Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 425 119
  • 3 478
  •   1
Отговори
# 3 150
  • София за сега
  • Мнения: 282
Прегръщам те.
Важно, че се е разминал и нсй-важно ще се възстанови.🙏
И мен ме товари четене, гледане, връща ме назад и дълбае мъката с все сила.
Аз го сънувай срещу разпети петък, все едно  и също, нищо не се е случило, нормален сън, все едно си е тук сред нас.
И аз винаги така го сънувам. Все едно, че всичко си е наред.
За четенето и аз не чета такива неща. Гледам да вървя напред,  а не да дълбая в тъгата. И без това по две шепа хапчета пия.
Илияна, бързо възстановяване!

# 3 151
  • София
  • Мнения: 20 233
Според мен е на подсъзнателно ниво. Смисъл, че все още не го осъзнаваме напълно и реално. И не го" пускаме."

# 3 152
  • София
  • Мнения: 9 544
Аз почти не го сънувам. Когато се случи са гадни и мъчителни сънища.
Днес бяхме на гости на свекъра и свекървата. Те са разделени по принцип. Тази жена не знам какво иска от мен. По празници като ходим винаги и звъня, за да види децата. Не вдигна, не върна два дни. Отиваме при свекъра и тя там. Два часа мълчи и гледа злобно. Е какво му се вика на това. Сама се оправям с всичко - двете деца, работа, фирма, предстоящ бал, кандидатстване на детето, шофиране от скоро, боледувания на малкия. Вместо да си даде сметка и да опита да помогне... Направо си мисля дали да не и кажа в прав текст, ако мисли така да се дължи, изобщо да не идва на бала. Да развали завършването на младежа.

# 3 153
  • София
  • Мнения: 20 233
Аз ще ти кажа, обеинява теб, че синът й го няма.

# 3 154
  • София
  • Мнения: 9 544
Ами сигурно. Така и е лесно. Ама децата какво са и криви. Те почват да не искат да ходят. Особено този, който осъзнава.

# 3 155
  • София
  • Мнения: 20 233
Ние не бяхме в добри отношения отдавна.
Аз не разрешавам да вижда и да комуникира с децата и мен изобщо. И ще така докато те навършат пълнолетие.

# 3 156
  • Мнения: 42
Христос Воскресе на всички! Първият ми Великден без моя човек...

# 3 157
  • Мнения: 5
Днес е празник.
Хората казват,че по празници е най-тъжно,когато си сам.
Не,когато останеш сам няма празници.
И всеки ден е тъжен.
Клишето,,преливам от пусто в празно,, става реалност.
И няма нищо,което да те радва.
И боли.
И си опустошен и физически и духовно.
И знаеш,че това състояние е завинаги,докато се свършат земните ти дни.

# 3 158
  • София
  • Мнения: 20 233
Воистину Воскресе 🙏
Намерете сили в себе си и се хванете за нещо за да продължите❤️.

# 3 159
  • София
  • Мнения: 9 544
Воистина воскресе!
Да сте живи и здрави и да успявате да намерите смисъл от сърце ви желая!

# 3 160
  • Мнения: 42
Какво бихте ме посъветвали: да остана ли да живея в града и жилището, в което сме живели заедно със съпруга ми повече от четиридест години, или да се върна в родния ми град, където имам наследствено жилище. Кое би ми помогнало да преодолея някак по-леко загубата? Децата ми живеят в други градове.

# 3 161
  • Мнения: 1 897
Според мен човек си носи болката и спомените навсякъде, където и да отиде. След смъртта на близък човек смених не само града, но и държавата .. и нищо. Тъгата и празнотата ме съпътстваха на хиляди километри от дома.

# 3 162
  • София
  • Мнения: 20 233
Абсолютно.

Ние спим в леглото, в което почина нашето пиленце. За мен това е връзката , и близост. Децата нямат страх или стрес.

# 3 163
  • Мнения: 1 471
Така е, човек си носи мъката в себе си, където и да отиде. Ние се преместихме за няколко месеца при моя баща, на няма и километър разстояние най-вече заради детето, но мен все си ме теглеше към нашето жилище. Ставах по-рано сутрин и идвах да му паля свещичка у дома или на холната масичка или на терасата, и на двете места обичаше да седи. Автобусът за работа го хващах от спирката до нашия апартамент, а не от по-близката спирка до къщата на баща ми. Някак си така го чувствах по-близо до мен.         
 Ако си пенсионерка и живееш сама, може би ще се чувстваш по-добре в града, в който имаш повече близки хора. Поне мен това ме спасяваше донякъде, да не се затварям сама в къщи.

# 3 164
  • Мнения: 42
lyatno vreme, да, в родния ми град имам роднини, а тука съм съвсем сама.

Общи условия

Активация на акаунт