Всеки ден с копнеж очакваме МАРТенски бебевалеж! - тема 15

Не е проблем.
От болницата ти издават болничен от датата на постъпването ти там. След изписването, АГ, който ти следи бременността ти издава болничен за дните, които идват като разлика -от края на 45-дневния, до датата на постъпване в болницата.

Аз! Първото детенце така родих, искрено се надявам и сега така да стане!

Здравейте и от мен, чета ви редовно, но си мълча засега, понеже нямам какво толкова да кажа Моето бебе се обърна, най-накрая, в 36 седмица, и засега се приготвям за нормално раждане. Бях си направила вече въпросник за секциото и виж ти!   И аз като Миш и Комелина смятам да се пробвам без упойки и системи, но нали знаете, човек предполага, Господ (или докторите) разполагат. На мен ще ми бъде второ раждане, но пък имам доста голяма разлика между двете- 11 години- и не знам доколко типично второ ще се получи. Нямам страхотни спомени от първото, но пък с времето отчетох грешките-мои и на лекарите- и се надявам да не се повторят. Доктора е убеден, че няма да дочакам до термин, защото в понеделник имах около 2 см разкритие, а аз нямам никакви симптоми още...
 Мацките от ЛЛЛ са страхотни, убедена съм че действат успокояващо на всички нови мамчета! Аз помня колко травматизиращи ми бяха първите дни на кърмене, и се радвам, че сега има някой с адекватни съвети, търпение и най-вече позитивизъм! ПО моя скромен опит бих дала един съвет- забравете контролните тегления, измерването колко кърма цедите и написаните постулати- щом бебето ви спи, ака и видимо е спокойно, слушайте сърцето си и инстинктите си и бъдете убедени, че правите най-доброто и най-правилното за него! Не се отказвайте от кърменето, макар и трудно в началото, няма да съжалявате после.
 Поздрави на всички мамчета, които вече гушкат бебоците си, а на нас с още празните креватчета и пълните коремчета- търпение и спокойствие. Неродени деца няма да останат

Привет и от мен.
Първо искам да честитя на всички нови мами, които няма да изброявам поименно, защото ще изпусна някоя. Да са ви живи и здрави рожбите, да ви радват и да са спокойни и пухкави бебоци.
Вече сме си вкъщи. Да си похваля мъжа - беше изчистил цялата къща, наготвил, изпрал и сгънал всичко. А аз си мислех, колко пране чака 
Това е моята девойка:

