
 


 а ти хапвай, пийвай и ти пожелавам да стане чудо и да си свежарка, че домашните имат нужда от теб, няма да се отпуЩаш  

 
 
 Продължавам смело напред с надеждата да сваля още три до "тъпото Милано"  
 та да не накланям опашката на самолетЯ  
 
					
					
 първо у лекар, а после и у "министер" даже на Позитано 17  
 пренасяла въглищата от пътя в мазето, преуморила се и щяла да умре, а когато родата на министъра идвала от Пловдив на гости им преяла дрехите, че имали бълхи  


 Има много фирми в София, които биха те одобрили и биха се радвали да си техен служител  
 Ще намериш и твоето място под слънцето, ще ти се усмихне и на теб късмета. Аз преди да започна настоящата си работа чух поне 10 пъти - да вие сте перфектния служител, до справката със Си ви-то ми, че се връщам от майчинство. Но нищо... ето и за мен се намери мечтаната работа, която много харесвам и се надявам дълго време още да работя  

 Та се наложи със систъра да я бавим на смени в болницата,че не можеше да става и така след 2-3 дни започнах да изпитвам задух в автобуса,ставаше ми лошо...гадеше ми се-всичко от стреса.  След извесно време обаче усещането остана и неможех да се кача в рейс  
 Естествено потърсих помощ и се запознах се една страхотна терапевтка и получих модерната за века диагноза психическо разтройство тип панически атаки  
					
					
!
. Миличката...И аз съм била болна от вирусна двустранна бронхопневномия като бях на 11 обаче...Бяха ме направили на решето от инжекции. Да се оправя по-бързичко и да се връща вкъщи.  
 и за двете ви!
. 
. Ама няма начин  
), упражняването на двата езика, финансовият въпрос, който ми е най-големият стимул (ще живеем добре ние, пък и на нашите ще мога да помагам) и все неща, които ще са полезни, както за мен, така и за Йони  
. А и да си понося обувките с токчета и хубавите тоалети  
 
. Има си неща, без които просто не може да се живее нормално 
. 
 
 Дано всички оздравеят и всичко остане само лош спомен  
.
. Още толкова остават  
.					
 Естествено, че ще ни споделиш... Все пак сме сродни души тука.  
 И аз не мога да си представя как ще се отделя от Аля. Ако бяхме във Варна досега щях да съм почнала работа сигурно... Тук обаче няма какво да ме стимулира, защото по-добре да си стоя в нас и да вземам 240 лв, отколкото да работя, да съм далеч от детето си и да вземам 300. Тъмна Индия ми е въпросът какво и къде ще работя след майчинството..., ама то като гледам може и още едно да изкарам без прекъсване, че ми закъснява 4-5 дни, та още е далеко да му мисля.  

 ! Напатили сте си и вие с таз' пневмония значи!  
 Жена му на Борко, милата, всеки ден е на църква, моли се по цял ден вкъщи, разучава възможности за евентуална трансплантация, ако такава се наложи... Не й е леко!  
 
 Днес още нямам вести, но дано по-късно ме зарадват с нещо.  
 И прощавайте, ако съм пропуснала някого!  

 Той Жоро,не че не се опитва,ама и да иска няма как да ме разбере,той не е спял да работи и не е прекарвал всяка минутка с Ели.
 Рали, помня деня, в който тръгваш на работа, защото тогава имам рожден ден! 
 Та, на мен съвсем ми е свито под лъжичката, сърцето ми се раздира, но сълза не мога да пророня, а това хич не е добре, ще избухна в най-неподходящия момент! 
 Днес бяхме при педи, защото докато спи Бо много кашля. Гърдите му са чисти, гърлото свежо и спокойно, явно е от секретите, които слизат докато е легнал. Каза като оздравее и минат няколко дена да го заведа да го боцне с шаркавата...
 Котето е права всички на към работа ще се връщаме ,едни по рано ...други по късно  
 Аз нямам примамливо предложение и ще си седя в къщи с малко късмет до другия януари  
 Мъж ми се е разработил нещо ,дано така да остане  
 Даже за море се замислихме ...значи сме добре  
 груби са и не особено заинтересвани  
 Абе от общо 4 дето ги виждам само една е свясна и то мнооого,но тя се води ВИП гледачка и все богаташки деца е гледала  
					
 Аз си спомням, като оставих Преслав първия ден в яслата, като излязох ревах през целия път, че и в къщи.  
 Докато не си го взех и не разбрах, че си е прекарал добре там. Осъзнават се на 4-5-я ден, а и доста след това... той не ревеше вече толкова като влиза, но аз продължавах да си поплаквам по пътя към работа, че не мога да съм с него, и че го изоставям...  
 И че не мога да си позволя да си стоя в къщи да си го гледам! Ама това си е напълно естествен и нормален процес, ако пък си имаш хубава професия, която работиш с удоволствие много по- бързо се преодолява този стрес!  
 А тя, какво прави тя?! Същото, само че разликата е, че тя е майка, а аз съпруга - "кръвта вода не става"!!!  
