МНОГОДЕТНИ МАМИ

Lukasa, и на мен третия път ми беше най-лесно (като в приказките: на третия път, третия брат и т.н....). Даже родих по-бързо, отколкото се очакваше, за всеобща изненада.

Мони, твоето място е тук и винаги ще бъде. Пожелавам ти успех и скоро да споделиш добри новини.  

Ммм, дължа много слънчеви и любовни кафета на тия, дето ме "четкат" и ме чакат да драсна два реда.   Днес вие сте ми глътката въздух и форум-терапевтичната хапка!

Специален поздрав за мама Цоци - надявам се вече фемилито да са превключили евроспортния канал на друг и да са щастливи от четвъртата световна титла на мистър Хигинс (беше велик и великолепен финал)!!!

Днес ще върша основно домакинска работа - блаженство - нямаш шеф, не носиш отговорност, можеш да си почиваш, когато ти скимне, може да я вършиш през пръсти и с едно око , може да отложиш за утре, може да не мислиш за нищо, докато я вършиш...Иначе, най-обичам да подреждам...и да простирам дрехи. И да знаете и аз от кога се каня да си правя седмично меню и да го залепя на хладилника, ама само се каня ...и пак я карам на измисляне на ядене ден за ден. Добре, че и мойте са я подкарали на картофи и таратори, пък аз си забъркавам нещо зелено и чат-пат кулинарната муза ме спохожда, та чат-пат ми се получава готвенето.

Хубав ден на всички и спорна работа! 

Ех, че интересни теми сте зачеканали. Дето и на мен ми се въртят в главата напоследък.

За третото раждане съм се нагласила да е най-лесно. Първото ми се случи да е секцио по спешност, втория път успях да го докарам вагинално, но малко изтормозено беше , а сега вярвам , че ще е най-лесно, ей така съм се настроила и толкоз и за друго не искам да си мисля! 

А за домакинството не ми е любимо хич, най-много ме  кефи като изпере пералнята прането да сгъвам дрехите в легена. Не знам защо, а готвеенето и измислянето на ядене ми е най-сложно.  И даже малко гузно ми беше каква многодетна майка ще ставам, как ще храня домочадието, като ми е талкова сложно. Ама сега виждам , че не съм сама  Мъжа ми предложи да си правим седмично меню, и наистина е добре идея, ама планирането нещо ми куца на последък, та все на импровизации го карам.

Маминка ваня и на  мене си ми "муза". Благодаря ти ! И всички ви благодаря , че ви има !

Добре съм ви заварила момичета на раздумката

Да си кажа за третото раждане- на страха очите са големи, а моите бяха станали палачинки 2 часа преди раждането. Тресях се от нерви, въпреки, че нямаше с какво да ме изненадат. А после с толкова Профинид ме натъпкаха, че не усещах нищо от операцията. Майка ми само повтаряше да я давам по-леко, щото "все пак съм оперирана".

За домакинството явно трябва да взимам пример от вас - гладя почти всичко. Имам тефтер с 30 всекидневни яденета и още толкова "официални". В неделя нахвърлям какво ще се готви през седмицата и правя списък за пазаруването. Покрай раждането научих колко безвкусно готви майка ми и стигнахме почти до скандал. Не че аз съм кой знае каква домакиня, ама хич не обичам ядене без подправки.
Не обичам да подреждам и да чистя. Ако мога да си наема такава женица, да идва 2-3 пъти седмично ще съм мнооого щастлива. В същото време съм много капризна и не обичам някой да ми пипа нещата, пък камоли да ми се бърка в кухнята.

Сега съм напълно обсебена от Изабела и не мога да спра да я целувам, да я мириша, да я пощипвам, да я кърмя. Най-милото съкровище ми е тя.

Мони   чакаме те с най-добрите новини.

Здравейте,момичета,
пиша специално за Мони,често си я мисля,ще се радвам да ни зарадва скоро с хубави вести,
.......
аз като Цоци-ще спестя разкази....,
домакинската работа,и нея няма да я коментирам ,

тази година пролетта не идва..... това е...,
валят дъждове,губим се в мъгли,слънцето се е скрило-никакво го няма....

днес купихме първите обувки на Вяра,чупи крака,върви И тя на пръсти,голям е образ,след малко ще пусна снимки да я видите каква голяма дама е станала-8220гр.-на една годинка ,ама да ни е здрава,елегантна ще е явно.....

Хубав ден.....  

Здравейте момичета!
Еластина, много красиви очички има твоето пиленце!
Мишелка браво на теб, щом успяваш да намериш време, сили и желание за толкова гладене. Аз гладих всичко докато Лиска-третата ми кукличка стана на около годинка.Сега много обичам от тези дрехи дето не се гладят 
Мони миличка, сигурна съм, че скоро ще се похвалиш с добра новина и ще зарадваш всички нас!
Лукаса при мен всичките бяха лесни и бързи-ражданията. И също слушах какви ли не приказки от лекарите, ама изобщо не познаха А за третото казвах, че искам да съм като кокошка-да отида и да го снеса супер бързо , извинете за малко странното определение. Ама верно ми беше най-бързо.Мисли си само положителни неща за раждането и ще се сбъднат.
 А за списъка с менюто за седмицата опитахме, ама при мен не подейства
 И сегаааа дойде време да ви се похваля-успяхме да оправим документите за Лиска за градина.Нали излезе нов закон, че може бележка за данъците само на единия родител, а моите бяха по малко и понеже са за апартамента, първо тях платихме. Сега остава още един долумент, който утре с Божията помощ ще вземем и четвъртък ги подавам
 И сега да се оплача 
 Нашия тати заминава за Уелс да работи. Разбрахме в понеделник, а в петък трябва да тръгне. И ми е толкова тъжно Няма време дори за психическа нагласа.Оставам сама! И съм ядосана, разочарована. Не че не го мислехме като вариант, някога, но все се надавях да не стане! Знам , че на доста от вас ви е напълно познато това чувство.Знам, че не съм само аз. Но това не ме утешава. Аз съм с разбиране, че семейството трябва да е заедно във всичко. 15 години преминахмем през много неща и никога не сме имали пари в излишък. но се справяхме. Сега почти половин година моя мъж вземаше 320 лева заплата. Дълговете порастнаха.Честно да ви кажа, аз предпочитам да сме с малко, но заедно. ПО добре заедно да се борим за оцеляването ни, отколкото разделени да се радваме на по добри финанси.Това не е моя избор.Огорчена съм и от държавата, защото млад интелегентен човек , вишист да не може да си намери работа с прилични доходи.Толкова много семейства са разделени заради това. А аз тук оставам с развалена пералня-не че е кой знае какъв проблем, мога и на ръка да си пера, развалена кола, която като реши да гасне, гасне и не може да се запали цял ден. Та не бих рискувала да се кача с децата и да остана някъде на пътя. Ще си ходя пеш,когато децата се изморят ще ги нося. Ще се справя с всичко друго, но с липсата на моята половинка няма!На всичкото отгоре нямаме и лаптоп-също не е никакъв проблем ако нямаше да сме разделени. Децата ще искат да говорят с татко си, да го виждат аз също. Яд ме е и че заплата е малко над 1000 лева. тоест не е достатъчно голяма, за да можем да спестим на бързо нещо и да се върне тук,имайки възможност да си оправим къщата или колата или нещо друго. Нима трябва да сме разделени години, за да може аз тук да си поемам спокойно най необходимите разходи? А нищо не знам и за Уелс,освен това което четох в нета. И изобщо не искам да ходи. Искам да го спра, ама не става
 Простете за дългия пости ако съм ви отегчила. Просто исках да споделя с някой. ПОвечето хора като разберат ми казват о, чудесноо, ще имате малко повече пари. Ама мен това не ме успокоява, искам по малко но заедно!
Моля за извинение и ако съм обидила с това което съм написала някоя от майчетата на които половинките им ги няма. Това което казвам си важи лично за мен. Всеки има различно мнение, различни разбирания за нещата,някои са по силни личности, други не -като мен. Всеки си има представа за най доброто за себе си. Това което  казвам  е въз основа на лични чувства, емоции и разбиране. Не казвам, че е лошо някой да замине за да помага на семейството си, просто аз лично за себе си не го искам изобщо. Но съм сигурна, че има и други хора като нас, разделени не по желание!
Хубав ден на всички!

Аууу, каква малка чаровна кукла е Вяра! 

Сузи, прекрасно те разбирам аз! Ако опрем до там да заминава моя мъж някъде ще ме тресат същите емоции и вероятно просто ще събера куфарите и ще тръгна с него, барабар с "ремаркетата". Едно време ми беше хубаво да съм сама, далеч от семейството си, самостоятелна, но откакто имам него и съм си вързала сърцето на фльонга с неговото - няма развързване, знам ли колко още ни остава на тоя свят- нямам време да съм без него, а децата са все още в пакет с нас и няма да имат думата поне за сега. Той си го знае това - или всички, или никой, сори, батко!     А ти наминавай да ни ползваш за изповедалня като ти натежи много. 

Хайде, хубав ден и слънце в кафето.

Момичета, не мога да се стърпя да ви пусна това

 и да ви пожелая смешен ден.

Еластина, страшна кукла имаш. С чисто сърце могат да й кажат "ама ти знаеш ли, че имаш страхотни очи"  

Сузи, не знам какво да кажа, никога не сме се разделяли с моя. А като отиде за 1-2 дена в командировка, ми е много криво. Не знам как издържат жените, чиито мъже пътуват (вкл и баща ми, не знам майка ми как е карала по 5-6 месеца в годината без него). Ей в такива моменти ми идва да кажа - гаден живот.

Ах, тази малка чаровница, колко ли мъжки сърца ще я ухажват! Да ви е жива и здрава, наистина е много сладка!

Сузи, наистина е много трудно да си разделен с половинката си, но понякога това е част от живота - горчивата. Особено като има и деца. Моите всеки ден ме питат кога ще си дойде баща им. Но както са казали хората : Всяко зло - за добро. Ще видиш, че като се върне, ще сте си още по мили. Той с какво се занимава, че толкова ниска ще му е заплатата, а и за колко време отива?
 Нашите раздели, още преди да се оженим, бяха няколко за по няколко месеца. След това точно преди сватбата ни замина, за да изкара пари да можем да направим въобще сватба. А вече бях бременна, и нашите много се притесняваха, че няма да се върне. После, когато Вики беше на една годинка замина за Англия с идеята да ни изтегли там, но спряха визите за българите, и 11 месеца раздяла отидоха на вятъра. А тогава нямахме и компютър, чувахме се само по телефона. Но пък като се върна вече беше узряла идеята за още едно дете и се родиха Ицо и Юли. Сега пък замина уж за два три месеца, защото тук остана без работа, но видя че там има повече възможности, и взехме това решение и ние да заминем.
Не знам дали съм те успокоила, но аз мисля така - в тоя живот има и по-лоши неща. Да се радваме и на малкото, което имаме. Не че е особено успокоително, но нямам друг избор.
Днес ми стискайте палци - мъж ми има интервю в тамошната община за разрешителното за работа.
Целувки и лек ден на всички!

Леле, колко прекрасна е тази Вяра. Да ти е жива и здрава малката сладуранка, Еластина. А пък аз …… таковата …… синове имам …. знаеш …..

Наде,  

Сузи, напълно те разбирам и аз. Моят мъж беше без работа 5 месеца миналата година. Почука на толкова много врати, но никоя не се отвори. И в един момент ставаше дума да отиде на работа в Косово. Вярно, ей го къде е Косово, но  когато човек работи на обект, със срокове и план, не може да притичва до София, когато му се прииска. Освен това, ако тръгнем цялото семейство, буквално ще изяждаме цялата му заплата и пак няма да можем да отделим някой лев. Ми то така и у нас можем да си живуркаме. Което и правим сега. Все пак, добре че той си намери работа тук, която колкото и недобре платена да е (държавна работа), все пак осигурява нещичко на редовни интервали. Иначе той щеше да си търси късмета някъде навън, а аз и децата …. щяхме да го чакаме тук. Не че не съм свикнала да го няма. Неговата работа е такава, че изисква присъствието му на обекта непрекъснато от началото до края. И тези обекти рядко са в София. Докато работеше в предишната си фирма, имаше години, в които заминаваше октомври-ноември и се връщаше през май. Пращала съм му дрехи по колеги. Е, за този период се е прибирал за по ден-два в къщи и то "в командировка" (егати тъпотията!). Та нямаше да ми е за първи път. Но на мен щеше да ми е много трудно в емоционален план. Физически ще се справя, вече съм го правила не веднъж. Ще водя и прибирам децата, ще си ремонтирам уредите в къщи (къде сама, къде ще викам майстори), ще се оправям с цялата работа покрай семейството, но когато заспи цялата къща и дойде време да си лягам, какво ще правя тогава?
Ох, исках да прозвучи успокоително, ама нещо не ми се получи. Искрено се надявам на мъжа ти да му провърви там, където отива и да може или да събере достатъчно средства, за да може да се върне тук и да живеете добре с тях, или пък да увеличат заплатата му така, че да може да вземе и вас със себе си.  
И накрая да ви разкажа нещо смешно. Имам приятелка, на която мъжът й имаше ферма за  прасета в Монтанско и по цели месеци беше там, обикаляше района да им търси храна и т.н. Прибираше се в къщи за по един-два дена и то не много често. После заминаваше пак. Малката й дъщеря, по онова време на 4-5 години, питаше: Мамо, тати къде живее?....

