Публикувана: 8 фев. 2011, 13:40 ч.
Последно мнение: 24 май 2011, 17:42 ч.

Как бихте реагирали в подобна ситуация?

14 635
202
1

1
...
9
10
11
...
14
Всички

# 135 11 март 2011, 11:17 ч.

София
Мнения: 956

Бях в същия капан много години и разбирам напълно авторката.
Децата ми бяха и са изцяло на моя страна. И какво от това? В жилището, в което живеехме (което е на свекър ми) двете деца си имаха самостоятелни стаи, приятелска среда, любими места наблизо и как да ги откъсна от всичко това? Трябваше да отидем тримата в една гарсониера, в друг квартал, без приятели - не бих ги подложила на това. Прецених, че мога да потърпя няколко години, за да не им развалям средата на живот. Но бяха още 15-16 годишни, когато им казах, че стоя само заради тях и когато завършат училище, се махам. Аз съм двоен телец, безкрайно търпелив и просто си дадох срок - да завършат децата училище. Като имам срок, за мене нещата стават много лесни. Изтърпях, даже малко повече - изчаках ги да започнат втори курс студенти, за да не ги травмирам по време на първата година от следването.
Точно както бях запланувала, избягах от мъжа ми и сега живея сама Peace

.
Явно този брак не върви, авторката трябва да пита не тук във форума, а трябва да пита душата и сърцето си - колко още може да издържи, заслужава ли си, не знам дали съвети дадени от външни хора, ще могат да и помогнат.
Желая на anedi кураж и да намери верния път Hug

# 136 11 март 2011, 11:28 ч.

Бургас
Мнения: 364

Мелина, браво за смелостта дори след години да постъпиш така, както искаш. Повечето жени все отлагат, а в един момент решават, че е минало времето и на "стари" години няма смисъл, а междувременно са се превърнали в зависими от мъжа си жертви. bouquet

# 137 11 март 2011, 15:26 ч.

Мнения: 7 947

anedi - така, както разбирам - вие отдавна сте отчуждени, за любов май не се говори вече, а по-скоро за съжителство, за търпимост. Е, в тоя случаи - ако вече не се чувствате един за друг, няма я любовта и тн, тоест сте само съквартиранти - да, да заключиш на съквартиранта, като те е издразнил - е срещана случка. Пък и вие сте в къща, родителите му са отдолу - той е знаел, че няма на -15 градуса да стоиш навън гола. Че е нарочно - нарочно е. Иначе какво да ти кажа...ти самата казваш, че с 3 деца и от друг град - избор май нямаш. Може би трябва да си помислиш въ рху този въпрос - ако искаш да сте заедно - да се потрудиш да си изгладите отношенията, ако ти е все едно...по-добре сега направи нещо, защото след години, вече на 50-60 - надали ще го промениш...

# 138 11 март 2011, 16:17 ч.

Мнения: 182

Извини ми се и засега всичко е нормално и спокойно. Харесва ми,че полага усилия за промяна. Помага ми, изслушва ме, мисли върху това което му казвам. За децата ми е най-добре да си живеят в собствения си дом, в тяхната среда с двама родители, обичащи се и уважаващи се. Работим върху това, надявам се да се получи. Много се надявам да няма повече такива изпълнения, но...времето ще покаже....

# 139 12 март 2011, 14:37 ч.

Мнения: 126

Успех тогава,но има една поговорка "Вълкът козината си мени,но нрава не." и е много вярна. Мнението ми е,че сегашното му поведение е временно и скоро пак ще започнат проблемите ви,но дано да не съм права.

# 140 12 март 2011, 14:53 ч.

Мнения: 863

Цитат на: anedi в пт, 11 мар 2011, 16:17

Това изобщо не ми звучи реално newsm78

.Дано да греша.

# 141 13 март 2011, 20:41 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 932

Цитат на: mia71 в сб, 12 мар 2011, 14:53

Цитат на: anedi в пт, 11 мар 2011, 16:17

Това изобщо не ми звучи реално newsm78

.Дано да греша.

Тази тема ще ми е за пример да не пиша повече в подобни. Жена в истинска беда пуска тема, описва доста ужасни неща, плюе мъжа си (обикновено - с пълно право), после няколко души дават обратна връзка, че положението наистина звучи доста лошо. И изведнъж жертвата се хвърля да защитава доскоро оплювания партньор, а накрая "говори с него и всичко се оправя". Оправя се дръжки. Няма да се хабя повече в такива теми, да съпреживявам, подкрепям и т.н., безсмислено е.