Загуби малко тегло в болницата (което е нормално), но вече започна да наддава.
Ние само се кърмим. Момичета, чета Ви и ми става едно - жалко, че в България не се полагат достатъчно усилия за "ограмотяване" на майките, относно кърмене. Тук навсякъде брошури, консултанти, всички акушерки в болницата бяха и кърмещи съветници. Защо всяка от вас, която избере кърменето като начин на хранене за своето дете има тази голяма драма - стига ли му. И естествено, голяма част от вас прибягват към АМ сигурни, че нямат достатъчно кърма. Със сина ми опитах един ден с помпата - всичко, което успях да изцедя беше около 5 мл. По тази логика, отдавна трябваше да съм се отказала от кърменето. Синът ми беше само и изключително на кърма до 6 месеца, като продължихме да се кърмим допреди месец. Тогава явно исках вече да спра, поради видима причина.
Разбира се, че малкото бебе ще търси в началото по-често майчината гърда. Това донякъде според мен е и инстинкт - все пак 9 месеца са били на топличко и тази прегръдка им дава тази толкова нужна топлина. Аз предлагам непрекъснато тези няколко дни, само да ми изглежда, че е гладна, веднага и давам да суче. Знам, че по този начин и ще започна да произвеждам достатъчно кърма. Никога не изцеждам след това - не искам да влизам в някакъв омагьосан кръг.
Момичета, вярвайте в себе си. Все пак вие сте най-доброто, от което вашето малко човече има нужда. Забравете за седмица за мерки, теглилки и страхове - стига или не, просто се отдайте на ритъма на детето си и ще видите - няма нищо по-приятно нещо от кърменето.
Друг въпрос имам - защо се правят епизотомии, ако всичко си върви нормално. Дори и при толкова голямо бебе, и не много добро напъване, никой дори и не предложи епизотомия в моя случай (както и май нямам позната, която е раждала тук и има такава). От разказа на Ена4 оставам с впечатление, че в България си ги правят "профилактично".
Миш, не се притеснявай. Аз и двата пъти раждах без никаква упойка, или нещо подобно. Истината е че боли, но все пак са някакви болки, които се издържат. На мен ми сложиха само местна упойка, когато трябваше да ми направят 3те шева. Нищо не усетих.
Маринелс, ти се опитай да си гледаш детето без да го храниш през нощта. И успех ти желая. Не мога да повярвам, че такива съвети се дават от болница. Тяхното стомахче е толкова малко, че просто няма как да събере достатъчно храна, за да ги засити за толкова дълго време. И като са гладни, разбира се, че ще плачат. Когато сами са готови, ще си махнат нощното хранене - при някой деца това става по-рано, при други - по-късно. Моят син е без нощно хранене откакто е може би на 15 месеца. До тогава - все си цокаше през нощта. Не ми е пречело, смятам и с това да процедирам така.
Та да разкажа за раждането си. Моят мома показа, че е истинска дама. Тук има един детски пазар, който се провежда на всеки три месеца, искренно се надявах, че няма да се роди преди него, защото много исках да видя какво продават. Това беше в неделя. На отиване към пазара, синът ми нещо се запъна, че иска да го нося и аз искам или не - поносих го. След обяд в неделя имах няколко странни болки, но нито бяха регулярни, нито пък зачестиха. Мъжът ми продължаваше да мрънка, че не иска да ходи на работа в понеделник, и ако може да се напъна малко  На второто ставане през нощта да отида до тоалетна усетих, че се "подмокрих". Но този път количеството, което изтече от мен беше значително по-малко от това, което изтече при раждането на Александър. Беше около 3 часа, казах на мъжа ми, че са ми изтекли водите, обадих се в болницата - казаха ми, че искат да ме видят сутринта към 6-6.30, взех си душ, пихме кафе, закусихме, обадихме се на бабата-помощник и тя пристигна към 5 часа. Синът ми обаче се събуди и нищо не беше в състояние да го сложи да спи отново. Имах още няколко изтичания на вода, но те си бяха съвсем малки. Към 5.15 тръгнахме, оставяйки полуспящата баба с младеж, търчаш с коли из цялата къща. В 6 часа бяхме в болницата. Настаниха ни в една стая за раждане и ми казаха, че ще направят запис на тоновете. Добре - няма проблем. Всичко си изглеждаше нормално, бебето имаше добри тоновем апаратът не засичаше обаче никакви контракции. Това някъде до към 7 часа. Тогава се сменят смените на акушерките и до към 7.30 си седяхме - четох списания, гледахме тв. Към 7.30 пристигна новата акушерка, която ми каза, че моят доктор идва към 9 часа и тогава ще обсъдим с него какво да  правим. До тогава - щели да ни донесат закуска, донесе ни още списания и така. Ние си чакахме, аз нямах никаква индикация за раждане. Към 9.30 пристигна моят доктор. Попита ме  дали имам против да ме прегледа 9първи вагинален преглед за цялата бременност). Хей, човек, аз съм тук да раждам бе, нямам нищо против. Беше много внимателен ,нищо не съм усетила. Каза, че имам около 3 см. разкритие, но тъй като нямах контракции, просто ще си чакаме. Не искаше да ме пусне да си ходя обаче - вика - ти, както живееш на 50 км, докато се върнеш, ще си родила. Та към 10 часа си тръгна, каза ми, че ще се видим към обяд, когато ще дойде да види какво става с мен,  а през това време да правим каквото си искаме, стига да сме в района на болницата. Срещу болницата има страхотно кафе, та решихме да отидем с мъжо да пийнем по една кафенце. Чувствахме се като младоженци - Александър не беше с нас, а това не ни се беше случвало от както се е родил. Влязох да си тегля един душ и изведнъж водите ми потекоха. Много, много вода, както беше първия път. Докато се опитвах да излезна от под душа достатъчно чиста, тези води продължаваха да си текат, а аз се опитвах да си сложа бельо в между промеждутъците - неуспешно, започнах да усещам болки. Седнах си на стола, пуснах си душа и другия душ, който е за гърба и си виках - още 5 минути и тръгваме, още 5 минути и ще стана от този стол. Е да, ама не. Не знам колко дълго съм седяла под душа, мъжът ми горкия разбра, че нещо става, искаше да ми носи топка и да ми масажира гърба - къде бе, аз не можех да мръдна от този стол, Опитах се няколко пъти да се преместя във ваната, но мисията беше невъзможна. Започна да ме боли супер много. Нямах представа за времето, но си помислих, че ако имам още 2-3 часа такива болки, ще умра. Пратих мъжа ми да каже на акушерката, че искам епидурална или нещо, което да ми помогне. Акушерката дойде и се опита да слуша тоновете с едно такова малко апаратче, какот съм под душа, но тъй като се бях сгънала, явно не беше много възможно. Попита ме дали е възможно да се преместя някъде, където ще може да слуша тоновете. Преместих се на леглото и тя ме попита, дали може да провери докъде са стигнали нещата. Погледна ме и ми каза- мисля, че ще почнеш да напъваш до 5 минути, имаш пълно разкритие. Срещу мен, на стената имаше часовник - беше 11.40. Извикаха моя доктор, и към 11.55 започнах да чувствам, че ме напъва. Тук не дирижират напъните, просто ти казват да напъваш, когато чувстваш, но да се съсредоточиш и да се опитваш да изтласнеш колкото можеш. Нещата си вървяха добре, болките вече не бяха толкова много, колкото докато получавах разкритие, имах време малко да си почина. И така, напъвах си аз, но към 12.35 вече много се изморих. Главичката на детето се виждаше 9само отгоре де, косичката), но аз усещах, че не мога вече - казах си - не мога, изморих се. Докторъм ми каза- хайде, още малко, то е тук, опитах още 2 пъти, но явно си се бях изморила. Докторъм ми каза - е, ти знаеш какво следва  (синът ми е роден със вакум също). Изкара си пакетчето, сложи вендузата на главата и ми каза - сега трябва да помогнеш. Със следващият напът излезе главичката, след това и телцето. Сложиха ми я веднага на гърдите, а тя беше огромна  И розова и пухкава, изплака веднага. Изчакаха малко пъпната връв да спре да пулсира и попитаха мъжа ми дали иска да я среже. Той им каза "Надявам се, че имате остра ножица, че предния път се измъчих". Всичко беше толкова хубаво  - мъжът ми в стаята, малкото човече на гърдите ми и тази прекрасна акушерка и моя доктор... Попитаха ме дали съм съгласна на инжекция за плацентата - аз исках да стана възможно най-бързо и казах - да. Биха ми инжекция за излизане на плацентата, която излезе след 5 минути - хубава и свежа била, питаха ме, дали си я искам - тук си я взимат и си я носят вкъщи, а после засаждат дърво, като слагат в корените му плацентата. Не я исках  Мъжът ми имаше достатъчно работа, че и дървета да го карам да сади сега. Сложиха ми след това малко местна упойка и ме боцнаха няколко пъти за шевовете. След това ни оставиха сами и ни донесоха обяд. Казаха ни - когато се чувствам добре, да позвъня и те щели да ни пренесат в стаята и да ми помогнат да си взема душ. След около 2 часа вълнение, целувки и обаждания по телефона си теглих душ и си се преместих сама, държейки в ръцете си моето съкровище, а мъжът ми бутайки огромна количка с багаж и недоволствайки, как винаги изнасям цялата къща.
За престоя в болницата - само хубави думи мога да кажа,страхотни акушерки, грижа и храна. Но си е хубаво да си си вкъщи.
Простете за дългия разказ...
Лека нощ, момичета

Bub555, мерси за разказа! Мислиш ли, че може системата да е била не с бусколизин, а окситоцин - за забързване на раждането. Контракциите с нея са малко по-гадни от нормалните.
ena4, няма нужда да се извиняваш. За това има отчетни теми, за да споделяме такива неща.
hellen_law3, ще те бъркат ако дадеш   . Като тропнеш с крак, че не искаш, няма как да бръкнат. Аз с първото казах, че не искам да ме пипат, като видях колко боли и за това дадох чак като усетих напъни. С второто нямаше как да ме бъркат много, защото отидох в напреднало раждане и не съм стояла в предродилна зала.
Миш, два пъти раждах без упойка. Втория път беше силно желано да е така. И не съм го направила от храброст, нито защото имам висок праг на болка. Аз съм голямо шубе и много се страхувам от болката. Мога майчиното мляко да си върна, ако ми се наложи да търпя болка. Ти ще решиш дали можеш да издържиш или предпочиташ да облекчиш положението. Не се настройвай, че задължително ще или няма да искаш упойка, но и не дей да си мислиш, че щом повечето опират до нея, значи на всяка жена раждането е трагедия. И да имаш предвид, че често точно когато си мислиш, че няма да издържиш и няма на къде повече, се оказва, че си с пълно разкритие и следва същинското раждане, което не боли. Болят контракциите.
Commelina, аз с първото дете се страхувах, а с второто бях надъхана. Явно, че може и да е добре, щом искам поне още веднъж да родя   . Не мина без болка(по някое време си виках, абе аз защо се заблуждавам, че може да не боли, като ми тъмнее пред очите   ), но никак не беше трагично.

А ще ме светне ли някой какво се прави, ако са ти сложили упойка по време на контракциите, но после се налага и да те шият? Две упойки не са ли множко, а ако няма втора, не отминава ли действието от първата преди да са те зашили?  

Ето ти българска история - майка не може да закачи на гърда. Търси помощ и идва акушерка, която казва, че ще се върне в 13:00 часа, когато е часът за хранене   , а бебето се дере от рев, но часът трябва да се спази. Идва точно в уречения час и казва "ама ти защо не си си поискала добавка от педиатрите? Те от къде да знаят, че не кърмиш, ако не им кажеш?!"  това беше помощта за закачане на гърда. Нямаш представа с каква физиономия я сварих тази жена в стаята   ... и ревящото бебе в ръцете й.
  Стига си задавала глупави въпроси! В България никога раждането не върви нормално. Това е тежко медицинско състояние, което се нуждае от хиляди процедури и доста медикаменти. Не забеляза ли на колко изследвания се ходи без абсолютно никакви съмнения за проблем - колкото повече, толкова повече. Така, че епизиотомии се правят, защото се налага. Налага се, защото се ражда по всякакви насилствени и пришпорени начини, не и както би следвало - тежките раждания да са изключение, а не правило. А на училището за родители, на което ходих, гинеколога каза, че епизиотомия се правела, за да не му се сплесквала главата на бебето и да не се мъчело   .

да се запиша и аз в чудесната тема, marys, благодаря  

Не съм нещо в настроение да пиша, всичко ме боли - стомах, кръст, кости, но нямам контракции засега. Надявам се да ги избутаме тия празници и другата седмица му е време на бебьо.

Мисля и аз да раждам нормално като предишния път, но леееко се замислям за епидурална упойка евентуално, защото миналият път много ми дойдоха тия часове болки. Епизиотомията наистина профилактично ми я направиха, много гадно беше шиенето и оздравяването после.

Да се включа и аз в новата тема. Марис, много е хубава! 
Миш, аз също мисля да се лиша от упойки. Ако ти кажа, че повече ме е страх от упойки, системи, инжекции..., отколкото от раждането... Дано не ми се налага Взех и от епизиотомията да се страхувам вече. Как така ще ми я правят профилактично?!?! Каква е тая глупост По този повод: има ли вече майчета, раждали в Майчин дом София? Споделете впечатления за отношението и процедирането на екипа там, моля Притеснявам се, че ако не родя до 16.03., ще съм без избор на екип. Ако съм при моя д-р, няма проблеми (той мисли като мен), но той пък няма да е в София от 16 до 21.03. и така, както е тръгнало да си чакаме термина..., не знам на кой ще попадна и какво ще ми правят

Момичета, на вас къркорри ли ви коремът/стомахът? На мен нон-стоп. Много е дразнещо и шумно. И не мога да разбера води ли са, черва ли са..., то вече не знам къде ми се намират червата, нищо не си е на мястото Няма значение гладна ли съм, сита ли съм, то все си къркори. А и забелязвам, че ям доста повече в последните 2 седмици, по-често огладнявам и с повече се засищам
Искам вече да раждаааааааамммммм !!!!

Добро утро
Честито на новите майчета за техните бебчета

Добро утро и от мен
Колкото и да ми се иска да си поспивам повече, в 6.30 - 7.00 часа вече съм станала

katilias прекрасен разказ
Прочетох го с удоволствие
За съжаление както е писала skrech в БГ нещата се случват малко по различно

Миш, Commelina хубаво е че сте решили да раждате без упойки и дано да мине всичко бързо и безболезнено при вас.
При мене първото раждане беше с кошмарни контракции в продължение на няколко часа и като дойде време да напъвам а нямах вече никакви сили.
Когото раждах първото си дете бях доста по слаба, влязох да раждам 50 кг. и бях с много тесен таз. Доктора даже се чудеше дали да не ми направи секцио. Но аз не исках. Направиха ми епизиотомия. По време на раждането чух доктора да казва че главичката е излязла, а раменцата са заседнали. Като ме клъцнаха бебето излезе веднага и на мен ми олекна. После обаче какво шиене падна не ми се говори. Мислех че контракциите са кошмарни,но то шиенето било по зле. Сложиха ми някаква мастна упойка, но явно нямаше ефект - болката беше ужасна
При едно такова раждане като моето сега искам да се възползвам от епидурална упойка
Не искам да изживявам същите тези болки ако мога да си ги спестя
Но това си е лично мое мнение.
Всеки сам рашава са себе си

Добро утро    
Новата тема е страхотна както винаги    
Честито на всички мами който вече са родили и стиснати палчета на всички ви на който им предстои
Момичета няма много време да ви изчитам, но ще се постаря по-късно да га направя.

