2-годишно момиченце издъхна в 7 ДКЦ, докато чака линейка

Впрочем, аз не зная дали му е тук мястото, но все пак да си попитам - не мислите ли, че този вирус, дето върлува последните месеци, даде ненормално много усложнения и то от този вид? Само да споделите, ако ви е направило впечатление.

Лени, ясно, че е така. Не зная как лекар може да гледа едно дете да умира и да не направи макар и безпомощен опит да го реанимира. Но не знаем какви са обстоятелствата. Сигурна съм, че се е обадила веднага и че просто не е посмяла да посъветва родителите да тичат към спешното, защото е чакала линейката. Тези от 112 вероятно са пуснали сигнала по-късно, щом от Бърза твърдят, че са дошли за 5 мин. И аз съм склонна да вярвам в този случай на Бърза помощ, защото при сигнал от поликлиника за умиращо дете, след последния случай, ще си счупят краката и ще дотичат и пеша, ако трябва. Тя вероятно е казала и диагнозата. Само не разбирам защо се звъни на 112. Не се ли ползва вече номер 150/мисля беше/? В това ДКЦ нямат ли стационарен телефон? То и от мобилен става. Тези от 112 са тотално неадекватни, а и мисля, че са просто оператори. Диспечерките в Бърза са медицински лица, ако не се лъжа.
И само интубацията ли помага при този бронхоспазъм?

О, драматично ми е да чета и пиша в такива теми. Напоследък много се натъжавам. Дечица...които си отиват ей така...

Лекарите са обучени и тренирани да разсъждават по различна логика. Аз лично не мога да си представя как ще стоя до пациент, който отказва кръвопреливане например, и аз знам, че това е смъртта му. Да знаеш, че можеш да го спасиш, но да не можеш да помръднеш, сигурно би ми разбило психиката. Освен това не е случаен и  основният принцип "Първо не вреди". Много е подтискащо винаги да мислиш, че нещата може да станат и още по зле.
Така или иначе, всеки трябва да приеме, че мъртви ще има винаги и в най най най близките до съвършени условия и здравни системи. Въпросът е да има някакви установени правила, поредици от действия и условия за осъществяването на съвременна здравна помощ. Т.е. да се умира въпреки положените грижи, а не заради неположени.
Не че толкова утъпкана система е най доброто, което може да се случи в редки медицински случаи, но поне в 95% действа и минимизира абсурди като настоящия.

Добре, вие мислите ли, че всичките тези теми, които се появяват вече толкова често ще доведат до някаква промяна в правилата, в системата.
Какво стана след Горна Оряховица. Отърваха кожите, голям праз. До следващия случай в Долна Оряховица.. Тука имаме 2 здравни заведения на метри разстояние, защо тая система не дава възможност за контакт м/у тях. Ще има ли промяна? Не. Защо. Защото има адски много прост народ в МЗ ( и това го казвам защото съм им била експерт там 3 години и съм виждала какво ли не), страшно много политически неграмотен 'елит', за който инструмента за регулация е само рязане на пари.  Няк'ви правителства, които се плашат от реформи, предпочитат сложните неща да ги задържат в статуквото.  В здравеопазването нещата се управляват не от специалисти по здравен менаджмент, а от лекари ... Става шеф на болница и почва да виси пред министерския кабинет и да проси като куче, мисли само как да има парно за пациентите, и откъде да вземе дюшеци или как да дои здравните пътеки. Медицината му е последна грижа.
Министърът пък станал министър, защото бил голям хируг. И т.н.  Аз дори се чудя как още има система, честно казано.

Рокси, ти сигурно помниш тая реформа, дето отдели ДКЦ-тата от клиниките.Нямам идея защо го направиха, но преди болниците си имаха поликлинична част. Ако нещо ти се случи там, веднага може да се реагира в отделението. Обаче сега - не. Те тези места действително са само за писане на някакви документи и за пенсионери.То там няма практически нищо. Аз не зная как с една слушалка може да се постави диагноза. Масово децата се лекуват след преслушване и поглеждане на гърлото. Нито изследвания се пускат, нито антибиограми се правят, нито при специалисти се ходи. Изобщо...

Лени, не мисля, че ще има реална промяна. Всичко е обмислено така, че да става все по-зле. Това са мои лични наблюдения и изводи, направени след разговори с много лекари специалисти. То скоро и лекари няма да има тук.

Клонке, не го помня честно казано, кой знае какъв вятър ме е вял тогава. Но определено този модел ( болница +поликлиники заедно, специализирани- очна, детска, ортопедична и т.н. според големината на обслужвания ареал) е много по добър. Сегашните поликлиники, поне тези, в които аз съм била, са някаква трагедия. Като почнем от липсващите тоалетни, та до края. Слава богу, лекарите вече почват да изпълзяват от тях, да си наемат частни кабинети в други сгради. В блока, в който живея в София, има лекарски кабинет, педиатър, преди това е била в близката поликлиника. Лабораториите- също. Струва ми се, че поликлиниките ще се превърнат в полупразни гробници, които не стават за нищо.
Аз също не съм оптимист за здравеопазването ни, най вече защото с трици маймуни не се ловят. Докато икономиката ни е на това дередже, БВП, доходите и т.н. няма да сме като Германия, Франция или Италия. Ама поне да не сме като Камбоджа и да не си пробиваме допълнително съдрания чувал. Сигурно има смисъл от говоренето, инициирано от всички тези случаи. Само се надявам това говорене да е по как да кажа, градивно и рационално, или поне да води до нещо градивно и рационално.
Че ми омръзна от реплики като 'тъпа държава', 'лекари изроди' и прочие. Колкото до идиотите в МЗ- само там да бяха, с мед да ги намажеш. Опасявам се, че са навсякъде, а каквито управниците, такива и избирателите. А каквито избирателите- такива и следващите управници. Рондо.


