Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 425 103
  • 3 478
  •   1
Отговори
# 1 245
  • Мнения: 131
Моите и 3-мата още не са ходили на гроба на майка си. Повече от година след като ни напусна. Може би това им помага да я помнят все още жива и любяща. Не знам, но и не настоявам. Живота е пред тях, защо да ги обременявам с гробници и тъжни емоции. За дрехите и др. вещи си е индивидуално. Аз запазих малка част въпреки, че всеки път като ги видя мъката ме хваща за гърлото. Вече не кроя планове. Няма с кой. Гледам си здравето за мога да дам най-доброто за децата. А света около мен - многолик, има добри има и лоши моменти и хора. Опустошената ми душа оцелява някак си в самотата.

# 1 246
  • Мнения: 144
Мъжът ми пътува в затворен ковчег от Пловдив до София, аз бях с него. А моите синове имаха много  силна връзка с баща си и сами решиха че ще присъстват, все пак бяха на 14 и 21. На мен най-мъчно ми беше, че не ми позволиха да го видя и сбогувам нито в интензивното, нито в съдебна медицина. Пораженията са били ужасни и казаха да го помня такъв какъвто е бил преди злополуката.

# 1 247
  • Мнения: 63
Здравей, ivo ivanov2 !
Искрени съболезнования за загубата ти!
На 18.08. стана точно 1 месец, откакто мъжът ми загина нелепо в катастрофа, само на 29 години... И на мен ми е още много прясно. Няма как човек да е добре, колкото и време да е минало. Болката и мъката си остава. Моята дъщеричка е на 3 годинки и 7 месеца. Обясних и, че тати е станал звездичка на небето, но все още не го осъзнава. Всеки ден пита за него и го търси, кара ме да му се обадя, за да се прибере, или просто да говори с него. Като се прибираме от детската градина, още не си събула обувките и тича от стая в стая, вика: "Тате, тате", идва при мен и ми казва "Мамо, тати пак го няма. Тати ще дойде, нали? Обади му се да дойде при нас". Това ме убива...
Майка ми е инициатор и организира пътуване до морето. В момента сме с нея на море и трябва да ти кажа, че бях доста скептично настроена, но детето е щастливо, и то много. Разсея се, а когато тя е щастлива няма как аз да се тръшкам и да рева. Пак ми е тежко и често плача, но никога пред нея. Тук виждам толкова много двойки и дечица с двамата си родители... Знам, че в момента не ти е до това, но бих ти препоръчала да отидете някъде заедно. Не казвам, че помага, но поне ще се отрази добре на детето ти.
Сила и кураж ти пожелавам, макар, че знам колко изтъркано звучи...

Последна редакция: пт, 21 авг 2020, 09:26 от pepi1992

# 1 248
  • Варна
  • Мнения: 4 054
Искрени съболезнования на всички, които от скоро пишат тук! При мен преди няколко дни станаха 6 месеца. Трудно е. Отново имам проблеми със сърцето, пак ще пия лекарства. Бяха много емоционални дни и предполагам, че това ми се отразява. Хем емоциите бяха и хубави, имах гости.
Големият ми син също не ходи на гроба. Сега покрай шестте месеца си поговорихме, казва че е свикнал, не се сеща често за баща си. Според него се справяме добре. Ще видим по-нататък.
Кураж на всички!

# 1 249
  • Мнения: 144
Силна прегръдка на всички! Тежко е, боли, не се забравя!

# 1 250
  • Мнения: 59
Искрени съболезнования на всички, които от скоро пишат тук! При мен преди няколко дни станаха 6 месеца. Трудно е. Отново имам проблеми със сърцето, пак ще пия лекарства. Бяха много емоционални дни и предполагам, че това ми се отразява. Хем емоциите бяха и хубави, имах гости.
Големият ми син също не ходи на гроба. Сега покрай шестте месеца си поговорихме, казва че е свикнал, не се сеща често за баща си. Според него се справяме добре. Ще видим по-нататък.
Кураж на всички!

При нас на 31-ви ще станат 5 месеца, много е тежко. Малката я водих веднъж  на гроба, иначе стои в колата, но все още не осъзнава. Тя също го търсеще ,като влезнем в къщи, но като че ли сега вече по-малко. Гледам да и говоря за него, да и остане спомен, понеже е още на 3 години и 8 месеца. Надявам се да и остане спомен за него. Показвам и снимки и клипчета. Не ми се иска да го забравя...

# 1 251
  • Мнения: 145
Явно има голяма разлика в поведението на децата в зависимост от възрастта им. Моето дете е на 8, обясних и в прав текст че мама вече я няма и няма да я видим повече. Тя се стресна, заплака и ме попита ужасено : "сега ще умрем от глад и няма да имаме пари ли вече?" След като я успокоих, че нищо такова няма да се случи, го прие и започна да си играе. Оттогава не е повдигала въпроса за майка си, даже се "радва" че на мама обувките и ставали вече , че ще и носи телефона и т. н. Все пак, може да се каже, че тя беше подготвена и знаеше, че мама е тежко болна (имаше рак) и това вероятно обяснява странната и реакция, поне според мен.

