Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

ами аз съм по строгата и при мен слуша не си позволява волности но какво от това, прави това по принуда , не че иска да се държи както аз искам .... приема моите правила макар и неохотно но това не е той , а това което искам аз да бъде ....
така или иначе знам че така е трудно да се стигне до някой в смисъл да му влееш под кожата , за да го накараш да общува с теб да го накараш нещо да ти каже ....
но от друга страна разбере ли че ще съм добричка и ще се глезя с него обръща го на цирк , то се започва едно викане, едно бауцане, едно хвърляне едно тичане от стая в стая и след него пет човака да вървят пак не могат събра това което е разхвърлял .... това си му харесва , тогава е щастлив виждам го ..... но пак не говори пак неговите бауцания и след това аз трябва да събирам , накарам ли го той и отношенията се охлаждат .....
така че редно е едно дете / според мен/ каквото и да е то да се научи на ред , на това кое може , кое не , да се държи както трябва , / то за това говорене не му трябва / защото иначе не стига че не говори ами и да ми крещи по улиците и из вкъщи като изтървано , или пък да вървя постоянно след него и да събирам и да му оправям глупостите е това също не е за мен .....
лошото е че аз мога да направя само това , да го накарам да седи мирно, да стои където трябва колкото трябва, да не се развиква , макар и с неохота да ми спазва правилата и да се държи както съм казала , но не мога да го науча да говори с мен , нито да го науча на числата на цветовете на каквото искате защото пробвала съм идва му много .... приема да съм  строга майка да изисквам и да му се налага да спазва правила но не и да съм в ролята на учителка която и го учи на това онова .....
за съжаление никой учител не е постигнал реда който мога да направя аз .... а и съзнавам че ако има учителка строга той няма да иска да ходи при нея и ще прави такова театро че ....

Все едно става дума за моето дете.. В нас е същатата лудница, разхвърля за петима, а аз както грам не търпя разбутано, направо изтръпвам при вида на хауса след него, за това като заспи най-много си го обичкам _{(например, сега е във фаза да изважда и разпилява гардероба, обличайки най-различни дрехи.. не ме питай с какъв зор се навеждам и подреждам след него.. )}
Иначе да, принципно и при нас е същото, във вкъщи аз съм "лошата", тази с повечето изисквания и претенции.. мъжът ми пък е добрия, този който обикновено му дава всичко и го забавлява.._{понякога е и този, който ми нарушава възпитанието..} ..Разликата е, че когато аз му се скарам той се ослушва (може би по навик), но ако таткото  се скара (което става веднъж на високосна ) го приема доста драматично и почва един велик рев.. В градината е същата работа, пробва къде ще мине и понеже учителките са си изградили авторитет още в самото начало, и при тях няма "лабаво", _{в смисъл игрите и закачките са винаги с едно наум.} той го усеща и въобще не се надява, че номерът му ще мине.

И аз като теб, също имам проблем с обучението, може би защото губя търпение и той го усеща, или просто не съм му интересна, възприел ме е за нещо като помощен персонал, а баща му за човека с игрите и останалите вълнуващи неща.. може би за това, винаги ходи при него, когато иска нещо да научи, сам си носи книжките и другите пособия за да четат и правят разни неща..но ако аз го накарам- просто забрави..
При теб няма ли някой помощник, някой който да е и приятел за детето, освен всичко останало..?! Да си играе с него и с това да предизвиква интереса и любопитството му към определени игри и занимания.. мисля че би било от голяма полза за детето..щом строгия тон не му действа обучително.. _{То, че и при нас проблемът е проговарянето, това е едно на ръка.. за това са логопедите, но явно добрите логопеди са рядкост..или добре платените.}

Здравейте, мами! 

Имам нужда от вашата помощ.
Става дума за дъщеря ми, която в края на май тази година стана на 4 години. Тя е от трудно проговарящите деца, но логопедката ни има съмнения и за аутизъм. Искам да ви опиша ситуацията и вие да ми кажете като хора с опит какво мислите за нашия случай.
Тя винаги е била по-различна от останалите. Проходи доста късно на 1г и 10м се пусна окончателно. До тогава винаги търсеше опора при ходене. Думи започва да казва чак на около 2 години. От тогава с малки стъпки думите се увеличаваха, но реч така и не се получи. На 3г и половина започнахме да ходиме в Пумпелина. Бяхме само на 5 сеанса, защото тя се разболя (тази зимата доста боледуваше) и педиатрите ни посъветваха да я държим в къщи след 6 антибиотика за 4 седмици. Тя спря да боледува и изведнъж започна да отговаря на въпроси от рода на "Какво е това?" и "Къде е ...?". Оказа се, че има голям речников запас и може да казва доста сложни думи като костенурка например. В къщи усилено работехме с пъзели и други игри като нанизване и сортиране например. С тях тя се справя отлично понастоящем. Реди сама картинки от 16 кубчета например, което аз с изненада разбрах, че й се отдава сравнително лесно. Започна и доста да разбира и да изпълнява инструкции (не много сложни).
От един месец пак ходиме на логопед при една лекарка от ИСУЛ. Лошото е, че има сериозен проблем с поведението и вниманието. В много случаи тя отказва да изпълнява и започва да затваря книгите и да търчи из стаята. Това поведение е много трудно за овладяване и уроците не вървят. Иска да прави каквото си иска, а не да стои мирна и да внимава. Логопедката каза, че това е типично за аутист, но има и доста неща при дъщеря ми, които не я определят като такава. Понастоящем тя предлага да окажем психологически натиск върху детето, за да престане да се държи така. Аз съм притеснена как точно да го направя и дали няма опасност тя като резултат да млъкне. Не искам да я подлудя все пак, но и говоренето е крайно време да се случи. Сега тя пее песни (запомня цели куплети и ги повтаря), прави някои изречения (кратки) макар и доста рядко. Иска си разни неща като ги назовава само с по една дума и ги посочва с пръст, използва адекватно изрази като "Здравей", "Довиждане", "Приятен ден" и "Лека нощ", казва си името и годините (не винаги обаче), умее да брои вярно до около 20, обича да рисува (при рисуването назовава вярно частите на тялото и дрехите). Въпреки това спонтанна смислена реч при нея няма. Логопедката каза, че има и много автоматни изрази (ехолалии). Прави добър зрителен контакт, но не винаги. Когато зададеш труден въпрос, погледа й започва да блуждае.
Какво мислите? Какъв е според вас проблема? Има ли надежда да се реши той в бъдеще?
Извинете, че стана дълго, но съм доста притеснена и всяко мнение за мен е важно.

Описанието ти ми е много познато..
Не е аутизъм...АDHD е/хиперактивност с дефицит на внимание/...Границата между аутизма и АDHD е много малка но я има и е сериозна...
АDHD понякога се израства на 100%...в повечето случаи се научават да се контролират...
Повлияват се от диета без глътен и ка3ейн/на мен специалист диетолог ми препоръча да махна и соята/....
Чела сам последните изследвания за АDHD....твърдят че за ралика от аутизма е генетично ....Обяснява се като неправилна химична реакция в мозъка...Те има добър очен контакт...сочат с пръстче..Има добра комуникация/дори без говор/...и някои аутисични симптоми които отшумяват с времето..
Прочетi статии за АDHD и ще разбереш за какво ти говоря!
Късмет на всички......

marta7, и на мен описаното ми прилича на хиперактивност с дефицит на внимание, както ти е написала вече ikea.
Понякога това е самостоятелно явление, а при някои деца съпътства аутизма.
Дали е така и какво е точно, си има психиатри да преценят. Ако искаш да знаеш диагноза, мястото е св. Никола в Мед. Академия. На мен не ми е работа да слагам диагнози.
Обаждам се, защото ме озадачават две неща - ходите на логопед при лекарка в ИСУЛ!?
Логопедите не са лекари, а по-скоро педагози, затова се озадачавам. И другото нещо, което ме кара да се обадя, е - "да окажем психологически натиск"...
Нашите деца са трудни за работа и това е ясно. Но не се прави с натиск. Надали ще млъкне, но само ще си скъсате нервите и няма да помогне.
Детето не тича като свободен електрон просто така, има си причини да го прави - някакви свръх- или слабочувствителности към някои дразнители, проблеми с обмяната или нещо друго. Има си начини това да се овладее - масажи, четкане, пресиране на ставите, при някои деца помага диета без глутен и казеин или поне спиране на неполезните храни с химични овкусители и оцветители.
Моят син не е хиперактивен - никога не е правил това с тичането, но въпреки това четкането и пресирането на ставите му харесва много и после е по-податлив на обучение.
На мен логопед като ми каже "той не ще да повтаря и не внимава" - изобщо не се занимавам повече с него. Ако детето повтаряше и внимаваше, щеше да е научило каквото трябва в семейството, както става с всички останали деца. Защо не се върнахте в Пумпелина, там мисля, че ще се справят с хиперактивността и ще ви дадат по-адекватни съвети.  Има и други специалисти, които умеят да работят с хиперактивни деца.

аз не вярвам че има логопед който да научи детето ти да говори .....логопеда ще подобри това онова но да го накара да говори няма как да стане ....
аз не съм присъсвала на занятие при логопед или който и да е който да накара Владко да прави онова което трябва ....било то да съм в кабинета ,било то да слухтя отвън ....