Споменаването на дюшеците ми предизвика 'мили' спомени. Бяхме с детето в детската неврология, горе долу ремонтирано, нова дограма. Обаче 3 легла в стая от 10 квадрата, естествено на тези 3 легла има 6 човека, защото децата са с придружител. Е, няма стая с такава кубатура и толкова човека, която да не плувне във вода. И съответно стените се белят, пада мазилка. Какъв е смисълът от тази дограма и пребоядисвания, като всичко се съсипва за нула време. Класически пример за съдран чувал. Просто нямаме перспективно мислене и това е. Същото беше и с тоалетните там- 30 легла, 60 пациенти, приходящи за преглед- поне още толкова на ден. И 2 тоалетни. Естествено, постоянно повредени казанчета, директорът казал да не ги оправят повече щом пациентите ги чупят. А не му хрумва, че няма казанче, което да издържи 60 пускания на ден, защо му е да му хрумва, след като врагът е ясен и лесен, пациента Мила родна картинка  

Не минава и месец вече без подобна тема...   Нещо не мога нищо да кажа вече. Сърцето ме боли за тези деца, мир на душите им. И понякога си мисля, какво значение има кой виновен, кой невинен... Пиша до разни институции, дърля се с кой ли не, и пак същото - ей на, нова тема. Може и аз да съм луда, но държа вкъщи какво ли не, чета книги, ходя на курсове за първа детска помощ... Да не дава Господ.

Съболезнования на родителите, макар че и това ми звучи безкрайно евтино.  

Подкрепям това мнение. Аз имам астма, сина ми също. Дихателните проблеми не са шега и не трябва да се чака последния момент.

Аз пък нямам представа от това заболяване, нито от клиничната му картина, но с такъв спазъм в болница влезе дъщерята на моя близка, която е лекар. Бащата е лекар.Бабата е лекар. И то много добри, смея да твърдя, работещи на отговорни позиции в елитни клиники. Не вярвам дни наред да са стоели и да са гледали детето и безучастно да са го чакали да се докара до спазъм, че да се юрнат по спешност към болницата.

И от собствен опит споделих, на сина ми му се случи ларингиален спазъм - неочаквано, при елементарна вирусна инфекция без никакви други симптоми, освен температура, в рамките на по-малко от 24 часа. Това са остри състояния, които според мен не могат да се предвидят. Ако при всяка температура тръгнем да влизаме с децата си в болница, че да сме подготвени за евентуални бързо протичащи остри усложнения с лоша прогноза, не зная къде ще се поберем.

Тъй, разбрахме кои са повелителките на белите дробове и спазмите им, дайте сега да определим отговорници и за останалите евентуални случаи- инфаркт, инсулт, травми на главата, кървене и да не изреждам по нататък..

То естествено, че не всичко може да се предвиди.
В България явно бързо помощ не е бърза. Но детето не е било вкъщи, а в поликлиника, би трябвало там да могат му окажат спешна помощ, все пак са лекари. Дихателни проблеми могат да възникнат и при една най - обикновена ваксинация. В такъв случай пак ли ще викат бърза помощ.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=778100 родителите са направили всичко възможно. Мир на душата на детенцето 

И лекарите също ... Има и лоши драматични случаи, когато никой не е виновен 

И Бърза помощ е била адекватна и ЛЛ е хукнала към поликлиниката .Може би само трябва да се провери кога е подаден сигнала към 112 и те кога са го подали към Бърза помощ.

Ако са имали кислородна маска е можело да го обдишат поне.
Много жалко, че детенцето не е имало късмет, да почива в мир ангелче невинно.

Едната ми дъщеря вече 3 пъти прави Бронхиолит. Усложненията настъпват много бързо, за 2 часа състоянието може да стане много тежко. А всичко започва много невинно - леко зачервено гърло и хрема. Буквално за няколко часа се стига до затруднено дишане. При втория ни бронхиолит се наложи да търсим спешна медицинска помощ, детето се задушаваше, лежеше отпуснато, не можеше да говори. Не сме викали Бърза помощ, закарахме малката в Токуда, там я прегледаха веднага и ни върнаха, защото нямали места в детско отделение, а сме били за хоспитализация. Отидохме в Окръжна, където чакахме 5 часа с отпуснато в ръцете ни дете, което едва си поемаше въздух, пред спешния детски кабинет!!! На въпросите ни се отговаеяше с "Изчакайте, имаме само един лекар, почивен ден е, има много пациенти."  Впоследствие ни приеха в болница и лекарите проведоха адекватно лечение, но докато стигнем дотам  буквално ми побеляха косите.

Лека му пръст на детенцето! И кураж на родителите!