Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Мила Мунди, няма лек за случилото се   Който, каквото и да ти каже - скръбта, болката и ужасът са си твои спътници от тук нататък.
 
 Днес стават два месеца от смъртта на моя съпруг - болката е много голяма.
БЛАГОДАРЯ ТИ ЛЮБОВ МОЯ, че имах невероятното щастие да обичам и да бъда обичана, че живях в нашата красива приказка, че създадохме и възпитавахме най-добрите деца!!!
ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН!

Мила Мунди мойте съболезнования миличка прегръщам те силно теб и малката ди душичка.
Бог да го прости!Да почива в мир!

Съболезнования,Мунди !А толкова много искам в тази тема да няма нови момичета...

Днес се навършват 11 месеца без моето момче! Не мога да повярвам, че почти година изтече, а сякаш вчера беше... Болката е все същата

Всъщност около година след смъртта на близкия болката се засилва. Поне при мен беше така. Започна да се притъпява някъде около втората година. След няколко дни ще станат 5 и все още я има. Някъде там. Понякога извира и ме блъска силно, понякога си стои кротичко в някое ъгълче на душата ми. Няма ден обаче, в който да не си спомня за моето момче.

Надежда за нас няма, нали? Самотата ще е нашия спътник! Мисълта да остана сама докато ме има ме натъжава още повече, но така или иначе човека, когото искам до себе си го няма, няма и да се върне, а знам, че моят ред не е дошъл, защото детето има само мен!

Колко хубаво си го написала...Сякаш това, което мисля и аз самата..

Мари, не искам да съм сама, не искам такъв живот, то това не е живот! Нощем, като си лягам се моля на Господ да ми го върне - тялом и духом, знам, че няма, но така ми е по-леко!
Последните месеци се разболях 3 пъти, а тези дни се схванах. Замислих се колко е гадно да си болен и сам, а все още съм млада, на 27, а ако стигна до повече години и съм все сама? Да няма кой една чаша вода да ми даде.
Надявам се детето да има свое семейство, тогава ще мисли за него, не за мен, това е нормалното развитие на нещата.
Изпаднах в размисли, а няма как да знам какво ще е утре, дали ще го видя това утре и т.н.

Здравейте момичета!Днес стават шест месеца без моето момче!Даже не знам как ги преживях!На 12 юли ,около 17 часа  го заболя стомаха и му падна кръвното.На 13 в 13,30 го вкараха в операционната,в 19,30 операцията завърши и ние започнахме да търсим кръв за следващата сутрин.Но се обадиха в 22,30 ,че вече го няма.....За 24 часа си отиде....Мислех,че няма да мога без него и 3 дни,защото никога не сме се разделяли за по-вече,но преживях-сигурно заради синовете ни....сигурно заради това да покажа на съдбата,че съм станала по-силна...Благодаря,че ме изслушахте!

Момичета много ми е тежко, много ме боли....Как да преживея тази загуба...Искам си го, обичам го и ми липсва страшно много. Вече 8 месеца и половина не мога да повярвам какво се случи, неискам да го повярвам. Защо детенцето ми остана без татко   
Мразя празниците вече, без моя любим те не са същите 

