Веганството - да споделим опит (4)

Изчетох последните няколко страници, докато детето спи, сега мога да се включа без срам

Коментирали сте палачинки със соево мляко - не съм пробвала такова нещо, но пък мога да споделя как при предишните пости открихме страхони палачинки, които вече предпочитаме пред стандартните ( с мляко и яйца) - рецептата е изключително семпла, дори подозрително лесна:

Палачинки:
1/2 литър вода (може и газирана)
1 голяма чаша и половина (от онези гигантските чаени чаши) пълнозърнесто брашно
малко зехтин
щипка сода (но може и без)
сол на вкус

***************

Хляб в машина - и нашата машина е Мулинекс, но преди да се сдобием с нея, пекох хляб на фурна (и мисля да се върна към тази традиция). Рецептата за машината, която ползвам е: брашно (700гр.) - смесвам бяло (около 300грм) и пълнозърнесто/ръжено - на Теньо Тенев и аз ползвам, много съм доволна - малко сол, малко зехтин, вода 400мл. В момента слагам жива мая, тъй като занемарих работата със кваса...

Тук е моментът да споделя голямото си разочарование от една закваска, ръжена, която си поръчах от Зоя.бг - ето тази. Нищо не стана от хляба. Ама нищо. Стана една тухла, която замина в коша. Какво беше това чудо, не знам

Търся си ник - като казваш за шкембе чорбата и елдените кюфтета - сещам се, че за първи път като правих елдени кюфтенца, сложих същите подправки,каквито слагах преди в кайма - и наистина си има вкус на месно кюфте, мъжът ми беше впечатлен, а свекърва ми дори не разбра, че това е елда
Фотинакларос - радвам се да те видя пак на линия! Звучиш добре, макар и да изглежда сякаш все още търсиш себе си Наминавай, липсваш ми
Реалист - не се въздържай то съвети (усетих те преди известно време, че имаш задръжки да даваш препоръки, а не бива) - много се радвам на постовете ти, винаги са изпълнени със смисъл, полезни, аз лично извличам много информация, за което ти благодаря!!! И сега ми беше полезна, за калция си писала чудесни неща, аз тези дни гледам да си съставям комбинации за макс. усвояване на калции, за детето също - така че,  
Спиролина - сега усещаш ли изтръпването и мръзненето както и преди, или усещаш промяна към добро? Стресът отмина ли, дразнител конкретен имаш ли, който и сега е около теб?
Бейби - добре дошла

Искам и да ви питам - когато нещо не ви се яде, насилвате ли се да го ядете, само защото е полезно, дори тялото ми да го отхвърля? Може би при вас е различно - повечето тук сте вегетарианци или вегани от много години, може би организмите ви вече са на друга вълна и усещат кое е добро за тях. Но при мен това нещо не се случва...и често се налага насилствено да приемам някакви храни, и не се чувствам добре от тях Със сигурност, организмът ми е заблуден от дългите години тъпкане с месо, мляко и прочие, но...трудно ми е.

Моля свръхчувствителните да си спестят този пост!

Вчера бяхме съкрушени, детето ми взело една от рекламните листовки на търговските вериги (разпиляни  около пощенските кутии) и най-отпред страхотна оферта- драно агне виси обезглавено на кука. Такава покруса, а аз само можех да съжалявам, че се е стигнало дотук, с тази свръхчувствителност. Нито можех да обясня, нито да извиня, нищо... детето мислех че играе, а то стояло със смачканата листовка в ръка и ...

Преди много време в двора на Бачковския манастир преди Гергьовден или преди Великден бяха вързали едно агънце , точно до олтара (отвън). След като разбрахме как светите хора ще празнуват празника и как точат лиги по животното, постейки, мъжът ми реши да го отвръзва и да го взима. Аз положих усилия и накрая стигнахме до извода, че те ще си купят друго агне, а нас може да ни арестуват междувременнно. Оставихме го така, вързано. Егати съдбата. а ако беше човек, който предстои да бъде изяден от канибали, щяхме ли да го оставим, защото ще ни арестуват и ще си намерят друг човек за изяждане....
Как да обяснявам на децата (си) какви ги вършим ние възрастните, като то на себе си не мога да обясня.