Здравей Марта,
моят син имаше същите "поведенчески проблеми" както ги наричаха в детската градина. Бях силно притиснена и аз. Лутахме се между аутизъм и дефицит на вниманието.  консултации, тестове, разговори, съвети. Наистина попрочети из форума има много мнения и за хиперактивност с дефицит на вниманието. Не прибързвай с първото срещнато мнение/на вашия логопед/, а потърсете консултация с друг. Ние открихме нашия едва преди година и половина. Работи с деца като нашите и резултатите са впечатляващи. Сега ще бъдем първи клас. Аз пък съм притиснена за средата. Вчера разказах на една мама моята случка:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=590132.msg18986126#msg18986126

marta7,проблемите на твоето дете много ми напомнят за тези на моето.
И моят съвет е да отидете в Св.Никола за диагноза и евентуални насоки за терапевти.
   На нас лично ни е било посъветвано да се обърнем на по-различно място от Пумпелина.По думите на психотерапевта,специалистите в Пумпелина са по-успешни с деца със друга специфика.
   С време се убедих,че на моето дете му трябват по-интензивни и по-психологични (ако мога така да се изразя) занимания,отколкото се предлагат там.

   Много съмнително ми звучи това с психологическия натиск.....
   Със сигурност моят син би се повлиял зле от какъвто и да е натиск.Детето ти има интелект и е обучаемо.Има по-човешки начини да се манипулира,да се възпитава и да се образова(през игра ,например.Факт,обаче, не всеки специалист го може).

    И ние,както и viki_kiki, загубихме доста време,докато открием точния специалист. Търсете!Питайте!Правете пробни занимания.

   Райка,аз  мисля,че подобрявайки това онова (както ти казваш), логопедът може да отвори и говорната пътечка при детето.
   Разбира се,всяко дете е различно....При някой това става по-бързо ,при друг в много пъти по-бавно,но все пак....
   Забелязвам огромна промяна в говора и поведението на моето дете и го отдавам на заниманията с нашия терапевт. 

Да се борим за правата на хората с аутизъм
http://www.causes.com/causes/472059-?m=c04fda7c&recruiter_id=105375252

n alex 76
На линка, който изпращаш, Даниела Петрова е написала: "Рени, аз, ти и др. родители искаме да направим нещо, важното е да искараме тези деца, много родители се крият, брой деца е неясна, трудно еее."  Съгласна съм с нея, че е необходимо да има по-реална представа за броя на децата от спектъра. Не можах да намеря никъде такива данни. От години се цитира предположението, че са около 16 000, а със сигурност са много повече. Вероятно "Св.Никола" са един от най-добрите източници, откъдето фондацията може да поиска данни за броя на регистрираните деца. А това е важно, за да разбере обществото, че и у нас, подобно на САЩ, Великобритания и др., наистина се извършва процес, към който то трябва да се обърне с лице - и по отношение на грижите, обучението и социализирането на децата. В САЩ само за десетина години децата от спектъра станаха под 1 на 100 родени, а във Великобритания отчитат 1 на 30 момчета. За съжаление обаче, етикетът "психическо" заболяване или изоБщо "заболяване", който се лепва на децата ни, пречи на възприемането им като на част от населението, която ще продължи да се увеличава, защото това е еволюционен процес, макар и все още неясно от какво или кого предизвикан. Затова предложението ми е да се инициира някаква форма на анонимна/кодова регистреция на децата, за да могат и родителите, които по някакви причини не искат да излизат на светло, да допринесат за изясняване на ситуацията.

   Гледате ли в момента "На Кафе"?

Сигурна съм, че всички, имащи отношение към аутизма, са гледали предаването, но по една или друга причина мамите се въздържат от активно участие във форума. Аз лично съм приятно изненадана от умереността и баланса в изсказванията на г-жа Ламбовски.

Нямам възможност да гледам предаването, защото съм на работа.
Хайде да гледаме от тук:
http://play.novatv.bg/play/249719/

    Констанца,случайно попаднах на предаването и си викам,да кажа и на други за всеки случай.. 

    Не го гледах много внимателно,че имах работа.Но чух някои полезни неща.За симптомите ,например.
    Често,когато казвам на някой не-специалист за симптомите при сина ми, ми се отговаря "О!Всички деца правят така!" .И невинаги намирам точните думи за да обясня каква е всъщност разликата в проявите на  "всичките деца" и на децата от спектъра.

   n_alex76,благодаря за линка. 

   Преди малко по Канал 1 в "малки истории" даваха разказ на майка с аутистично дете.
   В две поредни съботи в "хрътките"  следят историята на самотна майка с близнаци, едното от които е аутист и не е прието в детска градина, като е разделено от сестричката си.
   Напоследък все по-често се говори за децата ни.Дано да е за добро.
    Не знам дали вашите кабелни оператори предлагат програмата на TLC,води се нещо като женското дискавъри.Това е общо взето риалити телевизия и в две от предаванията често говорят за аутизъм.Ако имате възможност гледайте "Да си го кажем направо:имам дете с проблем" и "Деца със смущаващи заболявания".Контрастът с нашата действителност  е огромен.