Вашият мъж

Струва ми се,че на мъжете ни така `им изнася`. Като има някой друг, който може да го свърши даденото нещо перфектно, те защо да полагат усилия. Както ги свикнем. 

Ееее, мислиш че на него му е важно - домакинската работа да е перфектно изпълнена Според мен въобще не му дреме. Не съм казала, че моя не полага усилия, ама не е домакин от класа.

Ами какво да отговориш на жена, която влиза и пише колко е уморена и как всичко нея чака? Освен - да питаш сама ли живее, че е подложена на такова натоварване. Като й кажеш, че има и др. начин, това не значи, че сочиш с пръст даден мъж и му викаш, ето го идеалния.

Няма такова, което да не мога да преглътна. Но:
- разхвърлян е, мръсните дрехи ги мята от единия край на коридора до пералнята (това е и мой навик)
- обича вечер да си сипе едно малко или чаша вино (това е пак и мой навик)
- критикува, критичен е до мозъка на костите си, малко неща намира за идеални (и към нещата, които той самият прави също е критичен), но и аз съм такава
- предпочита вместо да шетам 1 час, двамата да хванем и да свършим нещата за половин, а после да гледаме филм/излезем на разходка/да правим нещо др. или направо да гледаме филма, пък другото може и утре - съгласна. Но не всяка жена ще остави нещата, които чуства за нейни задължения за друго време или ще се съгласи да припари мъж в кухнята й
- не излиза на кръчма/гости или др. подобно сам, аз също не съм се замисляла засега да тръгна на някъде сама
- единственото, което в един момент ме подразни е, че с времето видях първосигналност, когато стане проблем, например някой ни удари с кола или да се разправя с някой за нещо др., което лично мен ме плаши, аз съм човек, който подхожда по др. начин и ако беше продължил, не знам какво щеше да излезе, но това беше инцидентно в младините му, поговорихме, осъзна си грешката и смени подхода.

Тук съм чела, че жените се дразнели и викали за чорапи и др. дрехи, че мъжът им пиел по една бира всяка вечер, че имат нужда от лично пространстов и т.н., е, моят е точно такъв, какъвто не харесват жените от форума, как ще е идеален? Обаче и аз съм такава, затова казвам, че др. тип мъж едва ли би ме търпял, както и по него ще вика нон стоп жена, която обича да си лъсне на спокойствие дома, да вечерят на сокче, половинката й да си сгъва дрехите в коша за пране...

Затвърди мнението ми  

Ако пуснеш анкета с изброеното, ще видиш, че 90% ще кажат, че ще бягат като дявол от тамян от такъв мъж 

Напротив - чисти наравно и по свое желание, пиете си за едно, не излизате самостоятелно, а сте си лепнати все заедно - какво повече да иска жената

Жените тук искат друго, поне от темите съм останала с такова впечатление:
Разхвърлян е, хвърля си дрехите, ужас, помощ!
Мъжът ми пие всяка вечер - писна ми, ужас, помощ!
Нямам лично пространство, изпитвам нужда да излизам сама, ужас, помощ!
Видях мъжът ми да готви - отвратих се от него, как да го преодолея, ужас, помощ!

Ако това беше идеалният мъж, нямаше да пишат това по темите

Е, дали се замисляш - че те просто са искрени? И още не са се научили да преглъщат - така - както ти? И да превръщат дефектите - в ефекти?
Също даваш ли си сметка - че сама го оправдаваш - след всеки евентуален минус - ти слагаш и себе си, че и ти си такава.

Хм, аз си бях такава преди да го срещна, ако тези неща ме дразнеха, щях да ги променя поне за мен още тогава. Напълно искрена съм, не се оправдавам, нито опрадавам него  а най-големият ми недостатък е, че не преглъщам и не прощавам, затова дано не се появи нещо, което да ми е трън в очите...

Не се сърди - промяна има, ама само до известна степен. Не си мисли, че хората са пластелини, поне не и след определена възраст, когато поведенческите модели са вече оформени. Именно за това аз не вярвам за разлюбя човека до мен, само защото не е мое огледало или не е такъв, за какъвто съм мечтала. Харесала съм го, обикнала съм го, свикнала съм с него, без оглед на особени качества или в търсене на определени такива.

Отклонихме се, последно...


Така е, по себе си съдя. Обаче като градите нещо заедно и единият неще да участва, а само нарежда, в един момент писва и някой трябва да му напомни, че има и др., освен да чака на масата. Ако твоят мъж чака всичко на теб и не е по-различен от един гост, какво ще направиш? Ще му напомниш, че не е сакат и това са и негов дом и дете все пак (не с тия думи, разбира се) или ще се прибереш, ще завариш всичко нагоре с краката и ще запретнеш ръкави без да кажеш нищо? И така всеки ден.
Иначе си права, че такъв мъж трудно се променя - от хубавото никой не бяга. Що да върши нещо, като може да го качи на гърба на жена си?

И аз съм съгласна с това
И пак казвам, че за един или друг модел на възпитание на мъжете са виновни свекървите
Ето ви пример: баща ми: не готвеше често като бяхме деца, защото майка ми не обичаше много да се мотка из кухнята, но пък готвеше в пъти по-вкусно от нея; чиниите си миеше сам, дрехите му винаги бяха подредени и т.н. Да ама баба ми, Бог да я прости, беше детска учителка и явно това е дало отражение върху възпитанието му. И въпреки това, майка ми не беше много доволна от него, защото той е по-интровертен тип, а тя екстроверт и там някъде в изразяването на чувствата се разминаваха
Друг пример: мъжа ми : както бях писала по-напред. Свекърва ми по цял ден вкъщи, не работи, понеже е перфекционистка не дава на никой да припари в кухнята й. Резултатът тримата мъже вкъщи не научени на най-елементарен ред. Нормално е такава разлика в модела на поведение да прави впечатление
И понеже превъзпитание е трудно в зряла възраст, е необходим от време на време коректив на поведението, било с разговори, било с действие/бездействие от страна на другия.
И всичко това, въобще не означава, че обичам или не обичам съпруга си, заради това му поведение. Разбира се, че чувството е постоянно, иначе нямаше вече 6 години да сме заедно, но то се засилва или отслабва от дребни жестове, думи, действия
Мисля, че е пресилено да кажа, че всеки ден го обичам еднакво. Показвам обичта си, ако и на мен ми я показват Такава съм и той го знае. Хубавото е, че хората се опознават с времето и се нагаждат един към друг
Има и такава любов разбира се, където единият започва изречението, а другият го довършва, като в приказките, но колко е устойчива не знам. Май наистина противоположностите се привличат

Моят мъж е толкова идеален:



Като се замисля... нещата поради които го залюбих ама въобще не ги понасям вече. Или поне 90% от тях!   Но пък в съвместния ни живот се проявиха много други черти, които го правят идеалния тип мъж за мен.   И най-важното... когато се запознахме незнайно защо си мислех, че от него ще излезе перфектен баща. И се оказах права, най-достатъчните 10% за мен!   Харесваше ми и това, че има доста потенциал в него.

Със сигурност и по-идеални мъже бих могла да си намеря, ама не ми се занимава с глупости.  

Ей тая представа за разбирателство е различна при различните семейства...
Ако аз трябва ден през ден...или всяка седмица/месец да напомням,да  вдигам скандали и да се лютя ,че мъжа ми е калпазанин и не се сеща да си прибира нещата,или още по-зле,да реши,че може да се скатава,за моя сметка,моята идея за разбирателство и любов биха отишли по дяволите.
Няма начин да живея така с години...
За мен не е важно да прави нещата точно като мен,то няма и как,различни хора сме.
А желанието да помага,да върши нещата по своя инициатива,защото ме обича и го е грижа за мен,а не защото аз го карам или защото ще му трия сол на главата....
Той не е дете ,че да му намилам всеки ден ....
То децата докъм 5-6 годишна възраст се научават,какво остава за възрастен мъж...

И защо трябва грижата и любовта мъжът да разбира като помощ в домакинството, ей това не мога и не мога да разбера