Публикувана: 14 март 2011, 01:56 ч.
Последно мнение: 2 май 2011, 21:09 ч.

Ах тези тръшканици!!!

7 820
137
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е целта на автора на публикацията?
Какви са някои ефективни стратегии за справяне с избухванията на децата?
Какво може да предизвика избухванията на децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е целта на автора на публикацията?
  
  Целта на автора на публикацията е да научи детето си, че има право на избор, като същевременно му показва и другата страна - че понякога нещо просто трябва да се направи и не подлежи на коментар. Те търсят „златната среда“ във възпитанието на детето си, надявайки се то да израсне спокойно, щастливо и да знае, че не е враг на родителите си.
- Какви са някои ефективни стратегии за справяне с избухванията на децата?
  
  Съвети за справяне с избухванията на децата: Предлагайте успокояваща прегръдка, оставете детето да се наплаче, предоставяйте избор без претоварване с отговорност и поддържайте спокойствие. Избягвайте разсейването и предлагайте прости избори за по-малките деца. Ефективни начини за справяне с избухванията на децата: Оставете детето да се успокои само, без да му говорите или обяснявате, предлагане на възможности за игра с вода, използване на прегръдка за удовлетворяване на нуждата от комфорт и сигурност и запазване на спокойствие и непроницаемо изражение. Препоръки за справяне с избухванията на децата: Предлагайте прости избори за по-малките деца, избягвайте разсейването и предлагайте възможности за игра с вода. Поддържайте спокойствие, поддържайте неутрално изражение и избягвайте прекалено много запитвания относно мнението им или предлагането на избор, който може да доведе до претоварване и объркване. Методи за справяне с избухванията на децата: Методът на Джо Фрост включва спокоен тон и обяснение защо детето е наказано. Друг метод е да се отвлече вниманието на детето с игра или разговор. Ефективен метод е да се използва положително подсилване, като похвали и награди за добро поведение.
- Какво може да предизвика избухванията на децата?
  
  Избухванията на децата могат да бъдат предизвикани от различни фактори. В ранна детска възраст, избухванията могат да бъдат начин за привличане на внимание. Децата разбират, че могат да получат това, което искат, ако се държат по определен начин. Също така, избухванията могат да бъдат реакция на умора, глад или изпитване на негативни емоции.
- Как трябва да се справим с избухванията на децата?
- Какво е типичното поведение на децата в подобни ситуации?

# 15 14 март 2011, 15:35 ч.

София
Мнения: 2 081

Леле какъв опит имам с тръшканията на 2-3 годишните ....... ooooh!

Относно това психолог ни посъветва:

- игнорирайте детето, прескочете го където и да се тръшка, дори и на улицата или в магазина,
оставете го, подминете го или търпеливо чакайте, докато отмине състоянието,
колкото и трудно да ви е;
- не му се противопоставяйте, не му говорете, защото каквото и да направите, то в момента
чува само собствения си глас и никой друг;
- действайте с "бабините методи", когато сте в помещение и позволява това - дайте му да изпие
чаша вода, измийте му очите и ръцете със студена вода;
- занесете го на ръце, колкото и да се тръшка, в помещение с плочки и мивка - баня, тоалетна,
мокро помещение, намокрете му лицето, ръцете, очите и го оставете там само,
на запалена лампа и полузатворена врата;
- оставете го само в помещението, а вие затворете вратата и отидете на друго място -
когато няма публика, за да го гледа, то ще престане да се тръшка много бързо.

Това е период, който минава, но зависи за какво време. Понякога е и 6 месеца. ooooh!

# 16 14 март 2011, 16:45 ч.

София
Мнения: 5 079

Криза е, мила, търпение и игнор.
Остави я 2-3 пъти да пореве, не обръщай внимание, колкото и да е трудно. Не я успокоявай и не подвивай опашка ти. С времето ще разбере, че с рев не се постига нищо.
Реакцията на мъжа ти е... повече от типична. В такива моменти, и моят обвинява целият свят за кризите им. Само не и самите деца и възрастта им. #2gunfire

# 17 14 март 2011, 16:52 ч.

Мнения: 2 399

Да добавя и аз нещо към полезните съвети, на мен в някои ситуации ми е помагало да предложа нещо подходящо за хапване. Нямам предвид да седне и да яде на масата, а нещо дребно за хапване: любим плод, парче питка или нещо от този род, още повече, че децата на тази възраст често огладняват и може и от това някой път да са нервни.

# 18 14 март 2011, 18:48 ч.

София
Мнения: 2 682

Страшно неприятни са тези моменти с 2-3 годишните, слава Богу, че преминават. И аз бих посъветвала да се оставят да се нареват, да им се предложе водичка за пиене, да се измие лицето с вода. При нас много помагаше това. Само трябва да имате здрави нерви!

# 19 14 март 2011, 21:14 ч.

Мнения: 513

И ние преминахме през това. Ревал е по един час вечер, защото примерно иска да отидем да скача на батут в десет часа вечерта. Най-трудно ми е било, когато се тръшка за чужда играчка, а детето не си я дава или когато реши, че детето Х му пречи и трябва да си тръгне от площадката. Тези периоди като че ли отминаха и вече се разбираме по-добре. Така, че- търпение, всяко нещо е до време.

# 20 14 март 2011, 22:59 ч.

Мнения: 2

Благорадя на всички за отговорите bouquet

. Сега поне знам, че не само ние минавам през това. Надежда значи има - ще мине все някога Simple Smile

. Ще стискам зъби и ще трябва да се въоража с повече търпение.

# 21 15 март 2011, 00:13 ч.

Мнения: 1 569

Ох моята няма 2г, но от около 2 месеца също започна да се тръшка за всичк - слагане/махане на памерпс, слагане/ставане от гърне, обличане/събличане, слагане/ставане от сън, излизане/прибиране и не на последно място от около 2-3 седмици е НЕ-ВЗ-МОЖ-НА с храненето! Специално относно последното страшно се изморявам и изнервям и също се чудя вече какви методи да прилагам, че просто спокойно да седнем да се нахраним. Confused

Ама все си казвам да е жива и здрава, пък и този период ще отмине - дай Боже по-скоро. Praynig

Последна редакция: вт, 15 мар 2011, 00:22 от Бърборанка

# 22 15 март 2011, 01:18 ч.

Мнения: 1 001

Съгласна съм с Iris04. Peace

Аз имам същата тактика - оставям му лично право на избор за всичко, което не го застрашава или не е опасно. Peace

Не искал да му сменям памперса - е, не му го сменям. След малко сам се появявава и съобщава, че видиш ли памперса трябва да му се смени.
Не искал да яде - не яде. Като огладнее знае къде да ме намери.
Искал да минем не по този край на тротоара, а по другия - е не ми пречи - пресичам и му угаждам на желанието.
Ей такива на вид дребни неща, но така и той и аз сме по-спокойни.
В интерес на истината той не ми се е тръшкал, да чукам на дърво!
Старая се да се съобразявам и с неговите желания.
Като отивам някъде не му казвам - "Отиваме еди къде си", ами го питам - "Ще ме заведеш ли до..." или пък " Ще дойдеш ли с мен до..." или "Искаш ли да отидем до еди кой си". В 99% от случаите отговора е "Да" и тръгва важно, важно все едно е била негова идеята. Laughing

Аз лично за себе си съм решила, че по никакъв начин не искам да опитвам да го "пречупя". Приемам го като пълноправен човек, който понякога има своите необясними, но очевидно важни за него предпочитания и щом това не го застрашава защо да не се съобразя с него. Приемам, че понякога има "кофти дни" в които се муси, сърди, мрънка и плаче за това, онова. Но пък аз съм голям човек и имам "кофти дни" пък какво остава за него.
Общо взето ми е по-важно да виждам, че е спокоен и щастлив пред това да тропна на масата за да стане на моето и да се изявя като последна инстанция. В интерес на истината той е доста разбрано дете и даже когато се заинати за нещо, което по някаква причина не искам или няма как да стане и кажа не, след като му обясня защо той кротва и се съгласява. Не съм сигурна до колко ме разбира, но така или иначе с малко обяснения става по-лесно и без драма отколкото ако кажа само "Не". И вече му е ясно, че "не" означава "не" и няма смисъл да хаби енергия да ме "убеждава" Peace

# 23 15 март 2011, 11:41 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 821

Цитат на: v_d в вт, 15 мар 2011, 01:18

Като отивам някъде не му казвам - "Отиваме еди къде си", ами го питам - "Ще ме заведеш ли до..." или пък " Ще дойдеш ли с мен до..." или "Искаш ли да отидем до еди кой си". В 99% от случаите отговора е "Да" и тръгва важно, важно все едно е била негова идеята. Laughing

Когато любимата думичка на една дете стане "Не", а такъв период имат доста деца, тези въпроси се оказват голям капан. Grinning

На мен лично много по-голям успех ми е вършило захождането с "Хайде да...".

# 24 15 март 2011, 15:40 ч.

Мнения: 510

Моя син мина тази фаза с тръшкането ,но помня ,че тактиката ми беше да не обръщам внимание и да се опитам да се абстрахирам.Ако това не помагаше просто отивах и започвах да го разсейвам с нещо .Правех се на очудена и впечетлена от нещо и това веднага му грабваше вниманието.Искрено съчувствам на майките ,които преминават този период .Но знайте ..минава!!!!

# 25 15 март 2011, 15:41 ч.

Мнения: 1 001

Цитат на: ЧеКа в вт, 15 мар 2011, 11:41

Цитат на: v_d в вт, 15 мар 2011, 01:18

На мен лично много по-голям успех ми е вършило захождането с "Хайде да...".

Ами в интерес на истината неговата любима думичка беше "Да" Joy

Той "Не" използва рядко - най-вече като става въпрос за ядене. Tired

Първо каза "Да" и чак доста след това "Не". Но пък и аз от бебе като ми бърбореше нещо все му казвах - "Да, мамо" или "Да, точно така", "Да, добре мамо" и т.н. Peace

# 26 15 март 2011, 15:52 ч.

Мнения: 1 472

Като наближи детето ти 3-та годинка с умиление ще си спомняш за това „да“.

Моят син също не употребяваше думата „не„, но от около 2 месеца всичко е „не“. Дори е много смешно на моменти, защото с „не“ отговаря и когато го питам дали иска да гледа любимото си филмче по тв Grinning