Няма традиция за това...
Отделно, като народ, си мисля, че не сме толкова лицемерни във възпитанието си.
Вярно, тук се пращат картички по какъв ли не повод.
Но съм далеч от мисълта, че всяка една картичка, получена за Коледа
или рожденния ми ден е избрана и надписана специално за мен.
Какво се прави по Коледа-колегите купуват една кутия с картички
и после само надписват под принтираните пожелания-за Анди, за Джон, за Мери и т. нат.
За рожденните дни, задължително се купува картичка за колегата и всеки я разписва.
Има колеги, които никой не понася, но всички се разписваме с нещо хубаво...
Винаги се чувствам много тъпо при тези мероприятия.
В семейството и между приятели е друго.
Виждам как се избират старателно картичките, надписват се. Има лично отношение.
Но и хората в България изразяват обич и отношение към близките си,
като подаряват и организират нещо по-специално. Просто формата не е картичка.
В Англия пък не се подаряват масово цветя, както при нас.
Докато живеех в България, много обичах на рожденния ми ден букетите цветя.
Или пък на 15 Септември, сутринта, всичките дечица с китка, вечер пък,
разпознаваш учителките по огромните купчини цветя, с които се прибират..
Това ми липсва тук. Но.. Различни нрави...
Отделно, като народ, си мисля, че не сме толкова лицемерни във възпитанието си.
Вярно, тук се пращат картички по какъв ли не повод.
Но съм далеч от мисълта, че всяка една картичка, получена за Коледа
или рожденния ми ден е избрана и надписана специално за мен.
Какво се прави по Коледа-колегите купуват една кутия с картички
и после само надписват под принтираните пожелания-за Анди, за Джон, за Мери и т. нат.
За рожденните дни, задължително се купува картичка за колегата и всеки я разписва.
Има колеги, които никой не понася, но всички се разписваме с нещо хубаво...
Винаги се чувствам много тъпо при тези мероприятия.
В семейството и между приятели е друго.
Виждам как се избират старателно картичките, надписват се. Има лично отношение.
Но и хората в България изразяват обич и отношение към близките си,
като подаряват и организират нещо по-специално. Просто формата не е картичка.
В Англия пък не се подаряват масово цветя, както при нас.
Докато живеех в България, много обичах на рожденния ми ден букетите цветя.
Или пък на 15 Септември, сутринта, всичките дечица с китка, вечер пък,
разпознаваш учителките по огромните купчини цветя, с които се прибират..
Това ми липсва тук. Но.. Различни нрави...
Но, не са първи избор като допълнение към подарък, както е картичката. 
), но всичко е така с картичките, защото липсва рутина.
А и темата е Именно за картички по Всякакви поводи и Без поводи, щото така било прието...някъде си, а тук, видите ли-нъцки. 
Разбираш ли...Нямам поща по път.Първо.И второ-Имам Навика-10 съзнателни години от живота ми са минали в най-редовно пращане не само на накртички, а и на писма до съветски другарчета, а и до роднини. 
Омръзнало ми е от високопарни изказвания за това колко лицемерни и не знам какви си са на запад, пък ние сме света вода ненапита.
