Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Здравейте майчета 
Кати , Мишо е голям сладур .Много искам някой ден и моят Дани да ми говори така и да ме разбира какво му говоря аз
Ученолюбива , моят Дани навършва 6г. на 07.06. и от няколко месеца при него също се появиха стериотипи,които преди това ги нямаше....Нашите играчки също стоят в ъгъла на стаята без вообще да ги погледне , а стериотипните действия се изразяват в прехвърляне на дребни частици/от мозайка или пъзел, строител/ от ръка на ръка и така ако го оставя може да стои с часова,без да се сети че е гладен дори .Заедно с прехвърлянето на предметите от ръка в ръка след няколко минути се започва и едно потреперване дори и викане ....Мен пък ме побърква това неговото викане ,има един силен глас и като започне да вика изпадам в отчаяние.Навън положението е същото, даже още по-зле ,защото там не го интересува нито топка ,нито колело,нито пък каквото и да е било друго занимание ,а започва да си събира пепел от улицата или пръст от градината и да си ги прехвърля по съшия начин. В двора имаме люлка и той обожаваше да се люлее на нея ,но от скоро не иска и там.Веднага щом излезем от вкъщи и се юрва на неговото място в горния край на двора ,сяда на едно и също място и се започва едно голямо пилеене на пръст.На последък не иска и да излиза на улицата при децата ,иска да си стои сам в двора и да си прехвърля пръст,ако го изкарам при децата на улицата веднага се навежда и търси да си събере пепел или камъчки да си ги мята из ръцете....Когато днес го вдигнах да си изяде филийката за следобедна закуска се започнаха едни викове,направо изпадна в истерия ,наложи се да ядем навън и веднага след това се запъти пак там на неговото място.И всеки път е така ,когато се опитам да го откъсна от това негово занимание,после около половин час ревем,а най-лошото е ,че за да се успокои продължава да си смучи показалеца и средния пръст на дясната ръка ,а е вече голям ...така вървим и по улиците с лапнати пръсти , така че напълно те разбирам какво ти е
В програмата Сън Райз Джонатаъ Леви ги нарича стимули и неговият съвет е да не се опитваме да ги прекъсваме ,а да участваме заедно с детето в тях , но аз не знам дали бих могла с часове да се ровя в пръста ....направо ми е мъка как ще изкараме лятото като не иска нищо друго да погледне
Пожелавам на всички ви успешна и ползотворна нова седмица

Катина,Поли Благодаря Ви за съветите.И ние живеем в къща.Когато излезем в двора при другите деца ,за нас все едно няма никой.Не се заиграва с нито едно от децата.Тръшкането и викането става след думата "Не".Където види надпис на нещо,веднага го гледа така все едно иска да го прочете.Много обича да се заглежда в цифри и букви/напр.календар/Когато си поплаче след това идва в мен и започва да ме гушка.Не мога да разбера какво разбира и какво не.
Поли ,твоето детенце разбира ли какво му говориш?

Поли, можеш да участваш в стимулите му като сложиш дъската на мозайката пред него и се опиташ да му покажеш как да ги слага на поставката. В градинта да пълните заедно кофички, на вън да вземете кофичка и да събирате камъни, джанки или скоро кестени. Може да си напарвите излет и  започвате да събирате цялото семейство предмети в кофички, един от вас напътства Дани какво да прави. Аз мисля, че при товят син не е толкова стереотип, колкото сега е открил това занимание и му е интересно, но не може да се организира да направи нещо повече от прехвърляне. И най-вероятно ще му премине след няколко седмици.Опитай се да гледаш от положителната страна, че това е умение, а не нещо лошо. Наистина още на бебетата един от тестовете е прехвърляне от ръка в ръка. Аз съм сигурна, че ще протестира, но от вас зависи това движение да го доведете до умение в детето.

ученолюбива, аз мисля, че това е нормална реакция на чувствително дете. Щом реагира с протест на "Не" значи го разбира. Пробвай да даваш избор това може, това не. А вие имате ли становище от специалист или ти се съмняваш в нещо?

Катина,
И двете ти деца са много хубави, а на Мишо, поне от двете клипчета не му личи, че има нещо различно. Говори прекрасно, а въртенето насам натам го има и при други деца не от спектъра, когато се смущават. И разбира се, той не изглежда разстроен. Далеч съм от мисълта,
че го тормозиш.

