Компания...????

Има една сентенция, че трябва да се доверяваме повече на разкаялия се грешник, отколкото на негрешилия праведник, въпросът е как ще повярвам в неговото разкаяние?! И как ще простя предаденото доверие?!
Не се учудвам на решението ти, ние, жените, поне повечето, възприемаме дома си наистина като своя крепост и предателство там няма как да се превъзмогне. Можеш да се примириш, да простиш дори, но не и да повярваш.

Аз бих се постарала да поставя разума пред емоциите в такава ситуация ( може би остарявам ). Ако човека е добър съпруг, баща, партньор и тази глупост е породена от моментна слабост или криза за която сме виновни всички и естествено е „временно забавление“ не бих рязала с голямата ножица, а може би бих дала шанс на семейството да остане цяло. Но ако освен изневярата има и много друго ( както при нас с БНД ), просто няма никакъв смисъл от опити и прошка.

Точно това направих и аз - поради същите причини. Е, оказа се, че това беше най-голямата грешка в живота ми. Още не мога да се отърва от кошмарите  вследствие на близо година унижения. И едва ли някога в живота си ще мога да бъда с друг мъж - просто вече не вярвам на никого.

Таня31-Не се отчайвай,аз бях сама 10 години и точно като теб си мислих ,че няма да мога да бъда с друг защото не вярвам на никого.Но срещнах човека и имаме прекрасен брак,10 години сме женени ,имаме детенце,всичко е наред.Не всички са идиоти като бившите ни.Желая ти късмет!

Прекрасно те разбирам, ако има нещо, за което си спомням с ужас, това е необичането, изразявано в десетки малки моменти, в които без думи обичта се отказва

 
Аз съм давала много шансове на бившия ми мъж за 10 те години съжителстване. Нито един не заслужи. В края си завъди и гадже. Отново му дадох възможност да се осъзнае и го направи. Болката изчезна, но разочарованието си остана. Убедих се че пътищата ни вървят в противоположни посоки и няма смисъл от нови шансове. Приех го като урок, разбрах с какъв мъж не искам и не трябва да бъда. Това че сме направили грешката да се обвържем с неподходящи хора не означава че трябва да се замонашим. Живота продължава поднасяйки ни и добро и лошо, просто трябва да учим уроците му качествено и да не доспускаме крайности.

много ми хареса идеята 50:50. а защо просто не хванеш самолета и отидеш на кратка 1-месечна почивка в чужбина? най-добре круиз с кораб ))
това чисто хипотетично де, звучи мн добре на екрана на монитора, но на практика... не знам

напълно съм съгласна с това изказване. в крайна сметка, защо жената трябва да остане самотна, наранена и с две деца на ръце, а съпруга, заради когото се е стигнало до развод, да си е свободен и необременен с деца, за да може да си се наслаждава на любимата?
нека децата останат при него, да види тогава дали новата любима наистина е толкова перфектна, за колкото я смята? щом си обича децата, значи няма да му пречат при него, нали така? така авторката ще може да остане малко на саме със себеси, за да се възстанови от стреса, да намери време за себеси и сили, за да прехвърли живота си на нова страница.
пък и тя винаги може да ги вижда, когато си поиска

към авторката: скъпа, до преди месец бях пред подобна дилема - знам за забежките на съпруга ми от дооста дълго време и то с жени, които познавам и сме съседки - няма да ти казвам колко приятен беше живота ми до скоро.
писна ми и сложих края - сега се чувствам чудесно - свободна съм, млада съм, хубава съм и мога да се наслаждавам на живота си отново. имам прекрасен син, който обожавам и нищо друго на света не ме интересува
съвета ми към теб е: щом го е направил, ще го направи пак мила - сега е тази голяма любов, след време ще е друга. а времето си тече и никой няма да ти върне тези години...
остави го да си подрежда живота отначало, подреди и ти своя. излизай и се забавлявай. знам, че сега ти е тежко, но тук има много жени, като теб. ако си от София драсни ми на лични - ще се радвам да се видим и да пием кафе - всеки, който минава през това има нужда от подкрепа   

Извинявай, но не мога да се сдържа да не те попитам - след като си съгласна с изказването на RealTrue, когато се раздели със съпруга си остави ли детето си при него и любимата му? 

не го оставих, защото съпруга ми не живее с любимата си, тъй като любимите му са няколко 
освен това става сутрин в 9 за работа и се прибира в 3 през ноща почти винаги пийнал и практически няма как да гледа хамстер, камо ли сина си.  ако случая ми беше, като този на авторката щях да го оставя поне за малко.
дадох

Сигурна бях.    На думи всичко това  е много лесно, но когато трябва да се извърши такова  нещо винаги се намират доводи против.   

Хе-хе, представата на RealTrue, как би постъпила средната европейка в идентичния случай ме разсмя истински   Там, където живея, има "европейки" от всякакви националности, една голяма част от приятелките ми се разведоха при сходни сценарии, нито една от тях не реши да играе тая игра, залагайки децата си. Така постъпи обаче една рускиня (уточнявам, националността, защото нали противопоставят "европейка-българка" тук   ). Не сработи. Мъжът си беше влюбен и това е, "новата му жена" го обичаше, гледаха заедно детето повече от година, докато майката не си го поиска обратно... обаче тогава пък на детето не му се прибираше в Русия, всичките му приятелчета бяха в тук... както и да е, темата не е за това.

По темата: не бих могла да се сърдя за това, че мъжът ми вече не ме обича, смята ме за компания и е влюбен в друга. Такива неща се случват, не мога да заставя някого да чувства към мен неща, които не чувства. Боли, да, но всеки, който се е опитал да заповяда на себе си да се чувства или не по определен начин знае, че това е невъзможно. Отношенията между възрастните търпят промени, хората се променят. По-важното е мъжът в конкретния случай да постъпи отговорно спрямо децата. Той предлага апартамент, грижа и отговорно отношение към тях. Не би трябвало да му ръкопляскаме за това, предполага се, че е най-естественото нещо на света. Да, ама не - познавам много малко бащи, които в сходни случаи са постъпили така. Така, че - що за дилема - децата са свикнали с този град, с този апартамент и така... и без друго животът им ще претърпи достатъчно промени, защо да се товарят с още? Аз бих останала там, където съм.

А как би помогнало едно пътешествие или смяна на обстановката? От една кожа в друга може ли да се избяга? Аз бих останала в апартамента, бих си гледала живота, бих споделила отговорността за децата с бившия си партньори и когато съм готова, бих направила един истински, дълбок преглед на живота си. Как се стигна дотам, че не съм забелязала, че вече съм само "компания"? Дали наистина съм обичала мъжа си през всичките тези години или е имало моменти, в които сме били заедно, носени по-скоро от навика? Дали от самото начало не съм избрала много неподходящ за мен човек? Въобще - какво е моето участие в това животът ми да е там, където е в момента? Какво искам занапред и как мога да го постигна? Да оценя щетите, които заменянето ми с друга жена са нанесли на самооценката ми и да се опитам да ги поправя (грижа за себе си). Така човек престава да се чувства като жертва, каквато не е и вижда как сам реди съдбата си. А това мнооого помага за едно добро бъдеще.

Случват се такива неща   И това ще мине.  

Ясно е ,че такива неща се случват,но..........когато те заменят за Циганка тогава как трябва да се чувствам.Разбрахте ли думите ми мъжът ми ми изневерява с циганка.....Незнам сега някой ще ме нападнат ,че и те са хора,ама кажете това как се преживява?А наглостта е ....Продължава да си живее неговия живот ,влиза и излиза без да се съобразява с никого.Събрах му багажа ,е ...не иска да си тръгне.Защо???пита ме.Той го намира за нормално.Даже ми казва "излизам""спах при нея"
А що се отнася за мнението на RealTrue просто нямам думи Съжалявам,че не съм чак толкова разкрепостена ,че да си оставя децата на един "боклук"На какво ще ги научи?!!!Да ровят в кофите ли?!!!
Съжалявам ,че Ви занимавам ,но трябваше да го кажа,защото не искам някой да помисли ,че пуснах темата ,пък после изчезнах.Премислях го незнам как да го напиша,но това е истината
А за вината ДА тя е и в двамата ,просто няма само една страна виновна

Bon Toni, защо "вина"? Според мен думата е "участие" - участието в така стеклата се ситуация е и на двамата. Да, това, че отказва да се изнесе, е наглост до безобразие. Но това, че ти изневерява с, както ти се изразяваш, "циганка", какво променя нещата? Щеше ли да ти е по-приятно, ако го беше направил с бяла агнло-саксонка, ядрен физик? Изобщо, етносът на другата жена какво отношение има? Това с "боклука" няма въобще да го коментирам... Повярвай ми, знам колко е трудно, но не е нужно да падаш под тяхното ниво, товас нищо не помага. Успех и дано по-скоро изгониш вредния агент от живота си, отбивай се да казваш как вървят нещата 

Да на този етап щеше по лесно да го приема ,ако беше с друга жена ,а не с "циганка"Има значение за мен защото вече знам ка изглежда.Би ли приела и ти такава жена да отглежда децата ти ?Знам,че всеки има право на мнение  и ти си в правото си да го изразиш,но....аз не искам това за децата си.Да рови по кофите и после да им дава да ядат?!?!?!?!!Защото тя е от тези "роми".
Опитвам се да не падам на неговото ниво ,но повярвай ми....много ми е трудно....Опитвам се....