Ах тези тръшканици!!!

  • 7 821
  • 137
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 556
И ние минахме през това. Вече е на три и сякаш е по-добре. Пак има моменти,  в които ми иде да се гръмна, но детската градина май има благотворен ефект върху тръщкащите се  Grinning

# 46
  • Мнения: 6 837
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Според ситуацията - или съм била твърда като гранит и не съм допускала компромиси, или пък съм угаждала за някои неща.

Съгласна съм напълно. Дъщеря ми е на почти 3год. и някой път си е трудно да я излъжа и да я разсея. Laughing Crazy
За яслата не знам доколко ще помогне, тя преди ходеше на ясла и сега пак ще я пускам. Такова тръшкане е имала след яслата като се приберем вкъщи, че не ми се говори.  ooooh! Все едно за целия ден насъбрани емоции си го връщаше на нас след това. Whistling

# 47
  • Мнения: 811
Съвсем нормално за възрастта, на която е детенцето на авторката. Когато бяха мънички, не беше проблем, защото отстъпвах за много неща още преди да са се тръшнали, т.е. гледах да се налагам само в краен случай, имах си определени неща, за които не правех компромис, всичко отстанало ... в името на спокойствието ми и това на децата се правих, че не ми пука, че розово и оранжево не си отиват, а дъщеря ми е решила да ги съчетае или пък че за синчето е жизнено важно да излезе на топло, слънчево време с гумени ботуши. Последният хит беше на рождения му ден, когато реши, че не иска приготвените от мен риза и панталон, а иска да ходи с анцунг-спайдърмен, е така отидохме в ресторанта, никой не ни върна, детето беше спокойно, забавлявахме се всички, без да съм изтощена от разправиите да наложа моя избор на дрехи. Кофти е само когато пораснат - дъщеря ми е в първи клас вече и пак се опитва да се тръшка, е не на пода, но примерно почва да мрънка, че не й се учи стихотворението наизуст вечерта, това беше снощи - аз казвам: тогава недей! Тя озадачена, почва да ми обяснява, че госпожата казала, че ще й се кара ако не го научи и т.н. доводите, които трябваше аз да кажа и явно детето очакваше да чуе ... Изслушах я и казах: ти си знаеш, мамо, искаш ли да ти помогна или ще се справиш сама? Така че, важно е да запазите спокойствие, да си сложите физиономията "не ми пука, прави каквото искаш" и да правите нещата лесни за всички. Светът няма да свърши ако не се направи нещото точно когато и както сте решили вие, нали?

# 48
  • Мнения: 284
И ние сме в този период сега. Излизаме на разходка и тя решава по кои улици трябва да минем ако не и угодя се тръшва на земята и не мърда. Немога да я оставя и да я заплаша , че тръгвам без нея защото има коли които са потенциална опасност Sad. Много полезни съвети са дадени тук и със сигурност ще изпробвам някои от тях  Peace

# 49
  • Мнения: 1 434
Наистина е период и отминава, но си е цяло изпитание за родителите. Според мен най-правилно е да опиташ с отвличане на вниманието, което обче не винаги се получава; следваща стъпка игнориране, ако обаче е на място, което не търпи циркове (църква, меропрятие като сватба или пък ресторант) го изнасям ... е имало е случаи да се разкрещя - не помага, един път даже се разревах... - крещеше истерично и ме удряше (повярвайте ми, ужасно силно удря моето хлапе) и се опитваше да побегне към улицата. Един път го носих 4 пресечки, докато той се мяташе истерично, а ако го пуснех долу побягваше, а не можех да го прегърна и да го държа, защото ме удряше и ме целеше в корема, а бях бременна в 7ми месец.
С дъщеря ми съм по-.. сурова, често се тръшка да я нося, а си е тежичка и настоявам да ходи и не я вдигам и се случва да реве през почти цялата разходка, е в такива случаи обикновено разходката я съкращаваме доста... Доста критични погледи отнасям ама кво да се прави Simple Smile

# 50
  • Мнения: 284
Нямам търпение този перод да отмине! Най-кофти ми става когато сме с други деца и те са кротки и слушат майките си а моето зверче не зачита въобще какво му говоря.Изглежда така все едно ,че аз не си възпитавам детето.понякога си мисля че и хората така си мислят че детето ми не ме слуша и се тръшка защото аз незная как да го възпитавам.Gabriele, много добре те разбирам и  аз съм изпадала в много сходни ситуации на твоите. Tired

Последна редакция: чт, 17 мар 2011, 21:34 от russof

# 51
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Синът ми е почти на 5г. и от 1-2 месеца поведението му коренно се промени.Иска само той да командва в къщи,каквото той каже това да става и каквото поиска да се изпълнява.Вече съм уморена от постоянното му мрънкане и от тръшкането за щяло и нещяло.През последната седмица за белязвам,че започна и с агресията.Ако поиска нещо и не бъде изпълнено от наша страна започва да ме удря с каквото намери или да ме рита(само мен,на баща си не смее да посегне).Говорих с него,питах го защо се държи така,отговора е защото така искам.Не знам вече как да се справям с него.Преди да се промени така,беше много добро дете,помагаше ми в къщи,никога не е посягал да удря.А сега каквото поискам,всичко се прави на обратно.Онзи ден ми нарисува една рисунка и отзад надписа гласеше "Не те обичам,мамо.Лоша и грозна".Попитах го знае ли какво означава това,което е написал и ми каза,че не знае.Чул го е от някакво момиченце от ДГ.Обясних му,че така не е хубаво да се казва,на когото и да било.На момента ми се извини.Но на следващия ден бяхме в един магазин и отказах да му купя една играчка.Тогава ми заяви ,че ако не направя каквото той иска,пак ще ми напише думите от рисунката.Реших да реагирам с игнориране.През целия път до нас рева,блъска ме и ме удря. Rolling Eyes
Не знам дали е период,ни вече не издържам  и започвам да си изпускам нервите.В ДГ слуша и учителката го хвали,че е примерно дете,а в къщи е ад просто. Tired