Към ЛЛЛ-Андреа е на 11 дни.В болницата беше изцяло на адаптирано мляко за родени с по-ниско тегло.Тя се роди 2.200кг.В къщи я сложих на гърда, мислех,че няма да иска защото е хранена 1 седмица на шише, но малката бързо се адаптира и сега си суче.Кърмим се около 20 мин.след което тя се изморява и заспива.Като я принеса в леглото пак се събужда и търси, но е изморена да сучи още.Успявам да изцеда около 30-45мл от двете гърди и тях изяжда.Памперсите са почти винаги пълни, но не знам дали и  е достатъчно.Въпроса ми е горе -долу по-колко трябва да изяжда бебе на тази възраст и как да увелича количеството кърма, че все си мисля ,че не и стига, защото колкото и да изяде все си търси.Иначе си спи по 3 часа.От две вечери пропуска едно от храненията-Дали да я будя или да я оставя до следващото кърмене сама да се събуди?
Благодаря предварително 

Добро утро и от мен
Снощи успях да поспя по-добре...е без будене неможе,но важното е,че се чувствам отпочинала... Мен маалко ми остава и се моля да почака още малко беба,та доки и тати да са тук

screch, аз първия път бях със спинална упойка и не са ми слагали повторно от нея. Накрая като трябваше да ме шият от епизотомията ме отпускаше точно, но издържах При мен беше много гадна тая епизотомия и след това 3 седмици не можех да си седна на д-то и да си накърмя хубаво детето. Моя бебо се е запънал нещо и не му се излиза, а така ми се иска вече да си го гушна, нямам никакви признаци
Аз съм много щастлива, защото днес се чувствам много добре, вървя към оздравяване и бебчо може да излиза вече

ай че е готина новата темичкаааа
честити бебоци на Mur и на Натали, да са живи и здрави и много радост да носят в къщи

и днес щъркелът не ни пропусна с една прекрасна вест
Имаме си бебе - Боян, 3,340, 52 см. Роди се днес в 7:20
passion

passion, да е жив и здрав малкия сладур 

Ей супер, да е живо и здраво малкото мъжле на passion Боян

Добро утро, мами!
Хронично съм недоспала вече, но свикнах да се гледам с торбички и сенки под очите.
Браво на всички, които са положително настроени за предстоящото раждане!Комелина, пожелавам ти наистина да родиш леко , както си се настроила! Марис, и на теб ти пожелавам като моето раждане по 2, както ти каза. И мерси за страхотната темичка! Изобщо на всички ви желая прекрасни бебенца, които да не мъчат мамите!
Ужасни колики мъчат Ева! Като започнат към 6-7 вечерта ,до полунощ са нон-стоп. Милата въздух не може да си вземе. Мами, какво давате за колики? Аз пробвах с едно билково сиропче, но не помага. После минах на Еспумизан Л, но като гледам и то не помага. И знае ли някой защо точно вечер започват гадните колики? Цял ден си е спокойно детето.
Искам да благодаря на Amorevole за бързия отговор и да изкажа признателност към съпричастността на консултантите!Много ни помагате , момичета, чудесни сте!   А и да кажа за нервното дърпане на гърдата. Прави го не в началото, а в средата или в края на кърменето.Значи, ако съм те разбрала добре, ще е или от силна струя кърма, или от нетърпение да потече следващата порция млекце.Още нещо да питам:Преди като се нахранеше Ева и пускаше гърдата. Сега и да заспи на гърда-не пуска.Дали се успокоява така, или все още не е сита? Но като я дръпна аз и тя вече спи.Друг въпрос:Вече сме на 10 дни. Преди гърдите ми се наливаха много-усещах болки , ако не ме изсучеше детето, но бях сигурна, че имам кърма.Сега това напрежение и твърдост ги няма-дали кърмата ми намалява, или е нормално да нямам  вече такива твърди и болезнени гърди?
Следващ въпрос:Казаха ми, че не трябва да ям цитруси, така ли е? И прясно мляко.Изобщо да спазвам ли някакви ограничения за храненето, или да си хапвам от всичко?  А никаква водичка ли да не давам?Макар и с лъжичка? Като започнат коликите чак устичката и пресъхва и се чудех дали да давам с лъжичка малко вода?А добре ли е като е с колики да я кърмя по-често , или така ще влоша положението на и без това болезненото стомахче?Много благодаря предварително за помощта!
Хубав ден на всички!
 Ей ,супер! Докато съм писала и още едно бебе-честито -на мама Passion!Да и е здраво и послушно слънчицето!