Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 368 285
  • 2 869
  •   1
Отговори
# 1 140
  • Мнения: 143
За срещата в София, ще трябва да се разберем  за дата и място което да е удобно за всички, които искат да се включат.
Така , че давайте предложения

# 1 141
  • Мнения: 60
Здравейте,
ако решите да направите среща в София бих се присъединила.
В събота правихме 40 дни на моето момче само в тесен семеен кръг, нямах сили за повече...поплаках си доста, особено като започнах леко да реализирам, че повече няма да се върне при нас, а аз не искам да го пусна...Вслушах се в думите на отеца накрая се опита да ме успокои и каза доста подобни неща, които са написани в книгата Пътят на душите. Започнала съм да я чета и като че ли ме успокоява за определено време и после пак ме обхваща тъгата, особено вечер...
Blue_M, ако имаш наистина близък човек, готов да те слуша и да споделя товара ти - дръж се за него. В тия моменти и един стига, но да е истински и силен. Да бъде до теб и да остане докато имаш нужда от рамо на което да се облегнеш. И не говоря за материална помощ или просто съчуствие а за истинска емоционална подкрепа.
Като ти стане мъчно - плачи си. Не е срамно, дори е нужно за да намалиш стреса. Аз, мъж на сума ти години си рева като магаре всеки път като ме стегне мъката. На кого и какво да доказвам в тоя свят след такава загуба?!? А само как си искам предишния живот - да се събудя от кошмара и всичко да е по старому.
Четенето помага повече или по-малко. Зависи какъв човек си и какво търсиш. При мен е за да ме откъсне от спомените и да ми даде повече житейски гледни точки.
Дали има живот след смъртта и в какво ще се превърнем след като земната ни обвивка няма да може повече да носи тежестта и предизвикателствата на физическото съществуване? Странно, но след загубата на любимата перспективата за собствената ми смърт не ме плаши толкова много. Иска ми се да вярвам, че голямата любов е по-силна от смъртта и някога душите ни пак ще се съберат. Дали, кога, как и ще се познаем ли? Хубава мечта с неясни контури.
След повече от година усещам живота да ме тупа по рамото и да ми казва: "Приятелю, нали си наясно, че твоята приказка няма как да се повтори. Не и в тази вселена, по същия начин и със същия човек. Дори да изплачеш реки от сълзи, няма начин, това са правилата." Това ми действа отрезвяващо. Кара ме да обръщам поглед от миналото към настоящето и бъдещето. Мъча се да събера парчетата от предишното си аз и да ги наместя криво ляво в името на децата. Не мисля, че ще срещна друг такъв човек като жена ми но това не значи, че трябва да се погребвам сам. И не, не е егоистично или кощунство с паметта на моето момиче. Само аз си знам, колко я обичам и колко ми липсва.

Не знам защо повечето хора, с които общувам в момента очакват да съм силна  и да не плача. Както казваш вече нямам на кой какво да доказвам. Все още не съм намерила човек, който да е свидетел на всекидневните ми ридания, май няма кой, освен майка ми, но и нея не искам да я товаря постоянно. Сега ми помага с детето и трябва поне тя да е спокойна малко или много. Просто нямам желание да споделям дори  с най-близки приятелки, не знам защо...Имам нужда от хора, които разбират мъката ми...

# 1 142
  • Мнения: 409
Днес прехвърлих данъка на жилището....

Много е тъжно да се ходи по институциите по такъв повод... Sad

Може ли някой да ми помогне с информация как да прехвърля лекия автомобил? От данъчна служба ми обясниха, че трябва да отида до КАТ първо. Колата до сега се е водила на съпруга ми? Има ли срок?

# 1 143
  • София
  • Мнения: 570
Ходи се в КАТ с копия на актовете за раждане на децата, гражданска отговорност, удостоверение за наследници, голям и малък талон. Новите талони се подготвят веднага. Вписват и децата в тях като собственици.
Мисля че 6 месеца е срока.
Аз пак трябва да ходя да ги подменям заради газовата уредба - не е упоменато в талона, че има АГУ. Смених и газовата бутилка, защото става на 10 г.
Много ми е трудно с поддръжката, нищо не разбирам, нищо не съм правила в годините като сипване на течност за чистачки, проверка и доливане на масло, антифриз. Той си я обгрижваше, аз само сипвах гориво и карах. Сега тормозя приятели.

# 1 144
  • Мнения: 409
Ходи се в КАТ с копия на актовете за раждане на децата, гражданска отговорност, удостоверение за наследници, голям и малък талон. Новите талони се подготвят веднага. Вписват и децата в тях като собственици.
Мисля че 6 месеца е срока.
Аз пак трябва да ходя да ги подменям заради газовата уредба - не е упоменато в талона, че има АГУ. Смених и газовата бутилка, защото става на 10 г.
Много ми е трудно с поддръжката, нищо не разбирам, нищо не съм правила в годините като сипване на течност за чистачки, проверка и доливане на масло, антифриз. Той си я обгрижваше, аз само сипвах гориво и карах. Сега тормозя приятели.

Благодаря, Верче!

За поддръжка ходя в един близък сервиз, в който я поддържаше и съпругът ми.

