Краснописът не е важен

Специално за почерка мисля, че няма значение. Times New Roman се чете перфектно от всички. Просто в това време, в което само подписа си слагам на ръка не мисля, че има някакво значение кой как пише... Има доста по-важни неща, на които трябва да се обръща внимание - какво пише, как го пише и т.н. Също така рецептите са единственото нещо, което май съм виждала написано на ръка в последните 5 години. Мисля, че след 5 ще е като градски фолклор, че някога са се писали на ръка. Безумно е да налагаме калъпите от миналия век върху днешното време...

Не

Повечето от най-елементарните, тъпи и неприятни хора които съм срещала през годините са били с красив, четлив, добре оформен почерк. И обратното - най-интелигентните хора от моите познати са със странни, не лесно четливи почерци. За мен красивия четлив почерк не говори непременно за добро образование или интелигентност.

За правилното говорене съм съгласна. Абсолютно.

 Разясни тогава как по почерка ще познаеш кой в последствие ще е слаб, дебел, гей, мъж и т.н.
 Или това не трябваше да го разбираме буквално?

Важно ми е да е добър човек, да има възможност да се занимава с нещата, които са му интересни. И на  този етап- да има щастливо детство.
Специално за говоренето и писането, поне в ранна възраст, смятам, че има деца, които се справят прекрасно и такива, с които трябва много работа. Аз не съм правила безкрайни забележки, повтаряла до припадък една и съща дума и не сме работили върху изговарянето на звуци, а синът ми говори чудесно от много малък. Случва се често и нас да поправя. Понякога нарочно говорим на диалект, защото ни е забавно. Той ни правеше забележки, докато схвана кога е шега и кога реално приказване. И сега започна да си играе много успешно с думите. Имитира  някои от  децата в групата му как говорели, съвсем незлобливо. Явно му е доста любопитно и забавно.
Майка ми има най-красивият почерк, който съм виждала.  Баба й е късала безброй тетрадки. Твърди, че тогава й е било голяма травма. С усмивка го разказва, когато я похвалят.
Краснописът не е важен. Поне не е от първостепенно значение. Хубаво е все пак да се разбира

И почеркът, и дикцията, и говорните дефекти, стига последните да не са следствие на физиологичен проблем, подлежат на корекция, разбира се, само човек да има търпението да се занимава с това.
Аз съм много по-възрастна от много от вас и си спомням как в първи клас имахме часове по краснопис. Първо пишехме с моливи, а после - с перце и туш. Учеха ни къде на буквата се прави удебеляване и изобщо всичко. Първо бавничко, после изписването на буквите се автоматизира и дори и бързо да пишеш, пак ги пишеш красиво. Сега, естествено, не удебелявам, но почеркът ми е доста красив и четлив. Обучението беше голям зор.
Малкият ми син е роден 1981 и нямаха краснопис в училище. Трябва да ви кажа, че лекциите понякога и сам не може да си ги разчете. А аз пазя лекции отпреди 40 години, които си разчитам и днес без проблем.
Това го пиша не за да се изтъкна, а за да подчертая, че и почерк, както всичко, се изгражда с търпеливо обучение и упражнения. Ето, при мен е станало съвсем в началото в училище и се е задържало с годините. Това е най-добрият вариант. Но всеки, който иска, може да си вземе книга по калиграфия и да се занимава самостоятелно. Само че на по-голяма възраст е по-трудно да преодолееш изградения навик на писане и затова мисля, че е важно това да става в детска възраст.
Но не винаги красив почерк означава четлив. Имам приятелка рускиня, която като пише, прави удебеления на буквите, все едно пише с перо. Не съм виждала по-красив почерк от нейния... и по-нечетлив.
Като цяло смятам, че краснописът е важен. Не ми правят добро впечатление хора, които пишат с печатни букви или не могат да свързват буквите, а ги пишат отделно. Но аз съм стара, така че ми е простено.

Всеки прави собствена интерпретация върху написаното от мен Самата интерпретация може да ми каже много за вас )

Истината е, че това е цяла наука. Със сигурност можеш да познаеш характера на човека от начина, по който пише. Дебел, красив или с диабет няма как да става ясно, но може да разбереш дали е уверен, дали е интроверт/екстроверт, има ли вътрешни конфликти и противоречия. Темата е много дълга и вече написах, че това е наука. Няма как тук да го обясня тук накратко.

Конкретно ако те интересува дали детето ти ще стане гей си има други признаци. На мен това ми е важна тема защото имам малък син.

Без да се вманиачавам, мисля, че един обработен, четлив почерк е част от елементарната култура на един човек.
Изпадам в умиление, когато видя млад мъж да хване химикалката и започне бавничко да изписва едни първолашки буквички... Мисля си за изключителното преживяване, на което ставам свидетел.

 Сподели нещо по-конкретно от графологията, това е интересна тема.

Аз знам, че заоблените букви с големи ченгели издават чувственост и страст у пишещия.

Написах един черноглед пост, погледнах, че навън пече чудно слънце и го изтрих 
Важни са ми четливото и грамотно писане, добрият изказ. Втриса ме вече от хора, които не могат да формулират изречение с повече от 5 думи в него. От бисери като 'лол кост' и 'цито на маска'.
Не казвам, че трябва да си криеш произхода и родното място, или пък да говориш като герой от Шекспирова пиеса. Харесвам и обичам архаични и диалектни думи, мисля, че са богатство. Но всяко нещо- с мястото си.

Като се замисля ръкописа въобще не желая да има място в образованието. Може би след известно време и това ще стане. За мен и глупаво да учат децата да пишат, за да седнат на клавиатурата след време.   Да се печатат учебници, които могат да бъдат прочетени в електронен вариант. Да се пише в тетрадки също... За това считам, че е въпрос само на време да се стигне до виртуалицазия в образованието. И до изваждане от употреба на хартиеният носител.
Предпочитам детето ми да може да подрежда мислите в главата си и да изказва, пред това да пише красиво.

Графологията циклеше на едно място до появата на ново поколение аналитични софтуери и мощни компютри. Чрез систематизираната обработка на статистически данни в бъдеще ще могат да се вадят конкретни психопортрети с много по-висока акуратност и скорост от настоящите. Пресичането на статистически анализ, софтуер, алгоритъм и съответни бази данни вещаят ренесанс на графологията за употреба както от частния, така и от публичния сектор.

Далеч не с цел да се заяждам, но се изумявам, че има хора, които смятат, че е излишно умението да се пише с молив/химикал, без клавиатура...

Аз смятам, че е изключително важно човек да умее да пише грамотно и четливо (красиво е много разтегливо понятие - въпреки че е дипломата ми е изписана с калиграфски букви, на мен ми е трудно да прочета какво точно пише), както и да се чете, да се анализира, да се преразказва, коментира, да се говори разбираемо...

Е какво общо има писането с химикал с разказването и правилното говорене? Краснописът не е важен, но грамотното писане и правилните изречения са. Кел файда като пишеш красиво, пък не можеш да вържеш едно изречение като хората и казваш "Имам напредвид".