# 142 13 март 2011, 21:07 ч.

Мнения: X

# 143 13 март 2011, 22:18 ч.

Мнения: 418

За авторката:
Жената да си взема детето, и да заминава при родителите и. Нищо няма да им стане, по скоро ако е в това положение да ги притесни.
На мен ми се е случвало и вече не съм с този мъж!!!
За което се радвам изключително много Peace

# 144 14 март 2011, 10:21 ч.

Мнения: 182

Всеки си избира в какви теми да пише. Предполагам,че всички ще сте удовлетворени да си взема 3-те деца и да се махна, но не е толкова просто. Нито за мен, нито за децата. Трябва ми работа и то 500 лв няма да ми стигнат с 3 деца. Жилище също, а проблемите с малки деца и тинейжъри...за всичко оставам сама. Както са казали хората на чужд гръб и 100 тояги са малко. Разбирам, че сте принципни, но на практика не се получава точно така. В крайна сметка може и до раздяла и до изнасяне да се стигне, но не му е дошло времето. Който иска да ме разбира, който иска да ме упреква. Благодаря на всички, които се включиха. За мен беше полезно да ви чета.

# 145 14 март 2011, 10:52 ч.

Мнения: X

Аз няма да съм удоволетворена, децата ти ще са. Не можеш да ми дадеш нито една положителна причина поради която тези деца, трябва да израстнат в семейство, в което присъства насилието. Какъв пример давате на тези деца? Айде стига с тия глупости, че трябва да си има 2ма родители, обичащи се и не знам си какво... Вие не сте такива, силно се съмнявам съпругът ти да се промени. Не очаквай тук да ти напишем как страдаме за теб, но ще по-добре да си седиш там и да ядеш шамари. Ти просто седиш и търпиш. Сигурно си имаш своите причини, но недей да поставяш децата като оправдание за собствената си нерешителност. Когато човек има куража и желанието, може всичко да постигне. Не те съдя, не бива да съдим хората, ако не сме минали по пътя им. Но помисли за децата си, дали утре днешния емоционален шок, няма да разбие семействата и животите им. Ако трябва отидете на семейни консултации със съпруга ти, но мъжът насилник е като алкохолика- нема управия, а ако има то трябва много работа и много разбиране, а с три деца... Успех все пак.

# 146 14 март 2011, 11:05 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: anedi в пн, 14 мар 2011, 10:21

Принципно съм точно на това мнение, човек мисли едно - става друго. Отстрани е много лесно. Ето - една тема - наскоро пусната - жената има любовник, казва, че го обича, имала иначе добро семейство, но мъжът често отсъствал. Е, изписани сума страници как всъщност това не бил добър съпруг и тн- и накрая авторката казва - БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО, ВЪЗ ОСНОВА НА ТЕМАТА АЗ НАПУСНАХ МЪЖА СИ ooooh!

Наистина се надявам да няма повече подобни истории!!!

Теб те разбирам на пълно и определено съм на мнение, че трябва да се бориш да запазиш това, което имаш - просто положи усилия, така щото хем той да е доволен - хем ти спокойна. Не зная как точно, това ти можеш да се сетиш - като го познаваш.

# 147 14 март 2011, 11:14 ч.

Мнения: 418

Цитат на: anedi в пн, 14 мар 2011, 10:21

Не аз съм пуснала темата за да искам съвет, така че ще получите различни мнения по този въпрос както кардинални така и по меки ...

Щом като не можете де го напуснете и сте решили да стоите и да си налягате парцалите ваша воля, но имайте на предвид че давате пример на децата си ... Да не се чудите след време ако попаднат в същата ситуация като вас .. и да си помислят че "Такъв е живота - Друга алтернатива НЯМА"!!

Не ви карам да напускате, а да преосмислите живота си с него заедно и да решите кое е най-доброто за децата ви.
Успех!!!

# 148 14 март 2011, 11:17 ч.

Мнения: 182

Полагам усилия, виждам,че и той го прави. Насилието не е ежедневие в семейството ни. Случвало се е, това е. Не е хубаво, но надявам се да не е непоправимо. Както казах по нагоре- времето ще покаже. Децата ми не растат в тормоз и насилие.

# 149 14 март 2011, 11:17 ч.

Мнения: 556

Всеки заслужава съдбата си!

Препоръчани теми

Парфюмни размисли и страсти - 228

Месечни помощи за дете/детски надбавки/-инфо, документи,въпроси-13

Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 108

Аз ли бъркам някъде или просто не можем да се разберем с половинката ?

Причина:

Причина: