Мамо ,аз съм фалшиво дете...

детето на авторката е взето от дома на 6 години...

а за това
ами... не знам - моето дете знае, като знае, че щъркелите не носят бебетата, но съм сигуран, че има деца, които са накарани да забравят - ще ги видим тук след 20-тина години и ще и кажат. А иначе аз съм убедена, че ти си знаела от самото начало.. ама аз вярвам в пренаталната памет, може и да съм куку де 

Моето мнение е, че ако детето не помни дома съзнателно трябва да му се каже около 5-6 годишна възраст/ако до тогава не е станало на въпрос, разбира се/. Децата са много адаптивни и находчиви и така ще могат да си изградят стратегия за защита. Аз научих на 28, т.е. ми потвърди майка ми, а иначе си зная от самото начало, защото имам спомени/пренатална памет /. Не искам да споделям как се чувствах през годините на криене и лъжа, но съм убедена, че трябва да се каже рано, особено ако възникне такъв казус. 

Аз съм била на 6- 7 месеца и никакъв спомен нямам. Относно това, че съм се чувствала различна, ака е, но не съм мислела, насериозно, че съм осиновена. Започнах да подозирам, че съм осиновена, когато видях едн стар документ на майка ми, където пишеше, че е имала друг съпруг. Тогава започнах да се съмнявам. За такава памет съм чувала, но аз лично нищо не си спомням.

Здравейте, макар и вчера регистрилала се си позволявам да взема отношение.
Мненията на всички участници определено докосват в мен чувства, които съм изпитвала по един или друг начин.Да си осиновено дете не никак лесно. Никой не знае какво става в малките подрастващи главици. Това са много деликатни теми и всеки ги тълкува по своемо.
Искам да отбележа, че и времето оказва своя принос към развинието на подобни ситуации.
Зависи от обкръжението на детето, от соц. статус на неговите родители и пр. Но, аз като осиновено , преди много години дете искам да напомя нещо, което не срешнах във форума. Според мен външната среда , играе глляма роля.Независимо от старанието на осиновителите да предпазят детето от отрицателни емоции, винаги се намират недобросъвестни хора, които да разбунят мира и спокойствието в малката главица. И ето , от там почват първите съмнения и сравнения.

Това с хората, които се месят където изобщо не им е работа го има, и то доста често. Аз съм една късметлийка, че нито един човек не ми е казвал, нито пък намеквал, че съм осиновена, а всичките ми приятелки на село за знели ! И колко сме се карали и били, и никоя не ми е казала... Оценявам ! 
Наистина е ужасно едно дете да живее в съмнение, ужасно е да не научи от родителите си такова важно нещо. На никого на го пожелавам. Тук разбирам майките, които са казали отрано на децата си. Много е трудно да се запази такава тайна, особено ако знаят повече от 2ма души, защото дори и семействата на осиновителите да знаят, все някой, някога се изпуска...
Относно недоброжелателите искам да кажа, че е изключително грозна постъпка да всееш подобни съмнения, или да кажеш подобно нещо на някое дете. Понякога чак се учудвам какъв човек трябва да си... Както и да е. Дано никога на никого не се случва да узнае от друг, освен от собствените си родители !

Искам да ви кажа как постъпих аз със сина ми.
Откакто го взехме (1г. и 6м.) не съм спряла да "говоря" с него на тази тема. По повод на репортаж в новините, при споменаване на думата осиновен във филм или детско филмче или просто ей-тъй без никаква връзка със нещо - темата е била на дневен ред при нас. Нищо, че околните ми казваха, че нищо не разбира и няма представа какво му говоря. Да, ама не! Ползата беше двустранна. Хем той се запознаваше с понятията, хем пък и аз отработвах начина на обясняване. Постепенно чувството на притеснение изчезваше в тона ми, не ми трепери като попаднем в ситуация, засягаща идването му в нашето семейство. Защото според мен аз ще вложа едно чувство в гласа си като произнасям думата осиновен, а съвсем друго ще вложат външни хора. Някак си съм успяла да му предам щастието, коети сме изпитали от неговото осиновяване. Съдя за успеха си по негова реакция на "Такъв е животът".
Когато там произнесоха "осиновена" за едно от дечицата, той започна да продскача и да вика: "Мамо, виж и тя е осиновена като мен. Сега и тя си има вече мама и тате!". Беше толкова щастлив, че чак се изненадах от реакцията. Дори и да е несъзнателно, показва че за него това не е нещо срамно или обидно, според мен.
Сега се подготвям мислено как да отговоря на въпроса: "Ти като не си ме родила, кой ме е родил?". Имам около една година да го избистря и да отработя първоначалната реакция. Убедена съм, че ако успея да реагирам спокойно, неговото първо впечатление ще бъде, че говорим за нещо най обикновено. От споделено от вас зная, че това може да се случи в магазин, на детската площадка или в трамвая...Предполагам, че ще ми е трудно, но когато се случи ще споделя опита. За идните поколения!

А когато детето разкаже, че е осиновено, пред други деца. В градината, в училище, на детската площадка,как мислиш, че ще реагират другите деца? Като любопитковци No1 със сигурност ще разпитват, ще разказват, особено пък и като подраснат малко и започнат да разбират нещата. Дали няма да го провокират по някакъв начин, да го карат да се чувства различен? Да го съветват да търси истинските си корени, или пък да му се подиграват? Аз много често съм си задавала тези въпроси, тъй като много често съм си мислела, дали не е било по-добре да разбера истината още от малка. Децата за съжаление понякога са доста жестоки, въпреки, че не го осъзнават. Едва ли си му казвала, че това е ваша тайна, тъй като то е дете... дали може да  се сдържа, да не се изпусне пред някого? Иначе, наистина много добре го е възприел за годинките си ! Но замисли се, след това, когато започне да разбира нещата от чужда гледна точка. Аз винаги съм споделяла, че съм осиновена, когато съм сметнала за нужно. И винаги с гордист в очите, но съм била голяма, а и хората на които съм споделяла също. Не знам как е при децата, но със сигурност знам, че са много раними и наивни. Дано при вас нещата си останат така, както са сега. И въпросът за биологичната майка не накара детето да се вглъби в издирването й. Всички знаем, че едно дете губи интерес едва тогава, когато получи това, което иска.

Моето момче беше разпитвано за първи път на 2 годинки от каки - дъщери на наши близки по това време приятели ... Как се казва майка му, виждал ли я е .... и т.н. Той естествено не е могъл да разбере какво точно го питат и да даде задоволяващ ги отговор. Днес не обича темата, приема факта спокойно, но разказва историята на децата в нашето семейство само в къщи в моменти на разнежване.
Една нетактична колежка искаше да и разказвам наскоро подробности за семействата на моите деца ... отговорих и че не и е работа.

О, да, Теичка. Абсолютно права си - ще има провокации и презрение, но това няма как да го избегнем. Точно за това не мисля, че това трябва да бъде наша си тайна. И рождената му майка не трябва да е обвита в мистерия, като нещо загадъчно и интересно. Трите имена и последния адрес, заедно с ЕГН-то са в решението за осиновяване. Те не могат да останат тайна от него и при зададен от него въпрос на съответната възраст ще му ги прочета, или ако е по-голям ще му ги дам да ги види сам. Само да не остане някой с впечатление, че след 3 месеца ще му обяснявам всички тези неща в най-големи подробности. Всяко нещо с времето си. Засега само нещата от предишния пост знае, колкото за база за разсъждения и възможност за задаване на въпроси от негова страна. И всъщност, както вече писах, основно в моя помощ при овладяване на моите стереотипи, насадени във представите ми за тайната на осиновяването.
 И нещо много важно забравих да посоча - биологичния баща е японец. Извинете, ако съм ви подвела, това е от огромно значение за "тайната, която си е наша". Нещата ще стоят по друг начин, ако детенцето прилича на мама и тате. Аз не искам да си мислите, че препоръчвам такова поведение от всички осиновителки. Просто споделям моят начин на отношения в къщи. Нали само си говорим - аз така, пък другата иначе, третата нещо друго и т.н.

Ти си смела жена, но не знам колко смело ще бъде момченцето ти, когато бъде провокирано по някакъв начин. Дано не се затвори в себе си, и дано ако изобщо поиска, да види БМ, го направи в подходящата възраст. Все пак, може би ти най-добре познаваш сина си и знаеш как да овладееш нещата. Успех ! Ааа и да на забравя- ти си страхотна жена, както всички тук ! Това, че сте дали шанс за по-добър живот на едно изоставено дете е едно от най-истинските и хуманни неща, които може да направи някой. Дано има повече майки като вас ! Дай Боже и аз да срещна някой мъж, който да мисли като мен, и освен наше си, да си вземем още едно, което за минути ще се превърне пак в наше си, само че аз няма  да имам снимки бременна с него. Поздрави и на мъжете ви ! Наистина сте пример за всички! 

няма начин да не се изтрия, все пак това е съдбата на моето дете, не е нужно всеки да я чете 

Не се изтривай, Дзвер. Това, което си написала е истина. Очаквам такова отношение още преди да го вземем от дома, видях реакциите на хората с които се срещахме първите месеци след осиновяването и наистина беше трудно. Трудно да обясня защо сме осиновили, трудно да обясня и защо точно него. И първосигналните реакции на приятелите, които въобще не предполагаха, че "к`ъв е тоя дръпнатия?" е вторият ни син. Но пък как сме се смяли на сконфузването на една, която каза на мъжа ми:"Ама сигурно е от друга жена", защото не ме беше видяла зад гърба й.
И сигурно ще го гонят, и ще има по-различно отношение, и ще има сривове и плач, и знам ли какво още... Тогава може би някоя от нас ще е разказала как се е справила с проблема при тях или пък все още се бори. А останалите ще четем и ще напасваме чуждия опит в нашата къщичка. Хорото на което сме се хванали ще трябва да го учим в движение.

Мама Мишка , вие сте страшно готини хора и съм сигурна, че ще дадете най-доброто от себе си, другото малкия Боян ще трябва да свърши сам с вашата подкрепа!

Ние сега не се вълнуваме от темата осиновяване, от няколко дни говорим и фантазираме яко на темата "моя татко". Ще ме запознава с него, той живеел наблизо и като малка я гушкал, купувал й памперси и т.н., и днеска щял да идва да я вижда

Къса ми се сърцето....Нищо не мога да направя освен да смекча болката. И с другото ще е така най-вероятно, тъй че в момента усилено тренирам за "другата тема".

Сисли, 

Това, което чета момичета, ме връща в собственото ми детство. Да трудно е и на вас и на децата ви е още по-трудно, но те ще израстнат силни мъже. ,ще се научат да приемат различието си като ефект и ще намерят мястото си в живота, защото имат вас зад гърба си и черпят от силата, която им давате всеки миг заедно!