледам детето сама..... Всякакви сценарии се развиват в главата ми. Sad

Но от друга страна наистина не знам дали ще понеса товара, че на своя глава съм лишила детето си от баща, без да му дам право на избор.... Все още не мога да реша наистина, изключително ми е трудно да взема такова решение.
Нямам някакви болни амбиции да си отмъщавам на този човек, просто искам най-доброто за мен и за детето си, затова трябва да взема възможно най-доброто решение, въпреки че винаги ще имам съмнения дали това е бил наистина най-добрия вариант...

# 13 26 ян. 2011, 17:19 ч.

Мнения: 61 895

Black_Dahlia , Hug

Поздравления , че искаш да оставиш детето . bouquet

Чест ти прави , че си наясно с това , което ти предстои и че си готова да се справиш .
Тук има много теми на момичета , които са на кръстопът и на знаят какво да решат .
Когато обаче имаш подкрепата на близките си , финансово и материално си подсигурена , нещата се подреждат. Peace

Наистина е сложна ситуацията , в която се намираш , предвид произхода на бащата , неговите семейни традиции и твоето нежелание да обвържеш живота си с него .
Независимо от това мисля, че все пак бащата трябва да научи . Ти ще решиш дали преди или след раждането .
Може пък да се окаже добър баща , да се грижи за детето и да ти помага , дори и да не сте заедно . Peace

На първо време обаче и моят съвет е да се погрижиш за бременността си .
Трябва да си спокойна , да огледаш добре нещата и да решиш как да постъпиш !

Успех ти желая ! Hug

# 14 26 ян. 2011, 17:43 ч.

Мнения: 7 325

Black_Dahlia след като имаш опасения че семейството на този мъж ще упражни натиск върху теб защо не потърсиш правен съвет как би могла да се защитиш. Мисля си, че познавайки закона и правата си по лесно би парирала всякакви опити за въздействие и то от чужденци.

Препоръчани теми

Променя ли се мъжът женкар?

Според вас нормално ли е?

Потребителски кредит по време на майчинство?

Как да познаем партньорът гей?

Причина:

Причина: