Аз не зная дали споделих, но ако съм - ще се повторя. Не е нито въпрос на старание, нито на прилежност това да пишеш красиво. Ето, аз съм пример в това отношение - добра ученичка бях. Завърших със златен медал гимназия, завърших СУ пак отлично. Но не пиша красиво. НЕ и не! И да се старая, и да не се старая - не ми се получава. Имам обработен почерк. Четлив е. Изглежда артистичен и в някакъв смисъл е приятен за четене. Но не е красив. А синът ми, в първи клас, при все, че полага много по-малко усилия, отколкото аз полагах някога, пише красиво. Още отсега се вижда, че вече има собствен почерк. При това е левичар. Това е ген. Аз пиша като майка си - същият почерк, без да е писала с мен някога или да ми е помагала. Синът ми пише като баща си - без той да работи с него. Краснописът го слагам към талантите аз. Това е! 
Що, бе, аз грях достатъчно дълго, явно си била на друг канал.
Клонка, не влагам плам, а изразявам мнение. Но съм спокойна, че няма да грееш ти от екрана, с твоя поетичен изказ и безупречна дикция.
С усърдие може и да се постигне, но краснопис в смисъл на красиво изписване - това е сложна работа, наистина не е само до желание и старание.
.
Да се печатат учебници, които могат да бъдат прочетени в електронен вариант. Да се пише в тетрадки също... За това считам, че е въпрос само на време да се стигне до виртуалицазия в образованието. И до изваждане от употреба на хартиеният носител. 