Как да се устроим в чужбина?

Силвиа, и аз не искам да спорим- обсъждаме си просто, ок, нищо лично      
Зависи много ти като работодател какъв тип работници или служители търсиш.
Ти може да поставяш условия, ако търсиш работници без особена квалификация, в които няма да инвестираш време и средства да ги обучаваш, от които не зависи успеха или неуспеха на фирмата ти - с други думи, кадри, които бързо, лесно и евтино могат да бъдат подменени.
Ако обаче търсиш специалисти, ще се учудиш, колко трудно се намират такива кадри и как тези хора умеят ( и трябва да умеят!) да диктуват условия.

На интервютата за работа, на които съм била, обикновено са започвали разговор за мен, да разкажа малко за себе си (тогава е важно да се подберат интересни и важни моменти, но да не си разказваш цялата биография, та да стане много дълго), после са ми задавали въпроси по СиВи-то относно предишен опит и образование, след това са ми задавали въпроси свързани с работата и как бих реагирала в тази или онази ситуация, която може да се случи на работното място. Тия въпроси крият много уловки и единственият верен отговор е откровеният  Накрая ме питат дали аз имам въпроси и накрая се разбираме, че ще се свържат с мен след Х дни (те казват най-късно кога ще получа отговор). Получавам например предложение за работа и ми се дава някакъв срок за потвърждаване. Случвало се е да ми предложат работа, но да не ме устройват условията или да си сменя мнението и да откажа предложението.
Мъжът ми е кандидатствал за позиции, за които има поне 3 рунда интервюта - на първото са само общи приказки, на второто е малко по-сериозно, на третото вече е съвсем сериозно и там се решава дали или не. На третото интервю са присъствали и самите му евентуални бъдещи шефове. Голяма цедка. На мен ми се е случвало най-много 2 рунда интервюта 

Честно казано в подобни теми е досадно все да се обесняваме за едни и същи неща. По-горе бях писалар че ако някой иска да си приказваме, така задатена темата си е ОК, но ако иска конкретна информация, питането трябва да бъде:
Как да се устроим:
В конкетната държава;
В еди кой си град;
Моята квалификация е...;
Искам да се развивам.....;
Имам Н броя деца, които трябва да запиша на училище или на дневна грижа; и пр
Така само ще получи достоверна информация, а и помощ - аз познавам хора, приютени в началото от познати от форумл
А сега лафа си тече, за ... имам една позната, която има позната....

Gugy,

Моля, оправи си цитата в по-горния пост, така изглежда като мой. Благодаря.


Тези теми си вървят като лаф между редовните потребителки, уви.
Повечето, които искат да се устройват в чужбина, всъщност имат само желанието.
Далеч са от детайлите, за които говориш.

Cudy, много си права 
Сега,понеже ми стана интересно ще попитам:
Ние сме семейство на 47,48г
Не знаем език
Не сме някакви тесни специалисти
Нямам претенции за държава (само да има работа)
Аз съм работила предимно в търговията,(от 4г гледам детенце и ми харесва работата)
съпруга ми в стрителството (последно в цех за ал.дограма) и това е....
Нямам никаква идея на къде да се ориентираме,но тук работа няма,всички знаем,(мъжа ми е съкратен вече 5-6 мес.и едва се справяме....
Очаквам идеи!

Нинката, направи ми впечатление, че явно си много силен човек- не пушиш от две години, отслабнала си колкото искаш... С таzи воля сигурно и в чужбина ще се справиш

Но беz еzик не мисля, че има как да стане, съжалявам. Най-малкото, вие самите няма да се чувствате добре като не може да се раzбирате с хората. Имате ли въzможност да научите някакъв чужд еzик? Една поzната ходи няколко месеца на курс по немски към фирма-посредник и след това zамина като домашна помощничка в Швейцария. Проверете zа такива фирми във вашия град.