# 52
  • Мнения: 627
Чувала съм това два-три пъти досега. Първия път ми стана много болно. Обмислих ситуацията и втория път отговора ми беше - нищо, аз те обичам за двама. Детето е обезоръжено на момента. Ако те нараняват тези думи, детето ще ги използва все по-често. Ако не - ще се откаже.
Пък и в крайна сметка ти няма да го излъжеш, защото наистина го обичаш за двама, нали. Wink

# 53
  • Мнения: 1 248
ох как се радвам че този период отмина Wink
и мен ме докарваха да нервна криза тръшканиците  Crossing Arms но накрая си изработих добра тактика почне ли да се тръшка излизам от стаята, той пищи, попищи и му премине, след това винаги му гороя спокойно и му обяснявам че това което прави е лошо и че е достатъчно голям да сподели какво го го притеснява, че плача е само за бебетата които не могат да говорят и да кажат какво искат  Wink с много търпение преминава този етап Simple Smile

# 54
  • Мнения: 510
Абсолютно!  Peace

Пробвано е даже!

При едно такова тръшкане за една играчка, която беше решила, че трябва да й се купи, чак се захласна от рев от магазина до вкъщи.
Дадох вода, измих лицето с вода - не и не! Тръшкането, виковете, ревовете и всички други екстри продължиха! ooooh!
Сетих се за съвета на психолога, оставих я в стаята й да си се тръшка и да вие, отидох в кухнята, като оставих вратата на стаята притворена, за да чувам все пак какво става там.
След около минута - две плача и ревовете спряха, явно е разбрала, че вече е сама.
Дойде в кухнята, продължавайки да хълца. Попитах свършила ли е с виковете, а тя ми каза:

"Ми там няма никой. Защо да плача?"
С най-голямото си спокойствие й обясних, че ако иска да остане при мен  да си говорим, трябва да престане да плаче и да се тръшка по земята, ако не иска - да си отива отново в стаята и да си продължи представлението.
Девойката избра да остане и да спре да плаче.
И наистина спря.  Peace

 А що се отнася до този съвет:
- занесете го на ръце, колкото и да се тръшка, в помещение с плочки  и мивка - баня, тоалетна,
              мокро помещение, намокрете му лицето, ръцете, очите и го оставете там само,
              на запалена лампа и полузатворена врата;

Забравила съм да добавя : "и пуснете водата в мивката да тече, като има достъп до нея - столче, или нещо друго, така че да я достига!"
Съгласна съм да го оставиш в някоя стая само,но това с банята някак си ми звучи  .....незнам страховито!Плочки ,вода мивки  ...ами ако се изтресе на тези плочки ???Нензам звучи ми потресаващо!Немога да си помисля да си го причиня на детето това с банята!

# 55
  • София
  • Мнения: 2 081
viktoria75 , след като те е страх да оставиш детето си в банята, напълни леген с вода и го остави на пода, да си играе с водата - има същият ефект.  Peace
Това с водата е с целебна цел.
Водата извлича негативната енергия от организма, но това е друга тема на разговор.  Hug

# 56
  • Мнения: 510
инка62  Да така нещата ми звучат не толкова страшни  Laughing.Ние вече сме минали възрастта на такива изпълнения с тръшкането ,но ще го имам в предвид занапред...нищо не пречи да се опита или да дам на някоя изстрадала приятелка съвет! Wink

# 57
  • София
  • Мнения: 17 795
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Според ситуацията - или съм била твърда като гранит и не съм допускала компромиси, или пък съм угаждала за някои неща. И двете ми деца много бързо осъзнаха, че тръшкането не помага, а само влошава нещата.

Ти почакай да стане на 16... тогава ще търсиш къде да я смениш за няколко на по 11!  Mr. Green

# 58
  • Мнения: 1 404
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Аз пък абсолютно не съм съгласна с това. Периодът между две и три години на голямата ми дъщеря беше истински кошмар.Не искам да си го спомням, дори се чудя как оцеляхме с мъжа ми като двойка.Тръшканиците бяха по около 10 на ден, за съвсем безумни неща, извън моята власт-да залепя дръжката на една череша, да съединя динята, да направя къщата на един етаж,за да няма стълби... След третата година постепенно стана човек, а сега с нея е просто приказно Simple Smile

Съветът ми към авторката е просто да се опита да оцелее, докато детето само  нормализира поведението си.

# 59
  • Мнения: 613
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Аз пък асолбютно не съм съгласна с това. Периодът между две и три години на голямата ми дъщеря беше истински кошмар.Не искам да си го спомням, дори се чудя как оцеляхме с мъжа ми като двойка.Тръшканиците бяха по около 10 на ден, за съвсем безумни неща, извън моята власт-да залепя дръжката на една череша, да съединя динята, да направя къщата на един етаж,за да няма стълби... След третата година постепенно стана човек, а сега с нея е просто приказно Simple Smile

Съветът ми към авторката е просто да се опита да оцелее, докато детето само  нормализира поведението си.
Но май нямаш дете в пред пубертет или в пубертет. Дано и след някоя друга година пак да не си съгласна. Laughing

Общи условия

Активация на акаунт