Малките деца попиват поведението на родителите си. Често нелогично, неразбираемо за (един от) тях. Те не могат да преценят "татко го няма, защо?", може да си кажат, "татко го няма, така правят татковците". Всяко дете си е индивидуалност - едно ще се свие в себе си, ще избере да "бяга" и в бъдещия си живот, вместо да споделя (време, чувства), вместо да влага енергия в развитието на една връзка. Друго ще се бунтува и т.н...... Живот...
- Публикувана: 26 фев. 2011, 20:33 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2016, 23:43 ч.
Колко често излизат мъжете ви вечер?
Ти ако искаш нещо, то значи и аз мога да го правя. Ако не искаш - и ти не го прави.
Само хипотетично питам.... ясно е, че няма универсални решения....
malina_m, "честта и достойнството" на другия родител се пазят, ако той ги има.
malina_m, "честта и достойнството" на другия родител се пазят, ако той ги има.
Детето има нужда да знае, че има двама родители, които го обичат и то може да разчита на тях. Независимо как изглежда единият родител в очите на другия, ако детето усети напрежение, то може да "протестира" дори и като се опита да заеме мястото на "отричания" родител. Детската любов към родителите понякога е неразбираема от гледната точка на засегнатия родител, но си е факт.
Ти ако искаш нещо, то значи и аз мога да го правя. Ако не искаш - и ти не го прави.
Само хипотетично питам.... ясно е, че няма универсални решения.Не ти знам историята, но мога само да те поздравя
Лично моето убеждение е, че пред детето трябва да се пази "честта и достойнството" на родителя...........
Не че ще тръгна да му подливам вода, ама ...няма и да се случи аз да му "градя честта и достойнството", ако той сам си пикае на тях.
Работи до късно повечето дни от седмицата, което ще рече - прибира се около и след полунощ.
Не излиза често вечер, защото е много уморен, но винаги, когато има нужда и желание да излезе с приятели или колеги си излиза.Обикновено това е 1-2 пъти месечно.Аз съм по същия начин, ако реша да излизам се координираме, защото все пак някой трябва да остане с детето.С две думи - рядко излизаме, но намирам за нормално човек така понякога да излезе да разпусне.
Не излиза често вечер, защото е много уморен, но винаги, когато има нужда и желание да излезе с приятели или колеги си излиза.Обикновено това е 1-2 пъти месечно.Аз съм по същия начин, ако реша да излизам се координираме, защото все пак някой трябва да остане с детето.С две думи - рядко излизаме, но намирам за нормално човек така понякога да излезе да разпусне.
Лично моето убеждение е, че пред детето трябва да се пази "честта и достойнството" на родителя...........
Не че ще тръгна да му подливам вода, ама ...няма и да се случи аз да му "градя честта и достойнството", ако той сам си пикае на тях.
Ако си пикае - защо го търпиш, след като чак така се разминавате? Ако си решила да го търпиш, съм сигурна, че дори ти, с крайните си мнения понякога - не би наранила по подобен начин децата си, тоест би се опитала да представиш нещата най-безболезнено за тях самите.
Ох, Вили.... 
Ама написала съм го
или, иначе казано:
няма да тръгна да го обиждам пред децата, да им говоря какъв идиот, простак, идиот е баща им, но няма и да ги залъгвам колко е добър, чудесен и разкошен.
Те просто сами ще имат "шанса" да видят какъв е.Такъв, какъвто той се представя пред тях.
Ама написала съм го
Не че ще тръгна да му подливам вода, ама ...
няма да тръгна да го обиждам пред децата, да им говоря какъв идиот, простак, идиот е баща им, но няма и да ги залъгвам колко е добър, чудесен и разкошен.
Те просто сами ще имат "шанса" да видят какъв е.Такъв, какъвто той се представя пред тях.
Той за тях може и в повечето случаи е идеален....
Имах предвид, че ако той се издънва и прави глупости, аз няма да ги залъгвам, да му търся оправдания и да се опитвам да го изкарвам такъв, какъвто и те виждат , че не е .
Той за тях може и в повечето случаи е идеален....
Имах предвид, че ако той се издънва и прави глупости, аз няма да ги залъгвам, да му търся оправдания и да се опитвам да го изкарвам такъв, какъвто и те виждат , че не е .
С цел?
Едно семейство не е ли точно това
Не трябва ли да се защитаваме, да гледаме децата да растат в най-малко нагнетена обстановка?
Дай пример...
Ами....сещам се за моята приятелка, с бащата алкохолик.
Тя винаги се е оплаквала от него.Впоследствие, когато алкохолизмът му вече не можеше да се крие, тя започна да обвинява майка си, че винаги го е прикривала, защитавала го, а не се е погрижила да ги защити, нея и брат й , от това.Беше я срам от съученици, приятели, че баща й е такъв.
Т.е., децата, след една определена възраст, да речем 8-9 и нагоре, вече осъзнават това, което виждат.
Или, конкретно за примера с излизането, по темата:Докато са малки, майката може да ги залъгва, че тати е по работа, че има някакъв ангажимент, или друго, но след време те сами ще разберат, че тя само ги е лъгала и го е защитавала.Не че е задължително да започнат да я обвиняват, но често се случва.
Сега, ако става възпрос за нещо инцидентно, да, бих го прикрила/защитила, оправдала.
Но ако той перманентно се дъни пред децата, дори и да искам, не виждам как бих крила постоянно....
Тя винаги се е оплаквала от него.Впоследствие, когато алкохолизмът му вече не можеше да се крие, тя започна да обвинява майка си, че винаги го е прикривала, защитавала го, а не се е погрижила да ги защити, нея и брат й , от това.Беше я срам от съученици, приятели, че баща й е такъв.
Т.е., децата, след една определена възраст, да речем 8-9 и нагоре, вече осъзнават това, което виждат.
Или, конкретно за примера с излизането, по темата:Докато са малки, майката може да ги залъгва, че тати е по работа, че има някакъв ангажимент, или друго, но след време те сами ще разберат, че тя само ги е лъгала и го е защитавала.Не че е задължително да започнат да я обвиняват, но често се случва.
Сега, ако става възпрос за нещо инцидентно, да, бих го прикрила/защитила, оправдала.
Но ако той перманентно се дъни пред децата, дори и да искам, не виждам как бих крила постоянно....
Той за тях може и в повечето случаи е идеален....
Имах предвид, че ако той се издънва и прави глупости, аз няма да ги залъгвам, да му търся оправдания и да се опитвам да го изкарвам такъв, какъвто и те виждат , че не е .
С цел?
Едно семейство не е ли точно това
Не трябва ли да се защитаваме, да гледаме децата да растат в най-малко нагнетена обстановка?
Дай пример...
Не защитаваш децата си, ако създаваш объркана картина в главата им.
Ако единият родител непрекъснато отсъства и е заинтересован, най-вредното нещо, което другият родител може да стори, е да интерпретира това поведение пред децата си в стил "Той много те обича, но"... В главата на децата, чувствата (любов) и действията (грижа) трябва да се обвързват от най-ранна възраст. Присъстващият родител може да каже за незаинтересования "Не всички родители се справят добре с това да са родители, но то не е заради теб, ти си чудесен". Толкова. Легитимирането на родителското безхаберие в името на някакво криворазбрано "предпазване" на детето и "честта на семействоо" се обръща срещу детето. В зрелите си години то няма никаква идея какво наистина е любов и как да различи любов от злоупотреба. Децата трябва да са наясно, че човекът, който те обича, е онзи, който прави всичко нужно, за да ти го докаже, да се погрижи за теб, да участва в живота ти. Родител, който легитимира безхаберието като любов, обрича децата си на доста нещастия.
Много по-добре ще предпазим децата си, ако им помогнем да си изградят вярна картина за света (съобразена с възрастта им, разбира се), отколкото ако им замазваме очите.
Друго си е специалист да визуализира мислите на хартия/екран. 
Между другото, моята приятелка съ омъжи на 18 също за алкохолик.Не знам дали защото подсъзнателно е приела това като нормално състояние за всички мъже, или по друга причина, но е факт.
Е, впоследствие се разведе, де, но ....
Между другото, моята приятелка съ омъжи на 18 също за алкохолик.Не знам дали защото подсъзнателно е приела това като нормално състояние за всички мъже, или по друга причина, но е факт.
Е, впоследствие се разведе, де, но ....