Защо българите не изпращат картички?

Чак пък за всички?!
Аз започнах да го правя в БГ, писах откога. Отскоро съм в чужбина. Всичките ми приятелки в София не намират за безмислено да направят един празник уникален и запомнящ се. И се почва с изпращане на картичка. Всичко ни било handmade, тук не съм купувала handmade картичка все още - има си магазини само за картички /показаха снимки даже/ и то като влезеш и няма излизане.

Хващам се за израза на ПМБ, не за да споря, а точно обратното: съгласна съм, че за огромен брой неща може да се каже, че са безсмислено усилие.

Да ти държат вратата, да ти подадат ръка, да ти направят подарък- за много хора е безсмислено усилие. Няма какво да се спори с това. За други хора може да е напразно усилие да кажат моля и благодаря. Други пък може да не виждат смисъла да се къпят всеки ден. Ами така го виждат: не ни е на нас работата да ги превъзпитаваме (е, освен ако случайно не са децата ни).

И в тази връзка, не можем да очакваме, че само защото сме изпратили картичка на някой, и той ще ни изпрати.

Погледни пак заглавието на темата, моля те.
И престани да вадиш изречения извън контекста.

Алиса, аз писах, че винаги придружавам подаръците си с картичка, направена ръчно от мен или от художник.
Всякакъв друг вид картички обаче считам за спам. Поне за мен е странно, бидейки в Париж, Рим или Капри да пратя картичка на съседката - Виж ме, ето тук съм в момента.  

Koте цената не е проблема.Става дума за тези традиции,които са излишни.Ако ти благодаря по телефона или ти ми потвърдиш присъствието на чавето по имейл какво от това?По-малко ли се уважаваме?Ми не.А пък торбичките с китайски дреболийки за дребни пари на никой няма да липсват.

Тази тема трябва да се слее с другата, за подаръците.
И както казва Шанел в такива теми- за подарък се купува плазма. Точка.

Тери, ако не си забелязал, има сума ти теми за детските рожденни дни.
Тази не беше от тях. Преди твоето включване.

Мислих си, че ще цитиращ някой диамант. Защо плазма, това не е ли леко ограничаващо ?

Знам ли и аз защо плазма- сигурно щото на нея можеш да си гледаш снимката в голям размер по цял ден:)
С риск да ме набие някой, си мисля, че на българите като цяло малко ни куца етикета, онзи куп условности, който прави живота по лесен и предсказуем. Пиша го най вече във връзка с подаръците, но и заради сегашния пост на Богиня. Защо пращането на картичка от друга страна да се тълкува като 'вижте ме къде съм'. Преди година две една мацка в подфорума за пътувания беше ходила на относително екзотично място- Перу- и после пусна тема, в която описа видяното, нещо като форумен пътепис. Ами и за миг не го приех като хвалба, изтъкване, фукане и т.н. Бих се радвала да получа такава картичка от приятел. Има тема за Япония в чужбинския- същата работа. Ако някой ми изпрати картичка с цъфнали вишни, кукла кокеши или нещо друго характерно и непознато, с две три мили думи, ще ми докара поне една положителна емоция.
От мен не чакайте, аз не си падам по пътуванията много много:)

Рокси, защото е народопсихология Защото в повечето случаи точно това си мисли редовият българин, получавайки подобна картичка.
Какъв е смисълът да пращам картичка от Париж на майка ми, приятелите ми, колегите ми при положение, че щампованата картичка е нещо твърде безлично? По-добре да покажа моите снимки и разкажа впечатленията си на чаша вино например.
Етикетът наистина куца в България. Но точно в областта на изпращането на картичките ли трябва да задълбаваме?
Аз например не се радвам да получавам картички. Нито хартиени, нито електронни. Предпочитам личния контанкт. Не ме умиляват и дежурните поздравления по Нова година и Великден. Тогава направо ми се иска да се скрия някъде и да си изключа телефона. Бих приела за лична обида единствено непоздравяването на най-важния празник - рождения ми ден

Аз съм на трета чаша просеко и мога да задълбая във всичко:)

Спирам да спамя.

Аре няма да си говорим за детски рожденни дни тогава,нищо не разбирам от тях и на един само съм бил.Отговорих на въпросите към мен защо благодарствените картички примерно са излишни.
А що няма картички с "Честито Освобождение" или "Честита Независимост"?Ми никой не се е сетил да печати сигурно.Не че аз ще купя и пратя.

преди две седмици изпратих картичка на родителите ми, от мястото кьдето бях на почивка. Много бих се радвала хората да ми пращат картички с изгледи от цял свят и с удоволствие си ги пазя. На времето, когато българите бяха ограничени да пътуват, майка ми имаше доста богата колекция от картички. Спомням си как се възхищавах на една от Дания, Копенхаген вечер, сьс светещи рекламни табла. Гледах я и си мечтаех да живея в такъв град.
Понеже авторката на темата спомена че в други държави се пращат картички за всякакви поводи, искам да добавя, че всички тези картички идват с послание и единствено трябва да напишеш
with love
Cyndy
Идеята може да е добра, но не мисля че е много лично. За мен, да се обадиш по телефона е по- голям жест, докато картичката може да мине за отбиване на номера.

според мен и жителите на остров тамбукту не изпращат картички. ама не знам защо.

всеки праща или не по свое усмотрение. аз лично давам/не пращам/ картичка по повод/рядко без повод/ и то май на 1-2 души, които са ми адски близки в съответния момент.

пращам мейл , много рядко електронна картичка/дали 5 съм изпратила досега, не знам/, и това е.

откровено казано, в холандия получаваме по празници много картички/особено коледа/. 99% са 'механични' не знам как да го кажа, но си личи, че е нещо, в което не си вложил частица душа, ами пращаш на килограм защото така е прието... предпочитам нищо да не получавам. все едно отбиване на номер.

само за твое инфо:

1) имам цяла торба с картички от сватбата т.е. ВСИЧКИ бяха прикрепили картичка към подаръка си 
2) същата торба с картички имам по повод раждането на сина ми
3) и още по-голяма торба с картички от кръщенето му
4) над 20 картички получихме за първия му РД (беше в тесен кръг)


За нашите РД с мъжа ми задължително събираме поне 20-30 картички. Всичко съхранявам.

Май инфото ти е грешно 

Ей, мислех да правя картичка тази вечер, изчезна ми цялата муза с тази тема.   Исках да уточня обаче, че картичките на "килограм" обикновено се разнасят лично. Особено в малки градове например, не е никакъв проблем. Ако си имал парти за рожденният ден на детето си, нищо сложно няма в това да напишете благодарствена картичка за всяко дете, че е дошло и подарило подарък. Детето после в училище ще ги раздаде на прителчетата си и без друго е най-вероятно повечето гости да са му съученици. И като няма какво да ги правите толкова картички, просто ги рециклирайте! Отделяте по сантименталните, които искате да запазите и така. Много сложно, няма що.  

Никога не съм харесвала електронните картички. Дори не ги отварям в пощата си. Мигат, светят, пълни с реклами мейли и измежду всички картинки трябва да откриеш тая която е специално подбрана за теб с мнгоо любов и внимание.    

За протокола да кажа, че за 6 и половина години в чужбина, единствените картички които съм получавала от България, са от момичетата в "Хоби" и 3 - 4 от преди 5 години, след инициатива във "чужбинският" да си разменяме международно за Коледа. Тогава се включиха и няколко момичета, които си живееха в България, но искаха да се участват в размяната.

Не съм чела цялата тема, но искам да коментирам това:


Точно в България пък картичките са под път и над път. И като дизайн, красота и разнообразие ми харесват много повече, отколкото тукашните тип Hallmark. В Централна поща ако знаеш по Коледа колко картички има - няколко СТОТИН разновидности, които са номерирани за да не се объркат хората, толкова са много. И от красиви по-красиви. Сергиите също преливат от картички, особено през лятото. Вече се споменаха книжарниците, вестникарските будки и т.н. Има и много картички с благотворителна цел, или от дружеството на художниците, което не е за пренебрегване.

На тукашните картички изключително много ме дразни напечатаното послание вътре. Истинска мъка е да намериш картичка, която е "празна" вътре и има място за повече от три думи на кръст. Посланията пък са или жалък напън за задълбоченост, или пък някакъв евтин майтап който не е особено смешен. Наистина са много комерсиализирани и грозни, а качествените са ужасно скъпи или в кутии по 20 бройки на едро.

Chrisimommy, и аз имам такива мили спомени от картички на майка ми и дядо ми от европейски градове. Преди когато пътувах повече, винаги изпращах по 3-4 картички от мястото където съм, на най-близките ми хора, които винаги се трогваха. Винаги взимам по една и за себе си, и сега имам колекция картички от местата, където съм била (включително различни български градове).

За мен една хубава пощенска картичка не може да бъде заместена от електронна такава. Първо, заради вълнението и радостта от получаване на картичка в истинската пощенска кутия. Особено сега когато всички пращат имейли и електронни картички, усещането за пощенска картичка е още по-специално, точно защото е толкова рядко. И второ, защото просто естетически повечето електронни картички не ми харесват. Като че ли повече труд се влага в хартиените - за да си заслужат цената на изработката и разпечатката, се влага повече в тях. Докато електронните са евтини или безплатни, и всеки сульо и пульо с фотошоп и флаш се изживява в правенето им. Освен това, много хора които ми пращат електронни картички (особено от поколението на майка ми) се впечатляват от неща които мен ужасно ме дразнят, и възторжени ми пращат разни танцуващи котки, пеещи хамстери, ярки цветове, мигащ текст, влудяваща музика и т.н. цигания. Не, мерси.