Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

421 585
3 446
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 480 16 ян. 2014, 13:58 ч.

Мнения: 1

Здравейте момичета! Отдавна следя темата, но чак сега пиша, защото не бях готова... Всяка от Вас ме трогна и със всяка изживявам мъката отново и отново. Вече 2 години 11 месеца и 11 дни съм без НЕГО - моят любим човек и нищо не се е променило болката, липсата, самотата и безкрайната празнота след него е все същата.
Имам един юнак вече 15 годишен, който е моята опора, гордост и смисълът на живота ми.
Възхищавам се на силата Ви и аз се опитвам да бъда такава, но не винаги успявам...
Прегръдки от мен!

# 481 17 ян. 2014, 01:38 ч.

Мнения: 183

Сети, аз нямам. До 40-тия ден палехме в една саксия с пръст от гроба, на 40-тия занесохме там пръста. Паля свещи в църква. Щом искаш да си направих, направи си! Аз си държа 2 снимки, една негова и една обща от сватбата ни.
Онази вечер ревнах с глас, сякаш нещо ме удари, като осъзнаване, че няма да се върне. Не, че не го знам, но вътрешно не искам да се примиря с това!
Стефче, знам какво е! Моя много близка приятелка загуби мъжа си близо 8 месеца след моя. Изживях всичко отново, дни наред. Не можах да събера сили да отида на погребението, просто не можах! Sad

Тонитом, прегръдки!

# 482 19 ян. 2014, 11:09 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Точно до вчера вече 5 месеца без теб, скъпи мой. Празни и лишени от положителни емоции. Тъжни и сиротни.
Почивай в мир, любов...

# 483 19 ян. 2014, 19:00 ч.

Мнения: 19

Момичета самотата ме убива Cry

Децата са до мен, но.................. Чудя се могат ли те да бъдат щастливи в бъдеще, ако имат една нещастна майка Sad

Знам, че на мен ми е "много прясно", както казва една моя приятелка, но някак не виждам и нещо да се промени в бъдеще. Чета ви и разбирам, че и след година, и след две и след седем нещата не са се променили при вас - това ме обезкуражава. Страхувам се от самотата, от бъдещето.
Знам, че не можете да ми помогнете, но поне да поплача на сродно рамо.

# 484 19 ян. 2014, 22:27 ч.

Мнения: 183

Ваняссс, само това ми е в главата тези дни. Вчера, за да не се прибера, че ми е самотно, се разхождахме с детето до 19:30, а то си е тъмно. Обикалях, плачеше ми се, едва сдържах сълзите си по улиците, прибрахме се, а малкия се събуди, спеше в количката, а пред него се опитвам да не плача. Както каза една жена, загубила мъжа си преди години: "Така ще е! Закривате си очите пред детето и продължавате напред!"

# 485 19 ян. 2014, 22:36 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

А при мен е обратното. Тук у дома и сама ми е добре. Имам чувството, че и той си е някъде тук до мен.. Не, не съм луда, добре съм си. Просто не мога да гледам съжалителните погледи на хората и онези глупави приказки, които ми говорят вместо нищо да не казват.

# 486 19 ян. 2014, 23:00 ч.

Мадрид / София
Мнения: 7 090

Момичета, трябва да бъдете силни и да продължите напред. Децата имат нужда от вас. Минаха вече повече от 20г откакто бащата на сина ми почина. Единствената ми подкрепа беше моето семейство. Те ме подкрепяха и ме подкрепят и до сега. Пазя малкото снимки, които имам и хубавите спомени. Трябва да се върви напред и знайте, че смъртта не е край. Вашите мисли са силна връзка с любимия. Тези, които ни напускат ни обичат и са във връзка с нас, макар да не ги виждаме с очите си.

