За събитията в Япония - земетресения, цунами, ядрена криза, хуманитарна криза

Няма да е лошо да дойдат в Българя да дръпнем и ние най-накрая малко напред

Защо да се връщам в България като тя категорично ми заяви, че не й пука за мен? Послянникът е представител на държавата в една страна, а консулът е отговорен за гражданите пребиваващи на чужда територия. Нашият консул не си мръдна пръста! От Сендай - най-засегнатият район, му се обади едно момче, Георги, да пита за информация. Героят-консул му казал да изчака 48 часа и да му се обади пак. Когато Георги му се обадил отново, разбрал, че консултът тъкмо си е кацнал в София. Не си беше направил труда поне проформа едни полетии да провери и да звънне на момчето, или поне едно "аз съм безполезен плазмодий, но ти си се оправяй сам" да му беше казал.
Пълно е с празни хотели из цяла Япония,сега на никой не му е до почивки. Да бяха наели две стаи в Осака или Киото от посолството и да кажат на хората,които искат - да отидат там. Като например бременната Д.,която никой няма да качи на борда на самолет с 12 часов полет, например. Или на хората с отменени полети, или на хората с неуредени документи -тези, които сега са у нас. Ей така,проформа да е, ама нещо, нещичко поне...Не. България, представлявана от господин консула, ни обърна гръб и ни остави да се оправяме сами.
Но факта, че една номенклатурна мижитурка, олизала няколко задника за да се настани на служба в Япония, се е омела при първта реална необоходимост от нейната намеса, хич не ме учудва. Коментарите в тази тема, а и в много други подобни са в основата на убеждението ми, че България не е мястото за мен. Не разбирате позицията "оставам,за да се чувстват хората по-сигурни", но се отнасяте с огромно разбиране към "еб_л съм му мамата, аз се спасявам". Какво да се прави - народопсихолиогия...
Още преди три дни от фирмата на мъжа ми, казаха, че имат готовност, при нужда, да евакуират служителите си. Тук, за разлика от другаде, хората държът на своите. Народопсихология, нали разбирате?
И какво казвате? В критичен момент и България ще намери своите 50 от Фукушима, своите 47 ронин, своите 300 от Термопили? Бог да ви пази, казвам аз!

Предложението да се населят българи в Япония е, разбира се,  практически неосъществимо, но поне е някакъв жест. Японците се чувстват изоставени от интернационалната общност. Французите, които тръбяха най-драматическите сценарии, изнесоха панически гражданите си, а сега Саркози ще идва на демонстративно посещение   .

Вчера беше един много хубав ден. Излизахме в парка, едно от семействата се разходи из Осака,ядохме по ресторанти, беше приятно да се намираме сред усмихнати и весели хора, а не затворени в къщи, залепили поглед в мониторите, разменящи си различни новини, коя от коя по-тревожна. Хората наоколо са напълно спокойни, ресторантите и парковете бяха пълни,почувствахме се прекрасно след дните на ужасно напрежение. Понагодихме се и към живота заедно, всяко семейство си има своя стая, децата се забавляват много. Напрежението постепенно пада, надявам се скоро да се върнем към нормалнотоси ежедневие.

Това е може би един от последните ми постове в темата, за мен тя се изчерпи. От тук насетне следва дългият процес на възстановяване и осъзнаване.

Едно нещо научих от тази колосална трагедия. Всички умираме,не е важно колко дълго ще живееш, а как.  

Сърдечно благодаря на всички за подкрепата, за окуражителните постове,за събраната информация, молитвите и положителната енергия. Стигнаха до нас и много ни помогнаха.  

Защо да се връщам в България като тя категорично ми заяви, че не й пука за мен? Послянникът е представител на държавата в една страна, а консулът е отговорен за гражданите пребиваващи на чужда територия. Нашият консул не си мръдна пръста! От Сендай - най-засегнатият район, му се обади едно момче, Георги, да пита за информация. Героят-консул му казал да изчака 48 часа и да му се обади пак. Когато Георги му се обадил отново, разбрал, че консултът тъкмо си е кацнал в София. Не си беше направил труда поне проформа едни полетии да провери и да звънне на момчето, или поне едно "аз съм безполезен плазмодий, но ти си се оправяй сам" да му беше казал.
Пълно е с празни хотели из цяла Япония,сега на никой не му е до почивки. Да бяха наели две стаи в Осака или Киото от посолството и да кажат на хората,които искат - да отидат там. Като например бременната Д.,която никой няма да качи на борда на самолет с 12 часов полет, например. Или на хората с отменени полети, или на хората с неуредени документи -тези, които сега са у нас. Ей така,проформа да е, ама нещо, нещичко поне...Не. България, представлявана от господин консула, ни обърна гръб и ни остави да се оправяме сами.
Но факта, че една номенклатурна мижитурка, олизала няколко задника за да се настани на служба в Япония, се е омела при първта реална необоходимост от нейната намеса, хич не ме учудва. Коментарите в тази тема, а и в много други подобни са в основата на убеждението ми, че България не е мястото за мен. Не разбирате позицията "оставам,за да се чувстват хората по-сигурни", но се отнасяте с огромно разбиране към "еб_л съм му мамата, аз се спасявам". Какво да се прави - народопсихолиогия...
Още преди три дни от фирмата на мъжа ми, казаха, че имат готовност, при нужда, да евакуират служителите си. Тук, за разлика от другаде, хората държът на своите. Народопсихология, нали разбирате?
И какво казвате? В критичен момент и България ще намери своите 50 от Фукушима, своите 47 ронин, своите 300 от Термопили? Бог да ви пази, казвам аз!

Предложението да се населят българи в Япония е, разбира се,  практически неосъществимо, но поне е някакъв жест. Японците се чувстват изоставени от интернационалната общност. Французите, които тръбяха най-драматическите сценарии, изнесоха панически гражданите си, а сега Саркози ще идва на демонстративно посещение   .

Вчера беше един много хубав ден. Излизахме в парка, едно от семействата се разходи из Осака,ядохме по ресторанти, беше приятно да се намираме сред усмихнати и весели хора, а не затворени в къщи, залепили поглед в мониторите, разменящи си различни новини, коя от коя по-тревожна. Хората наоколо са напълно спокойни, ресторантите и парковете бяха пълни,почувствахме се прекрасно след дните на ужасно напрежение. Понагодихме се и към живота заедно, всяко семейство си има своя стая, децата се забавляват много. Напрежението постепенно пада, надявам се скоро да се върнем към нормалнотоси ежедневие.

Това е може би един от последните ми постове в темата, за мен тя се изчерпи. От тук насетне следва дългият процес на възстановяване и осъзнаване.

Едно нещо научих от тази колосална трагедия. Всички умираме,не е важно колко дълго ще живееш, а как.  

Сърдечно благодаря на всички за подкрепата, за окуражителните постове,за събраната информация, молитвите и положителната енергия. Стигнаха до нас и много ни помогнаха.  

Благодаря за информацията!  
Някак наивно смятах, че проблема може да се разреши скоро. Една година охлаждане означава една година изтичане на радиация. Може би не в такива размери, но пак...  

Благодаря за информацията!  
Някак наивно смятах, че проблема може да се разреши скоро. Една година охлаждане означава една година изтичане на радиация. Може би не в такива размери, но пак...  

няма как да е скоро   и саркофаг, като в Чернобил  не решава нищо, само отлага решението за по-късно.

няма как да е скоро   и саркофаг, като в Чернобил  не решава нищо, само отлага решението за по-късно. Стопена активна зона (в случая даже е само деформирана или стопена частично) още не означава стопен реактор.