И аз.нищо не разбирам. Sad

# 1 145
  • Варна
  • Мнения: 3 871
Искам да ви пусна нещо, което прочетох и ми хареса:

" - Кога ПУСНА Миналото?
- Когато осъзнах, че се опитвам да съживя окапалите листа на Вчера, а пропускам да отворя цветните пъпки на Днес и посаждането на семенцата ми за Утре! "

# 1 146
  • Мнения: 60
За срещата в София, ще трябва да се разберем  за дата и място което да е удобно за всички, които искат да се включат.
Така , че давайте предложения

Аз предлагам 5-ти или 6-ти юни или уикендът след това? В някой парк може, ако сте съгласни?

# 1 147
  • Мнения: 143
На 6-ти юни е Черешова задушница и предполагам, че повечето от нас ще посетят гробовете на любимите ни хора. Може на 7-ми или на друга удобна дата за всички.

# 1 148
  • Мнения: 118
Искам да благодаря на svetli и на всички които се включиха по темата за социалните помощи. Днес ходих до регионалното бюро и подадох молба. Даже не ми искаха и бележка от личния за ваксините (въпреки че имах) понеже имало такава инструкция заради коронавируса. Служителката дори се изненада, че чак сега след повече от 1 година подавам. Това са си едни 12x90лв. годишно, които хич няма да са ни излишни. Благодаря ви, момичета!

# 1 149
  • София
  • Мнения: 570
Трябва да си помагаме!
Днес става 1 година откакто си отиде моето момче, моята най-голяма и единствена любов. Сякаш беше вчера, всичко ми е толкова пресно. Много ми е мъчно, много ми липсва.
Бъдете здрави и силни!

# 1 150
  • Варна
  • Мнения: 3 871
Soyak, пак заповядай. Аз приключих с имотните предекларирания и ходих да подам заявление за ДЗПО. Бих ви посъветвала да вземете парите на куп. В момента се обезценяват фондовете им, само за месец станаха към 800 лв по-малко.
Verche, при нас минаха 3 месеца, не знам след година... Няма да спрат да липсват никога!

# 1 151
  • Мнения: 7
Измина една година без съпруга ми, след 25 г. брак.  Много мъчителна. Съпругът ми бе германец, почина в Германия и се наложи сама да организирам там всички формалности, вкл. погребение. Бях до последно с него в онкоболницата в Берлин,  държахме се за ръце, в момента когато почина.  За съжаление загубих и много приятелки, които просто повече не се обадиха.  В началото бях в тотална депресия. Към момента мисля, че излизам от тази депресия.  Започнала съм да си планирам всяка седмица с работа, спорт и четене на професионална литература.  Много пъти препрочитам публикациите в този форум. Понякога си и поревавам на отделни публикации. Регистрирала съм се и в подобен немски форум. Смятам, че трябва да си даваме кураж. Животът просто продължава за живите.  Към момента живея в София и ще се радвам на срещи с БГ мами.

# 1 152
  • Мнения: 143
Моите съболезнования, знам какво е, 2017 загубих съпруга си при нелепа трудова злополука. Не ми дадоха да го видя нито в интензивното, нито в съдебна медицина. Вие поне сте били до последно заедно. Знам трудно е, всичко е много прясно при вас, плачете когато ви се плаче, споделяйте , правете нещата така както ги чувствате, но не се затваряйте в себе си!

# 1 153
  • Мнения: 60
На 6-ти юни е Черешова задушница и предполагам, че повечето от нас ще посетят гробовете на любимите ни хора. Може на 7-ми или на друга удобна дата за всички.
Ако искате на 19-ти или 20-ти юни?
Измина една година без съпруга ми, след 25 г. брак.  Много мъчителна. Съпругът ми бе германец, почина в Германия и се наложи сама да организирам там всички формалности, вкл. погребение. Бях до последно с него в онкоболницата в Берлин,  държахме се за ръце, в момента когато почина.  За съжаление загубих и много приятелки, които просто повече не се обадиха.  В началото бях в тотална депресия. Към момента мисля, че излизам от тази депресия.  Започнала съм да си планирам всяка седмица с работа, спорт и четене на професионална литература.  Много пъти препрочитам публикациите в този форум. Понякога си и поревавам на отделни публикации. Регистрирала съм се и в подобен немски форум. Смятам, че трябва да си даваме кураж. Животът просто продължава за живите.  Към момента живея в София и ще се радвам на срещи с БГ мами.
Вчера изминаха два мъчителни месеца от смъртта на мъжа ми. Аз все още съм в шок и депресия и се опитвам да приема реалността. И аз често препрочитам публикациите тук. Аз все още нямам желание за каквото и да било. Всичко правя по инерция, все едно наблюдавам живота си отстрани и това не е истина, което се е случило. Аз също живея в София и предложих, на 19-ти или 20-ти юни, който има желание за среща, ако искате да се разберем?

Последна редакция: вт, 02 юни 2020, 13:27 от AnMary

# 1 154
  • Мнения: 1 309
Идеята за среща е добре. Тези които сте от София не е лошо да се съберете. Някак си като общуваш с хора с твоята съдба и осъзнаваш, че не си единствен на света. За момент ти става "по спокойно" на душата.

Общи условия

Активация на акаунт