Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 43

Ела със мен!

На дъното на морето да потърсим онова, което не съществува тук!
Започни да разбираш,колко е ненужно да се тъгува..
Погледни това море,което ни плаши.. опитва се да ни научи ..
Но как се прави да не се спира душата, която иска да лети...
Ако не докоснеш дъното,не би могла да го разбереш..
Но как да го направя?
Как да приема това море ,което си е винаги било тук,а моето сърце да оставя само на пътя?....
Качи се при мен.И да започнем заедно да пеем нотите,които шепне вятъра.
Не отваряй очи,не гледай!
Продължавай да летиш,
докато вятърът не ни отведе там -отвъд,
където съществуват най-хубавите думи, за да ги научим..
Ааа, как да го наравя?
Как да приема това море, .. било e винаги тук,
а моето сърце, да оставя само на пътя..........

И така, от какво толкова се страхува Сабиха.. от Нурсел, от хорските приказки, от това, че Галип още е женен – не тя има сила в излишък за тези неща, те не й пречат.. Сега когато разбра, че и Зейно ( най-важнаото за нея) я подкрепя във връзката й с Галип, как ви се струва дали има нещо което може да й се опре. Ами има - името му е Сабиха.  Тя няма да може да се справи със себе си до самият край на филма, чак тогава намери себе си в тази връзка между нея и Галип. Защото като каква мислите се възприема сега в момента – я пак да се поставим на нейно място.
От една страна – Галип, който е постигнал толкова неща в живота си тръгвайки от сиропиталище. Сабиха вижда колко е постигнал този мъж, колко се е запазил като човек. Този бляскав господин се влюби в нея, Сабиха осъзнаваше това, но не можеше да го разбере.  Не е вече малко и наивно момиче и не спря да се пита защо я обича този мъж, защо точно нея. След няколко епизода е онова парти на фирмата, където тя се появи ослепителна  с  онази зелена рокля, знаеше че е красива и кокетничеше, но какво пита Галип – помниш ли Мама Ан? „Достойна ли съм за Вас г-н Галип?” Знеше, че той си е изгубил ума.. и тогава и „снощната” случка бяха като откраднати мигове за нея. Защото всъщност никога не се почувства достойна за него, чувството за малоценност преследваше Сабиха през целият филм. И винаги търсеше причина да си отиде, да се откаже, да го остави на някоя друга.. „по-достойна” от нея ( на Еда, на Мерве). Един човек се крепи или на семейството си или на работата си.. Но когато търсеше работа, тя не знаеше като каква би могла да работи!? След толкова години тежка работа в Германия не беше успяла да запази дори припечеленото. Това беше като бич за нея. Ако Сабиха беше поне професионалист в нещо може би щеше по-спокойно да гледа на връзката си с Галип. Затова се вкопчи в идеята за списанията, ( не тези дето щеше да гледа „снощи”, а тези с Кюршат) реши да започне да гради кариера, повярва, че нещо може да излезе от нея. Вярата й обаче бе основана не на знания и опит, ами на лъжливи твърдения на Кюршат, че я бивало за тези работи, даже в Германия реши да я праща.. до такава степен се заслепи от идеята, че за малко да изтърве най-съществената част в живота си.. и защо? за да покаже че може да се справи, че я бива да върши престижна работа.  Да ама не Сабиха, само желание не е достатъчно понякога. Реши в един момент Галип да я приземи, да я откъсне от тази мания, и какво получи – шут – отиде си Сабиха. Не можа да разбере, че Галип не иска от нея нито да му прави списания, нито да му печели пари. И „снощи” й го каза – мечтае за семеен уют.  Вместо Галип да се чуди дали да взима Гюлшен да му готви, вместо да му се мотаят там сто човека у тях, можеше Сабиха да се погрижи за всичко, можеше просто да отиде да напазарува, да му приготви вечеря, да го посрещне след работа с най-широката си усмивка, да му свали палтото и да са само двамата... да опита Галип това което му е наготвила и да й каже че е най-вкусното нещо ял някога. Нали това е най-голямото удоволствие на една жена. (Е разбира се ако на мъжа не му хареса, чувството е равно по сила но обратно по знак.. и започват да се хвърлят чинии, чаши ...). Разбра това Сабиха, но чак накрая на филма.. чак тогава пожела по-малка къща в която щом стане време за обяд да е нужно само да извика от кухнята и цялото семейство да се събере..

