Седмокласник в лъвски скок вече е във втори срок

писах и без да исках го загубих... 
Драконче 
Мисля, че детето ти е с някаква много лека форма на това чудо: дислексията.
Виж какви постижения, амбиции и мечти има? Пък и реакцията му е на съвсем нромално 13г. дете. Виж, реакцията на роднините му учудва... Те би трбявало да проявят нужното разбиране и да окажат подкрепа. Както и да е, гледай си детето... Т.е децата 

А какво те наведе на мисълта, че може да е с дислекция? И кой ви консултира и диагностицира? Питам, защото и аз съм имала своите мисли по този въпрос. 

PurpleDragon,  аз също бих те посъветвала да потърсиш други мнения. Както са писали преди мен, днес лесно се лепят етикети, като започнеш от децата - индиго, та продължиш още и още... И аз мисля, че дори да има нещо, може да се окаже моментно състояние, което с пубертета и растежа на детето да се промени. Дано! Марио е будно и интелигентно момче.
Успокой се и остави да ти се избистрят мислите. Не вярвам близките ти да са искали да те засегнат. Всеки реагира различно. Сигурна съм, че можеш да разчиташ на тях. За това се наричат "близки хора".
А за споделянето - точно тук е мястото, както и за подкрепа. 

Момичета!

Да, според мнението на логопеда/психолога за наша радост нямаме тежка форма на дислексия (доколкото не е засегната нито пространствената ориентация, нито нещо друго – единствено възприятието и пресъздаването на писмен текст), размита с възрастта и както казах, доста компенсирана от усилията, които сме положили. Ей Богу, докато висях ежедневно на главата, докато разказвах приказки по ЧО, детето ми си беше отличник, изключая БЕЛ, с които си имаме известни проблеми още от 2-ри клас...  Срива започна, откакто го оставих сам с училището и учебниците.
Причината ... ох, не мога да предам точно „мръсните” думички, но нещо в смисъл смесване на функциите на двете мозъчни полукълба - въпреки че лявото е водещо, дясното също е доста силно и това създава известна обърквация...И наистина при него е така – еднакво добре/зле си служи и с двете ръце/крака... Като малък бяхме убедени, че ще бъде левичар, после след дълго премятане на химиклаката се спря на дясната, но пък продължава да се храни, примерно, с лявата...
Наистина се чудя дали има смисъл да се обърна към второ мнение, доколкото направих въпросната консултация най-вече за мое „успокоение”, за да може някой да ми помогне да намеря отговор на хилядите въпроси защо и как, които са ме мъчили през годините и някои от които съм задавала и тук...
Колкото до въпроса какво ме накара да се обърна към специалист...  Ами... първо, въпреки че вървеше доста будно и напреднало за възрастта си, детето ми много трудно се научи да чете – знаеше буквите на 3.5 годишна възраст, а едва в края на втори клас започна да чете гладко, пък и досега, поне по мое мнение, чете бавно и се позапъва на сложни думи. И до сега прави странни и нетипични правописни грешки – заменя букви там, където най-малко се очаква. (писала съм тук за „пипката с маричката” за Бъдни вечер, ма кой да ми каже навремето, че това не е повод за майтап, ами симптом!) За почерк въобще не ми се говори, той сам нищо не си разчита, пунктуацията е под всякаква критика – на теория знае къде се пише запетайка, знае, че след по и най има тире, но... на практика, ако въобще ги има, те никога не са си на мястото, барабар с точките и главните букви! Друго – проблемите ни с математиката вече многократно съм ги споделяла. Как решава наум сложна логическа задача, а постоянно бърка таблицата за умножение!?... Как толкова години му вися на главата, за да го науча как се изписва решение на задача и това не става и не става – в най-добрия случай на листа има някакви странни хвърчащи сметки, обосновани с „това е така, защото е така, не виждаш ли, че отговорът е верен”! Как днес ми решава безпроблемно дадена задача, утре я гледа като теле железница... Трето, все съм се питала как аджеба на олимпиади например синът ми се справя наравно с отличниците в класа му, че и често по-добре от тях, че даже им подсказва, пък в училище едвам крета с някакви 4-ки, в най-добрия случай 5-ци - напоследък 6-цата ни е супер лукс! ... Как може да седи с учебника по история 3 часа, а накрая да не може да мецне три свързани изречение по темата.... Как днес може да ме зарадва с някакъв успех, а утре да ме забие в земята с абсолютно нелогичен провал?!  Как, ако седна с него за 2-3 дена мога да му налея в главата материал, ненаучен за цял срок... Ей такива неща... Които години отдавах на мързел, на разсеяност, на несериозно учене, на.... Крещях, ревах, чак да се гръмна ми е идвало, а онова ме гледаше с големи очища и ми викаше „разбери, уча, старая се, явно съм тъп и толкова си мога”. Е, коя майка ще приеме току така, че детето и е тъпо!?!

Още преди време моя приятелка му пусна мухата с дислексията, наиззчетох купища статии по въпроса и ако там намирах известни прилики, темите на майките с такива деца във форума ме караха все повече и повече да отхвърлям подобна възможност. И признавам, отидох по-скоро с мисълта да я отхвърля съвсем, така да се каже оттук нататък да си го бия със съвсем чиста съвест ...
А близките, да, напълно разбирам, че реакцията им е насочена към това да ми помогнат, като ме успокоят. По-скоро се замислих (за първи път изпивайки го на собствен гръб) защо, макар и да не познаваме същността на „различието”, веднага го приемаме за нещо „ненормално” и страшно...

Приемаме различието за нещо ненормално, защото го наричаме така - различно, тоест нещо извън стандарта. Ако го наричахме нормално, но по-рядко срещано, нямаше да звучи така....страшно Когато започнем да смятаме различните за нормални и единственото, което ни прави впечатление е, че вместо да са половината от всички, те са по 1 или 2 най-много, то тогава всичко това няма да буди тревога, а ще е само обяснение защо нещо не се получава. Хубаво, че си научила истината, Драконче. В противен случай щеше да се гневиш на детето, а то да се чувства виновно. Иначе всичко си е по старому

И Анщайн е бил с дислексия. Това не е диагноза, а тип възприемане и реакция. Единственият проблем е, че у нас няма нито програми, нито центрове за работа с дислексици. Просто трябва по-специален подход към тях. В интелектуално отношение са си съвсем нормални деца. Том Круз, друг дислексик, за когото се сещам, не е могъл да чете, докато не попадвал в сциентоложката църква, където се справили с проблема му, и го спечелили завинаги. Не го приемай драматично.

Да, така е, unadaptable, абсолютно! Най-най-вече съжалявам, че ако бях наясно по-рано, много нерви, конфликти и тревоги бих спестила, както на себе си, така и на детето! Иначе, ако задълбаем в значението на думите – да, нещото извън нормата е естествено „ненормално”. По каква логика обаче трябва да се приема задължително за лошо, страшно, неприемливо, ей туй не мога да си обясня...

И, mabu, не, не го приемам драматично. Притеснителното е само, че:

 ... когато отидох да си говоря с учителите по въпроса, не очаквайки нищо друго, освен известно разбиране, се оказа, че или изобщо нямат идея що е това, или ако изобщо са чували „не са много наясно”... А толкова много неща зависят от тях...

За лошо и страшно се приема от хората, които не осмислят нещата  и са склонни да драматизират и най-вече не разбират.... реакцията им на всичко е олеле, боже...! Що се отнася до учителите...единственото, което се учи е обща психология, минава един изпит проформа и толкова Нямаме подготовка да различаваме дислексията, да не мислиш, че не са минали хиляди деца в предходните поколения, които са обявявани за тотални мързеливци, без никой да се досети дори, че проблемът им не е в непреодолимия им мързел. Мисля, че всеки родител, който не е оставил детето си на пълен самотек, а му е помагал да се справя с училищните изисквания, не трябва да се самообвинява. Всъщност, без да знае, е вършил единствено правилното - помогнал е на детето да се справя с проблема. Ако знаеше за дислексията щеше да си по-толерантна, от което детето само щеше да загуби. Смятам, че нещата са се наредили даже добре до момента, а пък животът напред може да му помогне да тушира напълно всичко. Споко!

