НОВО: Дигитални асистентиВиж

Ах тези тръшканици!!!

  • 7 821
  • 137
  •   1
Отговори
# 30 15 март 2011, 17:15 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 825
Дори и да не се стигне до постоянно не-кане няма такива деца, които да казват постоянно "да". Grinning   И ако въпросът, предполагащ право на избор (искаш ли?, ще дойдея ли?), всъщност е зададен с единствена цел манипулация (т.е. за да отговори утвърдително, а не че реално родителят смята да се съобрази с желанието му) се стига до ситуации, в които всъщност правото му на избор не се зачита. Аз лично задавам въпроси за избор само когато знам, че реално мога да изпълня избора, дори и той да е не. В останалите случаи много често  "Хайде да..." ми е вършил и все още ми върши много хубава работа...

# 31 15 март 2011, 17:36 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 953
С прискърбие мога да кажа, че на 3 години, тръшкането не е отшумяло,
при дъщеря ми.Продължава си както беше, на 1 и 2 години... сега имам
чувството, че е още по-сложно...Понякога метода "игнор" върши работа,
понякога, разсейването със съвсем друга тема и дейност, помага...
Тя, ли захитря, аз ли вече се предавам...Сложно...Относно същинския
пубертет на големите...цветя са сравнение с тригодишната дивакиня.
Кой спомена 6 месеца...ех, несбъднати мечти Mr. Green


# 32 15 март 2011, 18:03 ч.
  • Мнения: 4 615
При нас никакви тактики не вършат работа. Още преди да съм го казала, вече ме е усетила на къде бия.
Сега е болна, трябва да пие панадол. Още не съм открила коя е силата на света, способна да я накара да си отвори устата.
- От лъжичката ли предпочиташ или от спринцовката?
- Изобщо не искам да го пия това скапано лекарство!  Close
Номерът с фалшивата дилема никога не е работел, а сега направо се вбесява, ако изобщо се опитам да го пробутам.
Иначе не се тръшка, но прави далеч по-лоши неща  Confused

# 33 15 март 2011, 18:36 ч.
  • Мнения: 2 434
Цитат на: инка62 в пн, 14 мар 2011, 15:35

 - занесете го на ръце, колкото и да се тръшка, в помещение с плочки  и мивка - баня, тоалетна,
              мокро помещение, намокрете му лицето, ръцете, очите и го оставете там само,
              на запалена лампа и полузатворена врата;
- оставете го само в помещението, а вие затворете вратата и отидете на друго място -
               когато няма публика, за да го гледа, то ще престане да се тръшка много бързо.

Това... сериозно ли? Thinking

# 34 15 март 2011, 19:39 ч.
  • София
  • Мнения: 2 081
Абсолютно!  Peace

Пробвано е даже!

При едно такова тръшкане за една играчка, която беше решила, че трябва да й се купи, чак се захласна от рев от магазина до вкъщи.
Дадох вода, измих лицето с вода - не и не! Тръшкането, виковете, ревовете и всички други екстри продължиха! ooooh!
Сетих се за съвета на психолога, оставих я в стаята й да си се тръшка и да вие, отидох в кухнята, като оставих вратата на стаята притворена, за да чувам все пак какво става там.
След около минута - две плача и ревовете спряха, явно е разбрала, че вече е сама.
Дойде в кухнята, продължавайки да хълца. Попитах свършила ли е с виковете, а тя ми каза:
"Ми там няма никой. Защо да плача?"
С най-голямото си спокойствие й обясних, че ако иска да остане при мен  да си говорим, трябва да престане да плаче и да се тръшка по земята, ако не иска - да си отива отново в стаята и да си продължи представлението.
Девойката избра да остане и да спре да плаче.
И наистина спря.  Peace

 А що се отнася до този съвет:
Цитат на: инка62 в пн, 14 мар 2011, 15:35
- занесете го на ръце, колкото и да се тръшка, в помещение с плочки  и мивка - баня, тоалетна,
              мокро помещение, намокрете му лицето, ръцете, очите и го оставете там само,
              на запалена лампа и полузатворена врата;

Забравила съм да добавя : "и пуснете водата в мивката да тече, като има достъп до нея - столче, или нещо друго, така че да я достига!"

# 35 15 март 2011, 21:29 ч.
  • Мнения: 613
Цитат на: Free Will в вт, 15 мар 2011, 17:36
С прискърбие мога да кажа, че на 3 години, тръшкането не е отшумяло,
при дъщеря ми.Продължава си както беше, на 1 и 2 години... сега имам
чувството, че е още по-сложно...Понякога метода "игнор" върши работа,
понякога, разсейването със съвсем друга тема и дейност, помага...
Тя, ли захитря, аз ли вече се предавам...Сложно...Относно същинския
пубертет на големите...цветя са сравнение с тригодишната дивакиня.
Кой спомена 6 месеца...ех, несбъднати мечти Mr. Green


А до каква възраст ще ги разсейвате - 5-10-15-20 години?
Free Will - ползвах поста ти, но въпросът не е лично към теб?

