Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 11

Един от прелюбопитните моменти в последната серия беше срещата на двете съпернички в хамама         Защо е толкова важно преди халвет избраницата на султана да мине оттам:
        Магията на хамама 
Всъщност това, за което става дума, е парната баня, достигаща около 50-градусова температура и декорирана изцяло в духа на арабския свят. За улеснение на туристите си в южната ни съседка я наричат просто „турска” и това наименование е станало популярно и у нас. Горещината вътре е лесно поносима благодарение на осигурената на 100% влажност на въздуха. След охлаждащ душ се потапяш в атмосферата на хамама. Влизаш от една стая в друга, като всяка следваща ти осигурява по-висока температура от предишната. Това се прави, с цел тялото да има възможността да привикне постепенно с атмосферата в същинската част на хамама. Влезеш ли в последната стая, която е с най-високи градуси, можеш да се настаниш, както намериш за удобно, върху поставените за целта горещи плочи. Най-важното е да се почувстваш отпусната, успокоена и да ти е удобно. Ако жегата ти дойде в повече, бързо излез за освежаващ душ, който освен всичко друго е полезен за премахването на мъртвите клетки от кожата на тялото благодарение на традиционната ръкавица от конски косъм.
В арабския свят хамамът не е просто една парна баня. Преди всичко това е древен ритуал. За да го разкриеш напълно, трябва да се въоръжиш с информация за всички приспособления, без които е немислимо да се потопиш в дебрите му: черен течен сапун, масаж, пилинг на кожата чрез изтъркване, ръкавица от конски косъм и разбира се, ритуален чай с мента.
Традиционен ориенталски разкрасяващ продукт, черният сапун всъщност представлява растителна каша (в Магреб се приготвя от черна маслина, а в Африка от обвивката на палмовата ядка). Неговата цел е да подготви кожата към 100% естествен пилинг. Черният сапун е гъста, неароматна и тъмна на цвят консистенция, която примесена с водата, добива течно състояние. По време на масажа влажната кожа на тялото и лицето се обтриват с тази каша за по-добра попивателност и след неколкоминутна почивка се преминава към по-енергично търкане с растителна гъба луфа или с каучукова ръкавица с грапава повърхност, наричана касса. След тази процедура кожата се избистря и изглажда идеално и се освобождава от мъртвите клетки.
Друго средство за разкрасяване у ориенталските жени, което може да се приложи в хамама, е расулът - естествена минерална глина, добивана единствено в Мароко. Противно на първото, което може би ти идва наум, расулът няма стягащ ефект, той почиства благодарение на следния физически процес - потопен във вряла вода, се подува и образува мазна каша. За да бъде удоволствието пълно, често се смесва с розова вода или цвят от портокал, а за хидратацията на суха кожа се добавят и няколко капки зехтин. Освен тялото и лицето с тази смес се маже и косата. Всичко се върши с кръгообразни движения за макимално добро почистване на кожата. След неколкоминутна почивка се отмива. Резултатите не закъсняват: порите се стесняват, кожата става гъвкава, а косата се омекотява.

И за любознателните, които се интересуват от историческите забележителности, застъпени в сериала:
                                                  Джамията Сюлеймание           
Джамията Сюлеймание в Истанбул е една от забележителностите в Истанбул.
Построена от великия Синан в чест на Султан Сюлейман Великолепни между 1550г. и 1557г., тя има 4 стройни минарета от външната си страна, символизиращи факта, че Сюлейман бил 4 Османски султан, а десетте галерии построени покрай минаретата показват, че той е бил десетия султан от управляващата династия. Интериора на джамията "Сюлеймание" в Истанбул завладява с блясъка и великолепието на формите си, със строгия си вид, с отсъствието на ненужни и претрупани орнаменти. Почти квадратна, джамията завършва с купол издигнат на височина 53м. 138 прозореца осветяват помещението с причудливи светлинни отблясъци. Единствените декорации са прекрасните надписи на Ахмед Карахисари, един от най-великите турски калиграфи на 16в., както и елегантните бяло-сиви керамияни плочки изрисувани с цветя и листа в тюркоазено, синьо и червено. Плочките са от Изник (древна Никеа), известен не само с двата съвета проведени там, но и с керамичното си изкуство. Тюрбето на Сюлейман Великолепни – в малко гробище зад джамията се намира тюрбето на Сюлейман, което най-вероятно също е направено от Синан. Гробницата е с осмоъгълна форма, а куполът й се поддържа от 8 порфирни колони. Тук великият султан, починал през 1566г. на 71 годишна възраст, почива във внушителна гробница до дъщеря си Михрима и други двама суверени, Сюлейман II и Ахмед II. Наблизо се намира Мавзолея на Роксолана, също в осмоъгълна форма. Роксолана била любимка на великия султан, заради нея той отхвърлил всички останали жени в харема. Казват, че й дал името ”Хюрем” – ”Смеещата се”.

