Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Честита Нова година!
Нека всеки да намери път към щастието, да зарадва близките си и да изпълни дните си с любов! Нека всеки да се радва на много по-крепко здраве, да таи много повече надежда и нека новата 2014 година да бъде много по-добра и по-успешна!

Честита Нова година, момичета...Да я погледнем с надежда. За децата ни. И за нас самите...

За много години! Бъдете живи и здрави!
Вяра, прекрасна снимка! Да те радват много и да са ти здравички! :*

Честита Нова година, момичета. Бъдете живи и здрави!

Честита Нова година!
Желая ви много сили, здраве и усмивките отново да украсят вашите лица!

Благодаря!Вече са с по пет години отгоре ,отколкото са на снимката. Това, което ме държи жива и ме кара да продължавам, това са те- моите деца!

Пример за майка героиня, отглеждаща 3 деца! Не знам дали има кой да ти помага, надявам се, че да, защото на мен с едно не ми е лесно (в случая финансовия проблем най-тежи по отглеждането и битуването ни). Когато бяхме двамата с мъжът ми, бях сигурна, че ще се справим с всичко. Имахме планове за толкова неща, включае за повече деца, аз исках поне две, а той три, но Господ не му даде живот дори единствения си син да види.
Днес ходих до гробища, не бях ходила много време, защото с детето няма как, по автобусите, с бабите... Както и да е. Та свекърва ми ходи всяка събота и се срещнахме. Стана въпрос, че с девер ми решили какъв паметник да се сложи, а мен ми накривя, защото все едно моето мнение няма значение, те били харесали еди си какво, за еди си колко пари. Аз казах, че какъвто и паметник да се сложи, за колкото и пари да е, няма да го върнем. И, че човек се уважава докато е жив! Тя съответно веднага: Е дай сега така да го оставим, тогава!
Само й казах, че нямам въобще това в предвид! Не смятам, че трябва да се изхвърляме, всичко това е за хората. Кой ще дойде и ще те тупне по рамото да ти каже какъв паметник си вдигнал?
Казах, че на мен ми е трудно да дам толкова пари сега. Тя каза, че девера щял да плати. Но това значи, че аз право на мнение няма да имам, а не е редно така. Това, че не плача пред тях или се държа някак, не значи, че на мен не ми е мъчно. Имам чувството, че те така и не го осъзнаха това, че давах живота си да го върна, но не би.
Постоянно ми повтарят, че и поправят, когато кажа "моето дете", те ми казват "нашето дете", аз се поправям, "да нашето, на Валери и моето", не "нашето, на всички нас". Девер ми казал пред близки, че "дете имал да гледа". Но на това дете и един памперс не му е взел, не казвам, че трябва, но да не се натягат толкова. А сега ще наринат сума пари в един камък, без да попитат дори от какво има нужда детето, детето, което е единственото нещо останало след мъжът ми.
Дано ме разберете правилно И стотинки ще събирам, без паметник няма да го оставя, но това няма да го върне. Той ще продължава да живее чрез детето ни и то е моя приоритет в живота!
Извинете за излиянието, но няма на кого да споделя!

Извинете за излиянието, но няма на кого да споделя!
[/quote]

Винаги, когато мога влизам в този форум - точно защото знам, че само вие можете да ме разберете и аз мога да споделя с вас без да има нужда да се преструвам.

Блародаря, Ваня!
Много ми е мъчно, че водим такива "спорове", сякаш за мен е бил никой и това, че имам детето на мен не ми е мъчно. Наближавайки годината още по-тежко ми става, като се сетя и се връщам в онази злокобна нощ. Случилото се отново е пред очите ми Не знам, правя всичко по силите си да се държа, но на моменти ми идва много!

Днес се навършват 4 месеца без моята половинка
Мъчно ми е любов.....Празно ми е в душата,стаята в живота ми...

Скъпи мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата.

Прости мойта слабост, прости ми за всичко.
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!

Самотно е знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме cграбчи мъка голяма.

А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя отново не знам!

На мръкване всеки в своя дом се прибира.
А моят днес е празен и мълчи.
Аз искам да си дойдеш.
Никой не разбира,че ти ми липсваш,че без теб тежи.

Защо отиде ти, любими, да спиш в черната земя?
Защо остави ме самичка да се скитам по света?

ОБИЧАМ ТЕ ЛЮБОВ МОЯ ПОЧИВАЙ В МИР.

 

Наденцето приеми една прегръдка от мен и цветя за половинката ти...

Момичета здравейте
Не съм и вярвала, че ще пиша тук. Преди 3 години почина бебето ни, от 6 месеца имам друго бебе, страхотна дъщеричка.... и съпруга ми днес почина.........................
Не знам как да го напиша, не знам как дори да го опиша, още си мисля, че ще се прибере у дома и ще ми се усмихне. Много ми е тежко, нямам сили да плача дори, утре му е погребението, смазана съм от тъга, почина едва на 31 години..................
Беше с тежък порок на сърцето и преди дни получи инсулт, 5 месеца се влачеше по болници преди това, страшна трагедия.
Момичета, не знам това как се преживява, обичах го страшно много, сега как ще живея без него не знам. Знам само, че малката ни дъщеричка трябва да ме държи силна, за да мога да се грижа за нея. Искам да споделя с вас, защото вие ще  ме разберете.

Мунди, съболезнования!
Дори не знам как си намерила сили да пишеш! Съжалявам, че се присъедини към нас!
Никой не може да отговори на въпроса ти! Впрегни сили заради детето, нямаш избор! Не оставай сама, плачи, излей го, имаш ли нужда от помощ, потърси я, но не падай, паднеш ли - край!
В момента дори не можеш да го осъзнаеш, мислиш, че е кошмар и ще се събудиш, шока е огромен. Каквото и да ти говорят ще ти е все тая, но някъде във всичкия ужас не забравяй за вашето момиченце, нищо друго и никой друг не може да ти даде повече от нея сега! Изпрати любимия, скърби, не се опитвай да подтискаш мъката и емоцията, ще се пръснеш, ако опиташ.
Мир на праха му! Нека винаги бди над вас! Господ да ти даде сили, за да продължиш!

Да почива в мир!Още няма пет месеца откакто моят съпруг почина и аз все не го осъзнавам. Все мисля, че ще си дойде от някъде, ти Мунди искаш да го разбереш в деня на неговата смърт...

Не, миличка. Моите съболезнования.  Сега е времето да плачеш, крещиш, виеш ако щеш... Не ме разбирай погрешно. Но е така. След това наистина е шок. Всичко и изведнъж се сгромолясва. Ето тогава трябва да се надигнеш и да не позволиш да потънеш в нищото. Тогава това дете, което имате, това прекрасно създание ще ти дава силите да продължиш напред.

 Бог да го прости!
 Мунди много съжалявам!Шока в момента за тебе е огромен.Нормално е да не го осъзнаваш и да ти се струва ,че всичко е сън.Много е трудно,аз вече 1г. и 6м. съм сама и се опитвам да заживея наново,моя мъж почина от рак ,на 21 март 2012 му поставиха диагнозата и на 13 юни 2012  си отиде...
 Трябва да си силна ,заради теб и детето.Знам колко е трудно и невъзможно сега това ,но нямаме избор.
 Прегръщам те!