Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Катина, може би някой път ще изяде бой от по-голям и ще се научи. Аз доста се биех до 4-ти клас, веднъж попаднах на момче с 2-3 години по-голям от мен и тогава разбрах. Трябваше чак да викам брат ми на помощ. Освен Баку ган му пускай и други филми, например сериите от  "Синьо лято" или с "С деца на море". Гледайте ги заедно и обяснявай. Идея как лесно ще разбере какво е да му влизаш в личното пространство е да му спреш играта по средата или преди края и да кажеш, че много ти трябва ТВ-то. А според мен тук трябва да помогне и училищен психолог, за какво са в училище, само за трудов стаж.

Също да чете книги или ти му чети. Не си казвала четете ли книжки, без четене децата няма как да разберат света около себе си, книгите им дават много решения. Книжките за Франклин са много подходящи, но май са за по-малки деца. Наскоро попаднах на една книга "Приключения с Джиго", има една история за дете във 2-ри клас, другите са за неопределена възраст, може би книжката е за 5-8 годишни, много добра книжка пак със ситуации от детството. За подготовка за география четем "Писма от Феликс".

Учителките са тези, които трябва да обучават децата. Но на повечето учителки им е най-лесно да кажат тези деца не могат, а това не е вярно. Децата са оставени на самотек още от детската градина. Видях по моето дете, което от необучаемо и изостанало с повече от година /мнения на 2 детски градини/ стана обучаемо и все повече неща научава в градината. Днес извадих една линия да мерим и тя започна да казва това е 5 см., това 3 см. За сантимерти и мерене явно са учили в градината. Сигурна съм, че и добавките са й помогнали. Не знам и тези ресурсни какво правят, нали трябва да подпомагат децата.

Всички деца учат математика точно както ти си казала. В книжките по математика за ДГ се оцветяват стълбчета, използват пръчици, броят се картинки, четно и нечетно се правят нагледно, че четното се дели на две еднакви половинки, от тук идва и представата за делене.

Знаете ли колко деца ги водят на образователни екскурзии в страната или купуват филми, играчки за средновековието. На всички деца са им е трудни абстракциите. Четох 2 пъти "Майчина сълза" на дъщеря ми, тя нищо не разбра. Но аз всеки път като я чета си спомням къщата където е отрасъл баща ми. Тя е точно като описаната има димитровчета, плодове по земята и счупени гърнета. А дъщеря ми още от тук не може да си представи.

Мисля, че цялата система е така направена, че побърква майките от притеснение, учителки, които търсят повод да се оплачат или отърват от детето, или не го учат, специалисти, на който все са им малко часовете и заплатите и гледат ден да мине, да си изгледаме филмчето вечерта. Срещат се и добри учителки но са  малко. А и много е интересно коя учителка е добра? Защото има случаи са свикнали с детето, то не им пречи, те не се оплакват и казват всичко е наред, толкова може и майката се примирява.

Аз изкарах едно спокойно време от година и половина и да видим какво ще ме чака от догодина в държавното училище. Поне видях доста неща и знам, че не само децата са виновни.

-------------------------------------

Не знам какво мислите за по-ниско функциониращите аутисти. На мен нещо те са ми  в главата. Защо остават деца, които не проговарят? Констанца разкажи повече за това момче, проговорило на 12 години. Ето и един клип, Дорка го е пуснала в темата си - http://www.pbs.org/newshour/bb/health/jan-june11/autism5adults_04-22.html , 21 годишно момче, с доста умения, но и му личат част дефицитите.

Таня,
ще се опитам да намеря тази история, но дотогава ето нещо полезно принципно за проговарянето на децата от спектъра и историята на едно 11 годишно дете на фона на различните терапии: www.fountia.com/speech-development-autism

Извинете ме, че пак леко ще внеса философски елемент, но просто...трябва да споделя вчерашните си наблюдения и изводите, които изникват в резултат от тях...
Бях споменала, че се сдобих с колежка...която ..е обратното на аутизма. Значи ако аутизма е едната крайност, липса на социални умения, тя е в другата. Та..като изключим че ми е доста трудно аз много внимателно я наблюдавам и изучавам явлението "социалност" в крачка както се казва....не, вие просто нямате идея за какво става дума....ето някои от характерните особености  на този особен екземпляр наречен "социален човек" : повърхностност, непукизъм, нахалство, сметкаджийство, незачитане на границите на другия, твърдоглавие (упоритост звучи твърде меко), манипулативност ....всичко това обаче под маската на "добричко, наивничко, щедро, внимателно същество". Маска, която ти се пробутва по всякакъв начин - с интонация,хленчещо говорене.., безмислени жестове на "щедрост" за нещо които ти не желаеш...примерно ти набутва някакви храни и изисква да ги ядеш....и т.н. Вчера..аз работя и мисля над нещата си когато тя пристига и казва "ЗНАМ, че други неща те интересуват в момента, обаче аз ВСЕ ПАК ще ти кажа...и почва половин часов разказ с една карта в ръце къде ходила и какво правила"...Тя знае много добре, че не ме интересува хеле пък в момента в който ме е прекъснала (грубо нарушаване на границите ми), знае обаче, че аз няма да и кажа нищо...душата ми ще се гърчи ..обаче ще стискам зъби и няма да и кажа "Разкарай ми се от главата нагло чудовище". Тя ЗНАЕ и го прави съвсем съзнателно. Тя ме действа, манипулира,...и смуче енергията ми. Моят аутизъм е защитата срещу това нещо...защото не съм в състояние директно да я спра, това би означавало после да живея в една стая с човек с когото ще сме си сритали шапките, а аз не бих могла да понасям това..не мога да живея в конфронтация. Аутизмът е някакъв еволюционен отговор на защита спрямо това явление...спрямо тази дебела опашата лъжа..социална маска.

Не си изместила тамета, а точно на място се включваш.Обаче ще те коригирам, ако искаш ще се обоснова с линкове.
Всички тези качества са присъщи за аутизма.Аутистите или изобщо не общуват, или общуват по начина описан от теб.Това не значи, че колежката ти е аутист  разбира се  .

Моят син е точно както описваш колежката си.Изобщо не изпитва това чувство на срам и зачитане на чужото спокойствие.Навлиза там, където му е кеф в разговора с тема, която му е интересна, докато загуби интерес.След това рязко излиза от разговора или сменя темата или посоката на действието.Най често отива при друг събеседник да завъди разговор, който му е интересен.Оставя първия събеседник с отворена уста и въртящи пръсти на ръката 
Аз съм силно социална, но имам граници, той никакви.Много е специфично и ми е трудно да го опиша.При Мишо личи много силно, това, но го има при много аутисти, но по леко изразено.
Разликата между аутистите и неаутистите е може би границите, които едните имат, другите не.

Таня, благодаря за идеите.Наистина с книжките съм виновна много.Трябва да му ги превеждам в ефир, както и филмчетата, но ме мързи и си ги чете сам и сам си гледа филмчета  . Споменавала съм, че го водих обучително в библиотеката, направихме картон  и сам си избира кои книжки да чете.Библиотекарката му е и треньор по айкидо.

Франклин е страхотно попадение, защото емоционалното му ниво на функциониране е като на 3-4 годишен, но не са му интересни.От месец някъде е забранен картона в къщи,а е позволено да гледа само дисничанъл. Но пораженията са вече нанесени.Толкова се радвах, че почна да гледа детски, че пропуснах момента в който започнаха да му вредят  .Ама е добре, че ме изкритикува, обичам някой да ме наритва отвреме навреме за да се стегна  Даже ми е необходимо това наритване периодично 

Хм! Знаеш ли, че..има такова нещо. Помислих над това и стигнах до следния извод. Къде основната разлика между "супер социалния" и аутиста - разликата е, че първият ЗНАЕ какво прави, ЗНАЕ, че нарушава граници и те тормози....фактът, че тя казва "ЗНАМ, че това не те интерерува и в момента си имаш друга работа, обаче ВЪПРЕКИ всичко ще го направя"...при нея това е И-З-Б-О-Р!! Аутистът го прави защото НЕ ЗНАЕ къде са границите...той НЕ осъзнава, че нарушава граници, при него това което прави не е плод на свободен избор, а поведението му е резултат от неумението да разграничава.
И някак винаги....тези две крайности се намират в живота...сякаш една друга да се уравновесят..значи всеки трябва да вземе нещо от другия или да се научи от другия....в огледалото на другия да види и осъзнае себе си....

Здравейте! Включвам се към темата, защото  наскоро синът ми беше диагностициран със синдром на Аспергер. Той е 14 годишен и никога не е общувал с връстниците си. Чудя се дали би могъл да общува с деца, които имат неговата диагноза.
Преди около половин година се яви и друг проблем - денонощно е на компютъра - играе една игра и изпада в гняв при всеки опит да бъде отклонен. Дори не зная кога си ляга - чакала съм го до 2 ч. през нощта, без да даде признаци, че ще спи. Почти нищо не учи, а до миналата година беше отличен ученик. Не мога да му взема компютъра, защото реакцията му може да бъде драстична.

Какво значи "никога не е общувал с връстниците си?" А в училище? Той има ли желание да общува с други или сам предпочита усамотяването?

И в детската градина, и в училище винаги е бил сам - не играе, не говори със съучениците си. Страхува се от тях. Поне до миналата година беше така, защото много го биеха и тормозеха. Виждала съм го как влиза в класната стая и сяда на чина, свит и превит, с голям страх, сякаш във всеки момент ще му се случи нещо лошо. Мислехме, че е крайно стеснителен, а сега след като знаем диагнозата  и се самообразоваме по нея, си обясняваме нещата със задна дата.
Миши, много ценна информация научих от теб за крайно отворените сензорни възприятия, предполагам, че е харакерно за всички с Аспергер. сигурно и при сина ми нахлуващата информация е толкова много, че той изобщи не може да се ориентира в нея.

rosaliana, не мисля, че това което ще ти кажа , ще те успокой.
Казваш, че детето страшно се е променило  от преди половин година.
Мисля, че това не е от синдрома на Аспергер, а от възраста.
Става с всички деца, включително и с децата в норма.
Пубертета не е лесен, но ще трябва и по-обстойно да погледнете на отношенията в училище със съучениците му.

Пубертетът засилва симптомите на синдрома. Нещата стават неуправляеми. Щом още от детската градина е сам и не общува значи не е от възрастта а си има причина. Единственото което , поне аз така мисля, би му помогнало това е психотерапия + групова терапия отделно.
Тоест както индивдуална работа с психотерапевт, така и в група. В индивидуалната терапия ще се опитват да стигнат до корена на нещата, да се поотвори малко, да може сам да започне да се самонаблюдава, а в груповата - да пренесе нещата в общуването. На нас поне така ни обясниха.
Обаче има голяма вероятност да откаже да ходи..защото вече е голям. Ако е такъв случаят трябва да го излъжете по някакъв начин.
Няма да помегне ако просто го срещате с деца с подобни проблеми. Само под контрол на терапевт би могло да има ефек, защото нещата...както ми се спрува са отишли твръде напред, т.е. изпуснато е времето когато достъпа е по-лесен до него. В пубертета те пускат кепенците и ...достъпът е много труден.
Мое мнение.

Тръгнахме на психотерапевт, наистина много трудно се съгласи, но сега вече приема. Това, което е шокиращо, е че заради очевидния проблем със социалната комуникация още от 5-годишен го водя на консултации при психолози и никой никога не направи и най-малкия намек, че детето има нещо общо с аутизма. Диагнозата беше поставена чак сега от психиатър, като сега вече отне месеци да се съгласи да отиде при психиатър. Ужасно много време е изпуснато.
Освен това самата аз още нямам ясен отговор защо не общува с връстниците си - дали му е по-добре да бъде сам, дали не разбира игрите и разговорите им, дали не го интересуват (един път ми каза, че ходи на училище само за да учи, а не за да се среща и общува с други хора). Имам впечатлението (от негови разкази), че може да говори само с един съученик/чка, по някаква сериозна тема, т. е. може да участва в разговор, който прилича на разговор между възрастни.

Най-вероятно и трите неща, които си изброила взети заедно, т.е. добре му е да е сам, защото така се чувства сигурен, тъй като не разбира игрите и разговорите на другите и те не го интересуват.
По тези неща той прилича много на мен, не толкова на синът ми, който е с диагнозата Аспергер. Синът ми на въпроса защо ходи на училище дава обратният отговор "не за да учи, а за да се разнообразява и да общува". Синът ми има много голямо желание да общува, активно търси това, но му липсват умения и често ги предизвиква или пък го игнорират. Но аз бях (и донякъде съм) точно като синът ти. Разговорите на себеподобните ми винаги са ми се стрували странни и не интересни...можех да говоря само с 1 човек , но не и с повече, защото към един човек можех да се нагодя и да знам как да реагирам, но когато ставаха повече се обърквах. Винаги съм предпочитала да бъда сама, тогава сякаш чувствам себе си, докато има ли хора, дори и само 1 човек...аз сякаш загубвам крехката връзка със себе си....изгубвам се в границите на този човек, мога да започна да мисля неговите мисли или да чувствам неговите чувства....загубвам инициатива...и такива неща. И до днес обичам когато съм сама и всеки път когато се налага да се срещам с някого (дори и с най-близки хора) винаги изпитвам дискомфорт .....
Хубаво е че се е съгласил на психотерапията.
А какво прави на компютъра? Игри, филми, музика, чатене?

Единственото, което прави на компютъра, е да играе - от по-рано една игра с един подскачащ заек, сега Покемон, и от време на време някаква игра със стреляне по извънземни. Не виждам никакво желание да се заеме с нещо по-сериозно като изучаване на различни програми или програмиране.

А няма ли желание за виртуално общуване, да си чати с някого? Понякога ..въпреки, че то не е точно общуване, все пак наваксва част от липсата на реално общуване и някои неща могат да се компенсират виртуално. Съдя по себе си.

Mishi, предполагам, че няма.
Това е период на осъзнаване. Ще отмине. Кога и как не зная.
При нас не е отминал.
rosaliana , просто много търпение. Лесно е да се каже.
Не може ли да смените училището? На другото място, децата ще го възприемат, просто като нов човек.