НОВО: Дигитални асистентиВиж

Ах тези тръшканици!!!

  • 7 820
  • 137
  •   1
Отговори
14 март 2011, 01:56 ч.
  • Мнения: 2
Отчаяна съм! Изморена съм да слушам постоянното тръшкане на две годишната ми дъщеря за щяло и не щяло! Още сутрин се пробужда и се започва едно мрънкане и тръшкане за всичко. " Ела да сменим памперса..." - тръшкане и ритане до припадък..., " Хайде да се облечем за разходка..." - рев, тръшкане и хвърляне на играчки... Същото се повтаря като и кажа, че не може да си играе с ножа, защото е опасен..... Какви ли не още подобни случки. И така цял ден с нея е една борба.
Пробвах какво ли не - гушкам я, целувам я, обяснявам и до припадане - нищо...няма промяна, продължава с още по-голяма сила. Реших да не и обръщам внимание - пак същото. Мъжът ми кажа, че аз съм я разлигавила. Не знам, може би правя нещо не както трябва.  И на вън прави същите сцени, хваща ме срам от хората  Embarassed
Дали е криза на две годишната възраст? Дали ще отмине ? Вече не знам как да реагирам. Моля споделете вие как се справяте с подобни ситуации.

# 1 14 март 2011, 08:04 ч.
  • Мнения: 8 995
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Според ситуацията - или съм била твърда като гранит и не съм допускала компромиси, или пък съм угаждала за някои неща. И двете ми деца много бързо осъзнаха, че тръшкането не помага, а само влошава нещата.

# 2 14 март 2011, 08:13 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Дъщеря ми е от по-бавно осъзнаващите се и се тръшка повече или по-малко близо година. Не полагах особени услиля да я успокоя, игнорирах и се концентрирах над собственото си успокоение - да не се срамувам от околните, да не се изнервя и да й се разкрещя или още по-лошото да я нашляпам... Съветвам те да направиш същото. А, да - тръшка ли се не става на нейното, колкото и да продължава тръшкането.
Мъжът ти, до колкото живее с вас, също възпитава детето, та му кажи да не ти прехвърля отговорността. Допълнително може да му дадеш някоя книжка за възпитание да се образова малко.  Peace

# 3 14 март 2011, 09:03 ч.
  • София
  • Мнения: 47 036
Гледай само да не се удари някъде като се тръшка и дишай дълбоко. Mr. Green
Пробвай може би и с малко игнориране - остави я сама в стаята за 5 минутки, докато и минат бесовете.

# 4 14 март 2011, 10:07 ч.
  • Мнения: 1 072
И аз съм на същото мнение - здрави нерви и игнор. Но да не ти отслабне ангела и след 5 минути тръшкане да й угодиш Naughty Може със строг тон да предложиш водичка ако видиш, че се е захласнала, но в никакъв случай не предприемай нищо докато не се успокои. Трябва да я научиш да си владее емоциите и да ги изказва вербално, вместо да се тръшка. А иначе - всички деца се пробват да се тръшкат, защото не знаят как точно да реагират и от какво точно са недоволни. Това преминава с правилна реакция на родителя.

# 5 14 март 2011, 11:13 ч.
  • Мнения: 26 566
 Гледам, че общата тенденция е към съвет да устояваш на тръшкането и да не отстъпваш. Аз имах друга тактика.
    Намали възможностите за противодействие до минимум. Ако нещо ти е във възможностите и не е жизнено опасно - направи го. Вместо ножа дай лъжиците. Ако не ще да смени памперса - остави я да си седи с него, докато се залиса и и го смениш между другото. Ако не ще да се облече и да излезе - примами я навън с отиване до някъде. Моето се навиваше да излезе само ако отидем до един определен мравуняк.
   Тръшкането се дължи обикновено на физически дискомфорт - топло и е, пишка и се, спи и се, или просто и е скучно и не знае къде да се дене. Предлагай занимания, залисвай я, не влизай в конфронтации за глупости, и не налагай някаква последователност от действия, защото така си решила. Остави я да си пасе и преценявай добре дали това, което иска е толкова погрешно и неизпълнимо, че да си струва да понасяш писъци и крясъци, вместо просто да оставиш детето да го направи.
  Забелязала съм, че много рядко става въпрос за наистина опасни неща - контакти, нож, автомобили...  По често родителите решават, че непременно трябва да командват парада и да казват на двегодишното какво да прави всеки миг и само го изнервят. Това, което се приема като угаждане, просто се дължи на факта, че двегодишните деца имат много малки възможности и почти нищо не могат да правят сами - затова на тая възраст аз подавах каквото се поиска, заменях с друго, ако е опасно, предлагах варианти и занимания, залисвах, изнасях навън полуоблечено и без обувки, за да се убеди звяра, че навън не  се ходи бос...
   Сега детето е много разбрано , неизнервено и вътрешно убедено, че ако мама отказва нещо, то е защото наистина не може да го направи, а ако може - би. Което си е точно така.
   Но всичко това, трябва да кажа, се отнася за моя опит, с моето дете. При друго може да работи друг метод. Освен това иска много отделено време, което аз имах, а и хумористично и спокойно отношение, и най-вече да не се ядосваш, защото това са дреболии без никакво значение.

