Приемното семейство-удачен модел за временна грижа или.....?

Не познавам лично нито един приемен родител, който е взел дете от институция, познавам две семейства, които взеха временно деца от града да се грижат за тях, докато родителите им си оправят нещата и почти всички осиновители в нашия град. Нали уж има проучвания, курсове и т.н....Имам представа само от хората в този форум, които имат приемно дете  
И все пак си мисля, че не е реално да станеш приемен родител заради парите...

Добре де, как се "добива идея" на практика? Чета, гледам, слушам, но кучето с гледане месар не става...
ПП. Мъж ми също твърди, че нямам идея с какво се захващам. Но нали преди да стана майка /а той баща/, нямах идея и за това какво е да си майка.

В един от епизодите по ТВ даваха едно момиченце, Неси и приемната му майка. Тя само за пари говореше - как още не са и платили, пък 2 месеца гледа детето, как трябвало да купи количка и се охарчила и т.н. Добре, че детето беше малко и не разбираше думите и, иначе как ли би се чувствало.

diditop, нали хора-професионалисти решават за кое дете кое семейство е подходящо?
За да не се случва това с "връщането" просто би трябвало да се прецени предварително, че именно това дете не е по силите на едно семейство, а е подходящо за друго.
Например аз имам две дъщери. Въобще не съм убедена, че мога да гледам момченце. Не знам как.
Моля ви, не ми се смейте. Пишете ми какво мислите, важно е за мен.

майчинството на биологично дете... идва леко и постепенно - отначало бебето спи, яде, ака и реве от време на време, доста време спи, постепенно сънят отстъпва място на бодуването... после прохожда, после... знаеш - важното е че всичко става постепенно, отделно че в организма на жената бошуват точно определени хормони.

Взимането на дете от институция, особено на по-голямо дете е като гръм от ясно небе - тресва те мокър парцал по главата - няма постепенно, няма спане, няма хормони, но най-важното е, че всичко става изведнъж, нямаш време да свикнеш. Като добавиш към това, че детето е с дефицити - повече или по-малко, че няма нищо общо с другите деца на неговата възраст, че няма и идея какво е семейство... сядаш преди да вземеш решението и четеш - има много информация, доста сме се оплаквали тук... и чак когато смяташ, че имаш ясна идея с какво се заемаш, чак тогава взимаш решение, още повече че имаш и биологично дете, доколкото разбрах...

Дзвер, а това, че имам биологични деца, не е ли предимство?
В смисъл, вече знам /малко или много/ как се гледа дете. Новото дете ще е различно, но пак дете.
Освен това ще му е по-лесно да свикне, като има в къщи деца, с които да играе.
На моите деца вероятно ще е по-трудно да свикнат, че трябва да делят мама и тате с още един малък човек.

Не, не знаеш как се гледа точно ТАКОВА дете. Идея си нямаш колко е лесно да отглеждаш биологично твое дете. Изобщо не може да се сравнява. Дори сравняването на чакането за дете и бременността е абсолютно неправилно, да кажем, да не използвам по-силна дума. И четенето във форуми не помага, защото едно е да го прочетеш, друго е да ти дойде до главата.

Пък и щом мъжът ти е абсолютно против не смятам, че изобщо трябва да го правиш. Трябва и двамата да го искате. Не можеш, а и нямаш право да му натрапваш едно такова решение, защото после ще страда детето.

ами.... не  

Колко големи са децата ти? Колко голямо дете би искала да вземеш?

Извинявам се на адашката, че я цитирам, но към тези, които скочиха, с най-добри чувства  , вие как бихте приели това:

Щото аз не гарантирам, че ще справя и че ще задържа децата - нито първия, нито втория път. И ако има първи, то няма да има втори, както направи Цвете. За мен това си е риск и не бих го поела никога. Шапка й свалям. Ама не всички са като нея, напротив.
И не казвам, че наследствено. От растежа и средата е, от живота.

Не знам как бих се справила в ситуацията на Цвете. Вероятно няма да мога. Но на 16 г. детето е твърде голямо и трудно може да му се влияе.
Ако детето е в дома ти от 3-6 годишна възраст, нещата са по-различни, нали?
Моите девойки са на 2.5 г. и на 7.3 г.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373945.0

От тук ще добиеш бледа представа.

Почвам да чета линка.
Междувременно, ето какво прочетох:
[/quote]][/url]

Явно не е толкова страшно...понякога.

Абсолютно подкрепям.

Да, възможно е да имаш късмета на Ассоли, да имаш дете като нейното, да и е жива и здрава.
Има и други майки, приели в дома си 6-7 годишни деца, които нямат оплаквания от поведението им като цяло.
Но е възможно и обратното.


Моето приемно дете е на почти 6  години, разликата и с биологичното ми дете е 8 месеца.
От както е в къщи (7 месеца) разцъфтя, порасна, разхубави се. Може да бъде много мило и добро момиче, когато реши. Има невероятна способност да се приспособява и точно знае кое поведение е силно желателно в каква ситуация. Така че когато иска е прекрасна.
Но това поведение е по-скоро заучено, отколкото нейна потребност или устойчива част от това което е, от личността и.

Също толкова добре може да е нагла, да лъже, да се зъби, да е агресивна, да не слуша. Като казвам да не слуша нямам предвид палавост или лигавост, а тотално незачитане и неспазване на елементарните неща, които един родител изисква от детето си на ежедневно – битово ниво.
Разбира след всяка криза на лошо поведение следват извинения и обещания, че повече така няма... до следващият ден. Дали съжалява наистина – по скоро страда от загубата на привилегии или от санкциите. Няма вътрешен конфликт когато се държи лошо, зщото свръх Аза който нормално се интернализира най-интензивно на 2-3 годишна възраст, при нея липсва. На по-разговорен език – съвестта която нормално служи за коректор на поведението ни.

Биологичното ми дете, не страда от това, че мама и тате обръщат внимание и на друго дете. Биологичното ми дете страда от факта, че мама и тате са принудени да изразходват цялото си време, енергия и емоции за да „звероукротяват”. За това, че сигурния и спокоен дом, в който се общуваше на нормален тон, се е превърнал в педагогическа стая. Биологичното ми дете страда и от факта, че често е директна  жертва на огромния потенциал и потребност на приемното ми дете да доминира и контролира хора и ситуации.

Биологичното ми дете порасна с години за тези  7 месеца. По-голяма част от това порастване не е нещо положително. То лишава от детство, от безгрижие и товари с отговорност детските плещи, които но са в състояние да носят този товар.
Дали ще се справим с всичко това – не знам. Надявам се, но ще е силно да кажа че съм убедена и вярвам.

не го прави, ако наистина искаш да го направиш, изчакай да ти пораснат децата - не му е сега времето... - лично мнение