Публикувана: 1 фев. 2011, 10:16 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2011, 12:32 ч.

Да поговорим за ролята на бащата

7 039
106
1

Отговори

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 1 фев. 2011, 21:52 ч.

Мнения: 275

Цитат на: nana77 в вт, 01 фев 2011, 21:42

Цитат на: Dincho в вт, 01 фев 2011, 21:40

Вярно ли един наакан памперс е толкова страшен newsm78

Отказвам да повярвам, че има човек, който не може да смени памперс и да оправи едно бебе.
Може да не е перфектно, но да не може да го направи........ не е истина.

Не знам колко е страшно, но имам няколко приятелки, чиито съпрузи не са пипвали памперси. Аз лично не знам как ги търпят...

Направо са за изхвърляне! Joy

# 61 1 фев. 2011, 21:59 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Изобщо не съм казала, че мъжът ми не сменя памперси и не помага в къщи. Само споделих теорията на въпросния психолог просто като още една гледна точка по темата. Нали точно това казах, че теорията е трудно осъществима, когато жената работи. Моят мъж е сменил доста памперси (ако точно памперсите са мерило за нещо Mr. Green

), къпе децата, изхвърля боклука, сменя бельото и пуска прахосмукачка. Друго исках да кажа, но явно не съм го обяснила както трябва - че жената трябва да е жена, а мъжът мъж и всеки да си знае мястото. Не съм почитател на унисекса.
Що се отнася до акането на близнаците Mr. Green

нали не смятате, че смяната на памперса е нещо супер спешно и животоспасяващо? Това не е скъсана артерия все пак. Просто ги сменям един след друг. Никой не е умрял още, ако поседи наакан 2 мин повече.
Също никога не съм твърдяла, че съм доволна от живота си. Поне точно в момента не съм. Да, харесва ми да работя, гледам децата и къщата, но то е защото обичам да контролирам нещата. Единственият кусур е, че съм ужасно преуморена вече. А че нямам време за себе си и че много скоро наистина ще заприличам на "огрухана лелка" е вярно за съжаление. Mr. Green

Изв се, че толкова дълго и че се отклоних от темата.

# 62 1 фев. 2011, 22:04 ч.

София
Мнения: 233

Цитат на: Dincho в вт, 01 фев 2011, 21:40

Отказвам да повярвам, че има човек, който не може да смени памперс и да оправи едно бебе.

Има, има...аз БЯХ женена седем години за един такъв... И когато детето стана на шест месеца, аз обяснявам на една позната, че бебето се е будело за нощно хранене почти два месеца всяка нощ, а той така Shocked

-"Ама верно ли?!?". Ама и това е друга история.

Ееех, мама му мечка, ама и вие не щете да излезете от тези памперси и това си е. Laughing

# 63 1 фев. 2011, 22:24 ч.

Мнения: 46 577

savina_33, ама и ти като една друга дружа тук, която повтаряше, че трябва да има твърдо разделение мъжка, женска работа, съответно майката да си гледа детето, а после на лични ми пише, като се прибера, мъжът ми е подредил, сготвил и нахранил детето Laughing

Цитат на: savina_33 в вт, 01 фев 2011, 21:59

...
Що се отнася до акането на близнаците Mr. Green

Избираш си по-любимото и другото чака Mr. Green

шегувам се Hug

Естествено, че ако си сама, ще е така, но ако баща им седи и гледа телевизия, лично аз бих се обидила от подобно отношение към детето, именно, защото детето има нужда от него, а той не изпълнява ролята си на родител.

Последна редакция: вт, 01 фев 2011, 22:35 от Не се сърди, човече

# 64 1 фев. 2011, 22:44 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Е анджек де. Трябва и реалност са различни неща. Точно за това говоря - че трябва да има разделение, но когато жената работи не може да стане. Изводът е, че не трябва да работим. Mr. Green

Така или иначе повивалникът е един. Няма как да се сменят двамата едновременно. Избирам по-досадния и по-силно мрънкащия. Laughing

# 65 1 фев. 2011, 22:47 ч.

София
Мнения: 12 554

Цитат на: Anelia11 в вт, 01 фев 2011, 21:52

Цитат на: nana77 в вт, 01 фев 2011, 21:42

Цитат на: Dincho в вт, 01 фев 2011, 21:40

Вярно ли един наакан памперс е толкова страшен newsm78

Направо са за изхвърляне! Joy

Ами зависи от гледната точка. От моята - определено.

# 66 2 фев. 2011, 00:38 ч.

Мнения: 655

В нашето семейство мъж ми и аз сме равни-заедно вземаме решенията за всичко, разбира се не пред децата, но уверявайки ги, че не може само единия от нас да разреши, забрани или накаже или отмени наказание. И двамата ги вземаме и водим на училище или където и да е, в зависимост от времето и ангажиментите ни за деня. И двамата сме сменяли и ще сменяме памперси, ставаме посред нощите, ако някой ни вика, четем приказки и играем с тях. Относно работата и двамата имаме собствен бизнес, който в повечето случаи ръководим от вкъщи и съумяваме да балансираме нещата. Знам, че темата е за бащата по принцип, но както казах ние сме равни и колкото е важно моето присаствие в тяхния живот, то толкова е важно и неговото.
Има е неща, на които той умее да ги научи по-добре от мен и обратното. На пример, те много обичат да пускат лодки в парка, дори сега им купихме една голяма яхта и при първа възможност ще отидат да я пробват. Също така той учи и малкия как да е джентълмен, а малкия умира да го гледа докато се бръсне и само повтаря как ще стане и той като тати. Също така го имитира по държание, по походка дори.
Но като цяло мисля, че едно здраво семейство е най-важното, защото когато има любов и синхром в отношенията на родителите, то и децата го усещат и са щастливи.