# 6 14 март 2011, 11:41 ч.
  • Мнения: 1 072
Ирис04, разбира се, че и ти си права, но двата съвета не си противоречат, а се допълват. Понякога родителите, забързани и улисани в своята работа, предпочитат да угодят на детето, вместо да им надува главата с тръшкане (без значение за какво се тръшка). Така много бързо и супер неусетно детето се научава, че най-лесно и най-бързо постига своето с тръшкане и го ползва не само за удовлетворяване на лични нужди, но и спекулира и се налага. Разбира се, че е безсмислено и неправилно да се налагат някакви супер строги правила, вместо да се играе с детето, да му се говори и да се залисва, но понякога този момент е изпуснат и нещата излизат извън контрол. Няма страшно, това е поправимо - не с викане и някакви наказания, а по метода на ясните прости правила (само ако са аргументирани и имат смисъл и за детето) и игнора. Има си и стотици книжки по въпроса - все пак не на всеки му идва отвътре да е безгрешен родител Wink

# 7 14 март 2011, 11:50 ч.
  • Мнения: 26 566
  Съгласна съм напълно. Laughing

# 8 14 март 2011, 12:01 ч.
  • Мнения: 403
Ще има известна доза "стискане на зъби", но не мисли как реакциите на детето ти се отразяват на околните - всички сме майки и сме наясно за какво иде реч! Отсей моментите, за които си струва да се ядосваш - както пише Ирис и търси решение за тях, всичко останало е въпрос на време и ще отшуми.

# 9 14 март 2011, 12:37 ч.
  • Мнения: 1 892
И моята дъщеря отскоро се тръшка за всичко, така че темата ще ми е полезна.
Лошото е, че аз съм нервак и обикновено не мога да удържам докато спре да се тръшка. Още повече, че моят мъж донагнетява обстановката като почва да мрънка, че нашето дете е най-бясното от всички и най-разлигавеното и как трябвало да почнем по-сериозно да я строяваме, защото всички други дечица, които виждал на улицата ходели спокойни и хванати за ръчичка, а нашето правело, каквото си иска Crazy

# 10 14 март 2011, 12:54 ч.
  • Мнения: 164
Майка ми по този повод винаги е казвала- "Докато е малко детето, винаги можеш да го прилъжеш и му отвлечеш вниманието." Случвало ми се е да го прилагам на практика, помага. Simple Smile

# 11 14 март 2011, 13:22 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Iris04, абсолютно си права. Ако не е нещо жизненоважно отстъпвай, но веднага, а не като е започнало тръшкането. Понякога сме много настоятелни да покажем и за най-майлката глупост, че ние командваме, а детето расте и иска да покаже, че то също има право на глас.  Peace

# 12 14 март 2011, 14:11 ч.
  • София
  • Мнения: 47 036
Iris е права и дава много добри съвети.
Трябва да се прави всичко възможно да не се вкарва детето в изнервяща ситуация.
Аз говорех вече като стане белята, родителя да не се шашка.

Последна редакция: пн, 14 мар 2011, 14:38 от L'Agent

# 13 14 март 2011, 14:38 ч.
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 745
Синът ми е лягал на тротоара , като е  разпервал ръце и крака. .Веднъж се пробва ,просто седях , до него и изчаках да му мине. Като видя ,че не му обръщам внимание престана. За сметка на това бях атракция на всички хора ,който минаваха и ми цъкаха с език "каква съм лоша ,че не го вдигам." Laughing Временно е ще мине. Беше около 2 годишен. По- това време бях бремена и да исках не можех да го вдигна и да го нося..

# 14 14 март 2011, 14:53 ч.
  • Мнения: 1 472
Тръшкането на сина ми беше много неприятен и изтощителен период за мен. С всичките си сили се опитвах да обясня на детето, че това не е начина да постигне нещо. По-често усилията ми бяха безрезултатни. За щастие този период премина някак си, но определено не съм допускала да се преминава „златната среда“. Правех компромиси, но преди да изпадне в истерия. Гледах всичко, което не е подходящо за игра да не е в обсега му, за да не се налага да му отказвам да играе с нож например.
Сега е във фазата, при която на всичко отговаря с не.
Сякаш ми връща за моите „не“-та, в периода на тръшканията....

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Уважаеми потребители,

      Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

      Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

      Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

      Благодарим Ви!

      Начало