                                                                   ДОЛМАБАХЧЕ      
Долмабахче означава ”запълнена градина” и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния ДОЛМАБАХЧЕ в Турско-Ренесансов стил на същото това място. Строежът продължил от 1843г. до 1856г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г.
През 1877г. Султан Абдулхамид II открил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2 месеца по-късно. Много знаменити личности са били гости в двореца в Истанбул: френската императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, австрийския император Франц Йозеф, германския император Вилнелм II, британския принц Едуард VII, персийския Шах Реза Пахлеви, кралят на Ирак – Файсал, кралят на Афганистан – Еманула.

ДОЛМАБАХЧЕ все още е място, на което се провеждат важни официални мероприятия.
След краят на Империята през 1923г. Ататюрк отсядал в двореца, когато посещавал Истанбул. Той починал тук на 10.11.1938г. на 57 годишна възраст.
Дворецът, построен по плановете на архитект Балиан се състои от 3 части: Официалната сграда е в ляво (като застанем с гръб към Босфора), Тронната зала е в центъра, а Харемът – отдясно.
В дворецът има 285 стаи и 43 зали, където се съхраняват 280 вази, 156 часовника, 58 кристани свещници и 36 полилея от Бохемски, Венециански, Френски и Британски кристал. 4500 кв.м ръчнотъкани килими от вълна и коприна, наречени ”Хереке” покриват прекрасния паркет по подовете на помещенията. Завесите и тапицериите също са изработени от копринената материя ”Хереке”. Дворецът има 6 бани и 6 тераси. За обзавеждането и украсата на стаите са използвани 14 тона злато и 40 тона сребро. Изграждането на двореца е струвало 5 млн. златни жълтици, които сега се равняват на около $ 500 млн.
Харемът и няколкото зали за официални посещения не са отворени за посетители. През прекрасния портал навлизаме в голяма и добре поддържана градина, в която се виждат подбрани сортове дървета. Фонтан, украсен с лебеди разкрасява центъра на градината.

По-специален интерес представляват: ПАНОРАМНАТА ЗАЛА в дворецът "Долмабахче" в Истанбул – там се чествали религиозните празници и сватбените церемонии
МУЗИКАЛНАТА ЗАЛА в дворецът "Долмабахче" в Истанбул – тук се помещава клавесина и другите музикални инструменти принадлежали на Султан Абдулмесит.
МРАМОРНАТА БАНЯ НА СУЛТАНА в дворецът "Долмабахче" в Истанбул – състои се от 3 части – предверие, съблекалня и баня с огромна тераса. Стените на последните 2 помещения с апокрити с алабастър от Египет. Ваната на Султана и умивалника също са направени от алабастър.
КАРТИННАТА ГАЛЕРИЯ в дворецът "Долмабахче" в Истанбул – намира се точно до банята и в нея се съхраняват портрети на владетели като Император Вилхелм , Император Франц Йозеф, както и статуетки на кралица Виктория и няколко Османски султани. Дългия коридор украсен с картини и вази води до Харема. Бил е използван само от жените в двореца. През решетките на прозорците те наблюдавали празненствата в Тронната зала.
Залите, забранени за посещение в дворецът "Долмабахче" в Истанбул са:
Спалнята на майката на Султана – с легло със златен балдахин.
Синята зала – залата за тържества на Харема, украсата е в синьо. Там султаните били коронясвани.
Кабинета на Ататюрк – преди него последните султани използвали стаята през зимата.
Стаята на Ататюрк – умрял е там на 10.11.1938 г. на 57 годишна възраст.
Жълтата зала – зала за срещи на жените в Харема. Името идва от златните огледала, фризове и тапицерии. Дълго време Ататюрк използвал стаята за своя всекидневна.
Спалните на жените на Султана – Спалнята на Първата – леглото е от орех със златна украса; Спалнята на Втората е в червено, леглото е украсено с бронз; Стаята на Третата е в бяло.
Спалнята на Султан Решат – последната стая от Харема, на първия етаж до морето, леглото му е с балдахин, направен от махагон и орех.
Спалнята на Султан Абдулазис – леглото в стаята е огромно, тъй като султанът тежал над 150 кг
ТРОННАТА ЗАЛА – най- голямата и великолепна зала в целия дворец с размери 44м х 46м. От всички страни има 56 колони. Пищно изрисуваният купол е на височина 36 м. Под него е мястото за гостите, важните посетители и оркестъра. 4,5т полилей със 750 лампи, всички във форма на свещ бил подарък от Кралица Виктория Британска. Той е един от най-големите полилеи в света. Отворите под колоните в залата свидетелстват за старата подова система за отопление на двореца. Центаралното отопление било инсталирано по-късно, по време на управлението на Султан Абдулхамид II в началото на 20в.
Последните 5 султани са коронясани в тази зала, като за всеки един от тях е поставян 250кг Баурам Трон. ( Днес тронът може да бъде видян в сбирката на музея в Топкапъ).
След смъртта на Ататюрк тялото му било оставено за поклонение в двореца. Старите генерали отдали чест със свалени саби край леглото му, а наоколо горели факли.

