Инструментите на дявола
Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.
А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.
Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието - нито днес, нито никога; радвайте се на живота - той е много кратък...
Желая на всички лека и спокойна вечер
Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.
А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.
Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието - нито днес, нито никога; радвайте се на живота - той е много кратък...
Желая на всички лека и спокойна вечер
(майтапя се) Сега ще ви споделя защо не обичам да се навъртам в кухнята, отново се убедих предималко.... От няколко дни съм хвърлила око на един сладкиш. Днес не устоях на напрежението и реших да я направя. Тъй като имам опит при предишни опити, когато стигна до финала, но установя твърде късно, че нямам брашно, като в кулинарно предаване приготвих всички необходими продукти в купички, да си ги виждам. Започнах аз и нечувано всичко вървеше по мед и масло, докато неустанових, че бакпулвер няма (него не го проверявам, защото от него винаги има). Притичах до магазина и поправих грешката. След това се опитах да обединя продуктите в следствие, на което трябваше като пека този сладкиш двата пласта да се разделят, или по скоро единият да изплува отгоре, ама явно трябваше да мина уроци по плуване, защото така добре се смесиха двете части, че не знам дали ще става за ядене.... В резултат трябва да получа това, но надали: 
Но четох, че трябва да престои в хладилник май цяло денонощие преди консумация, така че е рано да се каже какво се е получило. Очаквам да качиш снимка или да споделиш как се е получил. А ако искаш лесна рецепта, ето една: 
че то печенето му е майката. Както те е успокоила Келсончето, шЪ стани бе, пробвай. Иначе, и аз много го обичам и го правя. Пък ако искаш по мързелашката, вместо да бъркаш това тесто, вземи кроасани или пък козунак и го залей със сместа. Но да спи вечерта във хладилника. Сега ще потърся, нямах ли аз запазена снимка на моя сладкиш да видиш как се получева
Всеки път го изпращам на рейс с мартеници, ако ще отсъства в този период. Е, не се е връщал с такава, въпреки че щъркел не знам дали е виждал, за да я свали 
Смея да твърдя, че преодолях страха си от това да правя крем - карамел, въпреки, че в училище ни учеха. Следващата стъпка е пандишпанови платки и покрай тях някое торте 
Сладко не ям, защото ми става лошо от него, но от крем карамела нищо ми няма. А и нали "приятел в нужда се познава"... 