Ученолюбива,
наистина е много натоварващо викането. Според мен то е израз на безсилие да изразят желанията и чувствата си с думи. На възрастта на твоето дете, а и до 4,5 и нашето дете викаше пронизително и ме беше срам от съседите. Разказвала съм и по-рано за големия си ужас и покруса, когато се качи на една висока пързалка, нещастен от това, че поиска мълком балона на едно дете и майката го скри и завика като гларус. Едвам го уговорих да слезе, а майките ни гледаха със страх. Не можех да си представя, че това ще свърши някога, но свърши. Щом проговори, дори и недобре и усети, че го разбирате, това ще започне да намалява и ще изчезне.
По отношение на календара и цифрите, това може да е свързано с ранно започване на четене. Някъде около 10% от аутистичните деца се интересуват много от календара. Нашето дете знае наизуст календара за 2010г. и къщата ни е пълна с календари. Вече имаме за 2012г. със снимки на коли (дело на бащата) и си е поръчал да му направи за 2007г. - свързано с високосните години. Спорим с таткото дали изчислява календара или е въпрос на фотографска памет.
Но календарът обикновено върви заедно с буквите. Купи му няколко комплекта букви и му ги дай да си играе (има такива с картинки). Нареди му няколко прости думи и го наблюдавай. Това може да му помогне първо в общуването и след това в проговарянето.

Поли и бебето
Не давам съвети, но докато не се заехме здраво сами с детето, то не показа никакъв прогрес. Една и половина години в логопедична ДГ си бяха чиста загуба. А за смученето на пръста, нашият все още си смуче палеца, заспивайки и понякога, когато играе на компютъра. Това си е чиста проба самостимулиране. Забелязала съм го, че веднага лапва пръста, когато нещо му харесва много- филмче, количка и т.н. Слава Богу, вече не го прави навън и в училище. А по-рано беше нон стоп. Опитвала съм не много настойчиво разни бабешки прийоми, но не помага. С времето, ще намалее, ако не му обръщаш много внимание. Но трябва много, много лична ангажираност на родителите с детето - да играете с децата, да им показвате, че разбирате радоста им, да се смеете с тях, да им четете, да се гушкате и се гледате в очите, да ги масажирате лекичко или по-силно, въобще да ви почувстват като другарче за игра, каквото нямат. След време ще се появи интерес и към децата. Нашето дете започна да им обръща внимание на почти 6 годишна възраст.

Bebeto 2
Снимката на предишната страница на твоето дете ли е? Погледът на това дете, ако е неговорящо, показва, че му трябва малко, за да проговори. Чувала съм за деца, вкл. и у нас, за които случайно психолозите (мисля и двете в "Пумпелина") са открили, че могат да пишат и се изразяват чрез клавиатурата на компютъра.

ученолюбива , никога не казвай на детето само думата "не".Сама по себе си тази дума не носи никакво послание, а плаши детето, защото обикновенно ние им я изкрещяваме с цел да ги предпазим.Плаши ги.Опитай се да замениш "не" с не се клати, или не пипай печката, или не излизай на улицата, или не бъркай в шкафа, или не си бъркай в носа, или каквото там не бива да прави.Този начин носи обучителен елемент, като кажеш не пипай печката това дава на детето информацията, защо му казваш думата не.Защото като кажеш само "не" дали детето осъзнава, защо точно му казваш "не"-то.Освен това трупа още думи в пасивния си речник - печка, улица, нос или каквото там му казваш.
Само думата  "не" би трябвало да остане само за краен случай, като например надвесило се е недай боже от прозореца или недай боже тича към летяща кола, или недай боже бърка в контакта.Стряска много думата и нека му остане само като сигнал за огромна опасност, при която веднага би трябвало да спре.

Това работи - знам го, прилагала съм го - точно когато моето дете беше според описанието ти като твоето.

По отношение на календара и цифрите, при моето дете интереса беше същия, защото цифрите са само 10 на брой, те са му познати и лесно ги е запомнил.Това са познати неща, което му дават спокойствие и познатата сигурност.Когато моят син прояви интерес към тях беше в състояние, когато не разбираше значението на думите, на общуването, на играта, на живите същества около него.Не правеше разлика между хора и предмети.Хората имат различни лица и външен вид.Предметите са различни, а само цифрите са постоянни - едни и същи 10 цифри.Те, цифрите му действаха като нещо познато, както, ние се чувстваме добре да се докоснем до предмет, който ни дава чувство за сигурност, да видим, около себе си детето, че не е в опасност, като да видим, че резето е спуснато - все неща, които ни успокояват и ни дават сигурност.В тогавашното състояние на моето дете единствено цифрите му даваха тази сигурност - познати едни и същи 10 цифри.както и буквите - само 30 на брой - познати, даващи му спокойствие.

Лечението беше следното.Скрихме всички цифри и букви около нас - дори чашите с надпис, логопедката му даже си махна стенния часовник в кабинета, за да го накараме да види и нещо друго освен цифри и букви.Взимаше чаша и не гледаше и не чуваше думата чаша, а гледаше надписа на чашата.Затова тези чаши - в шкафа  .

Констанца във вашия случай - вероятно детето проявява интерес към времевото понятие, за вчера, днес, утре, вдругиден.Вероятно не си ги е наместил в главата точното значение на смяната на дните и обозначението им с цифри и месеци.Опитвайте се да обяснявате тези неща чрез календара.Извинявам се, че се намесмам, но така беше при моето дете и интереса спря, когато научи значението на календара и функцята му.Само един специалист от всичките му такива се сети, защо гледа тези цифри и ме подсети за това.Даже забележи във второто клипче, колко се зарадвах, когато Мишо каза "вдругиден", защото тогава течеше това опознаване на времевите понятия.

Доуточнявам.Скриването на надписите в къщи беше на 3 годишна възраст, извадихме ги една, две години по късно, а интереса към календара беше преди една година и нещо.На три години беше необходимо да се скрият, поради състоянието му тагова, а по късно като се промени интереса на дедето и променихме модела на обучение.

Дано ме разбрахте - много смотано обяснявам.

Катина,
при нас тове е друго, както е например при децата, които смятат наум с хиляди и милиони. Това е дотолкова характерно за неголям процент от аутистичните деца, че като споменеш на опитен психолог "календар", той знае за какво става дума. Синът ми го откри съвсем случайно миналата година, споменавайки някаква дата, на която трябвало да направи нещо и детето веднага му казало какъв ден от седмицата е. Той знаеше без погрешка по този начин цялата 2010г. Ние не настояваме да се запази тази способност, защото не носи нищо. Така че, се стараем да не го мотивираме да учи 2011, или да я пресмята, или да я запаметява, за каквото и да става дума. Но то е наистина уникално, ако го наблюдаваш - никакво замисляне, веднага изстрелваше кой е денят. Синът ми беше на лекция на някаква друга специалистка (не тази от НДК), работеща в чужбина и я заговорил. Тя веднага го попитала има ли някакви "дарби" и като споменал само думата "календар", тя казала, че няма нужда да обяснява. След като прочетох за англоговорящи деца, които безпогрешно правят спелинг (казват по букви думите), попитах нашето за броя на буквите в отделни дълги думи като апартамент, компютър, гардероб и т.н. и установих, че ги казва без да се замисля и за секунда. Това ми трябваше само за сведение, няма изобщо да се задълбочаваме. Иначе календарът се наглася всеки ден преди тръгване за училище и знае вчера, днес и утре. До вдругиден не сме стигнали. Но в празничен ден забравя да го премества, което е добре.
Иначе, знам за съветите на психолозите да не се дава на децата да се обсебват от буквите и цифрите, но решихме в миналото, че може да му е от полза. Гладкото му четене веднага бе оценено от учителката в предучилищната група и мисля, че в нейните очи е знак, че не е дебилен. Тя води сега класа му и това не е без значение. Започнала е да оценява и речниковият му абем, но той все още не говори така добре като твоя Мишо (граматически).

Преборихме се с това да вижда не цифрата като предмет или нещо самостоятелно, а като нещо, състоящо се от други по-малки неща с помощта на бонбони.
Аз, разбира се, ще се радвам безкрайно повече, ако усвоява лесно езици, както е с някои деца от спектъра - стават полиглоти. Но най-доброто за нас ще е да е като останалите деца. По-малко гениалности, повече нормални според вижданията на света и обществото неща, е по-добре.