Оле Сани......повярвай ми сърцето ми излезе от ритъм.....Много отдавна бях стигнала до извода, че Сабиха се страхува от себе си.....и точно това тя искаше да му каже през сълзи.....Страхува се да не го загуби, защото много добре се познава.......Невероятно.....Прочетох в твоя пост собствените си мисли - на 90%.....Не съм ги написала до сега, защото едва ли не някои хора щяха да го приемат като жестоко.....Но истината понякога е жестока и боли....Сани поздравявам те

Привет, я какво става тука, гледам тежката артилерия....се включила! Страхотен пост, мила Сани, емоционален...донякъде, усещам....този страх на Сабиха, той не е само от нея си, той е най-вече от....любовта, тази на Галип....усеща, че е по-различна, пролемите около него го правят още по-желан и невъзможно, примамлив....донякъде, не вярва че ще е нейн, някога...но го иска, толкова много го иска, че чак...се плашеше от силата на собствените си....мечти, Сабиха! Проблемите, по пътя им...направиха от Сабиха оръжие в ръцете на онези, искащи и стараейки се дотогава, неуспели....да навредят на Галип, сега...видяха, слабото му място...това, бе Сабиха! Любовта му, колкото й силна да бе, не можеше повече...да докаже, нямаше още колко...и как, притесняваше го само това, че тя ще се уплаши, не от него, не от любовта му, не от желанието му да бъдат заедно...а от онова, което отнемаше време, обещанието му...на нея, на другите не можеше да го изпълни, това положение с развода му, ставаше му фикс-идея ....заради, нея! Раздразнена и упорита, вероятно по-нататък ще е от хормоните.....Сабиха, ще преживее много разчарования, страховете на Галип, все пак ще имат покритие, защото дори и пред него да говореше, друго....пред Руксар, си казваше.....как е объркана и не може, да вземе правилното решение...и така ще се случи, тя ще предпочете.....и ще се отдаде на страха си от невъзможната им любов, ще направи от отношенията им......проблем, който Галип ще преживее, доста...трудно! Сабиха, няма да прояви...същата, като всички жени в живота му.....разбиране и подкрепа, доверие и желание, няма да се остави.....желанието да я води, и ще сгреши......разбира се, ще нарани, от това няма да се почувства по-добре, съвсем ще се обърка....и ще направи, вече....драстичните грешки и ще набърка, ще стане причина....за много от проблемите, не само лични....и служебни, но еманципацията, която ще я улови, Сабихата......ще заслепи, сетивата й....ще приспи, ще дойде.....онази последица от грешки, които ще......наранят и нея, и него, и любовта им......нейната, ще се скрие, защото ще се уплаши......от неговата, търпеливост, вярност и продължаваща......негова, както бе обещал..подкрепа! Интересното е, че в стремежа да се предпази, до такава степен от....всичко, Сабиха не осъзнаваше, какво причинява...навред, вълнуваше се от толкова не намясто неща, излишни...сякаш, нарочно се занимаваше с тях, за да не си даде отговорите, които тя добре, знаеше, че са някъде там....вътре, в нея, любовта на моменти, се обаждаше и причиняваше, онази.....тъга, онази неудоволтвореност, когато не си сигурен в правотата си.....поведението на Галип, даде урок, за кой ли път.....и тогава, и после, и по-нататък, изчака, това недоверие и страх от самата й любов, да узрее....да се довери, той, бе я разбрал....знаеше, че й трябва време, стигаше му, че знаеше че тя го обича......другото, искаше ...търпение,  търпение....като в бизнеса, известно му ..беше!