# 67 2 фев. 2011, 09:48 ч.

Мнения: 11 976

Синът ми научи една песничка от детската градина:
"Това е таткото, строг и мълчалив,
това е майката-нежна и добра"...и т.н. за цялото семейство.

нещо не ми се понрави тази песничка, не съм я чувала от др. място.Мисля си, че един наложен модел на дистанцирано поведение на бащата не е най-доброто решение.разбира се, ако той отсъства , ако не дай Боже е починал или просто е отказал да поеме ролята на баща- майката е изправена пред много повече предизвикателства и ангажименти.

Но когато присъства в семейството мисля, че най-доброто е да е ангажиран с децата колкото и майката.Не е речено всичко да е "на кантар", вкл. и битовизми, а който в каквото е по-добър, по-умел.Напр. мъжът ми учи детето да майсторят разни неща, детето обича да му помага при дребни ремонти.Постригва детето, защото умее .Аз пък съм по-добрият четец на приказки, драматизирам, разказвам.

# 68 2 фев. 2011, 10:39 ч.

Мнения: 2 156

Без помощта на съпругът ми не бих се справила :
сменяне на памперси,хранене,разходки,а сега и с училище.
Колкото и да е изморен не е отказвал съдействие.
Решинията се взимат съвместно.
Но основната роля на бащата е усещането за сигурност.

# 69 2 фев. 2011, 11:11 ч.

Мнения: 7 947

Още с първия си пост авторката не поставя сякаш въпроси, а говори риторично Wink

Каква да е ролята - ми баща е. Каквато е и на майката - като майка. Друг е въпросът дали имат еднакво време на разположение, еднакви умения, еднакви наклонности. Защото аз например творя и рисувам с детето -ама баща му една кола не може да нарисува.

# 70 2 фев. 2011, 12:25 ч.

Варна
Мнения: 957

Цитат на: Асса в вт, 01 фев 2011, 12:32

Най-важната роля, която изиграва бащата е ... да отдели майката от детето.

Toва много, много ми хареса. Както и Ин и Ян, Добро и Лошо ченге на Сийка. Така се стремим и ние да я караме, въпреки че аз съм по-често Лошото - синдромът "момичетата/глезлите на тати" се проявява по-често, отколкото ми се ще!
Темата е малко болезнена за мен, защото "баш бащата" на голямото ми момиче някак не присъства в живота й. Но липсата му е пак "присъствие" - детето все си мисли, че баща й й се сърди, че с нещо го е обидила, липсва й, чака го, фантазира си как стават близки, как прави за нея някакви специални неща, как се появява от "нищото" и вече го има - докато това не се случи, сякаш една част от увереността й винаги ще липсва. Въпреки, че има човек до нея, който изпълнява всички "бащини" нещица. И аз съм дете на разведени родители (нищо, че бях на 22, когато се разделиха), но баща ми остана до мен, винаги, по всяко време.

# 71 2 фев. 2011, 13:46 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 01 фев 2011, 22:24

И понеже става дума за мен - нека да кажа и аз - извадено от контекста - сигурно на Човечето така й звучи, тя си интерпретира както си иска. Не ме вълнува. Моята представа е обаче - че да, има си женски и мъжки задължения. Ако двамата сме вкъщи -аз ще сготвя, аз ще почистя, докато той играе с детето или са навън. Не и обратното! Но ако аз съм цял ден на работа, а той вкъщи - е, то е ясно - че той ще гледа детето и ще сготви, няма да умират от глад, я. Никога не съм правил асметки - кой с какво се занимава, по колко минути, какво точно е свършил. Често аз съм вършила всичко, докато той си гледа мач. И какво? В противовес на малоумното делене на определени дружки - 50 на 50...Е, за мен са важни други отношения в семейството, не дали ми е направил боба.

# 72 2 фев. 2011, 14:55 ч.

Мнения: 46 577

Абсолютно за същото говоря и аз Hug

когато единия от нас не е вкъщи или се занимава с нещо др. - гледа предаване, чисти нещо и т.н., другия поема, каквото има, няма планове и сметки Peace

същото се отнася и за детето, когато - бащата влиза в роля, когато се наложи, без да се пита, абе са това трябва ли да го върша?
50:50, така е думата, израз, който се използва, смешно е дори да си помислим, че трябва да има лист с отмятане.

# 73 2 фев. 2011, 14:57 ч.

Мнения: 7 947

Знам, знам Stop

Вече не е интересно.

# 74 2 фев. 2011, 15:01 ч.

Мнения: 103

и аз съм израстнала без баща, починал е когато съм била на 1,5 год. и по същия начин държа на семейството и тн. обаче мъжа ми е научен и е гледал, че майката се грижи за всичко за дете и за къща и става така, че имаме непрекъснати проблеми тъкмо заради това щото аз не мога да се разкъсам, а той има "работа" на компа. и така е научен от свеки, която така мисли дори го е казала на сватята, т.е. майка ми, а е млада жена , не е от село общува непрекъснато с млади хора, най-лошото не че сме и с нея и той очаква, че тя ще ми помогне, а не той.
и понеже е такъв характер и зодия, колкото повече го караш, толкова повече се опъва и прави напук и излзиа така, че аз като искам помощ от него или искам да го погкледа не съм искала да си гледам детето, как се справяли др. жени и тн. ама да съм мислела едно време.

Препоръчани теми

Омъжена съм. Общувам с друг мъж.

Бивш ми се обажда периодично

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: