Мъжът ми е симпатяга, за който се карат много жени и всяка крещи на другата: "Вземи го ти!!!" 
Не, не е идеалният за мен.Нито пък аз съм идеалната за него, обаче той още не го е осъзналСвързах се с него, защото в един момент ми писна да устоявам на обсадата и по неволя сдадох крепосттта. Разбрах, че го обичам чак година след като вече бяхме заедно.
Вбесява ме неволно по сто пъти на ден, а аз него целенасочено- едва по 99. В същото време, си давам сметка, че от всички, които познавам и с които съм била преди, той е най- подходящият за моят непоносим характер. Колкото аз съм сприхава, толкова той е с лек характер. Колкото аз съм сериозна, толкова той е засмян. Нямаме нищо общо, обичаме се, мразим се, но...дърпаме каруцата и по най- големите нагорнища/ да чукна на дърво/.
А откакто имаме дъщеря ни, сякаш се сближихме още повече, въпреки че поводите за неразбирателства се увеличиха- липсата на свободно време и други подобни радости. Обичам безумно нея , а него- защото е неин баща. Той я обожава и се надува като пуяк от гордост, а мен обича, защото се съгласих да му родя дете./ ако знаете колко се опъвах години наред
/
Та толкова за моя мъж. Лош, добър, радвам се, че е до мен
Благодаря на бившата му, че ми го е обучила как горе- долу трябва да се държи един семеен мъж :ах:
Не, не е идеалният за мен.Нито пък аз съм идеалната за него, обаче той още не го е осъзнал
Свързах се с него, защото в един момент ми писна да устоявам на обсадата и по неволя сдадох крепосттта. Разбрах, че го обичам чак година след като вече бяхме заедно.Вбесява ме неволно по сто пъти на ден, а аз него целенасочено- едва по 99. В същото време, си давам сметка, че от всички, които познавам и с които съм била преди, той е най- подходящият за моят непоносим характер. Колкото аз съм сприхава, толкова той е с лек характер. Колкото аз съм сериозна, толкова той е засмян. Нямаме нищо общо, обичаме се, мразим се, но...дърпаме каруцата и по най- големите нагорнища/ да чукна на дърво/.
А откакто имаме дъщеря ни, сякаш се сближихме още повече, въпреки че поводите за неразбирателства се увеличиха- липсата на свободно време и други подобни радости. Обичам безумно нея , а него- защото е неин баща. Той я обожава и се надува като пуяк от гордост, а мен обича, защото се съгласих да му родя дете./ ако знаете колко се опъвах години наред
/Та толкова за моя мъж. Лош, добър, радвам се, че е до мен
Благодаря на бившата му, че ми го е обучила как горе- долу трябва да се държи един семеен мъж :ах:
Направо се изумявам колко еднакви мисли имаме на моменти и тип съдби“Поздрави и само така!
П.Само където моят мъж няма бивша иначе 1 към 1:)
А при нас всичко стана спонтанно,защото се обичаме:D 
Дано да се все така, макар че не са много двойките, които могат да го постигнат по мои скромни наблюдения 
Обаче се оказа, че подлежи на дресировка 