Сузи, напълно те разбирам, моят мъж много пътува и ми е много криво, когато сме разделени. Не че не се справяме, но не е същото. Нали сме се вземали, за да живеем заедно. Но пък всяко зло за добро - вече 25 години сме си все младоженци.

Наде, стискаме палци за общината. (Онзи ден те видях отдалече с децата, но валеше и не вървеше да ви спирам за приказка.)

Ееее, много хубава тази Вяра! Майките на момчета доволно потриваме ръце!

Пускам отделен пост, защото ми се иска да му обърнете отделно внимание.

Наближава 14 май - съботата на ФАМИЛАТЛОНА.
Нали говорихме да правим среща по време на празника?
Самият празник предоставя много възможности за забавление - от 10.30 до 16 ч. около Поляната с гълъбите в Южния парк над 20 спортни клуба и артистични ателиета ще организират състезания и игри, в които да участват родители и деца.
Ще има забавен маршрут за спортно ориентиране из парка - "Малката Европа" - с хубави награди. Подходящ е за всички над 3 години.
Ще има малък велопоход за малки велосипедисти по алеите на парка - за деца до 6 години - с награда за всеки участник. За него обаче трябва да изпратите предварителна заявка за регистрация на мейла на Асоциация Родители office@roditeli.org до 12.05. - за да осигурим подходящия брой награди.
Ще има програма на сцената - песни, танци, демонстрации на спортове, игри с публиката.
Ще е шумно, весело, разнообразно. Който е бил на предишните издания на ФАМИЛАТЛОН, може да го потвърди.
Не е ли един чудесен повод за среща?
Който иска, седи и си говори с "колежките" (а татковците има с какво да забавляват децата  ), който иска - обикаля по забавленията и се отбива за раздумка.
Какво ще кажете?

И накрая - за празника имаме нужда от помощта на доброволци, които да посрещат пътешествениците по маршрута "Малката Европа" или да помагат на клубовете за състезанията. Ако някой от вас, ваш приятел или някое от децата, навършили 16 г., има желание да се включи - много ще му се радваме. За доброволците има осигурени сандвичи и вода. Ако имате желание за доброволстване - пишете ми на лични.

Кабо Алма, смятам, 4е на Гого ще му се понрави идеята за доброволстването, но нека не прибързвам, ако той реши, 4е иска ще ти пиша на ЛС. Засега нямаме други планове за 14-ти, само ще поговоря с мъжа ми, нали и ние сме от хората, дето правят вси4ко заедно.

Сузи

Добър ден, дами!
Еластина, и трите ти деца имат страхотни очи, и не само очи .
Ммм, аз си имам и момиче , тъкмо за Васко.
Сузи,  , има и живот след това. Моя мъж уж не е в чужбина, но всеки месец е на път за по 10тина дена. Човек се научава и така се живее.
Такаааа, сега е ред да почерпя. Днес става една година, откакто пиша в тази прекрасна тема. И също така моето момиченце пораства с още една година.

Мишела, много веселяшка песен.

Благодаря,момичета,за хубавите думи,
всички деца са невероятни,детето е красиво с чистотата и невиността си....,

честита рожденичка,да расте здрава,безгрижна и усмихната.....

Сузи,здрави да сте само,другото ще се нареди

Хубав ден,момичета......