Привет!
Защо да е жестоко, ние просто коментираме един филм..
Е поне на мен не ми се стори да е така, сигурно защото аз съм жестока понякога.
Но аз обичам Сабиха и се опитвам да я разбера.

Приятна вечер тук, този път и аз ще гледам директно серията от новият филм на Е.П.

На сутринта Рухсар приготвя закуска....Ето и го дългоочакваното позвъняване....Сабиха влиза


Рухсар: Влизай...Ела, ела.....

Сабиха: Къде е Зейно.....

Рухсар: Горе .....Ела....Знаеш ли ...Снощи едвам я приспах....Според мен вече трябва да говориш сериозно с нея за Галип....Чуваш ли......След като започна да оставаш там и през нощтаааа.....Боже виж се само.....Изобщо слушаш ли ме......

Сабиха: /наистина е разсеяна....вижда че дъщеря й слиза.../ Зейно....Милото ми момиче...../прегръща я и я целува/

Зейно: Къде беше цяла нощ.....

Рухсар: Скъпа.....Майка ти се прибра, но понеже ти спеше.....не й позволих да те събуди.....Казах й да се прибире у вас и да дойде да те вземе днес и тя се съгласи.....Нали Сабиха.....

Зейно: А аз пък ти повярвах....Да не съм дете.....Да прави каквото иска , но да ме предупреждава......

Рухсар: Добре мила, вече няма да прави така......

Сабиха: Скъпа, донесох ти униформата......Вземи я и отиди да се облечеш.....Аз те чакам тук.....




Рухсар: /няма търпение да научи какво се е случило/.....Хайде тичай....Ще закъснееш..../дърпа Сабиха за ръката/......Какво стана ...разказвай.....

Сабиха: Тихо..../показва й пръстена/.....

Рухсар: Не.....Не мога да повярвам.....Не мога да повярвам...../Рухсар не може да си намери място от щастие .....заради Сабиха/

Сани, не скъпа ние не сме жестоки - но когато казваме истината, която боли така изглеждаме....Всеки човек, когато гледа филм търси себе си в някой от образите.....Много от зрителите са се видяли в образа на Сабиха....И когато пишещите изказват негативни мнения за образа с който те са се отъждествили и казват, че сме жестоки....За това става въпрос.....И в другата тема премълчавам много неща, за да запазим добрия тон, но така истината не излиза на яве....Правилно ние обсъждаме образите в сериала, а не актьорите и привържениците на един или друг образ.....И би трябвало да си пишем каквото ни е на сърце това да бъде и на клавиатурата....но нали виждаш, че не става.....
Много се радвам, че ще гледаш филма при излъчването....Така е по интересно - няма никъде писано, не знаеш какво ще стане - преживяването е по-силно......Абе влизаш вътре в монитора....

Нурсел преди да тръгне на работа преглежда пресата.....Вижда публикувана снимка на Галип и Сабиха......Плановете й заминаха.....Сердар провали всичко....Нурсел му се обажда......

Нурсел: Проклет да си Сердар.....Ти ме унищожи.....Това ти беше целта нали.....Не разбра ли.....че каквото и да правиш, няма да застанеш между мен и Галип.....Мъртав си.....Вече не съществуваш за мен.....

Нурсел затваря телефона....По време на монолога й....Сердар не каза и дума....След като затвори телефона каза „Ти не можеш без мен Нурсел”.....



Гюлшен приготвя закуската.....Поглежда вестника, който е купила за Кемал, вижда снимките на Галип и Сабиха, бързо смота вестника в кофата за боклук......Първото което направи Кемал преди да седне на масата е да потърси вестника.....Тя го излъга, че е забравила да купи....Фарук разбра, че се случва нещо и извади и погледна вестника.....Замълча си.....