Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

421 591
3 446
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 495 21 ян. 2014, 11:46 ч.

Мнения: 183

Не знам, онази "сила", която ми идва на моменти в момента я няма. Снощи приспах малкия и понеже ми е много мъчно, исках да го "видя", реших да изгледам видеото от сватбата, направо проявих висша форма на мазохизъм, плаках през цялото време, дъхът ми секваше, а сякаш сърцето ми се пръскаше от мъка. Отново се завърна онази голяма болка. Може би, защото наближава годината и заради това. Може би трябва отново да се свържа с психоложката, с която говорих.
Дрози, дори и ежедневието да се промени, пак ще съм сама, знам, че имам детето, но там е различно.
Поне да бях на повече години, да ми оставаха малко години живот (не, че знам колко ми остават де), детето да бе независимо, да знам, че дори и да ме няма, той ще се оправи. Сега знам, че не мога да го оставя, но в същото време не ми се живее без половинката ми.
Защо Господ дава втори шанс на много хора, а на нашите момчета не даде? Cry

Много ми е мъчно! Cry

# 496 21 ян. 2014, 18:11 ч.

София
Мнения: 316

girlinblue182, моля ти се, мила, стискай зъби, заради малчо.
Така като гледам твоят юнак и моята малка принцеса са на една възраст, ние сме родени на 04.07.2013 г., стискай зъби, заради детето.
Днес стават 14дни откак го няма моето "бебе", не спирам да разсъждавам, да се обвинявам за всяка лоша дума, която съм му казала, все си мисля, че можех нещо да направя, но вътрешно в себе си знам, че нямаше как.....просто толкова кратък беше земния му път.
Хем си знаех, че има порок на сърцето и то не лек, хем беше болен последните седмици, дори последните дни беше страшно, той говореше как ще умре и че ще съм силна да си гледам детето.....някакси не ми се вярваше, че ще се случи.
Сега като се върна назад във времето и помня всички хубави моменти, които сме имали и ми става едно такова тежко на душата, направо смазващо. Дете съм загубила, така не съм се чувствала, смея да твърдя, че съм много суров човек, обаче тази празнота е опустошителна. Понякога имам чувството, че толкова ме боли, че не мога да дишам от болка. Вдигам глава и продължавам, напред, заради детето. И толкова ме е яд, че мъжа ми си отиде от този свят с куп проблеми на главата, поне знаеше, че го обичаме с малката. Помня, че последния ден го гушках и го успокоявах, че всичко ще мине и повече няма да го боли............
Чудя се има ли Господ изобщо, за мен няма, за вас незнам. Мъжът ми беше голямата ми любов, сега изобщо незнам дали някога изобщо ще мога да изпитам към някой мъж и частица от това, което чувствах към него. И да....живота продължава, но някакси доста по-друг и ние някакси ставаме по-обръгнали и някакси по-студени от всички нещастия, които ни се случват, поне аз станах такава за вас незнам.

# 497 24 ян. 2014, 20:12 ч.

Мнения: 183

Мунди, така е, но наближава годината и явно осъзнах, че той няма да се върне, а от това май най-много боли!
Да, децата ни са с дни разлика - синът ни се роди на 01.07.
И аз съжалявам за хиляди неща, знам, че онази нощ направих всичко по силите си, но не бе достатъчно.
Дали има Господ, всеки решава за себе си. Аз не съм ядосана и не обвинявам Него, че ми взе момчето, защото ми остави детето (тъкмо влязох в 5-ти месец). Толкова бях уплашена, че помня само как ми се стегна корема и не знаех на какво да се моля. Не знам защо Господ не чу молитвите ми да не го взема, толкова много се молех докато го реанимираха.
Не съм ядосана и на моето момче, защото знам, че не той ни остави, а Господ го прибра. Ако зависеше от него, той никога не би ни оставил.
Боли ме много, че го няма, не искам да живея без него, но не мога да си оставя детето, толкова много го обичам. А и той е всичко, което ми няпомня за моя любим.
И аз като теб мисля, че втора такава любов няма да има, даже не знам дали въобще ще има.
Познавам момиче успяло да продължи, знам и за друга жена, но познавам и такива останали сами и до ден днешен. А децата им вече са големи, имат семейства, но те са си сами.
Моля се на моето момче да ми покаже пътя, да ми каже какво и как да живея без него, но той дори в сънищата ми не се явява. Sad

Извинявайте, че спамя постоянно, но ще се пръсна, ако не го изкарам. Почти никой не разбира тази мъка. Гледат на мен като на "силен" човек, че ще се оправя, други сигурни, че след някоя година ще има друг човек, сякаш за мен той е бил поредния. А само аз си знам, че беше Единствения! Cry

# 498 24 ян. 2014, 20:47 ч.

Мнения: 22

I az tolkova mnogo obi4am maja si i stradam zatova 4e ve4e go nqma stradam i to mnogo ina men ne mi se jivee obmislqh vsqkakvi varianti da si sloja kraj na jivota no toj nqma da e dovolen ot tova 4e sam ostavila decata za6toto te imat samo men i nikoj nqma da gi obi4a i gleda taka kakto niq sme gi gledali zaedno.Az sa6to nemoga da se predstavq s dryg maj za6toto obi4am samo nego i samo s nego sam izpitvala 4ustva kojto nikoga nqma da zabravq.Nejskam dryg maj za6toto si mislq 4e toj 6te strada a az nejskam dy6ata mu da strada dostata4no strada ot otva 4e ni e napusnal po takav nelep na4in i 4e nemoja da se radva na decata si za6toto toj gi bogotvore6e.
MNOGO MI E MA4NO I DOBRE 4E PIQ EDIN KYP LEKARSTVA ZA DA SAM PALNOCENA MAKAR SAMO ZA DECATA SI.
OBI4AM TE LYBOV MOQ I DANO PO4IVA6 V MIR smile3518

# 499 27 ян. 2014, 21:03 ч.

Мнения: 183

Аз си мисля, че, ако мен ме нямаше, щях да искам той да бъде отново щастлив, ако може. Знам,че ме обичаше безкрайно много, но нямаше да искам да е сам.
В същото време, мисълта за друг човек до мен ми е като изневяра, знам, че не е така, просто такова усещане имам. Не знам с времето как ще е, факт, че не искам да живея в самота! Cry

# 500 11 фев. 2014, 14:29 ч.

Мнения: 183

Знам, че последно аз писах, но ... Днес се навършва една година без моето момче! В събота беше помена, тогава беше тежко, днес пак е тежко, дори не знам кога ще стане по-леко на душата??? Възможно ли е? Не спирам да питам: Защо? Къде сгрешихме? Какво направихме или не направихме? Защо Господ не му даде живот, да си види детето, да го прегърне и целуне? Cry

Много ми е мъчно... Знам, че само вие разбирате тази мъка! Cry

# 501 18 фев. 2014, 09:18 ч.

Мнения: 1 532

girlinblue182 Hug

дори и да кажа нещо няма да ти олекне, знам го...Април месец ще се навърши 1 г от смъртта на моя съпруг, знам какво ти е, ужасно тежко... smile3518

# 502 18 фев. 2014, 16:16 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Шест месеца без мъжът ми.. Sad

# 503 18 фев. 2014, 16:51 ч.

Мнения: 195

В четвъртък ще станат 40 дни, откакто най-коварната болест отне моя любим и незаменим тати на двете ни съкровища. С времето уви повече боли! Cry

girlinblue182 виждам, че си от Варна ако имаш желание можем заедно да си ближем раните Confused

# 504 18 фев. 2014, 22:57 ч.

Мнения: 183

Днес бяхме навън цял ден, намръзнах малко. Ходихме до Кауфланд, загледах се какви хора пазаруват, осъзнах, че болшинството са семейства и ми стана едно мъчно, че нашият син никога дори няма да изрече думичката "тати", като обръщение. Sad

Киса, живея във Варна. Излизам с майки с деца, така се разсейвам, защото не мога да ги занимавам с това. Денят минава покрай децата, някак по-лесно е. Ако имаш желание, може с малките принцеси да се съберем в някой хубав ден, защото днес си бе хладно. Предполагам работиш, аз съм в майчинство и за момента нямам ангажимент към работодател, за това за мен и през седмицата е ОК.