# 36 15 март 2011, 22:50 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: ЧеКа в вт, 15 мар 2011, 17:15
Дори и да не се стигне до постоянно не-кане няма такива деца, които да казват постоянно "да". Grinning   И ако въпросът, предполагащ право на избор (искаш ли?, ще дойдея ли?), всъщност е зададен с единствена цел манипулация (т.е. за да отговори утвърдително, а не че реално родителят смята да се съобрази с желанието му) се стига до ситуации, в които всъщност правото му на избор не се зачита. Аз лично задавам въпроси за избор само когато знам, че реално мога да изпълня избора, дори и той да е не. В останалите случаи много често  "Хайде да..." ми е вършил и все още ми върши много хубава работа...

А не! Целта ми определено не е манипулация - в никакъв случай. Не толерирам манипулациите под никаква форма.
Идеята е да му "внуша", че има право на избор с който аз се съобразявам. Ако го попитам - "Ще ме заведеш ли до магазина?" и той ми отговори "не",се съгласявам, че точно в момента няма да ходим там и го питам примерно" А искаш ли да отидем еди къде си (някакво друго място)" После минавайки покрай магазина му казвам "Хайде да влезем да пазарим" (например).
Идеята ми е че за мен е важно да го науча, че има право на избор, има право да си отстоява избора, но съществременно да му покажа и другата страна - че понякога нещо просто трябва да се направи и не подлежи на коментар - ето например последният пример е за ваксината - щом трябва, трябва и си го изтърпя мъжки човека, а после правехме каквото той искаше. Търся "златната среда", незнам дали я намирам, но така или иначе се надявам да расте спокоен, щастлив и да знае, че не съм му враг, който му се налага постоянно и се опитва да го пречупи до степен - "Ще правиш каквото ти кажа, защото съм ти майка!" Грозно ми е това. Едно време баба ми се опитваше да ме "смачка" по този начин и да ме накара да правя каквото тя каже без да ми оставя право на избор и без да ми обснява "защо". Е, не успя - тя се налагаше, аз се опъвах и досега мине не мине и се сети та ми каже какъв ужасно голям и неразбран инат съм била когато реша да направя или да не направя нещо. И че още съм такава и едва ли не това е един огромен мой порок. Не искам моето дете да се бори с мен по този начин.
Тръшкането за мен идва точно от това - детето иска да го приемат като самостоятелна единица (въпреки, че не е съвсем такава) и понякога постоянното налагане и стриктното държане на контрол водят до тръшкането, което си е един вид израз на безсилието, което чувства детето.

Така поне мисля аз - разни хора, разни идеали - за някои това може да е разглезване, прекалена свобода и т.н.  Peace

# 37 15 март 2011, 23:00 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: v_d в вт, 15 мар 2011, 01:18
Аз имам същата тактика - оставям му лично право на избор за всичко, което не го застрашава или не е опасно.  Peace
....

Като цяло това е подходът и вкъщи. Дъщеря ни е почти на 4, засега всичко върви добре и кризисни периоди на практика не е имало. Не съм сигурна обаче доколко се дължи на отношението на родителя и доколко - на характера на малкия човек.

# 38 16 март 2011, 06:36 ч.
  • Мнения: 1 809
Ще отмине този период на тръшкане!После с умиление ще се връщате назад във времето и ще се сещате за това с много мили и топли чувства.

# 39 16 март 2011, 08:08 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 825
Децата имат нужда да им се дава право на избор. Това е ясно. И определено детското противопоставяне и тръшкане могат да са реакция на свръхконтролиращо и авторитарно родителско поведение.

Но и друго е възможно. Постоянното питане за мнението на детето (искаш ли? ще дойдеш ли? и пр.) може да му действа прекалено натоварващо и резултатът да бъде точно този, който искаме да спестим, а именно ревове, тръшкане, капризничене. Прекалените отговорности от правенето на избор, особено извън компетенцията и възможностите, натоварват и объркват. Това важи не само за децата. Понякога това, че друг взима инициативата, дава необходимата сигурност и стабилност. "Хайде да..., ела да..., нека да,..." и пр. могат да дадат подобна сигурност като в същото време не изключват варианта детето да не се съгласи и родителят да се съобрази с неговото желание или пък да се намери компромис, който да удовлетвори всички.

Мисълта ми е, че с търсене мнението на детето и предлагането на избор трябва да се внимава и да не се прекалява. И колкото са по-малкии децата, толкова изборът да е по-простичък. Затова и обикновено за най-малките се препоръчва да се дава право на избор измежду 2 алтернативи за елементарни неща, които те могат да осмислят. Докато повече от 2 възможности, въпроси без алтернативи или относно ситуации, които не са им познати или ясни, може да бъде объркващо...

# 40 16 март 2011, 09:15 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Цитат на: iren5 в вт, 15 мар 2011, 21:29
А до каква възраст ще ги разсейвате - 5-10-15-20 години?
Free Will - ползвах поста ти, но въпросът не е лично към теб?

Честно казано не зная...с такова чудо за пръв път се сблъсквам.
Напоследък обаче се плаша и от друго...преди знаех за криза
на 2 годишните, после все повече публикации се появиха, за 2-4
годишни тирани...следва криза на 7 годишните и О, Боже същински
пубертет. Децата ли са криви, родителите ли слабохарактерни...

# 41 16 март 2011, 11:43 ч.
  • Мнения: 627
Снощи дребосъчка каза, че иска сладолед. Извадих го от фризера и казах, че ще чакаме малко да се отпусне. Последваха простести и питане през три секунди дали е готово. Издържах стоически. След което взех чаша и сложих в нея поразтопената част от кутията. Девойката настоя да вземе лъжицата и да продължи - "Аз мога". Понеже отказах, последва едно търкаляне по теракота, гарнирано с вой до Бога. Опитите за успокояване бяха неуспешни.
Е, оставих я хубаво да се потъркаля. Дори не повиших тон, за което си писах отличен. Дребното не спря, докато не дойде каката да я гушне и успокои. /и да ме укори, че "стоя и я гледам как реве"/. Чудя се дали можех да предотвратя снощния цирк. newsm78

# 42 16 март 2011, 13:31 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 825
He всяко тръшкане е предотвратимо, а и не всяко трябва да се предотвратява. Има един тип тръшкания, с които детето просто излива насъбралото се напрежение, чувство на безпомощност, на несигурност и всякакви подобни негативни емоции, които малко по малко се събират, за да избият в един момент. Също както и при възрастните.

Не винаги непосредствената случка е причина за избухването, а просто поводът; последната капка, от която чашата прелива. Точно в подобни моменти се получава така, че детето се разревава "за глупости". Дори само защото си му сложил лъжицата в сладоледа, а не си му я подал в ръката.  Grinning Така че колкото и родителят да се опитва да угажда и да се съобразява, детето пак ще си намери повод да избухне. В такива моменти то просто има нужда да се остави да се нареве на воля. Прегръдката в такива моменти може да осигури нужния комфорт и сигурност, за да се отпусне и наплаче. Или пък просто родителят да стои до него и да го чака да свърши. Негативните реакции като изолиране, пренебрежение, ядосване, викане, примерно,  точно в този момент са най-неподходящи.

А относно сладоледа. Аз винаги го давам директно от хладилника и не го го чакам да се топи.

# 43 16 март 2011, 15:35 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: iren5 в вт, 15 мар 2011, 21:29
А до каква възраст ще ги разсейвате - 5-10-15-20 години?

Аз съм много против разсейването и НИКОГА не съм го практикувала. Може би, защото още си спомням как майка ми се опитваше да ме "разсейва" и колко много това ме нервеше като дете.

Друго, което съм забелязала е, че вероятността от тръшкане се усилва, когато детето е гладно, изморено или му се спи. Дъщеря ми е почти на 7, но ако не си легне до 9 вечерта не ми се говори... вече не се тръшка, но реве и реве и реве... За щастие вече е голяма и успявам да я гушкам и успокоявам, преди беше абсолютно невъзможно.

# 44 16 март 2011, 22:01 ч.
  • Мнения: 1 734
Темата за тръшкането ми е болна  ooooh! и живо ме вълнува. Дъщеря ми е на 2 г. и се тръшка за всичко. Съобразявам се с нея, гледам да се вслушвам в желанията и ... нищо не помага реши ли да се тръшка в съпровод със сърцераздерателни писъци. Ако може на улицата, на най-оживеното място още по-добре!!! А ако реша да я вдигна, че на земята е кално и мръсно например се извива, блъска, маха с ръце ... изобщо прави всичко възможно, за да я изтърва. На всеки въпрос ми се отговаря с "НЕ", дори когато много иска нещо и отговора всъщност е да. Сега се замислям, чувала ли съм думичката ДА да излиза от устата и  newsm78
Със сина ми беше по същия начин, но някак си го изратна не помня кога стана, но и той беше тежък случай.
Това с измиването на лицето върши работа при нас, но на вън уви е ни приложимо.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Уважаеми потребители,

      Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

      Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

      Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

      Благодарим Ви!

      Начало