Ники, dgidgi, 
.
. - Публикувана: 7 фев. 2011, 15:01 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2011, 22:42 ч.
Днес, ми е мъчно, защото... 14
,минаха 40 дни от загубата на моята скъпа бебка...... 
..., защото и вчера ми беше мъчно и утре ще е така..
Този месец около 14ти трябваше да си имаме нов член в семейството, но не би....
Това е месеца на най-голямото ми щастие, превърнало се в най-голямата ми мъка....
Искам си я обратно!!!
Сега вече знам, че един ден, когато дойде и моят час, ще затворя очи без страх, защото тя ще е някъде там и ще се намерим......
Този месец около 14ти трябваше да си имаме нов член в семейството, но не би....
Това е месеца на най-голямото ми щастие, превърнало се в най-голямата ми мъка....
Искам си я обратно!!!
Сега вече знам, че един ден, когато дойде и моят час, ще затворя очи без страх, защото тя ще е някъде там и ще се намерим......
la vie est belle силно те гушкам миличка , и ние щяхме този месец да се радваме на нов член в семейството ни..............и аз си искам бебчето,но...........живота е толкова гаден че нямам думи 
...........неискам да съм изпълнена с толкова негативизъм,знам че трябва да продължим колкото и да сме разбити психически и душевно 
....Аз все още неизлизам(не ми е до никой),не ходя и на работа,още съм си в моята черупка ,от която в скоро време трябва да излезна/ем
Благодаря че ви има и мога да си споделя болката мили мои
, и ние щяхме този месец да се радваме на нов член в семейството ни..............и аз си искам бебчето,но...........живота е толкова гаден че нямам думи ...........неискам да съм изпълнена с толкова негативизъм,знам че трябва да продължим колкото и да сме разбити психически и душевно ....Аз все още неизлизам(не ми е до никой),не ходя и на работа,още съм си в моята черупка ,от която в скоро време трябва да излезна/ем Благодаря че ви има и мога да си споделя болката мили мои
Прегръщам ви силно.......
Една лична творба от снощи, докато се лутах между смъртта и депресията....
Всяка вечер точно в полунощ умирам-
връщам се там, където ти остана само само спомен,
навместо мъничко нещо с голямо бъдеще...
Всяка сутрин се будя с надежда,
но с частица от мен по-малко от вчера.
Знам, че назад връщане няма,
а моето бъдеще с твоето минало
някъде там ще се срещнат.....
Една лична творба от снощи, докато се лутах между смъртта и депресията....
Всяка вечер точно в полунощ умирам-
връщам се там, където ти остана само само спомен,
навместо мъничко нещо с голямо бъдеще...
Всяка сутрин се будя с надежда,
но с частица от мен по-малко от вчера.
Знам, че назад връщане няма,
а моето бъдеще с твоето минало
някъде там ще се срещнат.....
Мъчно ми е не само днес а всеки ден.. Не минава ден без да мисля и да ме боли, и да си поплача за моето малко непрегърнато момченце. Щастлива съм, че имам дъщеря ми и вече месец и 25 дена тя озарява живота ми, но всеки път когато я погледна и когато я гушкам не мога да спра да мисля какво би било ако имах и момченцето си.. не мога да спра да мисля и какво съм изгубила.. не мога да спра да мисля как едно малко крехко създание си отиде от този свят не прегърнато и нецелунато.. толкова ми е мъчно.. Обичам те мое, малко момченце.. винаги си в сърцето и мислите ми...
Весето, la vie est belle, bobynka - съжалявам за загубите ви, момичета..
- за вашите ангелчета
Щастлива съм, че имам дъщеря ми и вече месец и 25 дена тя озарява живота ми, но всеки път когато я погледна и когато я гушкам не мога да спра да мисля какво би било ако имах и момченцето си.. не мога да спра да мисля и какво съм изгубила.. не мога да спра да мисля как едно малко крехко създание си отиде от този свят не прегърнато и нецелунато.. толкова ми е мъчно.. Обичам те мое, малко момченце.. винаги си в сърцето и мислите ми...Весето, la vie est belle, bobynka - съжалявам за загубите ви, момичета..
- за вашите ангелчета
Q-T , знам колко ти е мъчно, защото и аз често мисля за моите две ангелчета. Но недей се връща назад, гледай напред, мисли за своето момиченце, как може би той се е преродил в нея.....недей тъжи, радвай се, че имаш своето дете и я обичай.
Знам, че ви звуча откачено, но е така. Те са някъде далеч, някъде на по-хубаво и спокойно място, те ще бъдат винаги с нас. Но не трябва всеки ден да се връщаме назад, нека се радваме на това което имаме днес, което ще имаме утре.
Най-тежко е майка да загуби своята рожба, да си усещал малкото тупкащо сърчице, да си държал малката, сладка ръчичка и един ден...остава само спомен. Но направете така, че да се сещате за хубавите моменти....не знам, някак си искам да утеша всички, макар че да знам, че няма как да стане това.
Знам, че ви звуча откачено, но е така. Те са някъде далеч, някъде на по-хубаво и спокойно място, те ще бъдат винаги с нас. Но не трябва всеки ден да се връщаме назад, нека се радваме на това което имаме днес, което ще имаме утре.
Най-тежко е майка да загуби своята рожба, да си усещал малкото тупкащо сърчице, да си държал малката, сладка ръчичка и един ден...остава само спомен. Но направете така, че да се сещате за хубавите моменти....не знам, някак си искам да утеша всички, макар че да знам, че няма как да стане това.
Думите са бесилни за страдаштата майка загубила половината си сърце ,но във същото време са и нужни да поуспокои страдащата душа и да погледне на пред
и да пази светла диря оставена от 4иста ангелска душица .Вярвам 4е вси4ките ни агел4ета са там горе и се радват когато мама се усмихне 
Защото днес тя трябваше да се роди, и на тази дата тя почина пред погледа ни, а утре ще станат 3 месеца откакто я родих мъртва...
Искам да се свра в някоя дупка и да плача, а няма къде...
Ще ходим след малко да засадим една череша в памет на бебка...
ПОстоянно съм разделена на половина между приемането и неприемането на това, което се случи..
Ядосана съм... Никой няма право да отнема живота на децата ни...
И тъжна, много тъжна...
Искам да се свра в някоя дупка и да плача, а няма къде...
Ще ходим след малко да засадим една череша в памет на бебка...
ПОстоянно съм разделена на половина между приемането и неприемането на това, което се случи..
Ядосана съм... Никой няма право да отнема живота на децата ни...
И тъжна, много тъжна...
