Здравейте, момичета!
Ние се прибрахме, попътувахме малко из България, за първи път ползвахме задната седалка на колата и благославях хората, които са измислили големите коли.......Но в същото време завидях на караваните, които минаваха покрай нас......Ех....как искам като костенурка да си нося къщата на гърба си.....То не че в колата не я бях взела половината..........
Да се включа и аз по въпросите от последните постове........
Признавам си, че откакто станахме 6-ма на мен ми е много трудно. Физически и психически. И не знам кое ми е в повече.......Големите, уж големи и самостоятелни, но също имат нужда от внимание и грижи.....Бебето, уж бебе и не разбира, а такива шамари раздава, когато той не е в скута ми, а има конкуренция там........
Започвам от време на време да намирам време за себе си, започвам вече да имам спомени, започвам вече да чувстам, че дишам и живея, но....съм далеч от свободата и положението, което бях преди 2г и от това, което на мен ми се иска да е............
Не мога да се оплача от това, че големите и таткото не помагат......Таткото помага винаги, когато е в къщи, големите също имат своите задължения......И въпреки това ежедневно не ми достигат крака, ръце и време.........
Докарах си и някои болежки, имах съвсем скоро една криза от нерви, която за малко не бе фатална, тялото ми все едно не е моето чисто физически......Радвах се на отлично здраве, зъби, нерви и пр. , от 2г. все едно са ме подменили.......Не мога да се позная.......
Не е лесно къщата ти да е пълна, да нямаш помощ и да е необходимо всекидневно да се бориш и да минаваш различни трудности и препядствия от най-различно естество - като се започне от банални битовизми, мине се през децата и училището, и се стигне до работата и парите.....Та всичко е важно и всичко е като един локомотив.........Животът е локомотив и лека-полека качва на себе си различни вагони.........Понякога на локомотива не му стига пара, не му стигат сили за да дърпа всичко онова, което се е накачило за него........Иска ти се да разкачиш нещо, но.....или ще се наруши композицията, или пък не ти стиска да го направиш, или нещо друго......
Когато децата са по-големи вече и когато са самостоятелни, картинката е по-различна....Освобождаваш се от много физически ангажименти, но когато децата са малки и изискват всичко, вкл. и тялото ти - натоварването понякога може да дойде и нанагорно........Но пък хората са казали и друго - малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове - след години ще коментирам до колко е вярно това.....Но предполагам,че е вярно.........
Не искам да прозвучи всичко това като оплакване.......Не! Категорично! Но....многодетството си има и една страна, за която понякога тук дори и ние имам чувството,че не коментираме в последно време......Не тъмна, не лоша, не, не....Нека не бъда разбирана погрешно.....Но многодетството изисква себеотрицание и себераздаване от страна на жената, като това при различните характери е от най-различно естество - при едно може да е физическа, при други - професионална, при трети - нещо друго......Изисква се една по-различна организация на семейството и ежедневието, изисква се едно посвещение, което натоварва.....Не заради друго, а защото животът просто стана много динамичен, стресов и под напрежение в последните години....Тук слагам и финансовата страна на многодетството, което не рядко излиза на главно място и не е за подценяване.........Като си представя, че често чувам семейства с 1 дете да се оплакват от проблеми от най-различно естество, какво остава, когато всичко се умножи по 3, по 4, по 5 и повече деца - всяко дете като знаем от различна планета, приказва на различен език, има си своите лични нужди и потребности и ти трябва да откликнеш на всичко това.....Няма начин как всичко това да не остави следа в теб......Като всяка следа взима нещо от теб.......
Да, децата дават много.......Да, децата са радост, да, децата ти дават смисъл, да, децата те зареждат, да, детските ръце, усмивки, ласки и приказки могат да отнемат като вълшебна пръчица всичко негативно вв душата ти.......Да, така е! То и ако не бе така си признавам, че до сега да бях дала фира.........Децата са като едни мощни АЕЦ, които са невероятен източник на енергия.....Децата растат, в един момент се освобождава време и за майката вече, и това е нещото, което ми дава сили сега.....Че още малко, да порасне Сами и ще имам свободата отново да върша любимите си неща...........
Силно се надявам поста ми да не се вземе като отрицание на многодетството.......Просто го поглеждам от друг ъгъл, който въпреки всичко е част от него.......Дано бъда разбрана правилно и дано не ми се сърдите.
Ще се радвам и ако само аз не успявам да се справя с предизвикателството да имам повече деца. Ще се радвам ако при вас положението е по-добро от моето. Ще се радвам искрено ако ви е чуждо това, което съм написала и вие успявате с лекота да се справите с многодетното ежедневие........
И независимо от цялата умора, която е в мен и това, че сами с татито се оправяме, пак бих избрала този път, защото си заслужава. Защото всичко това ми даде едно ново усещане и разбиране на живота, които до този момент нямах, и съм благодарна за всички лоши и хубави уроци, които получих. Защото научих нови неща, разделих се със стари и имам чувството, че от цялата тази ситуация ще изляза по-трезва и наистина научена да отсявам безценното от нищожното! Не бих се лишила от този ми живот. Когато човек учи и когато расте наред с хубавите страни, има и болка от растежа........Дано успея тази болка да я превърна в положителна, креативна енергия, която да дава сили, а не да взима и да ограбва.
Искам да попитам мамите с повече от 3 деца и чиито деца не са ходили на детска ясла - как успяхте да го направите този номер. Аз имам още 2 месеца майчинство - че нали е 1г. и 6м. - но не искам да давам Сами на ясла.....Искам още 1г. и 6м. да го задържа в къщи и директно да го дам на градина.......Но как да стане това? От една страна имам подкрепата на Лъчо да си остана у дома, защото ако тръгна на работа - в къщи ще ми куцат нещата, домакинската работа все край няма, затварям си очите за доста неща(признавам си,че вече не правя основно почистване в къщи всяка седмица, а 1 път в месеца), но от друга страна работата в къщи все някой трябва да я свърши, а за съжаление на фотосинтеза така и не се научихме да оцеляваме, ядем 3 пъти на ден, пера всеки ден и т.н. Но от друга страна - парите в портмонето бързо свършват, не ми се иска да съм само консуматор, на Лъчо бих била полезна и на работата, че и той много се натоварва с работа, а не е от желязо все пак.........Приемам съвети!
Извинете ме за дългия пост!
Допълвам с един линк, лош, за съжаление - http://news.varna24.bg/249670.html
Ние се прибрахме, попътувахме малко из България, за първи път ползвахме задната седалка на колата и благославях хората, които са измислили големите коли.......Но в същото време завидях на караваните, които минаваха покрай нас......Ех....как искам като костенурка да си нося къщата на гърба си.....То не че в колата не я бях взела половината..........
Да се включа и аз по въпросите от последните постове........
Признавам си, че откакто станахме 6-ма на мен ми е много трудно. Физически и психически. И не знам кое ми е в повече.......Големите, уж големи и самостоятелни, но също имат нужда от внимание и грижи.....Бебето, уж бебе и не разбира, а такива шамари раздава, когато той не е в скута ми, а има конкуренция там........
Започвам от време на време да намирам време за себе си, започвам вече да имам спомени, започвам вече да чувстам, че дишам и живея, но....съм далеч от свободата и положението, което бях преди 2г и от това, което на мен ми се иска да е............
Не мога да се оплача от това, че големите и таткото не помагат......Таткото помага винаги, когато е в къщи, големите също имат своите задължения......И въпреки това ежедневно не ми достигат крака, ръце и време.........
Докарах си и някои болежки, имах съвсем скоро една криза от нерви, която за малко не бе фатална, тялото ми все едно не е моето чисто физически......Радвах се на отлично здраве, зъби, нерви и пр. , от 2г. все едно са ме подменили.......Не мога да се позная.......
Не е лесно къщата ти да е пълна, да нямаш помощ и да е необходимо всекидневно да се бориш и да минаваш различни трудности и препядствия от най-различно естество - като се започне от банални битовизми, мине се през децата и училището, и се стигне до работата и парите.....Та всичко е важно и всичко е като един локомотив.........Животът е локомотив и лека-полека качва на себе си различни вагони.........Понякога на локомотива не му стига пара, не му стигат сили за да дърпа всичко онова, което се е накачило за него........Иска ти се да разкачиш нещо, но.....или ще се наруши композицията, или пък не ти стиска да го направиш, или нещо друго......
Когато децата са по-големи вече и когато са самостоятелни, картинката е по-различна....Освобождаваш се от много физически ангажименти, но когато децата са малки и изискват всичко, вкл. и тялото ти - натоварването понякога може да дойде и нанагорно........Но пък хората са казали и друго - малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове - след години ще коментирам до колко е вярно това.....Но предполагам,че е вярно.........
Не искам да прозвучи всичко това като оплакване.......Не! Категорично! Но....многодетството си има и една страна, за която понякога тук дори и ние имам чувството,че не коментираме в последно време......Не тъмна, не лоша, не, не....Нека не бъда разбирана погрешно.....Но многодетството изисква себеотрицание и себераздаване от страна на жената, като това при различните характери е от най-различно естество - при едно може да е физическа, при други - професионална, при трети - нещо друго......Изисква се една по-различна организация на семейството и ежедневието, изисква се едно посвещение, което натоварва.....Не заради друго, а защото животът просто стана много динамичен, стресов и под напрежение в последните години....Тук слагам и финансовата страна на многодетството, което не рядко излиза на главно място и не е за подценяване.........Като си представя, че често чувам семейства с 1 дете да се оплакват от проблеми от най-различно естество, какво остава, когато всичко се умножи по 3, по 4, по 5 и повече деца - всяко дете като знаем от различна планета, приказва на различен език, има си своите лични нужди и потребности и ти трябва да откликнеш на всичко това.....Няма начин как всичко това да не остави следа в теб......Като всяка следа взима нещо от теб.......
Да, децата дават много.......Да, децата са радост, да, децата ти дават смисъл, да, децата те зареждат, да, детските ръце, усмивки, ласки и приказки могат да отнемат като вълшебна пръчица всичко негативно вв душата ти.......Да, така е! То и ако не бе така си признавам, че до сега да бях дала фира.........Децата са като едни мощни АЕЦ, които са невероятен източник на енергия.....Децата растат, в един момент се освобождава време и за майката вече, и това е нещото, което ми дава сили сега.....Че още малко, да порасне Сами и ще имам свободата отново да върша любимите си неща...........
Силно се надявам поста ми да не се вземе като отрицание на многодетството.......Просто го поглеждам от друг ъгъл, който въпреки всичко е част от него.......Дано бъда разбрана правилно и дано не ми се сърдите.
Ще се радвам и ако само аз не успявам да се справя с предизвикателството да имам повече деца. Ще се радвам ако при вас положението е по-добро от моето. Ще се радвам искрено ако ви е чуждо това, което съм написала и вие успявате с лекота да се справите с многодетното ежедневие........
И независимо от цялата умора, която е в мен и това, че сами с татито се оправяме, пак бих избрала този път, защото си заслужава. Защото всичко това ми даде едно ново усещане и разбиране на живота, които до този момент нямах, и съм благодарна за всички лоши и хубави уроци, които получих. Защото научих нови неща, разделих се със стари и имам чувството, че от цялата тази ситуация ще изляза по-трезва и наистина научена да отсявам безценното от нищожното! Не бих се лишила от този ми живот. Когато човек учи и когато расте наред с хубавите страни, има и болка от растежа........Дано успея тази болка да я превърна в положителна, креативна енергия, която да дава сили, а не да взима и да ограбва.
Искам да попитам мамите с повече от 3 деца и чиито деца не са ходили на детска ясла - как успяхте да го направите този номер. Аз имам още 2 месеца майчинство - че нали е 1г. и 6м. - но не искам да давам Сами на ясла.....Искам още 1г. и 6м. да го задържа в къщи и директно да го дам на градина.......Но как да стане това? От една страна имам подкрепата на Лъчо да си остана у дома, защото ако тръгна на работа - в къщи ще ми куцат нещата, домакинската работа все край няма, затварям си очите за доста неща(признавам си,че вече не правя основно почистване в къщи всяка седмица, а 1 път в месеца), но от друга страна работата в къщи все някой трябва да я свърши, а за съжаление на фотосинтеза така и не се научихме да оцеляваме, ядем 3 пъти на ден, пера всеки ден и т.н. Но от друга страна - парите в портмонето бързо свършват, не ми се иска да съм само консуматор, на Лъчо бих била полезна и на работата, че и той много се натоварва с работа, а не е от желязо все пак.........Приемам съвети!
Извинете ме за дългия пост!
Допълвам с един линк, лош, за съжаление - http://news.varna24.bg/249670.html
Доставка по домовете веднага!
Всички ги имаме тия дни, дето не сме "съвсем на себе си", "подменени", уморени, недооценени, недооценили себе си...
- какво беше туй "основно почистване", че мойта къща такова не познава отдавна??? 
Весел празник! 
Хол и голяма кухня на долния етаж и три спални на горния. Само че, майка и татко вече живеят при нас и ни се стесни малко пространството.
Ако само това е пречката за още едно бебе, изобщо не е пречка.