PurpleDragon, радвам се че сподели! Не очаквах, че днес дислексия може да бъде установена толкова късен етап... Всичко, което разказваш ми е мн познато. Моят син не е диагностициран, а и за мен няма значение дали е дислексия, дали е недостиг на внимание, дали е друго.... Преди 3-4 години осъзнах (след посещение при психотерапевт), че детето ми е до някаква степен различно и, че това изисква цялото ми внимание, тогава спрях да се съпротивлявам на факта, че не може да учи сам. Уверявам те, сега ще се почувстваш по-добре - всички усилия, които полагаш се изпълват със смисъл...

PurpleDragon ,  !
Ще се справите , ще видиш  . Ще си направи детето лъвският скок ,  просто помислете на къде е добре да се насочите!

Драконче, няколко дни не бях влизала в темата  първо това ще ти кажа   
Утре се надявам да успея да ти драсна и повече на бележка, но ако забравя просто ме подсети моля те!
И детето ти е страхотно, както междувпрочем всички деца тук от темичката ни!
И ще успее! Ще видиш!

Момичета, днес е Сирни заговезни и освен, че искам отново да ви благодаря за съпричастността, да ви кажа и едно „Прощавайте!”, ако някога някого неволно с нещо съм обидила или подразнила, както и за това, че тези дни ви занимавам с проблемите си! Вече се успокоих и... продължаваме напред, пък каквото сабя покаже! Лека нощ и приятна седмица на всички!   

Преди години се появява една теория, разработена от американеца Роналд Дейвис (самият той дислектик), според която функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба.

Не всички дислектици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.

Качествата, които са им присъщи могат, според теорията на Дейвис, да се обобщят така:

1. Дислектиците могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия.
2. Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда.
3. Много по-любопитни са от обичайното.
4. Мислят основно с картини, вместо с думи.
5. Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни.
6. Мислят и възприемат нещата многопланово като използват всичките си сетива.
7. Могат да преживяват мислите си като реалност.
8. Имат живо въображение.
 и т. н.

Ако тези качества не са подтискани, омаловажавани и дори разрушавани от хората до тях и от начина на преподаване в училище, те ще доведат до развиването на две основни характеристики - интелигентност над средната и изключителни творчески способности.

Всяко дете е Вселена. Нашето място за това е до тях, за да ги преоткриваме всеки миг, да ги подкрепяме, да ги обичаме такива, каквито са. Колко пъти сте говорили, че най-важната мисия на нас - родителите е да успеем да открием и развием техните способности. Щом сме тук и говорим не само за успехите, а и за проблемите на децата си, щом като се опитваме да ги споделим се опитваме и кой с каквото може да ги разрешим, значи пътят е правилния. Драконче,Фортуна- без униние, без подтискане на духа. Решението се намира в и по пътя към него.

Добро утро, момичета. Драконче, Фортуна, всичко ще бъде наред, децата ще се справят на изпита, ще видите. За съжаление уч. програма е еднаква за всички и ще трябва да положат повече усилия за да не изостават от другите, но това калява характера. Вие ще ги подкрепяте, но и ще внимавате да не се изкушат да използват положението като повод да го дават по тъча. А за учителите какво да кажа, аз също съм учителка от 12 години и, честно казано, за дислексия чух преди 3-4 години, правило ми е впечатление, че има деца, които правят необясними правописни грешки, но не съм допускала, че имат обучителни проблеми, озадачавах се, чувствах, че има нещо, но само токова. Да не говорим, че със сигурност освен дислексия има и други състояния, които създават проблеми с ученето, а за тях дори и не сме чували. Специалистите какво казват, как ние учителите можем да помогнем на деца с дислексия?

много от това, което си описа тук засяга ако не едното ми дете, то другото.  Затова те помолих да опишеш по-подробно ситуацията. Продължавам да си наблюдавам децат и ако видя още "знаци", ще те помоля за координати на специалисти.
Благодаря ти    и няма за какво да искаш прошка. 

Вчера имало олимпиада по БЕЛ. Темата ми се стори прекалено трудна за незрели седмокласници Няма ли мами, чиито деца са ходили, да пуснат информация?