Мамо ,аз съм фалшиво дете...

  • 6 908
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 334
Мамо,аз съм ви фалшиво дете .И съм фалшива сестра....Ако можеше да направим магия и да ме родиш ти ,да бъда малко бебе.....Вие как се справяте?Знам,че обичта е лекарство,но не и за тази рана като че ли?!Може би само притъпява болката,до следващия път.

Последна редакция: вт, 01 фев 2011, 19:57 от cvete.di

# 1
  • Западен парк
  • Мнения: 426
Цвете, и мен много ме е страх от това. И мисля, мисля, мисля... Как да го предотвратя, как да го обясня, как да излекувам душичката му. Сега само говоря, напомням, подсещам за осиновяването от дома, за това че не съм го родила, за радостта че сме се намерили и т.н. Някой ден ще започне да ме пита той и тогава ще разбера дали това е бил правилният начин. Прегръдка от мен и сили да даваш отговорите...

# 2
  • Мнения: 1 418
 Цвете,и от мен имаш  Hug .Съвет как да постъпиш и какъв отговор да дадеш не мога да дам,обаче знам как се чувства малката.Тази дума и аз я използвах някога.Затова искрено те Hug и ти желая много сили и търпение.

# 3
  • Мнения: 955
Ах, Цвете  Hug Hug Hug Hug,
това, че ти го казва милата, е ВЕЧЕ мехлем за душичката и...
Нямаш нужда от думи, не и в този случай  Hug Hug Hug
И това ще мине...

# 4
  • Мнения: 737
Цвете  Hug

Фалшива - тази дума, изречена от дете, вече се срещаше в този форум. Май Зойка бе писала - не помня вече. (Зойче, къде сте, как сте?)

Бог да е на помощ на децата ни...

Маймуна е права, отработва детето болката, осъзнава различието и споделя с теб, което е изключително важно. Любов, подкрепа, спокойствие и разбиране - мисля, че това е важно да усетят при подобни разговори.

И ние се връщаме към тази тема - кратки и светкавични реплики и въпроси.

# 5
  • София
  • Мнения: 790

Маймуна е права, отработва детето болката, осъзнава различието и споделя с теб, което е изключително важно. Любов, подкрепа, спокойствие и разбиране - мисля, че това е важно да усетят при подобни разговори.

Подкрепям.

Усещането за "фалшива" идва и от думичките, които често се използват в България по повод на осиновяването/приемната грижа и често с не добри намерения - "тя не ти е ИСТИНСКА майка" "ти не си им ИСТИНСКА дъщеря"

Ако не се говореше толкова често за това коя майка е истинска и коя не...

Бих те посъветвала да говориш с нея за това което е истинско във взаимоотношенията ви, за да противопостави тя в главичката си истинските неща срещу усещането си за фалшво.

"Майчината ми любов е истинска" Любовта ни е истинска, грижовността ми е истинска...

# 6
  • Мнения: 2 123
за мен - репликата "мамо аз съм фалшиво дете" е преведена молба "покажи ми че силно ме обичаш, макар да не си ме родила". Мисля си, че детето предизвиква, за да се увери в любовта на майката ...

може би (на теория, още не ми е дошло до главата) бих отговорила "не знам кой е фалшив и кой не, но аз те обичам, толкова истински, че ако те стисна силно, ще ти падне носа "

по принцип винаги когато имаме разговор по темата, в рамките на сериозното гледам да кажа по нещо смешно, първо защото аз винаги с всичко се шегувам и закачам и второ малко разведрява обстановката.

# 7
  • Мнения: 4 123
ние също имаме наченки на разговори, но засега удрям на камък. алекс изпадна в истерия, когато и обясних за коремчето и сърцето и за това, че не всички деца са били в коремчетата на майките си.
каза, че е била в моето коремче и толкова. тя принципно не търпи друго мнение освен своето. не желае воденето на сериозни разговори, така че засега не ми остава друго, освен да се нагодя към нея.
мисля, че е нормално. отказва да приеме нещо, което би застрашило  света в който е свикнала да живее.
сега иска да става майка. на мен и баща си. ние трябвало да се оженим, а тя щяла да ни е майка.
няма как да се боря с фактите, колкото и да болят. не мен, а нея ще я боли, а мен ще ме боли заради това, че нея я боли.
наясно бях от самото начало, така че приемам нещата спокойно. ще дойде времето на всичко, а болката ще преодоляваме заедно. доколкото е възможно да бъде преодоляна. тя просто е част от живота ни.