За воля,имаме и двамата,но не съм сигурна дали не сме изпуснали последния влак вече....?!
А за езика пак, не сме решили - не сме научили (аз поназнавайвам малко немски),но първо трябва  да е ориентиран човек за конкретна работа и държава та и езика да научи...!

Не сте. Никога не е късно. Желая ви успех!!!

а деца имате ли?

Имаме голяма дъщеря на 24г.студентка,самостоятелна,което според мен улеснява нещата!

Дори и да имам всичката тази информация пак не бих се хванала да давам препоръки, после някой да каже а ама тя ми каза така и така а пък то излезе нещо различно. Човек колкото и да проучва нещата никога не може 100 процента да предвиди. Аз такива проучвания направих за тук преди да дойда дипломи преравнявах и т.н. и пак не бях наясно с много неша. И колкото хора да питаш за една и съща държава ще ти кажат нещо различно. Ужким с едни и същи специалности да речем, а единият си намерил веднага работа по специалността а другият 10 години не може. Мисълта ми е че всичко е много индивидуално и ролята на късмета и щастливото стечение на обстоятелствата също не е за подценяване. В крайна сметка емиграцията е до голяма степен риск, може и да се получи, може и да не стане точно така както сме очаквали. Който не иска да рискува да си стои в къщи. Човек предварително не може да предвиди какви хора ще срещне, в каква среда ще попаден, кой ще му помогне. И не на последно място е въпрос и на воля и постоянство, нещата не винаги се получават веднага и първите години могат да са доста трудни.

 
Моля ,ако някой знае сайт или фирма,която предлага работа за Португалия,нека да даде информация.Благодаря!

venus1,

Надявам се повече хора да прочетат и вземат предвид това, което си написала.

Виждала съм как се нареждат нещата по утъпканите пътеки. Бавно и славно.
Но пък моята лична история е низ от невероятности..

Хм Привет,
готина тема,благодаря,за което   

Според Мен определено трябва да се има ясна представа за къде ще се емигрира и съответно да се научи езика.Аз поне така ги виждам нещата.Съответно да се почете малко история,привички...много неща са важни според мен.

За работата-навсякъде има работа и всичко е въпрос на желание според мен...но и на представяне,подготовко,мотивация...много неща са.Засега Ние с мацката се подготвяме,учим езика историята,привички и ТНТ.обре,че си имам женичка дето ме подкрепя  та догодина може да пием кафе с Тереза 

Пак казвам много е важно мотовацията каква е  и естественно подготовката.След това идва съответната квалификация,опит,реферънси .....

Нашата ситуация е следната:

Държавата вече сме я избрали и съответно учим езика- Норвегия 
Град-за начало Осло (заради предполагам повечето възможности) в последсвие нещо малко над Осло или по-скоро в страни  близо до Шведската граница,не много голямо заради ежедневната самоличност!
Квалификация-Мацката Ми е с колеж по икономика    аз съм завършил ДВГ(двигатели с вътрешно горене)Хенри Форд-техник по вигатели,но никога не съм го работил освен,че ми се отдава и ме влече и ми е хоби  Инак съм работил много неща-преводач на снимачна площадка,заварчик,шофйор и в момента help desk agent със италиански и английски(говоря италиански на native ниво и доста добре англиски  ) освен това учим норвежки 3 пъти в седмицата по 2 часа 
Бихме искали да живеем и да се развиваме-Мацката-не знае  или по-скоро каквото има  а Аз бих се развивал в монтйорската дейност-коли,камйони,мотори(за предпочитане) Няма значение 
Имаме един дете  тоест е на мацката,но вече е голямо и ще си завърши тук защото влезе в 2 училище-немската,сега е 8 клас.Има тенденция за още едно,но НЕ тук в БГ   
Аз съм на 34 мацката на 36 ,и те така 

П.П бил съм емигрант в малко по-мангалска страна-Италия(8 год) така,че горе долу ми е ясно приобщаването,но това за Мен са държави за почивка,не и за живот,освен ако не си някоя готина мацка  щото италианците са мацкопоклонници