И понеже се отплеснах по християнските празници, длъжна съм да напиша, че в манастир Седемте престола дори и не чакат да свърши Великден. Видяла съм го с очите си.

Ужас
Не знам какво друго да кажа.
Ти какво обясни на детето?
Ох, настръхнах цялата...

*BaBy*, добре дошла на клона 

От готвене до готвене има огромна разлика. Доматите, ако леко са сготвени /след изключване на котлона във врялата манджа, супа; на пара или леко запечени/, ликопена, който съдържат се увеличава и се усвоява и по-лесно. А лютеничката, ммм вкусно, но нищо полезно вече не е останало, защото и "кокалите" на доматите са се сварили след многочасовото варене, и се очаква образуване само на кисела среда, а хватката е да се стремим към алкално образуващи храни....


Meg!, това само ако се наложи ли го приемаш като по-добрия вариант или като профилактика от време на време. Питам, защото искам да гледам на нещата от призмата на веганството, т.е. добра веганска храна и хармония да са достатъчни по принцип


.:.Stef.:.,  Къде се намирам, къде се изгубвам Иначе официално не съм се завърнала . Решила съм да чета от начало всичко, но в същото време ми липсвате и започнах да надничам и от отзад

Ей, Стеф   точно за тия палачинки си мислех днес с идеята за утрешната закуска:)
Ама с кокосово масло ще ги правя и с пресято пълнозърнесто брашно смесено с такова от амарант. Пък може и вместо вода соево мляко да ползвам, че имам едно с ваниля сега и още две други (овес и лешници) отворени и трябва да се употребят.

Не помня тук ли коментирахме машинте за хляб вчера/миналия ден. Аз взех, че почти се съобразих с количеството вода от опаковката на готовата смес за хляб (немски, никак не са лоши и с добро съдържание), т.е. добавих си много малко брашно и въпреки мекото, лепкаво тесто, накрая се получи доста добър хляб..

Стеф, ръжният хлюб си е голяма играчка, не е само въпросът в маята....

Аз си купавах био-мая на гранули, но и тя ми миреше много на химия. Чудя се дали е от истински дрожди или са тия за бирена мая...

Фотина, ако се наложи бих ползвала яйца - види ми се по холистично, от ползването на инжекции...

Ох... при мен чак да ми ги отхвърля тялото - не, но виж вкусово...още много имам да си превъзпитавам вкусовете. Не се чувствам дискомфортно или нещо подобно от дадена полезна храна, но доста от тях изобщо не са ми вкусни, а даже понякога и гаднички. Но се опитвам да ги замаскирам, за да не ги усещам. И да, понякога малко се понасилвам да ям нещо...Последно време искам да увелича суровата храна, а там още много неща не са ми вкусни и след като съм го направила трябва и да си го изям. Защото мразя да хвърлям храна, а и за повечето неща бая съм се оръсила...


търся си ник, /и аз да подканя - хайде намериго де... / уууффф. И аз постоянно опирам на камък по този въпрос. И по-дълбоки корени търся, но все до тази касапщина стигам. А за детето....кошмар...не знам как да обяснявам...А на всичкото отгоре и май като месофил се заформя моята щерка, а в същото време е мнооогооо чувствителна. Разплаква се за какво ли не - че цветенцето или не знам си какво щяло да плачка, а ако й кажа, че това пиле е било живо и е подскачало, а на нея просто й се яде месо...само вина ще й насадя....сложно ми е на мен и за сега съм решила да не й казвам, че преди е това месото е било нещо живо....

не мога да си вляза по обичайния ред в профила и да го променя този ник, опитвах... трябва да си пиша с някой нагоре в йерархията...

виждате докъде аз съм го докарала, като съм казала, че всички видове месо са били нещо живо.

ние сме 100% вегетарианско семейство -родителите и две деца, затова тази линия на поведение е относително лесна...лесна, лесна, ама пак не става.....
дори може би в смесено семейство е по-обяснимо- че хората са различни, променят се с времето и с различни случки през живота им.... децата израстват с шарена вътрешна стабилност, а не като моите- една реклама и светът се срутва....

споделях ли с вас, че един много възрастен вече месопроизводител, с 40 г практика в производсктво и търговията (междудържавна!) , е тъст на една приятелка вегетарианка. За няколко години, когато накрая спряха да се виждат , след месни конфликти и след сериозно животозастрашаващо заболяване ТОЙ Е СТАНАЛ ВЕГЕТАРИАНЕЦ! Сам!

това е невероятна новина,това е абсолютната невъзможност!

стеф, точно това обяснявах, че хората са различни и че тези, които са заклали агнетата не си дават сметка, нито тези, които са ги сложили на листовката.... в предишни разговори винаги натъртвам с огромна самоирония, че само от 15 г съм вегетарианка, преди това и аз съм яла всеки ден. даже съм казвала, че и децата ми може един ден да ядат месо (той скача че е невъзможно)

обяснявах, че е по-важно да се правят глобални неща- като петиции, статии да се превеждата и да се публикуват във вестниците, да се правят вегетариански рождени дни и празненства, да се носи в училище красива храна, за да виждат останалите хора различното....
щото ако сега ревем за едно агне, не можем да спасим останалите... вчера и за прераждането намесих темата (без да уточнявам аз какво мисля, казвам- някои хора вярват че...)

някой успял ли е да пробута например филма Земляни на месоядни близки? при нас всички отказват да го гледат.

Не, разбира се. Както, примерно, е с покълналия нахут.
Аз не мисля, че 2 години са много време за веганство и суровоядство.

Сега да ти кажа защо имаш проблем с покълването. Не са виновни лещата и мунга, а синапа. Той се "желира" както кресона, лена, чиата. Синапът така мирише като се желира и не може да покълне. И понеже всички семенца са "оковани" в това желе, не могат да покълнят и лещата и мунга.
Следващият път синапът отделно го сложи да покълва върху марля или в пръст.

аз съм ,може би най-неподходящият човек тук да коментирам по темата,защото съм във вашата компания,заради децата ми...аз самата пробвам месо/казвам пробвам,защото го ям без да мисля...замисля ли се -не бих го яла/,а мъжът ми яде
децата не ограничавам,не насаждам стериотипи,не възпитавам-NB! -за мен техният избор е правилен,и меродавен,позволявам определени неща,сред които и млечни и месо,но по определен от мен ред,порядък да приготвяне,качество...оставам на тях да решат дали ще ядат или не
и какво се получава-едната определено е вегетарианка-лакто-ово,спорадично иска да опита месо/според мен заради вида на ядящи пред нея/,но не го яде
другата определено,ако има месо,би яла,но не само него,иска си и всичко останало,но ако няма месо пред нея,не се сеща да иска

мисля ,че  примерът е най-важен-говоря за околните,не за семейството/там е ясно/
ние вече сме познати с навиците си в градината,носим редовно сурови сладки,носим солени бисквити/нещо нечувано тук  /,носим пълнозърнести крекери-това като малки жестове към децата от групата/  тук са много спонтанни,имат една отворена общителност,много обичат да се носи,да се черпи с повод и без повод ...всичко...от ябълки и портокали,понеже имат много узрели по дървото,до бомбони за почерпка /макар и от онези с ГМО и хидрогенизирани гадости  /
днес пак занесохме продуктите  от поредната ни кулинарна измишльотина с момичетата ,и учителката ги прие с радост ,а на редовното ми предупреждение,че не са сладки,отвърна „да,вече има любители на вашите здравословни бисквити“  

Аз не мога да се преборя с конопа (белен) - ама никак не ми е вкусен, да не кажа, че ми се повдига от него. По съвет, къпух три пакет (300 гр) за салатки и мляко - не и не, веднага усещам един привкус, който за мен е като от тютюн (като дете овръщах ако пушат около мен) и не мога да го ям/пия. А каво да го правя не знам....
Имам и конопено брашно от небелен коноп; него го слагм чат-пат в печива и никак не е лошо; не съм усетила да има неприятен вкус като био беления...

По отношение на детото при месояден баща и баби/дядовци съм заела по-различна позиция. Не го спирам вече, защото възпирането, когато всички наоколо ядат има по-травмиращи последици. Спирам го само, когато иде реч за колбаси / кайма. Като цяло обаче опитва и не повтаря, което е приемливо за мен. Аз съм длъжна да му дам добър модел за подражнеие, ако той е готов ще го приеме, ако не е, ще приеме друг модел, който му е по-близък.

Аз нямам точен отговор защо така се случва. Според мен си трябва задълбочено изследване и наблюдение върху голяма група от хора. Всичко останало си е само гадаене и писане по форумите. А това -наблюдението върху голяма група от хора и последващия опит и изводи- си мисля, че е важно и при други моменти и събития: пречиствания, гладувания, неасистирано раждане...Само тогава бих си позволила да дам съвет и едва ли не да държа да се следва.

Не вярвам, че истината се крие само в дошите и че спасението е само в готвената храна.
Не си знам дошата. Не се чувствам достатъчно компетентна да си я определям сама.
Факт е, че откривам голяма разлика между миналата и тази зима.

Твърдения от сорта: зимата е трудно на сурово и суровоядец в голям град не можело да се стане, за себе си не ги намирам за сериозни.

Относно конопа, не знам защо така се получава, Мег. Аз го обожавам. Тютюнев дим и цигари ненавиждам. Надушвам ги от километри. Бяхме нацелили и ние една кофти партида, имаше много люспи. Повече не поръчахме от същото място. Но като цяло ни е любима храна на цялото семейство.

Аз определено НЕ ям нещо, ако не ми се яде, просто не можеш да ме накараш да го преглътна. Странно е, но дадени храни в определени моменти ми се дояждат и ги хапвам с удоволствие, после ми стават противни и не мога да ги вкуся, а понякога и помириша даже.
Ето сега не ми се ядат ядки, ама хич... А есента много ми се ядяха, може би заради пресните зеленчуци сега и излизащите плодове - ягоди и др. Не ми се ядат зеленчуци (доста често) извън сезона, в момента карфиол, тиквички и патладжани (може би защото бях взела и бяха направо изкуствени). Не ми се ядат и банани и портокали (сигурно защото цяла зима ги гледам)  

Сега ми се ядат основно бобови и салати, много салати  А и овесената питка, разбира се!

ЕЙ, какво топло посрещане!!!
За доматите-да резонно много и аз преди да ви намеря вчера се интересувам напоследък от алкални и киселинни храни, ма и там не съм стигнала до никъде Абе много дини под една мишница, хем търся себе си, хем нали все още има от онзи "селския" срам- дето не искам да се обяснявам на сульо и пульо какво не ям и защо, ма всичко ще се нареди!
Много интересни теми сте подхванали аз докато се включа, вие ще сте превключили Опитвам се засега и да ви изучавам кой кой е и какво е казал, че аз обичам така да си знам кой какво говори и да си помня

Това пак за чувствителни не се препоръчва, макар аз да съм много ревлива Просълзих се от по-горната история...
Та за труповете на животни по масите и листовките...какво да ви кажа, някак никак не съм бил супер любител на месо, но с истории от рода на това как съм малка и влизайки в банята на село се втрещявам и сънувам дни наред кошмари, защото съм видяла огромна глава и две тъжни очета на прасенце  , нали някак ми става ясно
Не коментирам иначе яденето на крака, уши, копита, дупета и т.н. било свински, кокоши и т.н.
Оф, повече няма да говоря, че ми прилоша
Много съм уморена, че цял ден висяхме в южния, че днес много хубаво врмеемто
Хайде, до скоро четене

Аз забравих да пиша по повод брошурата, че миналата година свекъра беше донесъл на селото на мъжа ми или цяло или половин агне и обясняваше на малката докато реже, че било краче. Добре, че тя беше много малка и не разбира още за какво иде реч, а и аз побързах да я изведа от стаята. Но мисля, че не беше на Великден.