# 8
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Цвете,  Hug Hug Hug

Оххх, не знам, според мен не винаги е продиктувано от нужда за доказване на любов и привързаност от наша страна. Понякога е просто изплакана на глас болка. Огромна болка, която тлее там вътре в тях и на моменти избухва по някакъв повод.

Иска ми се да вярвам, че фактьт, че свободно говорим по темата за "истинската майка" и моите деца искрено споделят с мен какво чувстват вече е знак за особена близост помежду ни.

В малките главички тези деца-герои трябва да подредят много мисли и усещания, докато за себе си направят равносметка коя майка каква роля и какво значение има в живота им. В този процес ние можем само здраво да държим ръчичките им, да ги прегръщаме и изслушваме, доколкото сме спечелили доверието им и да чакаме, да чакаме да преминат през този етап... Докато дойде следващият.

И може би от особена важност е ние самите да се чувстваме техни истински майки, да сме убедени в това и да го излъчваме постоянно не стараейки се, а спонтанно. Каквото и да се случи - ние сме майки сега и завинаги... и след смъртта, ако има такова понятие (малко безбожник си падам).

# 9
  • Мнения: 334
Благодаря ви момичета Hug!Раздавам се докрай,чета доста,но явно това е болка,която ще си я носят дечицата, а ние ще си  задаваме въпроса защо.....Надявам се и пораснали осиновени да пишат в темата.

# 10
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Здравей Цвети, аз пък никога не съм се чувствала фалшива. Може би защото хората, които обичах ме обичаха и това ми стигаше. Не ми харесваше родата/бяха ми фалшиви/ и те не ме харесваха, това беше вътрешно чувство, но не ме интересуваше изобщо. Мисля си, че заедно с болката детето търси и доказване на обичта ти. Гушкай я и и казвай,че я обичаш и любовта ти е най-истинското нещо на света Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 52
Момичета, все още не съм осиновителка и нямам конкретен житейски опит със справянето в ситуация като описаната.

Но си мисля нещо – кое е „фалшиво” и истинско майчинство в днешно време и кое е „фалшиво” и истинско дете? „Фалшиво” ли е едно дете, заченато с донорски материал или е истинско? „Фалшиво” ли ще е дете, родено от сурогатна майка и коя е неговата истинска и „фалшива” майка? Как на него ще се отговаря на въпросите за коремчето и сърцето??

Да, разликата между осиновените и създадените чрез АРТ с донорски материал/сурогатна майка, деца е в първичната рана на изоставянето. Според специалистите едните са изоставени, а другите създадени, защото са били много желани, понякога с цената на всичко. Затова и в осиновяването имало такава цедка, защото се търси семейство за детето, докато при АРТ се създава дете, за да се задоволи желанието на родителите. Но...и в двата случая има нещо „фалшиво” около раждането.

Дали за в бъдеще няма да става все по-нормално да си роден „фалшиво”?

Не говоря въобще, че болката от изоставянето ще може да се преодолява по-лесно, но може би „фалшивостта” около раждането?

Дано успях да изразя позаплетената си мисъл за поглеждане на нещата от малко по-различен ъгъл Simple Smile

# 12
  • Мнения: 1 418
за мен - репликата "мамо аз съм фалшиво дете" е преведена молба "покажи ми че силно ме обичаш, макар да не си ме родила". Мисля си, че детето предизвиква, за да се увери в любовта на майката ...
много точно казано.За тогавашната ми възраст(била съм около 2-3 клас)мислех точно така и исках точно това

# 13
  • Мнения: 847
може и да се заблуждавам, но на осиновителите и осиновените им е по-лесно в това отношение от приемните семейства и децата им. направо се чудя как постигате баланса.
при осиновяването е лесно - майките, колкото и да са, са разделени във времето, по една е винаги към определен момент. при вас, цвете, не знам как го обяснявате и как го възприемат децата - паралелно има две - една, която действа като истинска, грижи се, обича, и една, която е "истинската", за която се знае и може би има ако не спомени, но някакви живи представи, но пък тя хич не се държи като такава ...
може би именно осъзнаването на тази конструкция, на приемното семейство, обърква детето. та приемната майка не се и нарича само майка, а е винаги с определение Sad

# 14
  • Мнения: 334
Vella M.,малката е настанена като при близки.Пък любов раздаваме ,колкото не сме давали и на биологичните ни деца,тя често е гушната в нас,всеки ден почти се обяснявме,колко се обичаме,но страда,че не съм я родила аз  и от там и идва страданието./Приемни сме на каката/16г./,която е с нас от 6 мес./
п.с редактирах,че инфото беше доста.

Последна редакция: чт, 03 фев 2011, 23:27 от cvete.di

Общи условия

Активация на акаунт