TanyaMG Да,ние имаме становище от специалист с поставена диагноза СИД.
Констанца Благодаря,ще се възползвам от съвета ти за буквите,и това ще пробвам..
КатинаБлагодаря за съвета ти.Пробвала съм и това,но при мисълта ,че и правя забележка-започва викането и плач около 5 мин.след това идва и ме гушка,все едно ми се моли за нещо.Ох,не знам вече -многооо е трудно...
Момичета само вие ме разбирате какво искам да кажа.Понякога се е отнесла така нанякъде и се усмихва.Когато и говоря интерес никакъв.Единствено обича да слуша или гледа музика.Приказки въобще не е интересуват.Детски филмчета също-интерес никакъв.Незнам какво ,въобще стига до мозъка и,и дали постъпва нещо като информация и въобще как се обработва.Никой не може да ми каже.Според вас има ли смисъл да правя ЯМР на гл.мозък,защото до сега не сме правили само това.Възприятието...Това имам чувството,че най-лошото нещо на състоянието в което сме.Дайте съвет....момичета,защото ще откача вече и аз.

ученолюбива,
само търпение, лична ангажираност и работа с психолог и логопед. Чети и се учи, защото колкото и часа да имаш със специалистите, ти си денонощно с детето си и само ти можеш истински да му повлияеш. Сигурно ти се струва невероятно от сегашната ти позиция, че ще премине, но почти всички тук сме изживели необръщането на внимание на играчките, книжките, филмчетата и очакването на първите думи. Толкова често съм сънувала, че нашето дете проговаря и съм плакала след това, отчаяна, че няма никога да се случи. Но ето, че стана. Бъди силна и упорствай с нежност и доброта.

Това е интересно, доколкото знам в България тази диагноза не е сред официално поставяните, а по скоро я слагат като допълнение към друга такава водеща диагноза.И на мен ми заприлича още от първия ти пост на СИД - проблем и затова те насочих към съответната СИД - тема.

Не се заблуждавай, че това ще премине от само себе си.Много е сериозен проблема, и няма лечение.Това което може да се направи, и което правят специалистите за тази диагноза е да научат детето да живее с това нещо и да контролира състоянието си.За съжаление няма сертифициран специалист имащ право и обучен да прилага терапия за това.Но пък има много терапевти правещи каквото могат по въпроса, което е много добре, че все пак някой се наема да опитва да помага.
Ако си от София можеш да направиш консултация и да работите със специалистите от този център http://pumpelina.eu/
Опитвай се да прилагаш в къщи всички идеи, които им хрумнат.Изчети много внимателно темата за СИД и се опитай да разбереш какво е това и как би могло да се помогне на детето.ЯМР не би показал евентуален проблем, защото няма физическо изменение в тялото на хората със СИД.
Можеш и според мен трябва да направиш консултация с http://alexandrovska.com/bg/node/38 , най малкото да си сигурна, че СИД е водеща диагноза, а няма нещо по сериозно. Всяко отлагане на консултация в клиниката е загуба на ценно време, което в момента те притиска.Ние не можем да ти помогнем особено, защото повечето деца тук са с диагноза към която има СИД, и не сме много запознати най малкото, защото както споменах няма обучени специалисти в Бг.

Констанца, много ми е интересно за календара.Не съм виждала такова дете досега, освен по филми и ТВ.Винаги съм се чудела какво провокира такъв тип интерес и как би могъл да се развива.Например интересно ми е в конкретния случай доколко разбира детето какво е календар, какво е месец, какво е година, какво е седмица, Колко са дните от месеца, а от седмицата, защо има високосни години, какво налага да се раздели времето на година, месец, седмица.Какво е сезон, защо се налага да се разделя времето на сезони.Можеш ли да се опиташ да попиташ някои от тези въпроси внука ти.Много ми е интересно какво мисли такъв човек.Дали има свръх развити познания, които ние нямаме или може би мисли, които ние нямаме по тези въпроси.
Моят син не би отговорил на половината от тези въпроси. И то съм убедена, че би отговорил механично, без да го е разбрал напълно значението на тези думи.

Сетих се и още нещо свързано с дискусията ни за хиперлексията. Мишо много често ни пише бележки.Основно - извинявай мамо, извинявай тати или како искаш ли да направи нещо си без мама и тати да разберат. Попитах го защо пише бележките.Каза, че така по лесно ще разберем.Бележките му винаги са изписвани в състояние на ефектираност от негова страна - виновен е и пише бележка за извинение, или очаква неприятности, ако направи нещо си.Предполагам, че така в бележка се надява да натърти на думите, които ни казва - респективно го попитах, а ти по лесно ли разбираш думите, когато са написани.Каза - да, разбира се.Много интересно - не бях се замисляла досега  

Катина,
не сме търсили отговор на всички тези въпроси, но знае месеците хронологично, кои в кой сезон са, колко дни има във всеки месец, колко дни има в седмицата и в кои се учи и в кои не. Следи, кога свършва месецът и веднага откъсва страницата. Много му е приятна подготовката за Коледа и не му се иска да махаме украсата, но се самоуспокоява като казва: "През декември 2011г. пак ще има Коледа, и през 2012 ще има". Със сигурност някои неща е научил от баща си, защото има папка "сезони" със снимки и обяснения през кой сезон какво става и какво се прави. Следи дните от седмицата и казва всяка сутрин кой ден е, коя дата е и после какви занятия ще има този ден. Изключително неприятно му е, ако учителката промени нещо (ако например ги накаже без физическо). Миналият петък настоял баща му да го облече и сам си провел занятието на двора. Пази Боже, да му обещаеш нещо и промениш решението си. Сутрин става с обещанието - днес сме в Борисовата, после... и т.н. Такива работи. но ще му задам и другите ти въпроси.

Ученолюбива,
и аз не бях се замисляла за този СИД. Катина ми обърна внимание, но видях, че Таня и Файърбърд са писали през май 2010г. и са представили добре нещата. Ето нещо интересно, което намерих в интернет www.incrediblehorizons.com/sensory-integration.htm. Нашето дете няма такава "добавка" към диагнозата но си е имал хипернещица и със звуците, миризмите и вкуса. Сега не ги забелязвам, може да има някои остатъци, но това ме навежда на мисълта, че са поправими.

Какъв точно СИД има детето?
ЯМР не мисля, че ще помогне. Той е поскоро при неврологични заболявания.
Аз съм правила ЯМР, но не откриха нищо.

TanyaMG Благодаря ти за ценната информация!  

Да, точно той е. Но едва ли може да се изразява на компютър, тъй като буквите са му непознати... Иначе е любопитен, обича да разглежда и да наблюдава, въпреки, че трудно гледа в очите и често има разсеян вид. Правило ми е впечатление, че повтаря, имитира движения наши или чужди, прави неща които е видял от нас примерно, а аз през това време съм била почти 100% сигурна, че нищо не е забелязал...пък той ми показва с изненада, че не само ги е забелязал ами ги владее същите "трикове"..
А това с лекарствата и препаратите..и ние си имахме до скоро подобен афинитет към чорапи обаче Като влезнехме в някоя верига или магазин, където ги продават задължително си тръгвахме с по един-два чифта, иначе беше едно лудо тръшкане, ужас.. но от скоро видя, че не му минава номера и сам се отказа..

Ходили сме в Пумпелина,в св.Никола също.Но понеже сме от Варна и е много трудно,тук няма специалисти които да се занимават с детето ми.
Момичета,а някоя от вас знае ли къде в чужбина има специалисти,които да работят с деца с поставена диагноза СИД.Ако има такива ,много ви моля да ми дадете линк.Когато ни поставиха диагнозата СИД,специалистите не бяха 100%сигурни,че е така.Викат ни през 6-12м.на нови срещи,но аз не искам да губя време.Затова съм готова и да потърся други специалисти в чужбина.Аз така и не знам точната диагноза на детето ми.Първо беше аутизъм -преди 1г.след 6м.-СИД.и.т.н доц.Божинова ни изписа Ноотропил,спрях го защото виждах какво причинявам на детето си.Когато исках да направим скенер-ме попитаха"Ама ,нали нямате епилепсия"?Слава Богу-Не, нямаме.Но имаме други увреждания,които никой не пожела да потвърди.
Искам да ви попитам вашите деца на 3.5г-разбираха ли какво им говорите?Хранеха ли се сами?Излизахте ли до магазини,държаха ли се прилично?Ние,когато отиваме да големи вериги магазини,започва да се дърпа и вика.Това ме измъчва много...
На всичко казва ба-ба.Не осъзнава,че ба-ба е само към свекърва ми.Когато иска нещо и аз не мог ада го разбера идва и ми казва ба-ба ба-ба.На храната вика ба-ба/абе на всичко/само това казва.При вас така ли е било?Ох,много объркано стана но дано сте ме разбрали.На ръба на силите съм.Последно време започна да удря,когато му направиш забележка.Идва и удря баба си-просто така за нищо.....Очаквам да ми пишете...