Може да съм най-големия дзвер тук, но си имам едни такива вътрешни скрити помисли, за които малко хора знаят. Древните култури са нещо пред което онемявам. Поглъщам историите на един дъх и винаги мечтая да отида тук или там... да видя, да чуя, да помириша, да пипна, да се слея с тези древни нрави и да се убедя че те са били истински, че са оцеляли с годините и че са се превърнали в легенди и символика, не само за собствения си народ, а и за целия свят.
В тон с горенаписаното, искам да пожелая на Мариета и сестра и, да пият горчивите чаши до дъно, да ги хвърлят през рамо в окапалия вишнев цвят и да превърнат живота си в легенда. Легенда, която ще бъде наследена, разказвана и преразказвана от техните наследници. Бъдете живи и здрави! Раждането ви на една и съща дата не е случайно. Рано или късно ще разберете, защо съдбата е решила така. /аз съм от тия, дето вярват в съдбата и подсказките и/.
Излишно е да казвам че тортата е невероятна, а разказа в блога ти ме вдъхнови към горната пледоария.