Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 424 948
  • 3 478
  •   1
Отговори
# 1 110
  • София
  • Мнения: 576
Хм, странно. Да не би да има нови изисквания? Миналата година септември подавах и не ми искаха служебна бележка за доходи.

# 1 111
  • Варна
  • Мнения: 4 054
Предполагам, че детските надбавки са малки сравнени с пенсията, но пък защо да пропускаме тази допълнителна помощ. А дали има давност за кандидатстване? Не знаех, че имаме право независимо от дохода а вече мина повече от година.
И какво е "социалното"? Социална служба към общината?
Предварително благодаря за отговорите.
Няма давност. Подаваш в началото на месец май и започваш да получаваш. За 2 деца до 18 г. е 90 лева на месец. Кандидатстването важи за 1 календарна година. След 1 година подаваш ново заявление. Подава се в Агенцията за социално подпомагане по местоживеене. Може и онлайн, през системата за електронно връчване.
https://edelivery.egov.bg/

https://roditel.bg/detski-nadbavki-koga-imame-pravo-na-tyah-i-kak-da-gi-poluchim/

Благодаря за линковете и разясненията. Оказва се, че ИМА ЗНАЧЕНИЕ дохода на член от семейството т.е. трябва да е равен или по-малко от 400лв. (брутно!).
Не е вярно! Може би не го пише изрично в статията, защото промяната е от 2018.
Ето копирано от сайта на Агенцията за социално подпомагане:
"За деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и деца, настанени в семейства на роднини, близки или в приемни семейства, семейни помощи се предоставят независимо от доходите на семейството."
Вече подадох такава молба и ми я одобриха, без да гледат доходи, само с актовете за раждане и бележка от ЛЛ за ваксини. Получих и първия превод.
http://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialno-podpomagane/semeyni-pomoshti

# 1 112
  • Мнения: 144
Здравейте, отдавна не бях влизала и ужасно ми стана като видях че има нови попълнения. Момичета приемете най-искрените ми съболезнования. Трудно се приема факта, че човека до теб вече го няма, на малките деца според мен е най-удачно да се казва, че тате е станал звездичка и ни гледа от небето, две години и половина минаха и още не мога да приема факта, така че за вас е много рано, болката винаги ще е в нас.  Черното шалче или черните дрехи си ги носете до тогава докато вие решите , както го чувствате, няма правила, плачете си говорете, не го дръжте в себе си. За всякакви въпроси и помощ съм насреща. Бъдете силни и се пазете! 

# 1 113
  • Мнения: 507
За детски надбавки не се изисква доход, а само бележка за ваксини.
За малките деца имате право да ползвате облекчение за таксите в детски градини и ясли. Какъв процент се решава от съответната община. Попитайте в съответното заведение (ясла/градина) и подайте молба. Често директорите забравят да подсетят и се пропуска. При нас е 50% от таксата, чувала съм, че има общини до 100% облекчение. Не са много, но ...

# 1 114
  • Варна
  • Мнения: 4 054
Искам да попитам как се отрази загубата на здравето ви? Имахте ли проблеми?

# 1 115
  • Мнения: 1 532
Съжалявам да видя, че има нови страдащи Sad
На мен загубата ми се отрази зле. Вече 7 години съм на антидепресанти, а от 2-3 години пия и хапчета за кръвно.
Опитвам се и си стъпих на краката, работя, живея с родителите ми и с детето, не съм сама..заобиколена съм от тях, но ми липсва ТОЙ. Мисля, че вследствие на преживяния стрес отключих паническите атаки и високото кръвно.

# 1 116
  • Мнения: 131
Аз отслабнах с 6 килограма, почнах да вдигам кръвно (преди никога не съм имал), появи ми се едно постоянно пищене в ушите което усещам вечер когато къщата утихне. Отделно стрес и понякога панически атаки. Не вземам антидепресанти, понякога хапче за кръвно но се старая да избягвам. Спрях червеното вино - преди много го обичахме с моето момиче. Насилвам се да съм поне малко физически активен, доколкото работата и ангажиментите покрай децата го позволяват.

# 1 117
  • София
  • Мнения: 576
Съжалявам, че има в темата нови попълнения.
Аз очаквах, че психически ще се срина и се притеснявах как ще си гледам децата, защото живеем сами, бабите и дядовците са далече, никой не ми помага. Но за моя и на всички изненада се справям добре. Стегнала съм се. Работата ми е много динамична и не усещам кога е свършило работното време, после тичам на пазар, готвя, прибирам-простирам пране, децата малко да видя и вече е време за лягане. На децата им угаждам - каквото поискат за ядене или десерт правя, за да се занимавам с нещо докато съм в къщи особено почивни дни.
Един път бях почти колабирала и колежката ме води на лекар. От тогава пък от време на време имам паник атаки. Отслабнах, въпреки че покрай децата хапвам.
От както обявиха извънредното положение съм в къщи, не ходя на работа и въпреки че с децата ми е добре, не ми е особено комфортно - имам много свободно време за спомени, мисли, размишления, притеснения...
Приятелите, които не са много, но са страхотни, звънят често да проверят имам ли нужда от нещо, да ми дават кураж, съвети, да напомнят, че са до мен и не съм сама; на специални дати и празници да ме утешат и успокоят, защото предполагат какво ми е. Много съм им благодарна.
НО ми липсва все повече.

# 1 118
  • Мнения: 181
Искам да попитам как се отрази загубата на здравето ви? Имахте ли проблеми?

Година и половина след смъртта на съпругът ми, абсолютно нищо ми нямаше. За тази година и половина напълнях с 10 кг., обездвижих се и като започнах с едни сърдечни смущения и вдигане на високо кръвно, направо в чудо се видях. Всяка седмица бях в бърза помощ. Отидох на кардиолог и ми откри инсулинова резистентност и висока захар, плюс оказва се, че съм имала пролапс на митралната клапа, но до този момент не ми е създавал проблем този пролапс. Всяка седмица ми става лошо на сърцето, замайване на главата, вероятно получавам и паник атаки, но кардиолога каза, че ми става лошо от пролапса. Просто са се отключили симптомите или се е влошил пролапса. Сега в момента даже съм с холтер, добре, че сина е голям и когато се налага ме кара в бърза помощ. На 43 г. останах вдовица, минаха 2 г. и 10 м. почти. Всеки ден благодаря на Бог, че се омъжих рано /на 18 г./, родих когато бях на 20 г. и имах най-хубавите почти 25 г. със съпругът ми. Той почина на 47 г. внезапно от сърдечен удар. Обвинявам се, че един месец преди това не разпознах симптомите и не го натиснах да отиде на преглед. Той си мислеше, че просто е много изморен от работа... Когато реши да отиде на преглед, един ден преди това почина....

# 1 119
  • София
  • Мнения: 576
Обвинявам се, че един месец преди това не разпознах симптомите и не го натиснах да отиде на преглед. Той си мислеше, че просто е много изморен от работа... Когато реши да отиде на преглед, един ден преди това почина....
[/quote]
Какви са симптомите?
Сега като се връщам назад си спомням, че вечер след работа и моят съпруг сякаш се оплакваше малко по-често, че е уморен.

# 1 120
  • Мнения: 181

Какви са симптомите?
Сега като се връщам назад си спомням, че вечер след работа и моят съпруг сякаш се оплакваше малко по-често, че е уморен.
[/quote]

Един месец преди да почине, той колабира, но си помислихме, че просто му е паднало кръвното, въпреки че го накарах да отидем в болница, но той отказа. След това започна да чувства силна умора, нещо необичайно за него, няколко дни преди да почине започна да се задъхва при ходене. Помислихме, да не е някоя вирусна пневмония, но сега се сещам, че нямаше температура или болки в гърдите.

# 1 121
  • Мнения: 144
Искам да попитам как се отрази загубата на здравето ви? Имахте ли проблеми?

След внезапната смърт на 44-годишния ми мъж, изяждах по една кутия и повече шоколадови бонбони, пих за два -три дена деаксит, но ги спрях. Качих 10 кг, които не мога да смъкна, усещам че съм изнервена , чувствителна и за най-малкото нещо рева. Минаха 2г. и 6 месеца, но аз все още не съм приела факта, че след 22 години брак, всичко рухна внезапно за ден и още не съм се възстановила, както емоционално така и физически.