# 487 19 ян. 2014, 23:10 ч.

Мнения: 183

Аз не срещам кой знае колко познати, а и да срещна, говорим общо приказки. Но мразя когато някой ме попита: "Как си?", не знам какъв отговор очаква? Иначе гледам да съм сред хора. Деня минава покрай детето, той не ми дава възможност да мисля, иска си неговото и е нормално. Но като заспи или се разхождаме двамата, той спи в количката, понякога си пускам Радио 1 Рок или Радио 1, вървя и сякаш съм в безтегловност, сякаш не вървя по улиците, а някъде другъде, вървя и мисля -Защо трябваше така да стане? Какво щеше да е, ако бяхме тримата заедно? И някак стигам до вкъщи, сякаш краката ми си знаят сами пътя, не аз да ги водя, а те мен водят.
Мари, вярвам, че са около нас, но това не ни е достатъчно! Толкова ми е мъчно тези дни, а няма на кого да споделя. Липсва ми всичко в него, много ми липсва гласът му! Липсва ми самият той! Идва ми в повече на моменти да се правя на силна, да ми го набиват в главата: "Бъди силна!"
Силна заради детето, заради свекърва ми, заради девер ми, заради нашите, а никой не пита от къде "черпя" сили. Дали нашият съвместен живот не рухна, дали аз няма да остана сама, докато ме има на този свят? Всеки казва - млада си! Е й? Предпочитам да бяхме живяли дълги години заедно. Надяваъ се да си отида преди него, дори ден, минутка или секунда, за да не се налага да живея без него, а изведнъж се оказва, че от онзи ужасен ден насам ше трябва да живея без него, колко, никой не знае!
В същото време не мога да съм безотговорна към утрешния ден, защото детето има нужда от мен! То е моята глъдка въздух, всичко давам за него!
Моля се да са ни здрави децата и ние покрай тях, за да ги отгледаме!
Излях пак всичко върху вас, но знам, че само вие ме разбирате!

# 488 19 ян. 2014, 23:20 ч.

Мадрид / София
Мнения: 7 090

Цитат на: girlinblue182 в нд, 19 яну 2014, 23:10

Споделяй тук, не оставяй в себе си затаена мъката. Напълно естествено е да страдаш и не се страхувай да я покажеш, да я споделиш макар и тук. Необходимо е за да се успокоиш и намериш пътя напред.

# 489 19 ян. 2014, 23:25 ч.

Мнения: 183

Анджела, а ти успя ли да продължиш? Надви ли самотата?

# 490 19 ян. 2014, 23:30 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

От момента в който намерих и аз тази наша темичка всичко, което ми тежи се опитвам да напиша тук. Не успявам, но понякога се получава. Имам си тежките моменти и аз, но опитвам да не се замислям какво ще стане утре или след седмица, година... Просто опитвам да живея тук и сега за мига и за детето си. Имам своите болежки, не съм първа младост и да той е вече мъж на 21 години, но все още не ми се ще да го оставям сам и затова съм се вкопчила здраво в идеята, че ще живея за да му помагам. Доколкото зависи от мен разбира се. Виждам го, че е изплашен. Последните мигове от живота на баща му са още пред очите му много често, споделяме си всичко и затова зная.. И аз съм човека, който трябва да измъкне и двамата. Нямам друг избор. Мисля, че се справям. Виждам го, че е малко по-спокоен от дните в самото начало. Значи имаме напредък.

# 491 19 ян. 2014, 23:43 ч.

Мадрид / София
Мнения: 7 090

Цитат на: girlinblue182 в нд, 19 яну 2014, 23:25

Анджела, а ти успя ли да продължиш? Надви ли самотата?

Да, успях. В началото все си мислех, че не съм като другите, но с времето се привиква. Иска се просто да мине време.

# 492 19 ян. 2014, 23:52 ч.

Мнения: 183

На моменти съм склонна да заживея със съквартиранти, млади хора, за да не съм сама, но после си казвам, че няма как, защото съм с малко дете.

# 493 20 ян. 2014, 15:26 ч.

Мадрид / София
Мнения: 7 090

Цитат на: girlinblue182 в нд, 19 яну 2014, 23:52

Ако са разбрани би могло да стане. Потърси хората, с които би се чувствала най-добре. Аз бях с родителите ми и те ми бяха опората.

# 494 20 ян. 2014, 21:02 ч.

Мнения: 1 226

girlinblue182, сега ти е най-тежко Hug

Нека малчо поотрасне, грижите покрай него ще понамалеят /физически/, той ще стане малко човече, с което ще можеш да говориш и да споделяш осъзнато дните. След няколко месеца/година ще се върнеш на работа. Въобще ежедневието ти ще се промени, ще стане по-динамично, хората около теб ще са повече и различни. Тогава е моментът от който ще тръгне промяната... Ще се почувстваш по-силна, по-самостоятелна и фокусът ти ще бъде върху други неща - работа, почивки, забавления за малкото, ще можеш да излизаш повече с познати с деца...
При тази възраст на детето и при този режим на домашно ежедневие е нормално да изпадаш в тези състояния...

ПП Това с разходките ми е много познато. Аз пък изпадах в състояние да гледам хората по улиците, докато се разхождах /което никога до тогава не съм правила/ и да се чудя как може да има толкова непознати - направо ми беше сюрреализъм, защото бях свикнала с човека до мен и нищо повече не ме е интересувало докато съм с него....

Препоръчани теми

Към дамите които не могат да имат дете

Загуба

Търся биологичния си баща

60
Осиновени

Как успявате да запазите спокойствие вечер у дома?

Причина:

Причина: