НОЕМВРИЙЧЕТАТА - най-красивите деца, нашите прекрасни пролетни цветя!

Сладурче, моят съвет е, когато седнете да играете ти да си инициатор.И мен ме влудяват игрите на Гормити, особено частта с картите на някой си Юги О или Йо. "призовавам силата нааа..." и сега "чшшшш, бааам, грррр"...ужасна работа. Тогава аз подхващам нещо, в което се чуствам в свои води. И ти така...взимай Баба Яга, куклите, пъхай ги в кашона и разиграйте някаква сцена, която е приятна за теб. Куклите да сготвят на бабата, тя да преяде, да полегне, те ще я завият, после тя да се изправи и да ги изплаши...такива разни малки глупости (за нас), но те се впечатляват от всичко. Ти говори, играй, пък тя ще те гледа, сигурна съм. Аз, когато вляза във фаза, ставам, като богиня за тях. И без това ми се случва рядко, и като започна да приказвам, да си измислям и те са във възторг. Общо взето избягвам да им играя игричките, защото ми секва мерака. И най-важното, отких, че те се радват на всичко различно.
А и ти с това момиченце....колко гердани може да направите  Аз, пусто, нали все момиченце съм искала  Вземи няколко сламки, нарежи ги с ножица и ги нанижете за герданче. Ти режи, а тя да ниже на панделката. Не знам, все нещо ще изровиш, което да е приятно и за двете. Но не го прави насила. Децата много усещат. Ако не ти се занимава, по-добре не подхващай нищо. Важното е да се чуства обичана. Все пак приятелите на децата са на тяхна възраст, а родителите са си родители. Бояна много хубаво го е описала. Всеки си има начин на семейно забавление, уют и поведение.

Ванилия, при нас мина много леко, защото баткото още беше в бебешката възраст. Но, като цяло, аз накарах баткото да се чуства по-щастлив, обичан, обгрижван повече, отколкото преди бебето. Един вид живота му се промени с появата на бебето към по-хубаво. Ама и ти каква подготовка въртиш Браво

Бояна, аз с другите мами ( не от тази тема) си пиша в тайна група във ФБ. Невероятно е...ако тук си меря приказките и внимавам какво споделям, то там сме си само ние и е чудесно.

Знам, че още много майки се притесняват...и аз съдя по себе си, че когато ми тежи проблем, който не мога да споделя в публичен форум си мълча...просто не ми се пише за друго и само това ми е в главата.

Дианче, и аз така - много неща, които бих искала да споделя тук с момичетата, не ги пиша, защото прекалено много любопитни очи отвън ме следят /не е параноя, а факт/. Аз по тая причина и намалих активността си, както и други от темичката ни. Затворена група във ФБ е добър вариант, но пък тези, които нямат профил там, ще бъдат ощетени и тук съвсем ще опустее 

Вече 5 дни сме си в къщи, в болничен съм заради Васи. Пак я налегна кашлица, от днес е малко по-добре, но ще изкара до края на седмицата в къщи. На всичкото отгоре вчера падна много лошо и си сцепи брадата, устата й беше пълна с кръв и се поизплаших доста. За щастие няма вътрешни поражения и счупени зъби. Сега на рождения си ден ще е с естествен грим. Поизнервихме се, в студеното време не сме излизали, само до магазина и обратно. Опитвам се да я разнообразявам, но и аз нямам много търпение, признавам си без бой  Четем книжки, рисува и се учи да пише буквите по прозорците с пастели за стъкло, едни карти със загадки решаваме /тя ги има от лятото и ги знае наизуст, но още не са й омръзнали и само ме гони с тях  /, ей такива неща. Май й позволявам прекалено много време да прекарва в интернет, по цял ден може да разглежда в YouTube клипчета, в които деца показват колекциите си от коли  На песни и стихчета съм се отказала да я уча на този етап, в градината да се оправят  Не ми позволява да й пея и се нервира много, като я помоля да ми каже някое стихче. Рядко се отпуска, но поне съм се убедила, че знае, не е да не знае, но от инат не иска да рецитира и пее извън градината. С две думи - не съм от майките, които играят и се занимават сериозно с децата си, и съответно и мен ме гони чувството за вина 

Подарък за РД съм й взела Франческо Бернули, че само него няма от Колите 2. Бях се засилила и за други неща, но се спрях навреме. Още не съм решила къде и как ще организираме празника, но няма да е в детски клуб и тази година. Кофти е, че пак се пада през седмицата и няма как да се организираме през деня.

Ще си дописвам утре, че дИтетУ пак се закашля и се събуди. Лека!

Ванилия, не съм усетила ревност нито за миг. Аз също се притеснявах и за това гледах да съм много внимателна. Например често му казвам колко много го обича бебето.
 Или си "говорим" с Никола колко мил и загрижен батко има.
 Винаги му давам да го гуши(колкото и да ме изнервя, че го прави постоянно) и да си допира бузата до тази на бебето.
 Когато не мога да направя нещо заради Никола, никога не го казвам, а променям :"Не мога да дойда, защото ме боли крак" примерно, "а не :"... защото кърмя". "Не викай, че ме заболя главата", а не "че Никола спи". Такива разни.
 Не позволявам да прави асоциации, че е ощетен заради Никола, въпреки, че си е точно така и то в голяма степен.
 Също внимавам как се държа и с Никола, защото забелязах, че Митко ме имитира. Каквото направя, той прави същото, когато са на саме(аз тайно гледам) или дори пред мен. Например му вдига краката  и го "бърше" или го кара да се смее така, както ние го правим. Ласките му наподобяват нашите и милите думи също. До скоро казваше само "Никола е нашето мишоче/ бебе сладко/пухкаво мече", а от както си позволявам да мрънкам, той също ме повтаря :"Никола, спри.. еее, пак се омаза!". Но като говоря мили думи, винаги включвам и Митко в ласките. Ако той си играе, поне го споменавам, да ме чуе :"Мамин сладур! Ти и бате Мите сте най-милите ми на света!"
 Наистина нито за миг не съм усетила ревност.

Ей така ме радвате като пишете Съгласна съм за затворена група във Фейса,поне там да си пишем,нали идеята е ние да сме си там,то тука и без това е замряло. Аз какво като имам профил,влизам от дъжд на вятър и не го долюбвам,ама ако кажете ще съм там.
Дианче супер идея за гердана от сламки-това може да го пробвам. А и Ивчето ми се впечатлява от някакви момчешки игри-снощи ме караше и на "блей,блей металфюжън"(май) да играем,слага си го на ръката като бен тен часовник и освобождавахем силата и се бихме   Снощи играхме и на Хорейшо,защото Ивче много го гледа,това и детското за лека нощ за съжаление.  Едни бандити обраха банка,убиха пазача,после тя събираше улики и даже ги затворихме в затвора Е,поиграхме малко,ама надявам се качествено. В тази връзка има ли някакви такива детективски комплекти?

Присъединявам се  Тук в момента мога единствено да споделя, че след поредица от много  тежки за мен дни, да не кажа месеци, дядо ми почина  Знам, че смъртта е нещо естествено, особено на тази възраст, но винаги е тежко, когато губиш човек, когото си обичал толкова много...

Ще се радвам, ако се решите на затворена група във ФБ! Много ми липсва подкрепата ви, която винаги съм усещала в трудности 

Здравейте, хубавици! Мисля, че не съм писала от месеци. И като почнах да пиша току-що, взе, че спря токът. Няма да го приема за знак 

Честит рожден ден на Боян на голяма патерица! Да е жив и здрав!

Роси, съболезнования за дядо ти!

Ако влезете във фейсбук, ще бъда принудена да се присъединя. А толкова успешно го бойкотирах досега!

Аз съм си вкъщи с децата, които са болни от усложнения на сезонния вирус, нищо сериозно. Преди 2 дни ми правиха и конизация, та близките 15-20 дни ще си бъда вкъщи. Днес се заех с обучението на момчетата в разни теоретични и практични неща, които трябва да знаят за живота. Иво вече знае кои са гласните букви, а Даниел се запозна с принципа на закопчаване на копчетата. Сега са се заели да ми подготвят терен за следващата практическа задача, която ще бъде да си подредят обратно абсолютно всички играчки, които в момента разхвърлят.

Виждам, че обсъждате заниманията на децата. Аз вечер им чета приказка с изключително артистичен тон и съм винаги насреща за разговори и въпроси, независимо какво правя. Младен си играе повече с тях, на него му идва отвътре някакси. Повечето време двамата се занимават един с друг и не се налага да се меся, което ме урежда перфектно. Учителката на Иво ми обърна внимание върху неумението му да разказва и сега го карам да ми разказва разни неща - какво правят в градината, какво се е случило с Мечо Пух в предната глава и т.н. Никак не искам да стават като брат ми, с когото редовно водим разговори от типа - как се казва филма, който гледаш? - не помня... - а за какво се разказва? - ми не знам...    Не искам да стават и като баща си, който почва едно изречение в понеделник, казва го до средата, сменя рязко темата, после я сменя още веднъж за заблуда на противника, т.е. мен и после ненадейно в сряда си довършва изречението от понеделник, когато вече си нямам и идея за какво става дума.
В общи линии знам, че съм занемарила много образованието им, но пък са щастливи, играят много добре заедно и принципно не изглеждат изоставени (освен когато Иво изведнъж ме изгуби от поглед или Даниел влезе в поредната драматична роля на горкото обрулено от живота детенце). Иначе и аз се чувствам виновна, че не им отделям достатъчно време и внимание, особено когато ми се налага да работя извънредно и ги виждам буквално само заспали 

Ревност винаги си има, но има и начини да се преодолеят по-големите проблеми в зародиш. Всичко става с много внимание и обяснения. Голямото дете не трябва да се държи настрани, то трябва да е съпричастно с радостите и проблемите. Иво беше малък, когато Дани се роди, отначало го заобикаляше като крайпътен камък и не му обръщаше внимание. Първото, на което го научихме беше, че като плаче бебето, го боли коремчето и му е неприятно, затова трябва да го люляме в столчето за кола и да го галим по главата, за да му мине по-бързо. После минахме през това колко е малко бебето и как нищо не може да прави, затова ние правим всичко вместо него. Докато кърмех, играехме на криеница - къде ми ръката, къде ми е кракът и т.н.  Когато Дани порасна малко, си играехме на пода - пред него слагаме нещо шарено и той драпаше да го стигне, а ние си правехме с Иво кули по цял ден и ги бутахме. По време на сутрешния сън на Дани излизахме навън да играе Иво на площадката. Много неща могат да се измислят, важното е енергията на големия брат / сестра да е насочена в правилна посока. На мен лично ми дойде много добре помощта в началото от мама и от свекърва ми и после от домашната помощница, защото си е друго да има и  някой друг да погледа децата и да имаш 10 минутки просто да си поблееш в нищото за малко почивка.

За рождения ден си нямам идея какво ще правим, но ние обикновено празнуваме по 3 пъти - един път в къщи, един път в градината, един път в Пловдив с бабите, защото майка ми е на 26-ти и става нещо като общ рожден ден. Не съм мислила и подаръци, онази вечер им обяснявах колко са щастливи, че имат най-прекрасните родители на света, каквито много други деца само си мечтаят да имат - какво повече име  нужно. А, сетих се какво - шоколадови яйца  Само това липсва за пълното щастие и хармония в нашето семейство.

Роси, моите съболезнования!  
 
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Аз подкрепям идеята да си направим затворена групичка, стига всички да имат желание, де. Много ми е приятно да си общувам с вас, но честно казано тук се замислям върху всяка моя дума. Не ми харесва да бъда случайно разпознавана и да се знаят дори и елементарни подробности от ежедневието ми от хора, на които не съм ги споделила лично. Самия акт на някакъв вид тайно следене ме дразни, иначе, не че споделям кой знае какви тайни.
А който няма профил във фейса, може да си направи само за да го използва за участие в групата   Може да се направи невидим в търсачката /ако не иска да бъде откриван от познати/, не е необходимо да се възползва от други възможности на фейсбука, дори не е необходимо да се регистрира с истинските си име и фамилия, щом някой няма желание за това (все едно пишем тук, но просто там ще е видимо само от нас) Но и при създаването на подобна групичка е важно да си бъдем само тези, които вече сме се опазнали през годините. Защото, ако всеки новорегистриран тук, се примоли за включване, малко се губи смисъла. Знам, че може и да звуча гадно, но това е мнението ми.
Сладурче, имаше някакви детективски химикали, с които написаното /или драсканиците   /  се вижда само като се осветят с фенерче. Самия химикал има лампичка отзад. Е, разбира се, шапка, очила, лупа - можеш да изровиш някакви подръчни  
И аз се присъединявам към мнението, че насила хубост не става   Аз също не мога да играя. Мога да чета книжки, да обяснявам, да обучавам   , да разказвам приказки, разни истории /Е., например, много обича да й разказвам за случки от ранното детство на сестра й. На К. пък разправях за такива от нашето детство  /, да играя настолни игри. И то да не си помислиш, че по цял ден я занимавам  , просто изброявам съвместните дейности, които правя с удоволствие). Но да влизам в роли и да фантазирам не мога и рядко играя с нея. Адски съм скучна в това отношение  
Ей това имам предвид, никак не го мога  
Трябва да видиш с какво й е интересно да се занимава предимно самичка, пък ти само да се въртиш наоколо и да помагаш при нужда. Елица, например, много обича да маца с водни бои. /не може още да рисува, точно маца и драска, но й прави удоволствие/. Напоследък й давам първо да драска с бял пастел и после да минава с боите отгоре. Обича да бие печатчета, да лепи стикери, да си "чете" и разказва сама книжките. С пластилин си прави сплескани питки, отгоре им лепи цветни парченца и стават торти, пици. Прави дълги змии    От играчките, съм забелязала, че играе най-добре с кукли тип барбита /и сестра й беше така/ или с някакви малки човечета и животни. Така си има майка, татко, деца - те са героите на играта, тя просто си измисля сюжета и влиза във всичките роли.  
Абе сега поне интернет е пълен с идеи за творчески и други занимания. А пък, ако това те изнервя, хич не чувствай угризения. Разходете се заедно, почерпете се, поговорете си, съберете листа, камъчета и кестени /не е необходимо да правите нещо с тях/, давай й леки домакински задачки, погушкайте се сутрин в леглото, почетете приказка и това е достатъчно да усети вниманието ти.
Цеце, бързо оздравяване на Васито и брадичката да се оправя по-бързо! Миличката тя  , но малкият дявол е бил все пак.
Ние също влязохме в цикъл една седмица на градина - една болна вкъщи. Хич не знам как ще ми издържат нервите за това упражнение, ама ще видим...