# 1 252
  • Мнения: 117
Явно има голяма разлика в поведението на децата в зависимост от възрастта им. Моето дете е на 8, обясних и в прав текст че мама вече я няма и няма да я видим повече. Тя се стресна, заплака и ме попита ужасено : "сега ще умрем от глад и няма да имаме пари ли вече?" След като я успокоих, че нищо такова няма да се случи, го прие и започна да си играе. Оттогава не е повдигала въпроса за майка си, даже се "радва" че на мама обувките и ставали вече , че ще и носи телефона и т. н. Все пак, може да се каже, че тя беше подготвена и знаеше, че мама е тежко болна (имаше рак) и това вероятно обяснява странната и реакция, поне според мен.
Да, реакцията зависи от много неща. Моята съпруга също беше болна от рак и се бори като лъв в продължение на повече от 2 години. Децата мислеха, че ще оздравее. Като им казах, че е починала плакаха. Но после, често се сещаха и продължават да се сещат, питат къде е, дали ще я видят отново. Много е тежко, но вие разбирате.
Но не корете детето. Днес децата са различни от нашите поколения, настроени са доста по-консуматорски, което се обуславя и от средата, в която живеем. За съжаление трудно може да се замести една майка. Жени, които са готови да бъдат любящи майки на чужди деца са по-ценни от теглото им в злато, така да се каже.
Една тежка загуба с големи последствия за съпрузи и деца. Но...всичко е много индивидуално, разбира се.

# 1 253
  • Мнения: 59
Различни са децата, но със сигурност чувстват липсата. Аз много се надявам дъщеря ми да расте силна и да не се чувства различна от другите.
Ако искате можем пак да организираме среща. Аз на предишната не можах да присъствам, понеже късно видях, че се е състояла... Какво ще кажете за 5.09?

# 1 254
  • Мнения: 63
Различни са децата, но със сигурност чувстват липсата. Аз много се надявам дъщеря ми да расте силна и да не се чувства различна от другите.
И аз на това се надявам, Blue_M, плюс това се и притеснявам да не я "изтърва" и да не тръгне по някой лош път... На баща си не смееше да се отговаря, но ела виж с мен как е... Може би е някаква моментна криза на възрастта. Надявам се, де.

# 1 255
  • Мнения: 131
Различни са децата, но със сигурност чувстват липсата. Аз много се надявам дъщеря ми да расте силна и да не се чувства различна от другите.
И аз на това се надявам, Blue_M, плюс това се и притеснявам да не я "изтърва" и да не тръгне по някой лош път... На баща си не смееше да се отговаря, но ела виж с мен как е... Може би е някаква моментна криза на възрастта. Надявам се, де.

Всеки си е с характера. И децата и родителите. Сигурното е, че когато остане единия родител тежестта става повече от двойна и то най вече емоционалната. Сега трябва да отделяме повече от времето си, което и без това не стига. Да ги изслушваме повече, да дебнем за признаците на скритата мъка и евентуалните последствия. Да внимаваме да не се подхлъзнем в посока да ги разглезим, като компенсация за загубата им. Това не им е нужно. Трябва им сигурност и ориентир за важните неща в живота. Аз като мъж правя нещата по моя си начин - понякога твърде директно и дори малко грубо. Знам, не им е лесно но това което мога да им дам, освен безкрайната си любов (често им го казвам) е възпитание и ценностна система, която да ги пази от превратностите на живота.
А с тинейджърите винаги е сложно...Вчера имах спор за времето прекарвано с мобилния телефон с малката дъщеря, който завърши с "Ще спазваш моите правила, скъпа...", което отчитам като мое поражение, но все още се уча на емаптия и търся баланса.

# 1 256
  • Мнения: 117
Мислите ли, че е добра идея да си направим една среща преди 15 септември? Може да бъде полезно за всички ни. Или объркващо. Може да я направим някъде на открито и ако повечето са "за" да спазваме социална дистанция. Или да не спазваме и да стискаме палци всичко да бъде наред. Кой е за среща на открито в София? Предлагайте места ако желаете.

# 1 257
  • София
  • Мнения: 576
Аз съм ЗА. Първата я пропуснах. Само че аз ще мога след 8 септември - от 3 до 8 септември няма да съм в София. Ще ходим с децата на море. Това ще ни е първата почивка сами. Ще тръгна със смесени чувства. Хем искам да се разсея от ежедневието, хем се притеснявам, че ще има обратния ефект. За съжаление няма да има приятели с нас, сами ще сме.

# 1 258
  • Мнения: 144
За среща,когато и където кажете

# 1 259
  • Мнения: 145
Където кажете, аз съм на линия. Дайте да фиксираме дата и време и да гласуваме.

Общи условия

Активация на акаунт