

били сме на една вълна с тебе снощи ,аз затова и неписах. Разбира се ,че всички си имаме моментите на слабост ,живи хора сме и всяка си има начини за справяне със самотата .Помниш ли номера с парфюма
и колко момичета го прилагат
А и вече броим наобратно ,дните намаляват ,а това си е повод за усмивка .Слънчев и усмихнат ден на всички
, мила, значи и ти като мен 
Поиграхме си с Бебока, поприказвахме си с приятелка, а сега си и подуших моето момче (чрез парфюма му) и деня ми е по-хубав!
или да му нагушаш дрехите като отвориш гардероба. Или да гледаш дълго, дълго снимката, когато рейса е продължил прекалено много, и да се питаш.....АлЬОООООУ дЪн взимам вече да ти забравям чертите
Накара ме да се разчувствам от умиление, както и да се разсмея от прекрасната снимка на тези две ангелчета! Май ще прибегна до носене на някоя дреха на любимия, въпреки че ще ми е малко трудно поради големите размери. до сега не съм стигала до там, но и това време ще дойде, все пак сме в началото на кариерата му и пътува едва от 5-6 години.... Правим си компания с майчето, нали и тя чака баща ми, прави м си весело, пийваме ракийка или винце и даваме координатите кой на кой кораб е, за да се открият. И колкото и странно да звучи, успяват да се засекат и да се чуят. Предния рейс мъжът ми и баща ми бяха по едно и също време към Сингапур и успяха да се чуят по корабните телефони. Баща ми обича да търси познати-нали е горе, докато мъжо е в машината и няма поглед надлъш и нашир. После ми разправят как са се смяли. Мъжът ми са го извикали по телефона и му казали-дядо ти те търси
хем ще пием и за здравето и на момчетата и на татето ти, абе за всички които са във морето. Аз може би съм писала по рано, че втората чаша вино у нас е винаги за тези които са във морето. Това си е традиция в къщи.
Иначе, слагай една риза или пуловер негов и се ветрай из къщи. Аз така правя, голяма работа, че ми е леко широчко...щото мойтУ мъж не е много голям, слабичък един такъв.
и така на браточката така си му и остана това Шурея.
Много е малък света Келсонче.....така видях и аз брат ми ...не бях го виждала повече от 6 месеца. Тогава Капитана на нашият кораб направи всичко възможно, колегата му, от кораба на който беше брат ми да го пусне за малко повече часове, защото докато се намерим из града, се губи време....и така.....много мило беше, и много вълнуващо.
) 
Сега вече всичко е ОК и се приготвяме за карнавала.От градината са решили тази година малките да са духчета 

Препоръчани теми