Щом и Юлчето и Арабела писаха съм доволна! Хайде да си направим група във фейса,липсвате ми и на мен Аз също се повъздържам от по лични писания,отколкото преди години,защото най-първите от вас вероятно си спомнят,че още съвсем в началото бях нападната от персона регистрирала се специално заради мен Тогава се впрягах повече,сега много-много не ми дреме,защото има по-важни неща да се впечатлявам кой къде ме дебнел и какво мислел. Например заниманията с детето ми са далеч по-важни,но наистина не е приятно..
И аз обичам кротките занимания,мога да и обяснявам разни неща,да си говорим за какво ли не,да разкзвам приказки,ама пусто вживяване в разни роли не мога. Все пак гледам да и угодя,нали я обичам,щом го твърдя,трябва да направя така,че да е щастлива.

Не мога да повярвам, стана като едно време! Остава и Валенсия да дойде.
Хайде тогава да я направим тази група във фейса. Аз не съм много в час, но който знае как става, нека да има карт бланш.
И в групата на Рони има бум от болни деца, сега ще отивам да го взема на обяд, а утре почиват и дано издържи да не се разболее.
Вчера от 28 деца бяха останали само 8, като на едното са извикали баща му да го вземе, защото имало Т и го боляло ушенцето. Днес не знам колко ще са останали.
Рони да чукна на дърво и на незнам-си-какво ходи вече месец и половина без прекъсване. Направо не е за вярване, затова го казвам тихо.

Роси, съболезнования за дядо ти.

Ами аз създадох група - http://www.facebook.com/groups/292256767452763/. Тайна е и само членовете виждат групата, членовете ѝ и публикациите. Поканила съм всички от темата, които са ми в контактите. Ако съм изпуснала някого - не е нищо лично   И другите да заповядат! Само като се регистрирате ми пишете на ЛС, за да ви включа

Но не ми се иска и тук да си изоставяме темичката 


Роси, съболезнования!  

Роска, съболезнования за дядо ти. 


Ех, че хубаво сте се разписали! Супер идея за групата във фейсбук и наистина, както казва арабелка - там трябва да си бъдем само ние, дето си пишем от 5 години вече тук и си се знаем идеално.

Сладурче, много хубави неща са казали всички мами, наистина няма място за угризения и вина.  Аз, честно да ви кажа, не помня някога майка ми да си играла с мен, така както аз сега го правя със Симона. И никога, ама никога не съм усещала дори и таен упрек към нея от моя страна...може и да имало някога нещо такова, но е било толкова отдавна, че нямам никакъв спомен. Помня, че й се сърдех за това, че никога не идваше тя на родителските срещи и училищните празненства, а все баба ми ( майка ми е учителка и имаше часове по това време), защото исках да й покажа колко умна щерка има.  Като малка помня как майка ми ме водеше по разходки, по лагери с нейните ученици, вземаше ме по всякакви учителски банкети, но не помня да е играла на принцеси с мен или на нещо друго. И пак си я обожавам.

Бързо оздравяване на всички дечица.

Яяяя, ама верно лесно се пробивали кестените, бе!

   Ха-ха тук съм, но тъй като са ме споходили Росините неволи, нямам мераци за дълги словоизлеяния, че имам доста терзания и мъка за изливане, а не ми се ще и аз да ви товаря   . Иначе си ви следя 

Роси, съболезнования 

Роси, моите съболезнования   !
Шлябада, оправяйте се и тримата !
Цеце, целувки за вас и бързо да се възстановява Васи  !
Аз също  .

Роси, моите съболезнования   


Момичета, както арабела е написала, може да се регистрирате не с истинските си имена, а с някакви измислени.
Нямате си на представа колко е приятно в тези тайни групи. 

Отивам да си видя поканата от Цецето