ВЪПРОСИ към хомеопати - 13

Вярно ли е, че увиването във фолио на шишенцата спира тези лъчения?

Вярно е. Можеш да си направиш тест. Увий си моб.телефон във фолио, ама добре, и го набери. Ще ти даде, че няма връзка.

Говорила съм неколкократно с инженера вкъщи. Бях се притеснила, че имаме два рутера, монтирани на долния етаж, и горе в спалнята на терасата отвън, заради облъчването. обясни ми, че тези излъчванията и радио и електровълните са различно нещо. Ефирът около нас е като паяжина, ако виждаме всякаквите лъчи, които минават.
Но джиесем лъчението си е кофти.

По-лесно е един плик от фолио и всички лекарства вътре.

Добре се посмях.  

Моите ХЛ ги държа в алуминиева кутия, която съм подплатила с фолио.

Понеже се заговори за това дали хомеопатията е емпирична наука, нека да видим в какво се състои научният метод?
Научният метод е систематичен начин за придобиване на знания. Той се състои от наблюдения (измервания), предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания.
Хенеман е започнал с експеримент – доказването на хининова кора. Докато превеждал една материя медика от английски на немски, той се натъкнал на обяснението за лечебните свойства на хининовата кора. Според написаното в английската материя медика тези лечебни свойства се дължали на горчивия вкус на кората. В бележка под черта на преведеното на немски издание Ханеман пише, че съществуват десетки по-горчиви от хининовата кора субстанции, които не е известно да притежават лечебни свойства; пак там отбелязва, че този въпрос трябва да бъде изследван по-задълбочено. И добре, че го е направил, защото в медицината по това време са били на ниво пиявици, кръвопускане, очистителни клизми, опиум и живак.
Това което направил Ханеман, като експеримент е било просто да приеме няколко дози хининова кора и да наблюдава ефектите върху себе си. Това което открил е, че след няколко приема започва да  получава симптоми много подобни на симптомите на болен от малария. Скоро след като преставал да взема хининова кора, симптомите бавно изчезвали. Когато отнова вземал субстанцията – симптомите се проявявали.
Изводът, до който достига Ханеман въз основа на този свой експеримент, е че лечебните свойства на хининовата кора не се дължат на горчивия й вкус, а на способността й да предизвиква подобни на малария симптоми у здрав човек, т.е Similia similibus curantur = подобното с подобно се лекува. Казано по просто – онази субстнация, която предизвиква конкретен симптом у здрав човек е същата субстнация, която ще премахне този симптом у болен човек.
За да изключи случайността Ханеман провежда нови експерименти и те потвърждават наблюденията, които е имал върху себе си. Започва да излседва и други субстнации, за да види какви симптоми ще предизвикат у здрав човек. Сеща се, че може да използва и токсикологичните протоколи от отравяния с различни субстнации (отравянето е екстремна форма на доказване – изявяват се симптоми).
Следващият въпрос на дневен ред пред Ханеман, бил дали може да използва своето откритие за да лекува пациенти.
Наблюдавайки, хода на протичането на различни болести, той забелязал, че Левантийската чума не се наблюдава там където преобладава скорбутът, или болният страда от екзема. Наблюдавал че страдащите от епилепсия не получавали пристъпи, докато били болни от трихофития, но след излекуването им епилепсията се възобновявала. Белодробната туберкулоза спирала развитието си, когато пациентът се разболеел от тиф, но след  излекуването си туберкулозата продължавала да прогресира и така нататък и така нататък. Това са наблюденията на Ханеман – 1ва стъпка от приложението на научния метод.
Втора стъпка  в научния метод – предположение.
Ханеман направил предположение, че когато две подобни по своята проява болести се срещнат в човешкия организъм, по силната „изгонва” по-слабата. Допуснал още, че когато две неподобни болести се срещнат в организма, по силната временно потиска по-слабата, но когато човек се излекува от по-силната то по-слабата се възобновява.
Това което му напривило впечатление са две неща – подобието в симптомите и ролята на динамичния принцип (по-силна, по-слаба болест). Веднъж той наблюдава подобие в симптомите които една субстанция  предизвиква у здрав човек и симптомите които същата субстанция лекува у болен. Подобие открива и в динамиката на протичане на заболяванията.
Прави връзката между двете наблюдения и решава да експериментира, което е трети компонент на научния метод.
Експериментът е прост. Ако има информация за симптомите които предизвиква една субстнация у здрав човек (реално го разболява, за да има изява на симптом, т.е тази субстанция се явява изкуствена болест), дали ако тя бъде дадена  на болен човек със подобни симптоми, но в такава доза, щото да е динамично по-голяма от естествената болест, ще има излекуване.  Целта на експеримента е поставена. Във времето хипотезата на Ханеман за лекуване чрез изкуствена болест, която е подобна на естествената, но по-силна в динамичен план, се потвърждава от успешно излекуваните случаи. Експериментът е успешен.
Ханеман минава към верификация – последен етап от научния метод.
Трябва да изследва нови субстнации и да опита да ги приложи при други заболявания, за да види дали ще има същият ефект.
Еволюцията на неговата мисъл може да бъде проследена в Органон 1-ва, 2-ра и 3-та редакция.
Разбира се, имало е и спънки. Например, как да дадеш отрова (за която се зане какви симптоми предизвиква) на човек който вече е болен? Това несъмнено ще го влоши, или дори убие.
Хенамен започва да експериментира с разреждане на субстанциите, с идеята да намали дозата и да може да я дава на пациенти, без това да е причина за влошаване или смърт.  Постига известен успех и въпреки това, сякаш никога разреждането не е достатъчно...сякаш дозата винаги е прекалено голяма. Ханеман продължава да експериемнтира с по-големи разреждания, докато в един момент това което давал на пациентите спряло да има какъвто и да е ефект – нямало влошаване, но нямало и подобряване. Това се случило със субстанции, претърпели повече от 12 стотични разреждания. Днес ние знаем, че точно тогава, при 12тото стотично разреждане, се достига числото на Авогадро и в разтвора няма нито една молекула от изходната субстанция.
Начинанието на Ханеман изглеждало обречено. Открил е принцип, който му позволява да превърне всяка субстанция лекарство; открил е закономерност в динамиката на протичане на заболяванията; успял е да свърже двете закономерности, така щото да  провокира излекуване; всичко е логично построено за разлика от масово пракиткуваната тогава медицина, която може да бъде описана с две думи отровителство и касаплък....и в същото време не е имал възможност да приложи метода си цялостно. Защо? Защото на своя пациент, страдащ от боелст, изразяваща се в конкретни симптоми  той е трябвало да даде субстанция, която у здарв човек е произвела симптоми максимално подобни на тези от които страда болният. Повечето такива субстнации са отровни в материални дози. Започвайки да разрежда, той стига до момент в който лекарството не действа.  По малко от 12 стотични разреждания било твърде много и пациентите имали сериозни кризи, преди да се излекуват; повече от 12 стотични разреждания – никакъв ефект.
Ханеман, успял да се измъкне и от тази дупка. Решил да вложи допълнително енергия в системата на лекарството, което приготвял – чрез тритурация (стриване). До този момент, той просто механично разреждал субстанцията в разтворител, но по никой начин не повишавал енергитичното ниво на системата. Разбира се, разсъжденията му не са били с езика, който аз използвам сега. Провокиран е от ебонитовата пръчка, която след енергично потъркване можела да полепва по себе си хартия, така както Нюрон е провокиран от падаща ябълка, както Кекуле със съня за змията, както Архимед и ваната.
Та, Ханеман решил да стрива субстанциите, а после започнал да прилага и сукусии (енергичните удари) на разтворите...и сякаш чрез магия бариерата на 12 стотични разреждания била надскочена. Лекарствата с 13, 15, 20 разреждания започнали да работят. Най-важното е, че започнали да работят меко, без опасност от отравяне (днес знаем, защо не може да се отровиш – достигайки числото на Авогадро, по нататък в разреждането, всъщност, няма никакви молекули от изходното вещество – това е онова което изумява мнозина).
И след като нямало опасност да отрови пациентите си в опитите да им помогне, вече пред Ханеман нямало граници. Той пише 4-та редакция на Органон, годината е 1829.
Все повече нови субстанции били доказани, все повече пациенти се лекували и излекували по метода на Ханеман – което е верификация на хипотезата, която той допуска по рано.
Ханеман минава през наблюдение – обмисляне - предположение – експерименти – верификация, стъпките на научния метод....

И с това мисля да приключа. Бях изчерпателен, доколкото формата тук ми позволява и доколкото имам желание.

Алуминиево фолио, да. Тестът с телефона, който Мечето е предложила ще ти го докаже.
Аз даже се научих да ходя при хомепота с едно парче фолио, в което да си увивам лекарствата вместо да си изключвам тел. докато ги пренеса до кутията вкъщи  

Браво, Ниал, благодаря.

Тъкмо мислех да попитам и аз за съхранението на шишенцата... дано не са се "прецакали" моите - държа ги в шкаф във хола, на долен рафт, но пък върху шкафа се слагат телефони, стои и бебефон  пфу... сега ги увих във фолио и ги сложих на полицата на портмантото в коридора, там нищо такова не държа... защо не се сетих по-рано.. 

Ниал, ще си отделя време утре да прочета поста ти, винаги пишеш интересно и научавам нови и полезни неща 

Изпуснах ви 

И аз го пробвах това с фолиото и телефона изгубва обхват. Опаковах си също една кутия с фолио, обаче когато сложих вътре телефона той си звънеше... е вярно обхвата му беше много слаб. Нощни очи, а лекарствата ги слагаш директно в кутията ли? Не ги опаковаш и тях във фолио?

Да се запиша и аз.. и да благодаря на Nilal за преразказа на историческите данни.   
Не съм чела всички издания на Органона, а само последните. В биографията на Ханеман има повече факти от личния му живот, а не за етапите на откритията му. Не знаех какво му е коствало да прескочи границите на материалните дози. Знае се, че е познавал как работят различните потенции, но ме озадачава пристрастието към LM в края на живота му...

Да, защото алуминият има свойството да отразява микровълните. Ако сложите алуминиево фолио в микровълнова ще се разхвърчат искри.

Между другото, има места онлайн където се продават специални дрехи предпазващи от ЕМ лъчи и "шлемове" за хора, които се притесняват от ежедневните излъчвания; има и за бременни

http://www.alibaba.com/showroom/resist-electromagnetic-wave-clothing.html

на мен ми се струва параноично, но разни хора - разни идеали.

Nial, а имам един въпрос (то аз имам много въпроси по принцип де ), мерси за подробното ревю; искам да питам следното:

Другите науки често бъркат: само до преди около 150 години се е смятало, че електроните кръжат около атомното ядро в орбитали, подобни на планетите; нютоновата механика се оказва неточна и е развита от теорията на относителността. Преди да секвенираме геномите си мислехме, че по-сложен организъм означава повече гени, и че ДНК е изградено предимно от гени - днес се оказва, че много малък процент от човешкия геном са гени по смисъла протеин-кодиращи елементи, и т.н.
 
Има ли "стари хомеопатични схващания" от времето на Ханеман, които по-късно са се оказали неточни и са доразвити от други учени?

Геният на Ханеман е в това, че всички след него само потвърждават наблюденията и изводите до които той е достигнал, т.е. многократна верификация на хипотезите му от чистия опит.

В интерес на обективността ще посоча, че Ханеман, не е използвал нозоди в своите предписания. Въвеждането на нозодите започва с Константин Херинг, но това е съвсем различно нещо.

Нека ви обърна внимание, че Ханеман е преди всичко практик. Многократно в своите трудове той акцентира върху важността на чистия опит и значимостта му, като единствен ориентир за посоката в която се развива. Той не се е интересувал от това, какъв е точно механизма по който хомеопатичното лекарство предизвиква симптоми (човек все още не е разбрал напълно електромагнетизма, но това не ни пречи да се възползваме от електричеството). Това което му е правило впечатление е че една и съща субстнация предизвиква симптоми в здрав човек и лекува същите у болен. Ханеман е наблюдавал, размишлявал върху наблюденията си, изграждал хипотеза, проверявал верността й чрез експеримент и верифицирал с нови експерименти при равни други условия. Всички след него само потвърждаваме верността на разсъжденият му. Не сме измислили нищо ново, нито пък нещо отхвърлящо принципите, завещани ни от Ханеман. Единственото което се прави, е да се доказват нови лекарства.

Доказванията на ХЛ които се правят, само потвърждават това което вече е известно като симптоми на лекарството, от предишни доказвания, като се добавят нови и картината се разширява. Така в годините, ние имаме все по добра представа за хомеопатичните лекарства, нещо диаметрално противоположно от това което се случва в алопатичната медицина - с шумна реклама се въвежда ново лекарство, само за да бъде развенчано и заклеймено година по-късно като опасно. Няма хомеопатично лекарство, което да е извадено от употреба заради опасни странични действия, НО всяко хомеопатично лекарство може да бъде опасно, ако НЕ се предписва въз основа принципите на хомеопатията.

Сега се връщам да ми изчета, много интересни неща написахте...
Ниал 

От миналата седмица давам на синът ми Арсеникум нитрикум по схема.Имаше много страхове/да скочи от прозореца, което ми преля чашата/ , да ходи на уроци и т.н. проблеми на поведението.Страховете изчезнаха, много се "кротна", почерка му се промени/пишеше ситно с лупа не се вижда /, рисунките му се промениха, изобщо подобрение.Сега като се ядоса веднага заплаква, няма гневните изблици, хомеопата каза, че това е много добре.
Обаче съм се замислила над следното.
Когато лекуваме болест/висока Т, отит, кашлица и т.н./ тя отшумява и организма е здрав.
Тук обаче става въпрос за поведение.Каква е вероятността това поведение някога да се повтори.?
тоест може ли окончателно да се излекува, или може някога да се появи отново.?
Как трудно обяснявам..... дано се разбира.

Дали не става дума за Аргентум нитрикум (Аrgentum nitricum, Arg-n), а не Арсеникум нитрикум (Arsenicum nitricum, Ars-n)? Картината на Ars-n е доста по различна от това което описваш.
Освен това подозирам, че става дума за импулси, желания да скочи, а не за страхове....личи си че трудно обясняваш, както и да е.....

Ако е открит симилимума, то излекуването е трайно. Ако е предписано симиле (не най-подобното лекарство, но в близка степен на подобие), тогава е възможно да има релапс (връщане на ссимптомите известно време след като са изчезнали). Това е валидно за всички симптоми, независимо дали са физически или психоемоционални.

Здравейте и от мен в новата тема!
Радвам се, че полезната дискусия се е пренесла и тук  !