Здравейте, момичета.
Дори не знам какво да напиша. Обичах много мъжа си, гледала съм го повече от детето си, когато почина имам чувството, че почина сина ми. Преди 3 години загубих бебе, живя само 4 дни, болката беше голяма, но сега е ужасна, много по-силна. Странно е, чувствам празнота, не мога дори да плача, чувствам се като изоставена, този инсулт ме съкруши. Лично за мен той почина тогава в сърцето ми, а не 3 дни по-късно. Толкова много го обичах, а сега изстинах, все едно някой ми откъсна сърцето и с него взе всичко. Накрая беше толкова болен, че все го болеше някъде, а тези болести 5 месеца направо ме съсипаха, аз баща аз майка за детето. Гледах него и детето, отвратителна история, вярно не беше лежащо болен, но искаше грижи. Толкова се тормозеше, че не може да ми помага за детето, аз се изнервях, защото с малко бебе, на квартира беше много трудно. Той не можеше да работи, фирмата му пред фалит, страшна история и все исках и му говорех, че нещата ще се оправят, а то какво стана......най-лошото.
При все, че имаше тежък порок на сърцето, куп болести пак някакси съм се страхувала, че това ще се случи, но......не и по този начин. Той беше толкова борбен човек, а накрая се предаде, дни преди това ми обесняваше, че трябва да съм силна да си гледам детето. Просто не мога да повярвам, той, който се бореше срещу лекарските грешки, понеже първото ни бебе така си отиде, той, който учреди сдружение, за да помага на децата останали без родители, го няма.
Чудя се и не мога да си обесня какъв е този скапан живот. Няма ненаказано добро......това ми се върти от седмица в главата......просто няма справедливост и това е.
Знам, че живота продължава, старая се трезво и философски да гледам на нещата, предпочитам да си мисля, че е заминал някъде, но ми става тежко, че няма кой да ме прегърне и да ме целуне, да ми каже, че ме обича. Чувствам се изоставена, не знам дали някога изобщо някой ще ме обича така както той го правеше. Как ще се запълни тази празнота в сърцето ми. Знам млада съм едва на 32 години съм, знам, той беше болен, рано или късно това щеше да се случи, знам, че не мога да променя обстоятелствата, знам, че му беше много мъчно, че ме съсипва и че много се тормозя, но ми липсва страшно много. Искам да не мисля, гледам филми, излизам, занимавам се с различни неща, само и само да не мисля за него, за да не натоварвам детето, а то е толкова мъничко, но е толкова трудно. Поставих си за цел да успея да се вдигна на крака възможно най-бързо, защото дъщеря ми трябва да има пълноценна майка, която да се грижи за нея, но ми е тъжно, тъжно ми е, че зад тази фасада се крие страшната болка, че него вече го няма. И колкото и да се преструвам, той няма да се върне, няма да ми се усмихне и няма да ме целуне повече и най-лошото е, че почнах да си мисля, че самотата ще ме съсипе.

Всички се страхуваме от самотата, дори и хора, които не са преживявали такава загуба! Малко са хората, които искат да водят аскетски живот.
Мунди, недей сравнява двете неща, едно е дете, друго е любим. Усещаш загубата му по-силно от загубата на детето, първо, защото е съвсем скорошна и второ, защото тогава той е бил до теб, а сега се чудиш как да живееш без него и няма кой да те утеши. Не знам дали се изразявам правилно, дали разбираш какво искам да кажа. Не омаломожавам загубата на детенце, напротив, казват, че по-лоша загуба от тази няма.
Има ли някой с теб сега? Сама ли си с детето? Недей остава сама! Родители, братя, сестри, свекъри, приятели, някой трябва да е до теб сега. Трябва ти време да осъзнаеш случилото се, не се опитвай да подтискаш мъката, тя никога няма да мине, но подтискайки я ще те събори все някога и то с още по-голяма сила!
А за това, че е бил болен, няма как човек да е подготвен за най-лошото, не може да отпишеш жив човек, до последно се надяваш, че свичко ще се оправи, но не би!
Кураж момичета, децата разчитат на нас! Нямаме избор, не бива да предаваме най-милото ни, плод на голямата любов, която сме имали! Прегръдки!

Момичета искам да ви попитам, имате ли си в къщи местенце където да си палите свещички? Аз искам да си направя такъв кът със снимки и място за свещички 

 Аз имам.

Здравейте момичета,не съм на себе си от два дена. На 13,01,2014почина най-добрият приятел на мъжът ми и негов съдружник. Почина година пет месеца и тринадесет дена след него.  Не   знам какво да кажа на жена му. Знам какво я чака. Всичко п реживях  наново. Няма   справедливост  в този живот.