# 1 122
  • Мнения: 59
Обвинявам се, че един месец преди това не разпознах симптомите и не го натиснах да отиде на преглед. Той си мислеше, че просто е много изморен от работа... Когато реши да отиде на преглед, един ден преди това почина....
Какви са симптомите?
Сега като се връщам назад си спомням, че вечер след работа и моят съпруг сякаш се оплакваше малко по-често, че е уморен.
[/quote]

И аз като се замисля и моят мъж изглеждаше по-изморен от обикновено, но го отдавах на факта, че той по-късно си лягаше понякога.

# 1 123
  • Мнения: 1 532
Днес се навършват 7 години откакто ни напусна моето момче. Беше само на 35 години. Правихме помена в събота, а днес раздадох на няколко човека отново. След работа ще отида до гробищата.
Преди да почине бяхме записали часове за доктор. Аз го усещах, че нещо не е добре, макар да криеше от мен. Всеки път като му споменавах да посетим лекар, се ядосваше и казваше, че нищо му няма. Инат от към здравето си, не искаше да си обърне внимание. Точно за този ден 29.04. имаше насрочен час за кардиолог в 12:00 ч, а той почина сутринта в 4:30 ч. Каква ирония на съдбата само....? Не дочака прегледа. Хиляди пъти съм се упреквала, че не успях да го убедя по-рано да отидем. Но и той беше все изморен. Ходеше нощни смени. Първоначално и аз го отдавах на умора и нервно напрежение. Тежко ми е...Липсва ми ужасно много. Той ми е първата любов, детската..Гаджета станахме когато аз бях на 16 а той на 18 г. Хиляди спомени ме задушават като се отдам на тях.
Знам, живота продължава така е...Аз работя, срещам се с хора, имам ангажименти към детето, гледаме се.., но ми липсва МОЕТО МОМЧЕ. Завинаги ще е в сърцето ми..

# 1 124
  • Мнения: 131
Днес се навършват 7 години откакто ни напусна моето момче. Беше само на 35 години. Правихме помена в събота, а днес раздадох на няколко човека отново. След работа ще отида до гробищата.
Преди да почине бяхме записали часове за доктор. Аз го усещах, че нещо не е добре, макар да криеше от мен. Всеки път като му споменавах да посетим лекар, се ядосваше и казваше, че нищо му няма. Инат от към здравето си, не искаше да си обърне внимание. Точно за този ден 29.04. имаше насрочен час за кардиолог в 12:00 ч, а той почина сутринта в 4:30 ч. Каква ирония на съдбата само....? Не дочака прегледа. Хиляди пъти съм се упреквала, че не успях да го убедя по-рано да отидем. Но и той беше все изморен. Ходеше нощни смени. Първоначално и аз го отдавах на умора и нервно напрежение. Тежко ми е...Липсва ми ужасно много. Той ми е първата любов, детската..Гаджета станахме когато аз бях на 16 а той на 18 г. Хиляди спомени ме задушават като се отдам на тях.
Знам, живота продължава така е...Аз работя, срещам се с хора, имам ангажименти към детето, гледаме се.., но ми липсва МОЕТО МОМЧЕ. Завинаги ще е в сърцето ми..

Загубим ли най-близкия токова неочаквано ужаса е многократно по-голям. Ако знаеш само колко познато ми е всичко което споделяш. Нормални хора, нормално семейство, голяма любов. И изчезва в един миг, все едно е полъх на вятъра а не граден с години живот.
Не се упреквай - съдбата погажда мръсните си номера въпреки усилията ни. Сигурен съм, че любимите ни хора не биха искали да страдаме от чуство на вина. Понякога и аз се изкушавам да мисля, какво можеше да бъде ако ... Не влизай в този капан, щом не е станало значи не е имало как да стане.
Въпреки, че с възрастта и със загубата на партньора перспективите за "нормален" живот се стесняват се опитвам да гледам напред. Имаме още време на тази земя - да се опитаме да го изживеем ако не щастливо, поне достойно.

Общи условия

Активация на акаунт