Надявам се силно!!! Хюррем,бедната, ще полудее! Жал ми е за нея!!

     Muhteşem Yüzyıl - rayting ep. 12
 
       30/03/2011

Thank you, Miki! 

Е това си е вече истински рекорд - 59.5 в групата на по-интелигентните зрители е истинско постижение!    

запис

Намесвам се, за да кажа, че публикуваното от Sveltesse е някак неточно. Там, където се говори за Сюлеймание, на първата снимка не е ли Синята джамия - Султан Ахмет? А на втората снимка е Св. София. Където се говори за Долмабахче, на първата снимка е джамията Ортакьой, която не е част от Долмабахче. А, в текста, изредените зали, които били забранени за посещение - ми аз съм ги посещавала всичките - няма такова нещо. Харема не е забранен за посещение.

И на мен ми се иска принцесите да са имали повече важност защото са били образовани за разлика от повечето „пришълки”, но все още не го намирам зарегистрирано някъде из писанията от и за периода, които съм намерила. За момента попадам само на информации, че при повечето султани те са били в изобилно количество (един от султаните е имал над 100 деца и повече от половината са били момичета). Интересно колко сестри и братя е имал Сюлейман?

С други думи ми хареса, че най-накрая се обади Хатидже и ги сложи на място. Все пак е родна дъщеря на валидето и й е позволено повече. Но все още се чудя защо си мълчи кой е любимият й. Явно това „повече” не е много.

Който не се интересува от историческата рамка, моля да пропусне следващият текст. Малко за титлата „султан”:
„Идеята, че политическата власт и легитимност на династичното семейство се носи от мъже и жени, майки и бащи, кръвни и не-кръвни членове се вижда в използването на титлата „султан”. Думата султан е от арабски произход и първоначално е значела „власт” или „доминация”. За първи път е използвана от турската селджукска династия през 11 в. за изразяване на тяхната върховна политическа и военна власт над ислямската общност. Към началото на 16 в. тази титла се налага и се носи от мъже и жени, видни членове на османската династия като измества другите титли използвани преди това (хатун за жените и бей за мъжете). Тези турски титли се прехвърлят върху по маловажните членове на династията. Важното в случая е, че титлата няма род, може да се използва от мъже и жени и подчертава османската концепция, че суверенната власт е прерогатив на семейството.

Западната традиция нарича османският владетел „султан”, но самите османци използват други думи със значение на „монарх” когато говорят за владетелят си, като най-често използваните са „падишах” или hunkar (съкратено то xudaven-digar). Официалната титла на султана се състои от „султан” и „хан” (напр. Султан Сюлейман Хан). Тази двойна титла символизира двойното легитимно наследство -  ислямско и централно-азиатско. Официалното обръщение към децата на султана също е „султан”, като при принцовете се слага преди името, а при принцесите – след него: султан Мехмед и Михримах султан (брат и сестра). Майката на султана и любимите наложници също носят тази титла след името си. С налагането на тази титла се забелязват и промени във важността на жените в харема. Позицията на „любима наложница” започва да олеква и през 17 в. започват да се обръщат към тях  с титлата „кадън” (свързана е с по-ранната хатун). Тогава майката на властващият султан е единствената с „не-синя кръв” жена, която носи титлата „султан”. „

pina, ще се радвам да внесеш яснота с конкретен снимков материал   
За сверяване на инфото: http://www.pochivki.com/excursions_bus/view.html?oid=1053284
http://www.travelagent.bg/site/Dzhamiata-Syuleymanie-5040

Може ли линк за вчерашният епизод

...ето я и синята джамия
...всички джамии си приличат в доста голяма степен