
Подобни мисли и мен много ме вълнуват. И като ви чета ми олеква, че не сме някакви безотговорници, и че три деца не са лукс само за заможни хора. И нашите доходи не са особенно сигурни на моменти, имаме жилищен кредит (хубавото е че остават още само 11 години






Но най- ми е шах , какво ще правя с т.н. моя "кариера". Аз до сега имам 14-15 г трудов стаж , от които за двете деца само 2 г. майчинство ( даже кърмаческия ми стаж 2.7 г е повече от майчинството



Марлиин, кураж ти желая, и аз испаднах в голяма мисъл за третото дете, цял месец се колебаех, какво да правя, но мъжа ми каза "че човек, ако не си поставя високи цели няма да се справи". Човек трябва да мисли много позитивно, да се стреми и нещата се случват.
Все се надявам всичко да се нареди, с толкова неща се справихме до сега , все ще отгледаме три деца , в този несигурен свят май няма по-хубаво от топлината, която дава семейството. Няма да оставя на децата си апартаменти и имоти, нито кола, може би ще трябва да учат и работят , няма да имат винаги най- новите дрехи, но ше имат братя и сестри. За мен няма по-ощетено дете от само дете в семейство, пък нека има самостоятелна стая , скъпи играчки и пр. "ценности"
Мони, много те пргръщам и много те подкрепям виртуално

Скоро гледахме "Властелинът на пръстените" отново , и там чух една реплика, която на времето много ме беше впечатлила и помогнала, Гандалф , каза на Фродо, перефразирам "когато се случи нещо, което не сме искали, се питаме защо, но не това е въпросът , а какво да правим от сега на сетне и как най-добре да изживеем отреденото ни време" И обърнах на това специално внимание на Дени.
Е голям , чаршаф написах, ама аз чета, чета и после излиятелствам, моля да ме извините, ама нали за това сме се "събрали тука"