# 505 28 фев. 2014, 07:14 ч.

Мнения: 195

Тези дни ходя да уреждам документи по институции, което освен, че чисто емоционално ми коства много, но и се сблъсквам с неочаквани казуси.
Паричките от последните му болнични по сметката му не ми позволиха да ги изтегля, а ги разпределиха в детски спестовни влогове на децата, същото ще се случи и със сумата от допълнителното му пенсионно осигуряване и ще мога да тегля само със съдебно решение.
Получавате ли наследствена пенсия за непълнолетни деца и как - по вашата сметка като родители-настойници или по сметки на децата?

# 506 28 фев. 2014, 10:03 ч.

Мнения: 1 226

Цитат на: Kisa05 в пт, 28 фев 2014, 07:14

За съжаление всичко, което минава през банка е с необходимост от разрешение от съда, за да се изтегли/преведе и прочее. Ако наследствената пенсия избереш да я превеждат по сметка в банката, понеже детето е титуляр се вкарваш в същата сага. Не могат и дебитна да издадат на непълнолетно лице...
По-добрия вариант е да избереш да ти ги превеждат през Български Пощи и всеки месец да ги получаваш в брой като настойник на детето /само с лична карта и акт за раждане на детето/. Освен това ако пропуснеш месец, на следващия можеш да си ги получиш пак, но натрупването е до 6 месеца и след това ги връщат в НОИ ако са непотърсени. Предполагам не ги губиш, но става по-сложно. От опита ми със съдилищата - по-добре 2 пъти годишно в пощата, отколкото неизвестно колко време и опити в съда и банката ooooh!

# 507 28 фев. 2014, 10:50 ч.

Мнения: 183

Бюрокрацията те смазва!
След натрупани 6 месеца изпращат покана за пощенски запис и така ги получаваш, това в пощат ми го обясниха.
Иначе за пенсионния фонд няма друг начин, по сметки на децата и се теглят с решение на съдия изпълнител. Моето беше неродено, имах отказ от наследство от родителите му и ги преведоха по моя сметка.
Имаш право и на еднократна помощ за починал член от семейството от държавата. Тя може да се изплати до 3 години след събитието. Делът на сина ни бе изплатен на мен, свекърва ми получи 1/4 и 1/4 останаха за баща му, на който не смятам да се обаждам да ходи да ги взема. Ще си останат за държавата.

# 508 28 фев. 2014, 13:33 ч.

Мнения: 195

Благодаря за отговорите! Hug

С НОИ приключих, странно как еднократната помощ ще я получа аз, както и остатъка от непреведените болнични, а за останалите суми не може!!! Още не съм го пенсионирала (как само звучи!) заради това попитах дали мога поне с тези пари да разполагам за месечните нужди на децата, а не и те да отиват по спестовните им книжки.

# 509 28 фев. 2014, 16:06 ч.

Мнения: 685

Наследствената пенсия на децата я вземам от пощата.Ние даже нямахме сключен брак.За 1 дете дават 50% ,за 2 деца по 70%,а за 3 деца 100% от пенсия,като всяко взема този процент.Аз едва успях да му събера стаж от 5 год.,понеже ако няма толкова не отпускат ,затова и нашата пенсия се води социалната,най ниската.

Препоръчани теми

Към дамите които не могат да имат дете

Загуба

Търся биологичния си баща

60
Осиновени

Как успявате да запазите спокойствие вечер у дома?

Причина:

Причина: