
Посвещавам го на всички изгубени душички...

Студено ми е. Цялата замръзвам.
Опитвам да се сгрея, а не мога.
Отдавна опустях...И пак не дръзвам
да търся птиците. Да търся Бога.
Оставихте ме мили мои, златни...
Там по-добре ли е? Във сън елате...
За миг.Аз ще протегна длани потни.
Ще се опитам да ви чуя.Помогнете.
Не искам нищо друго. Искам само
да зная тамо не боли ли...?
Не искам нищо друго искам само
да зная с други ли сте там, сами ли...?
Едничка дума, жест дори да можех
да видя в сънищата си кошмарни.
Тогава цветна дреха ще си сложа.
Тогава няма този ден да е товарен.
Не искам много. Колко малко само...
А няма отговор. Гори душата.
Ще чакам. Някога ще дойда тамо...
Ще разбера. Ще видя светлината...
Но имам дни в които трябва
за живите до мен да се погрижа.
Съдбата ми била такава явно.
Затуй пак продължавам да се движа...

Лично творчество
